Погълнати от човека, яйцата на тенията освобождават зародиши, които по кръвен път могат да засегнат всички органи и системи на човешкото тяло. От зародишите постепенно се развиват ехинококови кисти, които имат размери от просено зърно до човешка глава.
Тежестта на заболяването е в зависимост от броя, големината и локализацията в различните органи. Заболяването наподобява на бавно развиващ се тумор. Растящите ехинококови кисти притискат механично органите и тъканите, като нарушават функциите им. Безсимптомният период може да продължи месеци и години.
Симптомите са в зависимост от локализацията на кистите
При локализация на мехура в черния дроб се появяват тежест и притискане в областта на дясно подребрие, а по-късно постоянна тъпа болка на същото място. При локализация в белите дробове симптомите наподобяват бронхит. При инфектиране и нагнояване (абсцедиране) на кистата се появяват втрисане, повишаване на температурата, силна отпадналост, болка в засегнатия орган.
Често заболяването се открива случайно при изследване (ехография, рентгенография), извършено по друг повод. Възможни са някои сериозни усложнения като руптура (разкъсване на киста) причиняваща алергичен шок, който може да доведе до смърт.
Руптура на кистата създава условия за разсейване с образуване на множество ехинококови мехури в коремната кухина, черния дроб, белите дробове, мозъка и др.
Своевременната диагностика определя благоприятния изход на заболяването. Използват се образни (ехография, рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс) и серологични методи. Серологичната диагностика е лабораторен метод, извършван от паразитолог.
Изследва се серум на пациента, получен чрез вземане на кръв, най-често от вена на ръката. Чрез серологичните методи се доказват специфични антитела, изработени от имунната система на човека срещу паразита, които могат да се запазят в организма с години.
Лечението на ехинококозата е предимно хирургично или с метода ПАИР, като рецидивите налагат да се извършат нови операции. Препоръчва се химиотерапия след хирургично лечение с цел предотвратяването им.
За да се предпазим от заразяване с кучешка тения е необходимо
- Плодовете и зеленчуците да се измиват добре преди консумация.
- Ръцете да се измиват със сапун и топла вода преди всяко хранене, задължително след контакти с куче.
- Да не се пипат бездомни кучета.
- Децата да не играят на места, достъпни за безстопанствени кучета.
- Кучетата да се обезпаразитяват на 2-3 месеца с празиквантел. Да не се хранят със сурови вътрешности.
- След разходка навън лапите на кучетата да се измиват добре с вода и сапун.
- Стопаните на кучета да събират фекалиите, отделяни от техните любимци при разходка.
Запомнете!
Ако имете съмнение, че сте пипнали тения
- Незабавно посетете личния си лекар и се консултирайте с паразитолог.
- Направете си серологично изследване за ехинококоза в паразитологична лаборатория.
- След проведено лечение на ехинококоза е необходимо стриктно проследяване от личен лекар и паразитолог периодично за срок от 5 години.
Тежестта на заболяването е в зависимост от броя, големината и локализацията в различните органи. Заболяването наподобява на бавно развиващ се тумор. Растящите ехинококови кисти притискат механично органите и тъканите, като нарушават функциите им. Безсимптомният период може да продължи месеци и години.
Симптомите са в зависимост от локализацията на кистите
При локализация на мехура в черния дроб се появяват тежест и притискане в областта на дясно подребрие, а по-късно постоянна тъпа болка на същото място. При локализация в белите дробове симптомите наподобяват бронхит. При инфектиране и нагнояване (абсцедиране) на кистата се появяват втрисане, повишаване на температурата, силна отпадналост, болка в засегнатия орган.
Често заболяването се открива случайно при изследване (ехография, рентгенография), извършено по друг повод. Възможни са някои сериозни усложнения като руптура (разкъсване на киста) причиняваща алергичен шок, който може да доведе до смърт.
Руптура на кистата създава условия за разсейване с образуване на множество ехинококови мехури в коремната кухина, черния дроб, белите дробове, мозъка и др.
Своевременната диагностика определя благоприятния изход на заболяването. Използват се образни (ехография, рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс) и серологични методи. Серологичната диагностика е лабораторен метод, извършван от паразитолог.
Изследва се серум на пациента, получен чрез вземане на кръв, най-често от вена на ръката. Чрез серологичните методи се доказват специфични антитела, изработени от имунната система на човека срещу паразита, които могат да се запазят в организма с години.
Лечението на ехинококозата е предимно хирургично или с метода ПАИР, като рецидивите налагат да се извършат нови операции. Препоръчва се химиотерапия след хирургично лечение с цел предотвратяването им.
За да се предпазим от заразяване с кучешка тения е необходимо
- Плодовете и зеленчуците да се измиват добре преди консумация.
- Ръцете да се измиват със сапун и топла вода преди всяко хранене, задължително след контакти с куче.
- Да не се пипат бездомни кучета.
- Децата да не играят на места, достъпни за безстопанствени кучета.
- Кучетата да се обезпаразитяват на 2-3 месеца с празиквантел. Да не се хранят със сурови вътрешности.
- След разходка навън лапите на кучетата да се измиват добре с вода и сапун.
- Стопаните на кучета да събират фекалиите, отделяни от техните любимци при разходка.
Запомнете!
Ако имете съмнение, че сте пипнали тения
- Незабавно посетете личния си лекар и се консултирайте с паразитолог.
- Направете си серологично изследване за ехинококоза в паразитологична лаборатория.
- След проведено лечение на ехинококоза е необходимо стриктно проследяване от личен лекар и паразитолог периодично за срок от 5 години.
