И аз обаче се позабавлявах след 4 месеца раздяла – изповядва ромската перла
Ромският славей Софи Маринова и момчето на сърцето й Дачо пак са във вихъра на любовта. Двамата се събраха отново след четиримесечна раздяла. Певицата доста тежко преживя раздялата с по-младия си приятел, с когото скъсаха през ноември миналата година. Тя дори записа и песента - &bdquo;Боледувам&quot;, която посвети именно на загубената си любов. &ldquo;Вече не мисля за сватба. Току-виж пак му щракнало нещо. Така сме си добре&rdquo;, призна миналата седмица Софи в студиото на bTV. Това обаче не й пречи да си мисли за бебенце. &ldquo;Искам да имам момиченце. Тази година ще работим по въпроса за момиченце&quot;, разкри Софи. Според мълвата, за да засвидетелства голямата си любов към Дачо, Софи му купила и хотел на морето. Заведението било в Черноморец. В него Софи била инвестирала парите, които получи като хонорар за участието си във &quot;ВИП брадър&quot;, като доплатила останалата част от собствения си джоб. Новата придобивка й е струвала 300 000 евро. Хотелът бил с обща площ 850 кв.м, като в двора му имало и малък басейн.<br /> <br /> <br /> <b>- Как стана сдобряването ви с Дачо?</b><br /> - Как стана. То при нас много трудно като че ли стана това събиране. Аз четири месеца му пазих поведение. Човекът ходи, поживя си, поскача си. Казвах си, нека се наскача момчето, па ще си доде. И гледам аз преди няколко дни той ми звъни. &ldquo;Какво правиш? Как си?&rdquo;, това, онова. Ние иначе се чувахме на четири-пет дни. Та викам: &ldquo;Епа, добре съм. Къде си сега?&rdquo; Аз бях във Велико Търново.<br /> <br /> <b>- И сърцето ти трепна...</b><br /> - Не, напоследък беше спряло да трепти. Хората казват &ldquo;Очи, които се не виждат, се забравят&rdquo;. Наистина е така. Той като че ли наистина усети, че и аз ще изперкам и ще направя некоя щуротия, щото аз като че само щуротии мога да правя, нищо друго. И се върна.<br /> <b><br /> - Къде се върна?</b><br /> - Вкъщи, гледам отваря се вратата и се подава неговата глава. Вика: &ldquo;Здравей, дойдох си&rdquo;. Аз обаче се правя на надута. Разпитваме се кой къде е ходил, да има малко гюрултии в къщата. Той като че ли повече е ходил от мен. Не спирах и аз де. С приятели излизах постоянно по дискотеки, забавлявах се много. Много се забавлявах, но много ми беше трудно без него. Защото ние сме нон стоп заедно.<br /> <b><br /> - И какво си казахте?</b><br /> - Какво си казахме. Два-три часа и повече даже се държах студено, разпитвам го. Ама тук едни пеперудки в корема... Готино ми е, че е до мен по - близо. Защото ние четири месеца не сме се виждали, не сме пили кафе...<br /> <b><br /> - Това си е истинска раздяла.</b><br /> - Наистина. И даже всички журналисти казваха: <br /> <br /> <u>&ldquo;Глей Софка си прави пиар&rdquo;. </u><br /> <br /> Да умра за тоя пиар четири месеца без Дачо. Как се върши работа. Аз нали телефоните не ги вдигам, за участията не ги пазаря, всичко той се занимава и в един момент, понеже аз никога не съм правило това нещо, много трудно ми беше. <br /> <br /> <b>- Ти затова ли казваш, че си имате задачки?</b><br /> - Имаме си. Аз затова съм казвала, че с Дачо много неща ми се връзват, а пък най-вече в бизнеса, защото той си ми помага. Той нон стоп е с мен. Ама за десет дена влязох в крачка. Да видиш как ставам сутрин рано, срещам се с хора, то са плакати разнасям, то са някакви срещи.<br /> <b><br /> - Няма ли екип, който да стои зад гърба ти?</b><br /> - Крум сега ще каже: &ldquo;А, Софке, как само ти ли вършиш работа&rdquo;. Имам си, да, продуценти. Моята фирма &ldquo;Съни мюзик&rdquo; с Крум Крумов си ги движи тези неща, много ми помага. Но понеже повечето контакти имам аз с хората, защото им пея и се познавам и повечето с мен си разговарят. Като кажа: &rdquo;Звъннете на господин Крумов или във фирмата&rdquo;, и те си мислят - аууу много опасно става. Така че повечето обичат с мен да си разговарят. Но по принцип си имам цял екип, с който си работим заедно. <br /> <b><br /> - Имаш ли си твой гримьор?</b><br /> - Имам гримьор, когато правя клипове, концерти, но по принцип сама си се гримирам вечер за участие.<br /> <b><br /> - Дачо сега като твоя партньор в живота ти ли е, или като част от екипа, който работи за теб?</b><br /> - Дачо съм го съчетала така в големи функции - и партньор, и приятел в бизнеса. Както веднъж писаха в един вестник &ldquo;Дачо и озвучите, и шофьор, и бодигард&rdquo;. Всичко в едно. Важното е да се разбираме. Пък си мисля, че аз и Дачо много се различаваме от всички хора. Мислех, че нашата връзка е оууу, че няма гюрултии, но ето, че си идва такъв момент, когато &ndash; всички сме хора, и всички живеем един и същ живот.<br /> <b><br /> - За какво се скарахте?</b><br /> - Не знам, като че ли последната година така доста изнервени бяхме с Дачо, защото, то когато си нон стоп с един човек, като че ли започваш да се задушаваш, искаш някой път да останеш сам, сам със себе си, някъде да излезеш с приятелки, или обратното &ndash; той с приятели. Но като че ли аз винаги съм оставяла време за Дачо, той имаше личен живот. <br /> <br /> <u>Той винаги си имаше приятели и винаги излизаше. Аз бях тази, която седях вкъщи.</u><br /> <br /> Но сега тези четири месеца и аз си поживях.<br /> <br /> <b>- Ама какъв беше конкретният повод да се разделите? </b><br /> - За едно подстригване. Той знае, че аз най-харесвам косата в него. Пия си аз кафето, а той: &ldquo;Я гледай, харесваш ли ме&rdquo; - гола глава. Леле, като го видях, и викам, отиваме си у дома, събираш си багажа и си отиваш. Няма какво да ми овърташ ама-ама. И той &ndash; добре. Отиваме си у дома, сядам си на фотьойла, гледам телевизия, а той си събира багажа и: &ldquo;Айде, чао&rdquo;, вика, мисля си, ще върне. Викам обаче: &ldquo;Айде, айде, без много приказки, отивай си&rdquo;. След два часа ми стана мъчно и почвам да му звъня. &ldquo;Ела си.&rdquo; &ldquo;А, нема да стане тая. Аз да не съм ти пионка та да ме разнасяш насам натам.&rdquo; Това му бяха думите. Ама взе, че му хареса да бъде сам и на него. Дачко бая си поживя. <br /> <b><br /> - Мислиш, че е ходил с други момичета ли?</b><br /> - Апа не е ходил. Моля ти се, мъже. Ние, жените, за да се влюбим, както викат така със стомаха трябва да го усетим влюбването. Докато мъжете слагат възглавницата на главата и хайде. За Дачо доста щуротии съм чула, доста гаджета, доста се е забавлявал. Не че аз не съм спирала да се забавлявам. Гажета не съм имала, но постоянно излизах с приятели по дискотеки. И аз си търсех, ама само кусури им намирах. Не е като Дачо това, не е като Дачо онова.<br /> <b><br /> - Какво толкова му намираш на Дачо?</b><br /> - Не знам, сигурно слуша. Доста така съм излизала с приятели, приятелки. Те ми викат: &ldquo;Софче, недей да бързаш да си търсиш гадже, ти искаш да изпревариш времето, защото ще търсиш Дачо в него&rdquo;. И то е точно така. Аз, като видя някой, гледам така косата му или някакви маниера. Тоя няма да може да ми кара колата, няма да ми пуска музиката, песните... започвам да търся кусури. Или пък е много приказлив, Дачо си е по-мълчалив такъв, знае кога да се обади.<br /> <br /> <b>- Каква кола караш?</b><br /> - Мерцедес S класа, черна, имаме и миникупърче. Като го нямаше Дачо, четири месеца аз си карах и съм добър шофьор.<br /> <br /> <b>- Сега ще се жените ли?</b><br /> - Какво да се женим. Пак да му хрумне, пак да избяга, пак тук в приключения да ме вкарва, не искам. За бебенце така много си мисля, много искам да имам момиченце. Оня ден, понеже на брат ми му се роди момченце, и ходихме да пазаруваме разни неща. Като влязохме в магазина, вярно за момчета има хубави неща, но за момичета има уникални. Ама то колички, ама то перденца, някакви легълца, дрешки. И тука с Дачо тая година да работим по въпроса за момиченце. <br /> <u><br /> Не е зле да си имам дете, но за сватби, такива неща, не искам.</u><br /> <br /> <b>- Ако забременееш, това няма ли да те изкара от бизнеса?</b><br /> - Да, ще ме изкара. Защото е криза в момента и това си говорим с Дачо, че малко така трябва да поработим, да имаме пари на страна, защото виждаш, като се ражда едно бебе, сума пари трябват. Аз съм си свикнала да си харча, да си разполагам. Но по принцип имам Лоренцо и като бях бременна с него, не спирах да пея, мен хората си ме обичат и с тумбака си ходех и си пея, и си изкарвах парички, бях си добре. След като родих, на десетия ден снахата пое детето да си го гледа, аз си тръгнах по работа пак. Така се възстанових и бързо. Така че ще имам много деца, ще раждам. Хубаво е да имаш пълна къща с деца, да има детски смях. Пък и това като че ли заздравява връзката. Аз това казвам, с Дачо се обичаме, добре ни е, не че ние не се караме, просто няма къща без пушек. Но очаквам тази година само хубави неща да ми се случват.<br /> <br /> <br /> <i><b>Стефка РУМЕНОВА</b></i>