Въпреки този подвиг на голо не я избраха за ролята. Катя Паскалева гостуваше дибидюс на оператора Димо Коларов, който приемаше гости, както го е майка родила
Предлагаме ви още един разказ на Станко Михайлов, известен в публичното пространство и като “царския биограф”. Той е автор и на много книги, в които герои са култови личности от културния ни елит. Бил е близък приятел с режисьори като Никола Корабов и Володя Янчев, с поета Дамян Дамянов и др. Самият той е работил в киното – като сценарист, асистент-режисьор и режисьор. Бивш депутат в 39-ото Народно събрание, изследовател и биограф на световноизвестни личности.
- Много пъти е ставало въпрос, че сте участвали в снимачната работа на някои наши филми и сте били близък с ръководния им екип - с режисьорите и операторите им. Разкажете как ставаха кастингите по онова време.
- Ами, като сега. Събличаха девойките по бикини и според вкуса си и по други причини или ги избираха, или не ги избираха. Случваше се големи красавици, като Анахид Цонева например, да не ги изберат. Тя, по мое виждане, всъщност не беше чак такава красавица, каквато я описват – малко студена хубост имаше.
- Напълно гола ли беше на кастинга?
- Не, доколкото помня, беше по бикини.
- Много легенди се разказват за скрития живот в киносредите и чудатостите на нашите културтрегери...
- Ами, много интересен беше операторът Димо Коларов, снимал класическите филми “На малкия остров”, “Инспекторът и нощта” и много други. Той например винаги посрещаше гостите си в таванското си помещение на бул. “Скобелев” дибидюс гол. Философията му беше такава. И който свикнеше с тая негова чудатост да посреща гостите си “традиционно” гол, вече не гледаше на голотата като на нещо срамно, а като на един опит за сближаване – нямам предвид секс, а простота и сърдечност в отношенията. Първия път като ме посрещна така обаче, аз си помислих, че е гей или импотентен. Особено като ми каза: “Влизай, влизай – сега ще лъскаме “бастуна”!.. Тук са Катето и В.” Катето бе Катя Паскалева – вече известна от филма “Козият рог” на Методи Андонов, а В. – не по-малко известна актриса, но знам, че няма да й хареса да оповестя името й, а пък вече доста врагове си създадох с тия мои разкази. “Часовникът” ми спря, като ги видях и двете прочути артистки, излегнати голи на един широк одър в Димовата квартира. А Димо ми вика: “Събличай се и се разполагай – при която искаш, ако искаш – и при двете!” Такъв му беше маниерът и той не влагаше нищо мръснишко в поканата. Но аз някак си се смутих и не се съблякох. Смееха се, забавляваха се и изобщо не обръщаха внимание на голотата си. Осъзнах, че да прекрачиш в тази свобода е въпрос на преодоляване на комплекс – или можеш, или не можеш да го направиш.
- С режисьора на “Последният ерген”, “Топло” и др. - Володя Янчев, сте имали доста мъжки “подвизи” заедно... Впрочем май разказвате някои от тях в книгата си “Мъжки грехове”...
- Една вечер ни даде урок и на двамата една Ерика. Много красива беше – дяволски красива. Аз вече бях имал така по-близки отношения с нея. Всъщност какви – бяхме се целували. Каня я аз на гости в квартирата на Володя и я водя там. Той пък чакаше една наша известна актриса всеки момент да дойде, но тя му се обади, че родителите й пристигнали и не може. И така си останахме тримата – аз, Ерика и Володя. Пусна той да свири - един стар магнетофон имаше, и я покани на танц. А аз гледам отстрани как ще реагира тя. Тя обаче – досетлива - подкани ме и аз да се присъединя към танца. В един момент така направи, че двамата с Володя останахме само зрители.
Такъв стриптийз ни направи – толкова женствен и красив, че в един момент у нас изчезна всякаква похотливост – само се любувахме на съвършеното й тяло, полюшващо се в мрака, в такт с музиката.
Силуетът й беше като призрачна статуя – като мраморно изваяние на женското съвършенство.
Осъзнах как може да респектира красотата сама по себе си и колко глупаво нещо сме мъжете понякога. Не знам дали така е подействало и на Володя, защото той беше по-голям “прагматик” от мен в това отношение. Аз имам един епизод с една мадама и като му разказах после как се направих на горд, той ми вика: “Сбъркал си! Тя те е подканяла бе, приятел!”
- Разкажете го...
- Една година бях поканен на национално съвещание в Стара Загора. И вечерта сме във Военния клуб, тогава ЦДНА. Даже ген. Иван Михайлов беше тогава началник-щаб, и той беше там - танцуваше с певицата Илка Попова. И вече като излизаме, на гардероба гледам, че тя е наобиколена от една сюрия ухажори. Аз обаче, нахален, й викам: “Няма да допусна никой до вас!” Тя ме гледа изумена и се смее. Тръгнахме заедно оттам, но за нея се залепи някаква приятелка. И вече като наближихме градската градина, аз й викам: “Ние сме в тази посока, мадам!” – сякаш сме имали някаква предварителна уговорка. Другата си тръгна. Продължихме да вървим само двамата и на третата пресечка тя ми вика: “Аз тука живея”. Аз я питам: “Може ли да вляза?”, тя вика: “Не”. А на мен влакът ми за Бургас тръгваше чак в 3 и половина през нощта – имаше още 2-3 часа дотогава. Хубаво, ама тя отказва да ме приеме. Обаче осветлението във входа й не включва. И със запалени кибритени клечки съм осветявал стълбите до третия етаж, където живееше, за да я отведа до вратата й. Тя отвори апартамента и светна отвътре. Покани ме с жест да вляза. Аз обаче се обърнах кръгом и тръгнах надолу по стълбите. Разказвам после тая история на Володя, а той ми вика: “Голям глупак си, бе?! Тя ти е правила номера, а ти си се хванал!”
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
- Много пъти е ставало въпрос, че сте участвали в снимачната работа на някои наши филми и сте били близък с ръководния им екип - с режисьорите и операторите им. Разкажете как ставаха кастингите по онова време.
- Ами, като сега. Събличаха девойките по бикини и според вкуса си и по други причини или ги избираха, или не ги избираха. Случваше се големи красавици, като Анахид Цонева например, да не ги изберат. Тя, по мое виждане, всъщност не беше чак такава красавица, каквато я описват – малко студена хубост имаше.
- Напълно гола ли беше на кастинга?
- Не, доколкото помня, беше по бикини.
- Много легенди се разказват за скрития живот в киносредите и чудатостите на нашите културтрегери...
- Ами, много интересен беше операторът Димо Коларов, снимал класическите филми “На малкия остров”, “Инспекторът и нощта” и много други. Той например винаги посрещаше гостите си в таванското си помещение на бул. “Скобелев” дибидюс гол. Философията му беше такава. И който свикнеше с тая негова чудатост да посреща гостите си “традиционно” гол, вече не гледаше на голотата като на нещо срамно, а като на един опит за сближаване – нямам предвид секс, а простота и сърдечност в отношенията. Първия път като ме посрещна така обаче, аз си помислих, че е гей или импотентен. Особено като ми каза: “Влизай, влизай – сега ще лъскаме “бастуна”!.. Тук са Катето и В.” Катето бе Катя Паскалева – вече известна от филма “Козият рог” на Методи Андонов, а В. – не по-малко известна актриса, но знам, че няма да й хареса да оповестя името й, а пък вече доста врагове си създадох с тия мои разкази. “Часовникът” ми спря, като ги видях и двете прочути артистки, излегнати голи на един широк одър в Димовата квартира. А Димо ми вика: “Събличай се и се разполагай – при която искаш, ако искаш – и при двете!” Такъв му беше маниерът и той не влагаше нищо мръснишко в поканата. Но аз някак си се смутих и не се съблякох. Смееха се, забавляваха се и изобщо не обръщаха внимание на голотата си. Осъзнах, че да прекрачиш в тази свобода е въпрос на преодоляване на комплекс – или можеш, или не можеш да го направиш.
- С режисьора на “Последният ерген”, “Топло” и др. - Володя Янчев, сте имали доста мъжки “подвизи” заедно... Впрочем май разказвате някои от тях в книгата си “Мъжки грехове”...
- Една вечер ни даде урок и на двамата една Ерика. Много красива беше – дяволски красива. Аз вече бях имал така по-близки отношения с нея. Всъщност какви – бяхме се целували. Каня я аз на гости в квартирата на Володя и я водя там. Той пък чакаше една наша известна актриса всеки момент да дойде, но тя му се обади, че родителите й пристигнали и не може. И така си останахме тримата – аз, Ерика и Володя. Пусна той да свири - един стар магнетофон имаше, и я покани на танц. А аз гледам отстрани как ще реагира тя. Тя обаче – досетлива - подкани ме и аз да се присъединя към танца. В един момент така направи, че двамата с Володя останахме само зрители.
Такъв стриптийз ни направи – толкова женствен и красив, че в един момент у нас изчезна всякаква похотливост – само се любувахме на съвършеното й тяло, полюшващо се в мрака, в такт с музиката.
Силуетът й беше като призрачна статуя – като мраморно изваяние на женското съвършенство.
Осъзнах как може да респектира красотата сама по себе си и колко глупаво нещо сме мъжете понякога. Не знам дали така е подействало и на Володя, защото той беше по-голям “прагматик” от мен в това отношение. Аз имам един епизод с една мадама и като му разказах после как се направих на горд, той ми вика: “Сбъркал си! Тя те е подканяла бе, приятел!”
- Разкажете го...
- Една година бях поканен на национално съвещание в Стара Загора. И вечерта сме във Военния клуб, тогава ЦДНА. Даже ген. Иван Михайлов беше тогава началник-щаб, и той беше там - танцуваше с певицата Илка Попова. И вече като излизаме, на гардероба гледам, че тя е наобиколена от една сюрия ухажори. Аз обаче, нахален, й викам: “Няма да допусна никой до вас!” Тя ме гледа изумена и се смее. Тръгнахме заедно оттам, но за нея се залепи някаква приятелка. И вече като наближихме градската градина, аз й викам: “Ние сме в тази посока, мадам!” – сякаш сме имали някаква предварителна уговорка. Другата си тръгна. Продължихме да вървим само двамата и на третата пресечка тя ми вика: “Аз тука живея”. Аз я питам: “Може ли да вляза?”, тя вика: “Не”. А на мен влакът ми за Бургас тръгваше чак в 3 и половина през нощта – имаше още 2-3 часа дотогава. Хубаво, ама тя отказва да ме приеме. Обаче осветлението във входа й не включва. И със запалени кибритени клечки съм осветявал стълбите до третия етаж, където живееше, за да я отведа до вратата й. Тя отвори апартамента и светна отвътре. Покани ме с жест да вляза. Аз обаче се обърнах кръгом и тръгнах надолу по стълбите. Разказвам после тая история на Володя, а той ми вика: “Голям глупак си, бе?! Тя ти е правила номера, а ти си се хванал!”
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
