Тази зима буквално ни взе здравето. Само за 2-3 седмици температурите от декемврийските +22 градуса стигнаха до страшните -25! Шокът за организма е тотален и здравословните проблеми не закъсняха. Нещо повече - сковалите студове вече взеха и човешки жертви!

Знаете ли, че в Средновековна Англия съществувала една много интересна точка в закона за разводите. Според нея, ако на един от съпрузите му били студени крайниците, разрешавали развода. Този недостатък се смятал за толкова непоносим, че се сравнявал едва ли не със съпружеската изневяра.

Ако ръцете и краката ви изстиват от дългото пребиваване на студено, а в помещение бързо се сгряват - това е нормално. Кръвоносните съдове в крайниците се стесняват, за да може кръвта по-бързо да постъпи към вътрешните органи. По този начин те защитават организма от преохлаждане и поддържат нормална температурата на тялото. Затова навън най-напред измръзват крайниците.

И все пак при хората устойчивостта към студа е различна. Някои могат да издържат с лекота два часа на минусови температури. Други след половин час навън вече не усещат нито ръцете, нито краката си. А и като се приберат у дома, дълго време не могат да се сгреят. Крайниците си остават ледени. Причината за такова “неравноправие” е нарушената функция на механизмите за терморегулация. Най-често това е свързано със съдови нарушения. Стъпалата и китките се намират в периферията на тялото, затова до тях не достига достатъчно количество кръв, ако кръвоносните съдове са слаби.

Сред болестите, предизвикващи лошо кръвообращение, са нарушения в сърдечносъдовата система, вегетосъдова дистония, нервни разстройства, варикозно разширени вени, хипотония и дори атеросклероза.

Студените и често изпотяващите се крайници могат да говорят за патология в ендокринната система. Най-често вината за това е в недостатъчната функция на щитовидната жлеза. Въобще хората, които бързо измръзват навън, трябва да се прегледат за нарушения в сърдечносъдовата и ендокринната система.

Интензивното въздействие на студа върху хората със заболявания на сърцето, бъбреците и белите дробове може да предизвика учестено сърцебиене, повишено кръвно налягане, нарушено кръвоснабдяване в съдовете на белите дробове, крайниците и мозъка.

За щастие, не е задължително това бързо измръзване да е непременно признак на болест.

Недостигът на физическа активност също може да доведе до спазми на кръвоносните съдове. Най-често трудно устояват на студа хора, водещи заседнал начин на живот. А също и тези с астенично телосложение, т.е. слабите и крехките. На тях препоръчваме единствено едно - да се движат повече. Зимата дава много възможности за активен начин на живот - можете да изберете каквото ви допада. И, разбира се, да се обличате топло.

Специалистите съветват

Ако нямате сериозни проблеми със здравето, можете да засилите устойчивостта си към студеното време по следния начин:

Тренирайте кръвоносните си съдове. За тази цел са полезни закаляването, контрастният душ сутрин и успокояващата топла баня с морска сол преди сън.

Продължаваме с подходящите дрехи и обувки. Обличайте се многослойно, т.е. няколко дрехи една върху друга. Не носете тесни и стягащи дрехи, както и колани, ремъци - те нарушават кръвообращението. По същата причина, излизайки навън, не слагайте стегнати пръстени и гривни.

Ако се наложи да прекарате доста време на студа, си купете термобельо. Зимните обувки трябва да са свободни, за да може обутият в чорапи и ботуши крак да може да диша, т.е. да има въздушна прослойка. Непременно си поставете вълнени или сплъстени стелки. Те съхраняват топлината.

Приемайте специални препарати, подобряващи периферното кръвоснабдяване. А също и витамините А, С, Е и РР. Те укрепват стените на кръвоносните съдове.

Наблягайте на сгряваща храна. Включете в менюто си повече плодове и зеленчуци, особено червени и виолетови. Полезни са и цитрусовите плодове, ябълките, кайсиите. Ако лошо понасяте студа, яжте по-често елда. Тя е богата на рутин, който укрепва стените на капилярите. А също и пълнозърнест пшеничен хляб - той съдържа повече цинк, необходим за кръвоносните съдове. В студеното време са незаменими продуктите, богати на ненаситени мастни киселини. Такива са мазните видове риба, царевичното, соевото, сусамовото масло.

Желателно е да се откажете от чая и кафето, алкохола и цигарите. Приемайте храната само в топъл вид. А преди да излезете на студа, хапнете горещ мазен бульон. Мазнината дава допълнителна енергия, която поддържа вътрешната температура.

Точковият масаж. Той отлично сгрява измръзналите крака. Но масажирате не самите крака, а пръстите на ръцете. В центъра на горната фаланга на средния пръст се намира точката “чжун-чун”.

Там е разположен вълшебният “нагревател”. Масажирайте добре тези точки на двете ръце и след минута по цялото ви тяло ще се разлее топлина и ще сгрее дори краката ви.

ВНИМАНИЕ!
Ако все пак сте замръзнали сериозно, не разтривайте пострадалите места с ръце. Още по-малко със спирт или сняг. Най-добре е да си направите топла баня и да изпиете един горещ чай.

През зимата масажът е много полезен

Това действително е така. Именно през зимата нашето тяло най-вече се нуждае от допълнителна стимулация. А в резултат на масажа се засилват пото- и слюноотделянето. Подобряват се кръвообращението, лимфообращението, обмяната на веществата. В крайна сметка се раздвижва и кръвта.

Обаче преди да се отправите на сеанс по масаж, се консултирайте с лекар. Имайте предвид, че масажът е противопоказан при остри болки и болести на костната система. Не трябва да предприемате тази процедура и ако лекувате гръбначния си стълб, ако страдате от кожни болести или в момента имате висока температура.

Важен е и изборът на техника на масажа. Ако тялото ви не е подготвено за това, не трябва да се подлагате на сериозен масаж. Особено на първо време. Опитният масажист по принцип прибягва към подобни методи на въздействие чак на четвъртия-петия сеанс. Тогава вече човек се е адаптирал.

И, разбира се, не възприемайте масажа като панацея срещу всички беди. Особено ако този масаж е само тонизиращ и общоукрепващ.