Лиляна Стефанова омайва литературния критик Николай Петев по време на поредното писателсто сборище. Снимка: Иван Григоров
Поетесата Лиляна Стефанова, авторка на обявеното за култово през 50-те години на миналия век стихотворение „Две по две”, прехвърли 80-те, но още прави опити да сърфира на гребена на лявата поетическа вълна и дори се обърна с прочувствено слово „за наболелите писателски проблеми” към премиера Бойко Борисов.
В миналото тя минаваше за една от приближените на Тодор Живков културтрегерки /каквото и да означава това/ и се говори, че често респектирала събратята си по перо с визитката на Първия. Въпреки демонстрациите от нейна страна веднъж Тато я нарекъл… „лайно” – при това не в съвсем тесен кръг.
„ШОУ” се добра по свои канали до покъртителна история от времето на Студената война, развила се в България и Швейцария. Да уточним – историята е шпионско-любовна, а главни действащи лица в нея са /освен храбрите нашенски „рицари на плаща и кинжала”/ възторжената лиричка и… най-опасният български шпионин след екзекутирания Иван-Асен Георгиев. Името на този „антигерой”, както биха го нарекли старите разведчици, е изключително невзрачно – Иван Иванов /Петров/.
Краят му, както и трябва да се очаква според всички правила на жанра – е трагичен. Иванов-Петров е разстрелян в началото на 1970 г. Преди това обаче тайните служби на България /а вероятно не само те/ дълго стягат обръча около него, докато го сгащят с „неопровержими доказателства” в луксозен хотел в Женева по време на поредната му /оказала се всъщност последна/ среща с агент на ЦРУ.
За тази история, която на моменти, да си признаем, звучи като фарс, широката публика у нас все още не е чувала нищо. За разлика от случая с дипломата Иван-Асен Георгиев, изобличен и осъден като шпионин на западни разузнавания в края на 60-те години. Защо е било необходимо да се пази такава тишина по това дело, не можахме да открием смислено обяснение.
Но да се върнем към фактите. По времето, когато Иван Башев оглавява МВнР, неговият „адаш” Иван Иванов /Петров/ е служител в икономическия отдел на министерството. Има достъп до секретните бюлетини, отделно пътува в командировки из цял свят. Как се е свързал с агенти на ЦРУ и къде, дали „ценният кадър” е бил вербуван от тях, или сам се е предложил на „врага”, остава загадка. По думите на ветерани на спецслужбите
бил доста алчен и осребрявал услугите си срещу 5000 долара за всяка по-ценна информация.
От валутните постъпления стандартът му на живот забележимо се покачва. Прави луксозен ремонт на просторния си апартамент в центъра на София, обзавежда го с мебели, последен писък на модата, кара западна кола…
Съпругата му Мария, която се слави като една от най-големите столични красавици, е асистентка /и любовница/ на известен академик. В един момент обаче – поне така ни бе представена историята, наши разузнавачи под прикритие в страна отвъд желязната завеса надушват нещо нередно около въпросния външнотърговски кадър.
Искат помощ от „братска” разведка и се установява, че Иванов поддържа контакти със съмнителни лица, вероятно от света на шпионажа. Казано на оперативен език, откриват му ”разработка” в съответния отдел на контраразузнаването. Но дори и тогава, подозрения са едно, а доказателства – съвсем друго. За да не стреснат предателя /още от самото начало за него има данни, че е „голяма риба”/, започват да го работят стъпка по стъпка, прилагайки различни средства от до болка познатия ни от книги и филми арсенал на шпионската техника.
Снимат го от прозореца на съседна кооперация, докато пише на бюрото вкъщи /за беда времето било много слънчево и „обектът” дръпнал пердето, с което провалил „операцията”/. Но, така или иначе, спецовете, натоварени със задачата да изобличат изменника и да му щракнат белезниците, са убедени, че той предава сведенията си в писмен вид. За да го лишат от основния му източник на информация, дават нареждане да се спре достъпът му до секретните бюлетини.
Хитроумният шпионин обаче и тук му намира цаката – ползва екземплярите на своите шефове – вярно, вече не на спокойствие у дома, а си прави извадки на работното място. Постепенно обръчът около врата на нашенеца, поставил се в услуга на вражеско разузнаване, се затяга. Външният министър е предупреден, че ситуацията около Иванов се влошава. Вместо да стане по-бдителен и да отреже командировките му, Башев му предава чутото от „органите”.
От този момент подчиненият му е нащрек и се досеща, че ако не преустанови контактите си с ЦРУ, го очаква най-лошото. Така се стига и до последното служебно пътуване на bg-шпионина в Швейцария, на авторитетен международен икономически форум. Служителите на разузнаването, които водят разработката му, са категорично против заминаването му,
опасяват се, че може да им се изплъзне и да не се върне в България.
В крайна сметка началството им преценява, че арестът на предателя може да се извърши и на чужда територия и дава зелена улица на операцията по задържането му. Преди това обаче трябва да се представи поне едно неопровержимо доказателство за шпионската му дейност.
Ден, преди да отпътува за Швейцария, външнотърговският служител шета из София и си взима „довиждане” /вътрешно е смятал, че се сбогува/ с близки и приятели. Естествено, не пропуска да уважи за последно и своите метреси. Първо посещава засуканата администраторка в хотел „Балкан” /сега „Шератон”/ Чернева, с която от година поддържа интимна връзка. Двамата се уединяват в „офиса” на омайницата, както бихме казали сега, и прекарват час и нещо в любовни игри. За да не сърди обаче и другото му гадже – Лиляна Стефанова, изменникът, който явно е бил полов атлет, решава “ се отчете” и при нея.
Междувременно „външното наблюдение”, което в някои интервали от деня изпуска от очи Иванов, се активизира, но въпреки това той пак минава между капките и напуска хотела незабелязано от преследвачите си. Какво се е разиграло в покоите на любвеобилната поетеса над столичния ресторант „Ропотамо”, историята мълчи. Известно е само, че след още час и нещо „обектът” излиза от кооперацията, където живее Стефанова, и най-после се прибира вкъщи. Там обаче го очаква неприятна сцена.
Жена му го посреща в истерия, плаче и нарежда, че с този „шпионлък” ще закопае цялото си семейство.
Естествено, в жилището на Иванов-Петров отдавна са монтирани „бръмбари” и екипът, който го „работи”, чува всичко. Ядосан, но и подплашен, предателят мокри обилно и накъсва на ситни парченца сведението, което трябва да предаде на човека от ЦРУ в Швейцария. Убеден е, че може по памет да възстанови всичко. Затова с чиста съвест хвърля хартийките в клозета и пуска водата. Да, ама не! Следите остават! Настъпва предпоследната, решителна фаза, преди шпионинът окончателно да бъде притиснат до стената. „Обектът” няма представа, че долу, в мазето на сградата, група, облечена в специални костюми, варди около тръбата с фекалните отпадъци.
Предварително ДС-спецовете са монтирали вътре устройство, издаващо звуци, подобни на патешко квакане, което се задейства веднага, щом по тръбата започне някаква циркулация. След като чули заветното „па-па”, хората от екипа веднага срязали тръбата и макар и облени от глава до пети със..., извадили топдоказателството – накъсаните и омърляни листчета с „шпионското донесение”.
По-нататък събитията се развиват с шеметна бързина. Нашенските „рицари на плаща и кинжала” не се отделят нито на крачка от „обекта” в Швейцария.
Проникват в стаята му в луксозния хотел в Женева и монтират бръмбари в телефона. След като засичат обажданията на Иванов-Петров, те отмъкват телефона и го заменят с друг, специално изработен в България и със същия сериен номер. Свалят бръмбарите от оригиналния телефон и след прослушването разбират часа и мястото на срещата на предателя с американския агент. Двамата трябва да се видят в ресторанта на друг хотел в Женева. Малко преди това на маса, съседна на тяхната, сяда привлекателна млада дама в стилен тоалет, която, както можем да се досетим, е служител на нашето разузнаване. Човекът на ЦРУ и българинът сядат, поръчват си аперитив, Иванов вади от джоба си листовете с информацията, другият вади пачката и точно в този миг до тях се изправя мъж на средна възраст, чието „западно” облекло обаче не може да скрие ориенталския му произход.
С учтив, но същевременно нетърпящ възражение тон балканският субект казва на нашенеца да го последва и той се подчинява, разбрал, че капанът е щракнал и всички пътища за отстъпление са отрязани. Следва транспортирането на изменника до България, където е тикнат в следствения арест и после в затвора. Присъдата е сурова – смърт без право на обжалване. Изпълнена е, ако се вярва на ветераните-разведчици, в началото на 1970-а.
Едно от действащите лица - Лиляна Стефанова, и досега не обелва дума за тази шпионска афера. Малко вероятно е въобще да е знаела в каква каша се е забъркал нейният луксозен любовник. Ами ако е било обратното? Но тук съществуват още половин дузина възможности, които при липсата на сериозни доказателства просто няма смисъл да се обсъждат.
Само след година и нещо след разстрела на изменника външният министър Иван Башев, който е запален планинар и всяка събота и неделя катери Черни връх, е намерен замръзнал на няколко метра от последната станция на открития лифт в местността „Мечата поляна” на Витоша. Според известния съдебен медик проф. Георги Цеков липсват всякакви данни за насилствена смърт. Кончината на Башев е резултат на банално преохлаждане /хипотермия/ , категорични са и други светила на патоанатомията. Но вече близо 40 години слуховете нашепват друго. Обаче ДС-офицерите, запознати в детайли със “случая Иванов-Петров”, също отхвърлят съмнението, че Башев може би е платил с живота си заради това, че е предупредил подчинения си за надвисналата над него опасност. Кой знае, може да е имал и други „прегрешения”, засечени от спецслужбите, които капка по капка са прелели чашата…
Близките на Иван Башев също опровергават жилавата мълва, че е убит. Под какъвто и ъгъл обаче да погледнем на тази трагедия, все още изглежда странно и необяснимо как тренираният планинар се загубва и бялата смърт го настига. Според художника Владимир Гоев обаче, който години наред е контактувал отблизо с министъра,
Башев далеч не е бил толкова „железен”
И за да притъпи опънатите му до скъсване нерви, неговата половинка често му слагала „успокоителни в супата”.
След злощастната шпионско-любовна история Лиляна Стефанова го раздава по-внимателно на интимния фронт. Защото това е третата й “официална” издънка след два провалени брака. Първият е с покойния й колега – лирика Иван Давидков. Когато тръгнал да се развежда с нея, от партийното бюро на БСП го предупредили, че ще му наложат сурово наказание. Даже свикали и събрание, на което да изобличат „неморалната” му постъпка. Петилетки наред като виц се предават думите на поета: „Абе, другари, по-голяма наказание от това да живееш с Лиляна Стефанова има ли?!” След тази изцепка на Давидков в първия момент в салона се възцарила мъртва тишина.
След това обаче избухнал смях и бурни аплодисменти. Известният поет се разминал с наказанието и благополучно се отървал от брачните окови. След това любимата поетеса на Тато се задомила за мастития архитект Георги Стоилов, който освен че бил най-младият партизанин в България, станал и автор на проекта за „чинията” на връх Бузлуджа. Съвместният им живот също продължил от ден до пладне. Клюката носи, че в „междуцарствието” между Стоилов и шпионина Стефанова се загаджила и с друг номенклатурен кадър, но и той не събрал кураж да я отведе в гражданското.
Теодор ШОПОВ
В миналото тя минаваше за една от приближените на Тодор Живков културтрегерки /каквото и да означава това/ и се говори, че често респектирала събратята си по перо с визитката на Първия. Въпреки демонстрациите от нейна страна веднъж Тато я нарекъл… „лайно” – при това не в съвсем тесен кръг.
„ШОУ” се добра по свои канали до покъртителна история от времето на Студената война, развила се в България и Швейцария. Да уточним – историята е шпионско-любовна, а главни действащи лица в нея са /освен храбрите нашенски „рицари на плаща и кинжала”/ възторжената лиричка и… най-опасният български шпионин след екзекутирания Иван-Асен Георгиев. Името на този „антигерой”, както биха го нарекли старите разведчици, е изключително невзрачно – Иван Иванов /Петров/.
Краят му, както и трябва да се очаква според всички правила на жанра – е трагичен. Иванов-Петров е разстрелян в началото на 1970 г. Преди това обаче тайните служби на България /а вероятно не само те/ дълго стягат обръча около него, докато го сгащят с „неопровержими доказателства” в луксозен хотел в Женева по време на поредната му /оказала се всъщност последна/ среща с агент на ЦРУ.
За тази история, която на моменти, да си признаем, звучи като фарс, широката публика у нас все още не е чувала нищо. За разлика от случая с дипломата Иван-Асен Георгиев, изобличен и осъден като шпионин на западни разузнавания в края на 60-те години. Защо е било необходимо да се пази такава тишина по това дело, не можахме да открием смислено обяснение.
Но да се върнем към фактите. По времето, когато Иван Башев оглавява МВнР, неговият „адаш” Иван Иванов /Петров/ е служител в икономическия отдел на министерството. Има достъп до секретните бюлетини, отделно пътува в командировки из цял свят. Как се е свързал с агенти на ЦРУ и къде, дали „ценният кадър” е бил вербуван от тях, или сам се е предложил на „врага”, остава загадка. По думите на ветерани на спецслужбите
бил доста алчен и осребрявал услугите си срещу 5000 долара за всяка по-ценна информация.
От валутните постъпления стандартът му на живот забележимо се покачва. Прави луксозен ремонт на просторния си апартамент в центъра на София, обзавежда го с мебели, последен писък на модата, кара западна кола…
Съпругата му Мария, която се слави като една от най-големите столични красавици, е асистентка /и любовница/ на известен академик. В един момент обаче – поне така ни бе представена историята, наши разузнавачи под прикритие в страна отвъд желязната завеса надушват нещо нередно около въпросния външнотърговски кадър.
Искат помощ от „братска” разведка и се установява, че Иванов поддържа контакти със съмнителни лица, вероятно от света на шпионажа. Казано на оперативен език, откриват му ”разработка” в съответния отдел на контраразузнаването. Но дори и тогава, подозрения са едно, а доказателства – съвсем друго. За да не стреснат предателя /още от самото начало за него има данни, че е „голяма риба”/, започват да го работят стъпка по стъпка, прилагайки различни средства от до болка познатия ни от книги и филми арсенал на шпионската техника.
Снимат го от прозореца на съседна кооперация, докато пише на бюрото вкъщи /за беда времето било много слънчево и „обектът” дръпнал пердето, с което провалил „операцията”/. Но, така или иначе, спецовете, натоварени със задачата да изобличат изменника и да му щракнат белезниците, са убедени, че той предава сведенията си в писмен вид. За да го лишат от основния му източник на информация, дават нареждане да се спре достъпът му до секретните бюлетини.
Хитроумният шпионин обаче и тук му намира цаката – ползва екземплярите на своите шефове – вярно, вече не на спокойствие у дома, а си прави извадки на работното място. Постепенно обръчът около врата на нашенеца, поставил се в услуга на вражеско разузнаване, се затяга. Външният министър е предупреден, че ситуацията около Иванов се влошава. Вместо да стане по-бдителен и да отреже командировките му, Башев му предава чутото от „органите”.
От този момент подчиненият му е нащрек и се досеща, че ако не преустанови контактите си с ЦРУ, го очаква най-лошото. Така се стига и до последното служебно пътуване на bg-шпионина в Швейцария, на авторитетен международен икономически форум. Служителите на разузнаването, които водят разработката му, са категорично против заминаването му,
опасяват се, че може да им се изплъзне и да не се върне в България.
В крайна сметка началството им преценява, че арестът на предателя може да се извърши и на чужда територия и дава зелена улица на операцията по задържането му. Преди това обаче трябва да се представи поне едно неопровержимо доказателство за шпионската му дейност.
Ден, преди да отпътува за Швейцария, външнотърговският служител шета из София и си взима „довиждане” /вътрешно е смятал, че се сбогува/ с близки и приятели. Естествено, не пропуска да уважи за последно и своите метреси. Първо посещава засуканата администраторка в хотел „Балкан” /сега „Шератон”/ Чернева, с която от година поддържа интимна връзка. Двамата се уединяват в „офиса” на омайницата, както бихме казали сега, и прекарват час и нещо в любовни игри. За да не сърди обаче и другото му гадже – Лиляна Стефанова, изменникът, който явно е бил полов атлет, решава “ се отчете” и при нея.
Междувременно „външното наблюдение”, което в някои интервали от деня изпуска от очи Иванов, се активизира, но въпреки това той пак минава между капките и напуска хотела незабелязано от преследвачите си. Какво се е разиграло в покоите на любвеобилната поетеса над столичния ресторант „Ропотамо”, историята мълчи. Известно е само, че след още час и нещо „обектът” излиза от кооперацията, където живее Стефанова, и най-после се прибира вкъщи. Там обаче го очаква неприятна сцена.
Жена му го посреща в истерия, плаче и нарежда, че с този „шпионлък” ще закопае цялото си семейство.
Естествено, в жилището на Иванов-Петров отдавна са монтирани „бръмбари” и екипът, който го „работи”, чува всичко. Ядосан, но и подплашен, предателят мокри обилно и накъсва на ситни парченца сведението, което трябва да предаде на човека от ЦРУ в Швейцария. Убеден е, че може по памет да възстанови всичко. Затова с чиста съвест хвърля хартийките в клозета и пуска водата. Да, ама не! Следите остават! Настъпва предпоследната, решителна фаза, преди шпионинът окончателно да бъде притиснат до стената. „Обектът” няма представа, че долу, в мазето на сградата, група, облечена в специални костюми, варди около тръбата с фекалните отпадъци.
Предварително ДС-спецовете са монтирали вътре устройство, издаващо звуци, подобни на патешко квакане, което се задейства веднага, щом по тръбата започне някаква циркулация. След като чули заветното „па-па”, хората от екипа веднага срязали тръбата и макар и облени от глава до пети със..., извадили топдоказателството – накъсаните и омърляни листчета с „шпионското донесение”.
По-нататък събитията се развиват с шеметна бързина. Нашенските „рицари на плаща и кинжала” не се отделят нито на крачка от „обекта” в Швейцария.
Проникват в стаята му в луксозния хотел в Женева и монтират бръмбари в телефона. След като засичат обажданията на Иванов-Петров, те отмъкват телефона и го заменят с друг, специално изработен в България и със същия сериен номер. Свалят бръмбарите от оригиналния телефон и след прослушването разбират часа и мястото на срещата на предателя с американския агент. Двамата трябва да се видят в ресторанта на друг хотел в Женева. Малко преди това на маса, съседна на тяхната, сяда привлекателна млада дама в стилен тоалет, която, както можем да се досетим, е служител на нашето разузнаване. Човекът на ЦРУ и българинът сядат, поръчват си аперитив, Иванов вади от джоба си листовете с информацията, другият вади пачката и точно в този миг до тях се изправя мъж на средна възраст, чието „западно” облекло обаче не може да скрие ориенталския му произход.
С учтив, но същевременно нетърпящ възражение тон балканският субект казва на нашенеца да го последва и той се подчинява, разбрал, че капанът е щракнал и всички пътища за отстъпление са отрязани. Следва транспортирането на изменника до България, където е тикнат в следствения арест и после в затвора. Присъдата е сурова – смърт без право на обжалване. Изпълнена е, ако се вярва на ветераните-разведчици, в началото на 1970-а.
Едно от действащите лица - Лиляна Стефанова, и досега не обелва дума за тази шпионска афера. Малко вероятно е въобще да е знаела в каква каша се е забъркал нейният луксозен любовник. Ами ако е било обратното? Но тук съществуват още половин дузина възможности, които при липсата на сериозни доказателства просто няма смисъл да се обсъждат.
Само след година и нещо след разстрела на изменника външният министър Иван Башев, който е запален планинар и всяка събота и неделя катери Черни връх, е намерен замръзнал на няколко метра от последната станция на открития лифт в местността „Мечата поляна” на Витоша. Според известния съдебен медик проф. Георги Цеков липсват всякакви данни за насилствена смърт. Кончината на Башев е резултат на банално преохлаждане /хипотермия/ , категорични са и други светила на патоанатомията. Но вече близо 40 години слуховете нашепват друго. Обаче ДС-офицерите, запознати в детайли със “случая Иванов-Петров”, също отхвърлят съмнението, че Башев може би е платил с живота си заради това, че е предупредил подчинения си за надвисналата над него опасност. Кой знае, може да е имал и други „прегрешения”, засечени от спецслужбите, които капка по капка са прелели чашата…
Близките на Иван Башев също опровергават жилавата мълва, че е убит. Под какъвто и ъгъл обаче да погледнем на тази трагедия, все още изглежда странно и необяснимо как тренираният планинар се загубва и бялата смърт го настига. Според художника Владимир Гоев обаче, който години наред е контактувал отблизо с министъра,
Башев далеч не е бил толкова „железен”
И за да притъпи опънатите му до скъсване нерви, неговата половинка често му слагала „успокоителни в супата”.
След злощастната шпионско-любовна история Лиляна Стефанова го раздава по-внимателно на интимния фронт. Защото това е третата й “официална” издънка след два провалени брака. Първият е с покойния й колега – лирика Иван Давидков. Когато тръгнал да се развежда с нея, от партийното бюро на БСП го предупредили, че ще му наложат сурово наказание. Даже свикали и събрание, на което да изобличат „неморалната” му постъпка. Петилетки наред като виц се предават думите на поета: „Абе, другари, по-голяма наказание от това да живееш с Лиляна Стефанова има ли?!” След тази изцепка на Давидков в първия момент в салона се възцарила мъртва тишина.
След това обаче избухнал смях и бурни аплодисменти. Известният поет се разминал с наказанието и благополучно се отървал от брачните окови. След това любимата поетеса на Тато се задомила за мастития архитект Георги Стоилов, който освен че бил най-младият партизанин в България, станал и автор на проекта за „чинията” на връх Бузлуджа. Съвместният им живот също продължил от ден до пладне. Клюката носи, че в „междуцарствието” между Стоилов и шпионина Стефанова се загаджила и с друг номенклатурен кадър, но и той не събрал кураж да я отведе в гражданското.
Теодор ШОПОВ
