19 февруари, 11:59

Маргарита Петкова: Спрягаха ме за любовница на Славков, Костов и Гарелов

Разведох се и хвърлих патериците, въпреки че съм 99% инвалид
прочитания: 2296 | коментари: 3
Поетесата Маргарита Петкова

Култовата поетеса Маргарита Петкова на 21 февруари ще стане на 54 години и 20 години след 10 ноември 1989 г. вече може да празнува свободата си: "Щастливо разведена съм от няколко месеца. Безкрайно се радвам на свободата си, на това, че мога да правя в къщата си каквото си искам, без да се съобразявам с някого, който не ми е кръвен роднина, не ми е и сродна душа". Марго живее със 150 лв. пенсия по инвалидност и трите си деца в малък апартамент в столичния кв. "Надежда".
"Не съм дисидент. Не съм репресирана по никакъв начин. Очарована съм от оперативните работници, които много добре се държаха с мен", - казва Маргарита Петкова, нарочена за автор на скандалния акростих "Долу Тодор Живков" в стихотворението "Есен", публикувано на 5 март 1985 г. във в. "Пулс". "Ако нещо ме дразни в цялата тази история, е че има хора, които още продължават да мислят, че аз мога да бъда автор на подобни простотии",- възмущава се поетесата.

- По едно време имаше конфликт с фолкпевицата Ивана заради откраднат твой стих...
- Не, конфликтът ми не беше с Ивана - много дебело искам да го подчертая. Тя самата не знаеше, че нейната текстописка е преписала мои стихотворения - едното е без заглавие, но е написано 1977 г. и влиза в първата ми книга, която е издадена 1983 г. - "Хайде тази нощ да се напием", другото се казва "Отговор" . На всеки изпълнител му носят текста, и ако той му хареса, го пее. Казала съм хиляда пъти, никой не е длъжен да чете Маргарита Петкова. Така че там нещата се изчистиха.

- Ти си една от най-големите съвременни български поетеси, наскоро издаде пак нова стихосбирка, с поезия може ли да преживява човек?
- Не. Но не искам да се оплаквам, защото всички само се оплакваме. Аз съм 99 % инвалид, с инвалидна пенсия, но си свиркам, справям се. И моля те без заглавия от типа "Маргарита Петкова се разведе и остана инвалид". Това беше потрес.

- Какво имаш предвид?

- Дойде Люба Кулезич вкъщи и след като стоя 5 часа и си говорихме, разбира се, със запис, се появи такова заглавие на страниците на един вестник, в който тя сътрудничеше. От нея научих, че имам роднини във Виена, което досега не само не знаех, но не съм и подозирала. Тя ме съжалява, че къщата ми е пълна с книги от времето на соца, но нито Гьоте, нито Достоевски, не са написани по времето на соца, без да отричам постиженията на литературата през това време.

- За много хора все още името ти се свързва с акростиха "Долу Тодор Живков", който излезе във в. “Пулс”. Скоро в едно интервю синът на Георги Тахов - Росен пък надълго и нашироко ми обяснява, как баща му е написал въпросното стихотворение и как бил репресиран след това. Всъщност каква е истината за този акростих?
- Аз също не мога да знам цялата истина. Стихотворението излезе, докато аз бях в Плевен. Стиховете са получени по пощата, после обаче се оказва, че са написани на пишещата машина на редакцията. Някаква много плитко скроена скверна история. Това е вътрешен човек на редакцията. Познавах Георги Тахов, защото сътрудничех на в. “Пулс”, не сме били близки, но съм го виждала. Много ми е странно, защото ако той е един достоен човек, когато искаш да кажеш нещо, го казваш чрез името си. Аз се подписвам под всеки свой ред, излязъл изпод ръката ми.

- Тогава стихотворението с твоето име ли беше подписано?
- Името ми стоеше над стихотворението. Беше цикъл годишни времена, никога не съм писала такова нещо - "Пролет", "Лято", "Есен", "Зима". И въпросната "Есен" беше с акростих "Долу Тодор Живков". С пистолет на челото такива тъпи стихотворения не мога да напиша. "Желето на засъхналите думи...", абсурд. Да не говорим бял стих и т.н. Ако нещо ме дразни в цялата тази история, е че има хора, които още продължават да мислят, че аз мога да бъда автор на подобни простотии. Та тогава, естествено, ме разпитваха. Не съм дисидент, не съм репресирана по някакъв начин. Очарована съм от оперативните работници, много добре се държаха с мен. След като дойде демокрацията, попаднах на една сергийка в Плевен на една книжка "Машината на страха", автор Георги Тахов, цена 6 лева. Купих си я, прочетох я и реших, че трябва да напиша книга "Машината на смеха". Защото там въпросният господин описваше как той е бил репресиран, малтретиран, бил е в следственото, в килия, уринирал е в кофа - това на няколко места се подчертаваше, и то без да има нещо общо с този акростих. Той пише, че когато са го разпитали на всяка страница не само се е подписвал, но и е писал "Верен на партията". Това ми направи огромно впечатление. Абсолютно отрицание, че има нещо общо с акростиха. Аз лично никога не съм го обвинявала, че го е написал. Дори, напротив, убедена съм, че не е. Когато обаче започна да се прави книгата за дисидентите и трябваше да се изберат 10 или 12 големи български имена, името на Георги Тахов не попада между тях и той написа едно писмо до Народното събрание как е останал без работа, как е бил малтретиран, репресиран и че той е автор на "Есен". За пръв път тогава той признава, че е написал стиха. Аз побеснях и казах, така че да стигне до ушите му, че в момента, в който той вече е подал тази молба или не знам какво си до Народното събрание, с която претендира, че е автор, оттук нататък

аз ще го съдя до дупка, за това че ми е нанесъл морални вреди и ще ми плаща, докато е жив.


След това той си беше изтеглил тези документи.

- Кой все пак, според теб, е написал стиха?
- Говореше се, че авторът е Божидар Божилов, но нещо, което не знам със сигурност, не мога да го вменявам на никого.

- В началото на срещата ни се похвали, че си щастливо разведена. След колко години брак се разделихте?
- Бракът ми продължи неприлично дълго, но аз не съжалявам, защото сега нямаше да се радвам толкова пълно на щастието си. Щастливо разведена съм и това е най-прекрасното нещо, което може да ми се случи. Безкрайно се радвам на свободата си, на това, че мога да правя в къщата си каквото си искам, без да се съобразявам с някого, който не ми е кръвен роднина, не ми е и сродна душа.

- Какво са мъжете в живота ти?
- Мъжете са един от смислите му. В класацията след мен са децата ми, работата, и мъжете. Но казвам мъжете, не като хора с полови белези различни от моите, а като характер и те нямат нищо общо със съпрузите.

- Изживяла ли си изпепеляващата любов?

- Многократно и непрекъснато. Аз просто съм като феникс, който непрекъснато изпепелява в една любов и възкръсва за нова още по-изпепеляваща. Да, и сега има мъж до мен, никога не е преставало да има.

- Сигурно си изпитала и болката от разбитото сърце?
- Ако имаш предвид на изоставена от някой мъж жена, аз не съм била изоставяна. Да се обичаме с един мъж и той да ми каже, извинявай, ама аз вече не те обичам, не ми се е случвало. Не мога да поддържам траен огън в отношенията в смисъл да контролирам моите чувства. Те са много интензивни и в един момент вече този огън започва да загасва или понякога насрещната страна хвърля по някоя кофа вода вътре било с това, че взима неправилната вилица или някоя друга дреболия. Както съм казала в едно мое стихотворение "Предсмъртно писмо на Ана Каренина": "Трохите по мустаците на Вронски са по-ужасни от връхлитащ влак". Естествено, имам няколко мъже в живота си, с които продължаваме да бъдем неразривно свързани въпреки огъня, който е горял и изгорял, но жаравата е останала отдолу. Но там е вече друго, това са мъже с много главни букви.

- Не казваш име...
- Да кажа Иван, Максим.

- Сама каза Иван, но никога не си разкрила кой е "Иване, Иване". Подозренията падат върху Иван Славков.
- О Боже, кажи Гарелов, Костов, Иванов, Тенев. С всичките съм спрягана. Оставете Бате и тути Бати на мира. Някои от мъжете, които са ми приписвани, са много сладки, защото са готини. Но не е почтено повече да се говори.

- Коя година написа "Иване, Иване"?
- Първата песен, която направихме с Богдана Карадочева - "Решавам аз", е от стихотворение, написано 1979-1980 г. - Никой мъж няма право над мен, та дори да се казва Иван..."

- При всички случаи тогава отпада Костов.
- Защо, той тогава е бил млад и надежден асистент в Икономическия. Хайде сега ти искаш да ми отнемеш една илюзия, недей така. Иван Костов е хубав мъж. Аз затова и запазвам загадъчно мълчание, за да не обидя някого и сакън да ми отнемат някой от тези известни мъже.

- А този Иван все още ли е в живота ти?

- Да, продължава да е в живота ми и ще продължава, мисля, докато смъртта ни раздели. Той е един от вечните ми мъже.

- Кое е било най-абсурдното нещо, което си чула за себе си?
- Ами те повечето са абсурдни. Много се набляга на моите любовни връзки. Много се набляга на моето пиене. Не че не съм била състезател. Никога не съм била въздържател от край до край, но пак прочетох нещо, че съм имала проблеми с алкохола. Мили хора, никога не съм имала проблеми с алкохола, алкохолът имаше проблеми с мен. Не можа да ме надделее и затова се оттегли достойно.

- Преди година едвам ходеше, а сега виждам, че се движиш свободно. Как се излекува?
- Страдам от коксартроза и смених дясната става. Операцията, която е много скъпа, ми беше направена благодарение на Иван Гранитски и на Васил Антонов, които ми я платиха. Пуснах молба за развод, оперирах се, и с патерици влязох в съдебната зала. Когато на второ дело

обявиха развода ми, аз по стълбите на съда усетих, че съм вдигнала патерицата напред и всъщност ходя без нея.


Много хубаво беше...


Румяна СТЕФАНОВА
Добави в Facebook



3 коментара

Напиши коментар