19 февруари, 12:06

Албена Михова: Слави ме съсипа, когато ме уволни с малко дете на ръце

Останах кръгъл сирак на 15 години, работех в кръчмите, за да се издържам
прочитания: 5754 | коментари: 26
Албена Михова

Албена Михова е най-известната комедийна актриса от новото поколение. Варненката с големите трапчинки спечели любовта на феновете още с първото си появяване в предаванията "Хъшове" и "Шоуто на Слави". Нейните шаржове караха цяла България да се превива от смях, а след напускането й Дългия така и не успя да й намери заместничка. Незабравими скечове Албена направи и в "Бай Брадър", а в момента се изявява в "Пълна лудница", където играе Албенджи от пародията на турския любовен сериал "Сакъз".

Въпреки поредицата от нещастия в личния си живот, Михова, която отглежда сама сина си Мартин, твърди, че никога не пада духом.

- Ти стана популярна за първи път от предаването "Хъшове", а след това игра доста време и в "Шоуто на Слави". С какви чувства си спомняш за работата си там?

- Да, това си беше период от живота ми, който ми е било писано да го изкарам. Там получих самочувствие като актьор. Слави ме взе от трети курс студентка. Явих се на кастинга последна, но ме избраха. Гримьорът Димитър Коклин също участваше в кастинга и решиха, че лицето ми е много подходящо за грим и става за всякакви превъплъщения. Харесвах си всичките роли там, но най-много ми легна Елена Костова - жена с положение нали, съпруга на Костов, тежкарка, въобще, подходих психологически. Боже, много образи играх там - Нона Йотова, чистачка, леки жени. Имаше една Соколова, жената на Йордан Соколов, леле, страшен скеч стана, с един дакел, истински, жив!

- Защо напусна Слави?
- Ами то всичко с времето си. Все някога трябваше да приключа. Трябваше да дойдат други, да си опреснят предаването - аз не ги обвинявам. То се изтъркваш, разбираш ли... Но друга жена не намериха, не знам дали забеляза. Само мъже-актьори!

- Слави не те ли покани отново?
- Не, не, приключихме тотално! Аз много се обидих, като си тръгвах и повече не искам да се връщам. Няма значение... Той ми е давал хляб колко години. Това е глупаво да се сърдиш или да обвиняваш някого, че те е освободил. Търсиш си друга работа и това е. Не съм абонирана, ще стоя аз там 40 години ли?!

Не че ми е минало - аз останах с дете, сама, без работа...

Пет месеца много трудно изкарах след това, никой не знае. Аз по него време доста тежко го изживях това.

Изкарах общо шест години със Слави - четири години в "Хъшове" и две години в "Шоуто". Но Слави не ми е направил име. Името човек си го прави сам, таланта аз си го нося и го дължа на майка си и баща си, на никой друг. Той, Слави, ме показа просто и аз успях да се заявя. За което свалям шапка - той направи много хора известни по този начин. И аз на това много съм благодарна, защото то ми свърши много работа и продължава да ми върши работа.

- Сега в "Пълна лудница" как се чувстваш?

- Аз бях в "Бай Брадър" първо при Господарите на ефира. За мене „Бай Брадър” си остава едно от най-силните предавания - с Митко Рачков, Мария и с мене също. Много ми липсват тези скечове, защото там бяхме много освободени и ни оставяха да импровизираме, докато в "Пълна лудница" не е точно така. Там си казваш текста, има повече нерви, репетира се, защото все пак това е цяло предаване.

А и без театър не мога. В Зад канала играя в няколко представления, и в Младежкия театър, играя и в "Сълзата" по един спектакъл, ходя на дублажи за „Картоон Нетуорк”

- С нова фигура си от известно време. На какво се дължи?
- На фитнес ходя три пъти седмично. Не мога да издържа всеки ден да ходя, много ми е скучно. Мотивира ме това, че се появявам по телевизията. Преди бях по-пухкавичка, сега го правя заради телевизията - събличам се тук-таме, виждаш, че започнах да играя леки жени. Преди кога са ми давали леки жени....Освен това аз много бачкам и не ми остава време за храна, както виждаш - една салата на крак през деня и това е. Не пуша също... Ходя и на китайски масаж да ми чупят ръцете от време на време.

Продадох си апартамента във Варна – този, който ми беше от родителите ми, за да си купя тук апартамент в “Младост 3”. Аз по друг начин нямаше да успея. Добре, че нашите са ми завещали. Иначе живеех под наем много дълго време, и с бебе бях още, и така я карах...

- Сами ли се гледате с малкия Мартин? Буен ли е?
- Той е на 10 години, в четвърти клас, добре се гледаме, обичаме се, помагаме си. Той не е буен, просто прави хумор в класа и разказва вицове, прави смешки и те го възприемат като лоша дисциплина. А всъщност е много хубаво да има някой да разсмива. И мене това ме дразни, че учителите са лишени от чувство за хумор. Това са деца, а те така ги режат от малки. Всичките родителски срещи започват с името на моя син. Всеки преподавател влиза, аз ставам, покланям се и казвам "Кажете!" и те се чудат защо аз се покланям. И като разберат, че съм майката на Марти, казват "Ах, да, да..." Викам им: "Аз затова се поклоних, за да знаете, че можете да започвате направо". Той е много емоционален и абсолютно ще стане актьор, за съжаление. Марти на кого може да се метне, освен на мене. Баща му не е актьор.

Аз искам да имам още едно дете и ще имам, казала съм го. Искам момиченце да си имам. Моето дете си има братче така или иначе от другото семейство на татко му. Виждаме се и с него, не е от тия, дето изчезват.

- Албена, ти си завършила кукловодство. Как зави към комедията?
- Аз се явих и на "драма", и на "кукли". И бях добре и на двете, но се договориха "куклите" да ме вземат, защото съм по-шантава. И ме взеха - първа по успех.

- А кога забеляза, че си по-"шантава"?
- Още в училище, във Варна,

не бях много добре психически

(смее се). Общо взето през пубертета се разчупиха нещата, защото дотогава бях много свито и срамежливо същество. Във Варна стъпих за първи път на театрална сцена, в театрална школа. Тогава и стихотворения казвах, абе сериозна работа, но общо взето ги забавлявах и те решиха, че съм много комедийна и то нещата се увличат в тая насока, така ми тръгна...

- Малцина знаят, че имаш забежки и към музиката и даже си се прехранвала като певица?
- Ами пяла съм много по различни заведения, имах голям репертоар. Пяла съм кънтри, джаз, рок, всичко, което върви по кръчмите. Само чалга не съм пяла, за това си има хора. Бях ученичка още, когато почнах.

Бях на 13, когато почина майка ми,


а две години след това и баща ми, така че трябваше сама да се издържам. Бях самичка и общо взето се изучих самичка.

- Голямо противоречие - израснала си пълен сирак, а вместо да се отчаеш, ставаш комедийна актриса?
- Виж, аз бях в седми клас, когато останах без майка, а в девети клас - и без баща. Те един след друг починаха. Имаше едни комшии, които са колеги на майка ми (тя беше куклен артист, а баща ми драматичен актьор) и те се грижиха за мене, станаха ми настойници. Та тези колеги на майка ми от Кукления театър много ми помагаха. Тези хора се застъпиха тогава и аз останах в апартамента си, не отидох в интернат. Но си живеех сама и всичко съм постигнала с крайни усилия. Научих се и да готвя. Някак си ми се отдава. А па тая Нова година сто неща направих!

Баклавата обаче сама си я изядох.

Както обикновено, парата не ми се падна, падна ми се работата. 


Антония СТОЙНОВА
Добави в Facebook



26 коментара

Напиши коментар