1982 г. Батето (прав в средата) и Людмил Хаджисотиров-Бонзо (вляво от него) на хижа Сълзица.
Людмил Хаджисотиров-Бонзо е роден в София на 12 февруари 1940 г. Завършил е МЕИ-София и Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски”. Организира и ръководи 16 години Програмния фонд на Националната телевизия. Майстор на спорта е по водна топка.
Той е най-младият играч, само на 16 години, който дебютира в мъжкия национален отбор по водна топка. Има над 200 официални мача. Участник е в три европейски и едно световно първенство, както и на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. Най-успешният според статистиката треньор на националния ни отбор. Съпругата му Розмари Де Мео е хореограф, дългогодишно работила и към БНТ. Тя по рождение е канадка и живее и работи в Торонто.
.......................................
- Бонзо, чувал съм от Иван Славков, че навремето половината от националния отбор по водна топка са станали емигранти, а останалата половина започнали работа при него, в телевизията?
- Горе-долу така беше! Първите емигранти спортисти са от водната топка. Общо 10-12 души. През 1965 г. ме взеха като „подсилка” с отбора на ЦСКА в Швеция за участие в турнира за Европейската купа. Тогава бях състезател на “Академик”. След завършване на турнира в Швеция емигрираха двама български ватерполисти - Димитър Константинов-Медо и Димитър Перниклийски.
Двамата са първите български спортисти невъзвръщенци. За лош късмет в Швеция спах в една стая с тях. Когато се върнах в България, имах много неприятности със службите, които не ми вярваха, че аз не съм знаел, че ще избягат. Повече от година после не ме пускаха да пътувам с отбора зад граница . „Помилваха ме”, когато се наложи да замина през 1967 г. с националния отбор за участие на Европейското първенство в Утрех, Холандия.
Между другото два месеца след първите емигранти от ЦСКА, избягаха още двама ватерполисти, но от моя отбор “Академик” - Георги Иванов и Иван Попов. По-късно ги последваха и трима от националите - Янко Чакалов-Чико, Иван Иконописов и Янаки Рафаилов, така че Славков много точно го казва. Наистина, по времето когато Иван Славков бе генерален директор, имаше ватерполисти, които работеха в телевизията.
- Как приемаха Иван Славков във водната топка? Добър ли беше по това време?
- Шефовете на водната топка не го обичаха. Той не позволяваше да го контролират. Беше талантлив като ватерполист, но не се вживяваше много. Имаше и тежко следване, което не му позволяваше да отделя много време за спорт. Завърши МЕИ, специалност двигатели с вътрешно горене. Иван имаше вече друга пътека, друга компания. Поради това, че беше извън контрола на тези, които ръководеха спорта, той ги дразнеше и много го наказваха.
- А в националния Батето играеше ли?
- В националния отбор беше в разширения състав. Официални мачове не е играл нито на европейско, нито на световно. На няколко пъти, като перспективен го включваха в разширения състав на националите. Имаше потенциал, но той самият не беше мотивиран да играе и да се отдаде изцяло. Много интересен шут имаше. Имаше много меки рамене и като вземе топката, тялото му тръгва в една посока, а ръката му - в противоположна. Камшичният му удар объркваше вратарите и вкарваше много.
- Вярно ли е, че Иван е зарязал водната топка покрай един скандал?
- През 1967 г. играхме в Загреб на четвърт финал. В мача с “Пролеко”, в последната минута трябваше да изпълним дузпа. Вместо да бие основният изпълнител - Симеон Бонев, Иван отиде и му дръпна топката да бие дузпата. Изпусна я, сдърпаха се със Симо Бонев и мачът завърши. Загубихме с 6:5. Размениха си остри реплики. Иван се засегна и след този турнир спря да играе.
- Беше ли женен тогава?
- Първата му жена беше починала вече - Светла. Беше много свястна жена.
Това на него му е голямата любов.
Мисля, че беше съученичка и приятелка на Людмила Живкова.
- Чувал съм, че Славков като ватерполист не са го пускали да пътува в чужбина по едно време?!
- Това е истина. Очевидно имаше нещо в семейството му, което не се харесваше на службите. Познавам майка му и сестра му, които са много свестни и почтени хора. Помня, че през 1967 г. отборът на “Септември” замина на състезания в Австрия. Него го спряха и не го пуснаха да замине.
Очевидно имаше проблеми с милицията. Говореше се, че Иван като зет на Живков е имал проблеми с Продан Стоянов, който беше, ако не се лъжа, шеф на отдел “Деловодство” на ЦК, където са се държали всички досиета. Говореше се, че е казвал на бай Тошо: “...Иван не е наш, не е наше момче!”
- А ти как попадна в телевизията?
- През 1973 г. влязох случайно в бежовия салон на хотел “България”. Видях Иван, че е седнал на бара с Венелин Коцев. Ние, националният отбор, току-що се бяхме върнали от световното. Иван ме разпита как са минали мачовете и защо след победата над Щатите отборът се сринал? Разказах му, че протежетата на хората, които го прогониха от водната топка, правят всичко възможно и мен да ме разкарат. Тогава Иван ми каза: “Докога ще се занимаваш с тези глупаци от водната топка? Ти не разбра ли, че който се махне от спорта, става човек.” “И какво предлагаш?” – го попитах. “Ела при мен в телевизията!”
- Няма начин да не те питам за Людмила Живкова - Иван влияеше ли й по някакъв начин?
- Той беше човекът, който я отваряше за много прогресивни неща. Аз нея я познавам преди него. Още преди той да тръгне с нея. От 1960-61 г. бяхме заедно с нея по компании. Тя обичаше купоните, живота и изобщо беше готина и се мъчеше да не демонстрира, че е щерката на бай Тошо, но слагачите го знаеха. Така че той, в комбинация с нея, подкара България в една друга посока, на която никак не му се радваха тези, традиционните комунисти, с четвъртитите глави. Затова и го топеха непрекъснато на бай Тошо. Казваха му:
”Той не е наш!”
Ще ти разкажа за Милко Балев. Махнаха го Иван. Стана тази беля с Людмила. Бай Тошо изпадна в криза. Това се чувстваше. И ние усещахме, че нещо ще стане. Тогава инсценираха тази история с Янчо Таков, с доктор Стоянов и с Наско Тасков за кожусите на границата - уж контрабандата... Но всъщност това беше насочено срещу бай Тошо и директно срещу Иван, за да го махнат.
Доколкото знам, в това са участвали и Александър Лилов, и Милко Балев. И когато го махнаха Иван, през март 1982 г., примерно два дни след това, ние се засякохме горе на Витоша, на ски. Беше студен ден. Возим се двамата на лифта, на “Романски”, и горе няма никой около нас. Свири вятър, мъгла и си говорим. Питам го: ”Как стана така, че те освободиха от телевизията?” Казва: “Лилов ми съобщи, че ме махат.” Той не го обичаше. Те си знаят за какво. “Добре, тогава” – го питах - “Защо бай Тошо е толкова зависим от Милко Балев?!” “Бонзо,
на Милко Балев му е най-гот, като го гали между краката!” -
това ми каза.
- Променен ли е според теб Батето от толкова слагачи около него през годините?
- Сега тъжното в случая е, че след толкова години тази масовка от слагачи около него му промени химията и го промени като човек. На него, първо, тази група, която той си направи, нови приятели, от балконските деца на червената аристокрация, които по индукция се опитваха покрай него да изглеждат по-мъжествени, му повлияха зле и го развалиха. В тази масовка нито един от старите му приятели, от водната топка, не искаше да се набута.
- Чувал ли си нещо за Иван, което малко хора знаят?
- За Иван съм слушал най-различни неща. Сега примерно от Швеция ми се е обаждал мой приятел, емигрант. “Знаеш ли какво гледам в момента? Някакъв филм, в който
- Иван Славков е главно действащо лице, представен като продавач на оръжие?!”
- Това е в края на 70-те г. Кой го е правил не мога да ти кажа. Дали е продавал оръжие, не знам и не мога да преценя. Това само съм чул. Ще ти разкажа един случай. През 1978 г. Иван отиде в Париж. Там имах една позната, която бе плувкиня. Иван също я познаваше. Много свястна жена. Тя бе женена за богат арменец, който имаше верига от магазини във Франция. Иван й се обадил. Тя му се зарадвала и го поканили с мъжа й на вечеря. Канят го в известния парижки ресторант “Руска тройка”. Иван отива там с група хора, между които и Митко Аврамов, режисьорът, на Богдана Карадочева мъжът й. Към 2-3 часа през нощта си тръгват и пет минути след като излизат,
целия локал го взривяват.
Възможно е да са го следели. Всичко е възможно. Всичко можем да предположим, но е важното, че 5 минути след като са напуснали локала, го взривяват...
Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ
Той е най-младият играч, само на 16 години, който дебютира в мъжкия национален отбор по водна топка. Има над 200 официални мача. Участник е в три европейски и едно световно първенство, както и на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. Най-успешният според статистиката треньор на националния ни отбор. Съпругата му Розмари Де Мео е хореограф, дългогодишно работила и към БНТ. Тя по рождение е канадка и живее и работи в Торонто.
.......................................
- Бонзо, чувал съм от Иван Славков, че навремето половината от националния отбор по водна топка са станали емигранти, а останалата половина започнали работа при него, в телевизията?
- Горе-долу така беше! Първите емигранти спортисти са от водната топка. Общо 10-12 души. През 1965 г. ме взеха като „подсилка” с отбора на ЦСКА в Швеция за участие в турнира за Европейската купа. Тогава бях състезател на “Академик”. След завършване на турнира в Швеция емигрираха двама български ватерполисти - Димитър Константинов-Медо и Димитър Перниклийски.
Двамата са първите български спортисти невъзвръщенци. За лош късмет в Швеция спах в една стая с тях. Когато се върнах в България, имах много неприятности със службите, които не ми вярваха, че аз не съм знаел, че ще избягат. Повече от година после не ме пускаха да пътувам с отбора зад граница . „Помилваха ме”, когато се наложи да замина през 1967 г. с националния отбор за участие на Европейското първенство в Утрех, Холандия.
Между другото два месеца след първите емигранти от ЦСКА, избягаха още двама ватерполисти, но от моя отбор “Академик” - Георги Иванов и Иван Попов. По-късно ги последваха и трима от националите - Янко Чакалов-Чико, Иван Иконописов и Янаки Рафаилов, така че Славков много точно го казва. Наистина, по времето когато Иван Славков бе генерален директор, имаше ватерполисти, които работеха в телевизията.
- Как приемаха Иван Славков във водната топка? Добър ли беше по това време?
- Шефовете на водната топка не го обичаха. Той не позволяваше да го контролират. Беше талантлив като ватерполист, но не се вживяваше много. Имаше и тежко следване, което не му позволяваше да отделя много време за спорт. Завърши МЕИ, специалност двигатели с вътрешно горене. Иван имаше вече друга пътека, друга компания. Поради това, че беше извън контрола на тези, които ръководеха спорта, той ги дразнеше и много го наказваха.
- А в националния Батето играеше ли?
- В националния отбор беше в разширения състав. Официални мачове не е играл нито на европейско, нито на световно. На няколко пъти, като перспективен го включваха в разширения състав на националите. Имаше потенциал, но той самият не беше мотивиран да играе и да се отдаде изцяло. Много интересен шут имаше. Имаше много меки рамене и като вземе топката, тялото му тръгва в една посока, а ръката му - в противоположна. Камшичният му удар объркваше вратарите и вкарваше много.
- Вярно ли е, че Иван е зарязал водната топка покрай един скандал?
- През 1967 г. играхме в Загреб на четвърт финал. В мача с “Пролеко”, в последната минута трябваше да изпълним дузпа. Вместо да бие основният изпълнител - Симеон Бонев, Иван отиде и му дръпна топката да бие дузпата. Изпусна я, сдърпаха се със Симо Бонев и мачът завърши. Загубихме с 6:5. Размениха си остри реплики. Иван се засегна и след този турнир спря да играе.
- Беше ли женен тогава?
- Първата му жена беше починала вече - Светла. Беше много свястна жена.
Това на него му е голямата любов.
Мисля, че беше съученичка и приятелка на Людмила Живкова.
- Чувал съм, че Славков като ватерполист не са го пускали да пътува в чужбина по едно време?!
- Това е истина. Очевидно имаше нещо в семейството му, което не се харесваше на службите. Познавам майка му и сестра му, които са много свестни и почтени хора. Помня, че през 1967 г. отборът на “Септември” замина на състезания в Австрия. Него го спряха и не го пуснаха да замине.
Очевидно имаше проблеми с милицията. Говореше се, че Иван като зет на Живков е имал проблеми с Продан Стоянов, който беше, ако не се лъжа, шеф на отдел “Деловодство” на ЦК, където са се държали всички досиета. Говореше се, че е казвал на бай Тошо: “...Иван не е наш, не е наше момче!”
- А ти как попадна в телевизията?
- През 1973 г. влязох случайно в бежовия салон на хотел “България”. Видях Иван, че е седнал на бара с Венелин Коцев. Ние, националният отбор, току-що се бяхме върнали от световното. Иван ме разпита как са минали мачовете и защо след победата над Щатите отборът се сринал? Разказах му, че протежетата на хората, които го прогониха от водната топка, правят всичко възможно и мен да ме разкарат. Тогава Иван ми каза: “Докога ще се занимаваш с тези глупаци от водната топка? Ти не разбра ли, че който се махне от спорта, става човек.” “И какво предлагаш?” – го попитах. “Ела при мен в телевизията!”
- Няма начин да не те питам за Людмила Живкова - Иван влияеше ли й по някакъв начин?
- Той беше човекът, който я отваряше за много прогресивни неща. Аз нея я познавам преди него. Още преди той да тръгне с нея. От 1960-61 г. бяхме заедно с нея по компании. Тя обичаше купоните, живота и изобщо беше готина и се мъчеше да не демонстрира, че е щерката на бай Тошо, но слагачите го знаеха. Така че той, в комбинация с нея, подкара България в една друга посока, на която никак не му се радваха тези, традиционните комунисти, с четвъртитите глави. Затова и го топеха непрекъснато на бай Тошо. Казваха му:
”Той не е наш!”
Ще ти разкажа за Милко Балев. Махнаха го Иван. Стана тази беля с Людмила. Бай Тошо изпадна в криза. Това се чувстваше. И ние усещахме, че нещо ще стане. Тогава инсценираха тази история с Янчо Таков, с доктор Стоянов и с Наско Тасков за кожусите на границата - уж контрабандата... Но всъщност това беше насочено срещу бай Тошо и директно срещу Иван, за да го махнат.
Доколкото знам, в това са участвали и Александър Лилов, и Милко Балев. И когато го махнаха Иван, през март 1982 г., примерно два дни след това, ние се засякохме горе на Витоша, на ски. Беше студен ден. Возим се двамата на лифта, на “Романски”, и горе няма никой около нас. Свири вятър, мъгла и си говорим. Питам го: ”Как стана така, че те освободиха от телевизията?” Казва: “Лилов ми съобщи, че ме махат.” Той не го обичаше. Те си знаят за какво. “Добре, тогава” – го питах - “Защо бай Тошо е толкова зависим от Милко Балев?!” “Бонзо,
на Милко Балев му е най-гот, като го гали между краката!” -
това ми каза.
- Променен ли е според теб Батето от толкова слагачи около него през годините?
- Сега тъжното в случая е, че след толкова години тази масовка от слагачи около него му промени химията и го промени като човек. На него, първо, тази група, която той си направи, нови приятели, от балконските деца на червената аристокрация, които по индукция се опитваха покрай него да изглеждат по-мъжествени, му повлияха зле и го развалиха. В тази масовка нито един от старите му приятели, от водната топка, не искаше да се набута.
- Чувал ли си нещо за Иван, което малко хора знаят?
- За Иван съм слушал най-различни неща. Сега примерно от Швеция ми се е обаждал мой приятел, емигрант. “Знаеш ли какво гледам в момента? Някакъв филм, в който
- Иван Славков е главно действащо лице, представен като продавач на оръжие?!”
- Това е в края на 70-те г. Кой го е правил не мога да ти кажа. Дали е продавал оръжие, не знам и не мога да преценя. Това само съм чул. Ще ти разкажа един случай. През 1978 г. Иван отиде в Париж. Там имах една позната, която бе плувкиня. Иван също я познаваше. Много свястна жена. Тя бе женена за богат арменец, който имаше верига от магазини във Франция. Иван й се обадил. Тя му се зарадвала и го поканили с мъжа й на вечеря. Канят го в известния парижки ресторант “Руска тройка”. Иван отива там с група хора, между които и Митко Аврамов, режисьорът, на Богдана Карадочева мъжът й. Към 2-3 часа през нощта си тръгват и пет минути след като излизат,
целия локал го взривяват.
Възможно е да са го следели. Всичко е възможно. Всичко можем да предположим, но е важното, че 5 минути след като са напуснали локала, го взривяват...
Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ
