Капка Амзина е носителката на титлата "Мисис Баба- 2010" Снимка: Иван Григоров
Капка Амзина е шеф на рекламна агенция, беше пиар на кандидатурата ни за зимни олимпийски игри през 2014-а, съпругът й е артистичен мениджър на ансамбъл “Филип Кутев”, сватята – стоматолог, дъщерята – студентка по право, а зетят и баща му – собствениците на верига супермаркети “Елемаг гурме”:
Стана хит един непопулярен конкурс, провеждан за пръв път у нас – “Мисис Баба 2010” - идея на собственичката на куп модни конкурси – г-жа Меги Савова. Бабите пяха, танцуваха, рецитираха и дефилираха като миски, и заредиха публиката с оптимизъм за бъдещето. Конкурсът бе оспорван, защото наред с талантливите, но по-малко известни кандидатки, в него участваха и светски личности като Нина Хаджийска от Фондация “Утре за всеки”, Валя Брадшоу – майсторката на бижута Сваровски от Брюксел и други култови дами.
- Къде сте родена, разкажете нещо повече за себе си...
- Родена съм на 25.01.1965г. в софийското село Бистрица. Явно майка ми – Лазарина е била много влюбена в баща ми Павел, защото в студената януарска вечер срещу 25 януари е предпочела да
ме роди в здравната служба на Бистрица, а не в родилен дом в София – само, за да може баща ми да е постоянно близо до нея.
И двамата ми родители са 6-ти деца - най-малките в многодетни семейства. Дали заради това, но решили те пък да си имат само едно дете – мен. Цялото ми семейство живее в Бистрица и макар, че съм единствена дъщеря, съм отгледана в двор с много роднини - сред шум и веселие. Основното си образование завърших в Бистрица, а средното - в столичната 35 РЕГ “ М. И. Калинин”- известна с желязната си дисциплина и отлична подготовка. После станах студентка в Геолого-географския факултет на СУ “Климент Охридски”. В момента работя като управител на рекламна агенция “Флок медиа”, която стартирах в началото на миналата година.
- Двамата със съпруга ви направо вдигнахте градуса с шопския си танц – изявихте се като професионални танцьори...
- Всъщност, със съпруга ми Петко Кишев ни събра танцът. Запознахме се на танцов лагер край морето, където той дойде като млад хореограф. Искрите между нас пламнаха в една романтична нощ, на пълнолуние край морския бряг. Бях млада и опиянена от любовта, чувствах се щастлива, че точно аз съм неговата избраница и когато в новогодишната нощ срещу 1985 г. ми предложи брак, без да се замислям, приех. През пролетта последва голяма и весела сватба, а в края на годината се роди красивата ни дъщеря Паолина.
- В танца показахте невероятен синхрон, а в брака как беше?
- За почти 25 г. семеен живот, естествено не всичко е вървяло по мед и масло, но синхронът в танца ни помогна да балансираме и в живота. С основание се гордеем, че успяхме да отгледаме и възпитаме едно прекрасно дете. Освен това имаме шанса да живеем заедно с моите родители, които поради нашите чести пътувания и заетост поеха основната част от домашните задължения, за което използвам случая отново да им кажа “Благодаря!” Мъжът ми в момента работи като мениджър “Артистични прояви” към ДФА “ Филип Кутев”. Благодаря му, че застана така всеотдайно до мен по време на подготовката ми и на самия конкурс.
- На какво дължите красивата си усмивка, която не слезе от лицето ви цялата вечер?
- На красотата на моята родна Бистрица и на уникалния шопски хумор.
- Какво очаквате от титлата “Мисис Баба 2010”?
- Короната на първата “Мисис Баба” в България ми донесе изключителна радост, но и усещането за една нова отговорност в живота. Иска ми се да ми помогне да отварям врати на хора, които се нуждаят от помощ. От малка знам, че в приказките красивото винаги е и добро. И колкото и да е безпардонен нашият 21-и век, няма да се откажа от това. Радвам се, когато мога да помогна на някой в нужда и смятам, че човек никога не трябва да забравя откъде е тръгнал, и с кого е делил радост и болка, когато Господ сбъдва мечтите му.
- Като се роди внучката ви, почувствахте ли се остаряла?
- Нито за миг. Напротив, малката Божидара ми донесе неописуема радост и енергия за бъдещето.
- Разкажете повече за дъщеря си и зет си, от които е 4-месечната Божидара?
- Дъщеря ми Паолина и нейният мъж Христиан са едни страхотни млади хора - хубави и динамични, чувствителни и отговорни. Поли е последна година студентка по право в
СУ “ Климент Охридски”, но в момента е най-нежната майка на света, а Ицо е изпълнителен директор на супермаркети “Елемаг гурме” - изключително енергичен и ерудиран млад мъж. Баща му - инж. Божидар Петракиев е създател и собственик на мрежата магазини “Елемаг гурме”, а майка му – Ганка Петракиева е стоматолог. Тя е другата прекрасна баба на Божидара.
- Как реагираха приятелите ви, като научиха, че сте вече “коронована” персона?
- Бях затрупана с най-топли поздравления от близки, приятели и познати от цялата страна. А в Интернет прочетох коментарите и на непознати за мен хора, които стоплиха душата ми, подариха ми надеждата, че има човеци в нашата охулена страна. Усещането е неповторимо.
- Не ви попитах как попаднахте на този конкурс?
- За конкурса чух за първи път от семейната ни приятелка Ина Станчева. Бяхме заедно да посрещнем Новата 2010-а с компанията ни – на д-р Генов и други наши приятели. Ина настоятелно обясняваше на всички, че конкурсът е точно за мен – и бездруго
се шегуваха, че съм “младата баба”.
Веднага след Нова година, за моя изненада ме потърси г-жа Меги Савова и ми каза, че съм записана за конкурса. От кого?! Оказа се, че зет ми ме е записал. Чак като отидох в офиса, повярвах, че няма шега. След известен размисъл, потвърдих участието си лично. Приех го като предизвикателство за смелостта ми. А след това нямах търпение да видя конкурентките си. И това се случи в деня на конкурса, на репетицията в 16 часа, но като супер сюрприз, защото вместо амбициозни конкурентки видях насреща си едни страхотни ведри дами в различните “тоналности” на нашата средна възраст. Народът казва: Господ е събирач. Е, събрахме се, запознахме се и се харесахме. Създадохме си за отрицателно време една неповторима сплав от емоции, виждайки най-хубавото във всяка една от нас и атмосферата на конкурса избухна с възможно най-положителния заряд.
- Вие сте само на 44. На тази възраст много жени тепърва се канят да раждат. Сега, след като вече сте баба, бихте ли се решила и вие да родите отново?
- Всичко можем, стига да го поискаме и да ни се даде от небесата./смях – б.а./ Но в това отношение лично аз и мъжът ми вече сме напълно удовлетворени – не ни се налага да искаме още.
- Ще ви попречи ли общественото мнение, ако пожелаете да родите?
- От кого се формира общественото мнение? Нали от нас, хората. Ако някой ме убеди, че общественото мнение е равно на истината, а не удобен параван без идентичност зад себе си, бих се замислила дали да се съобразя с него. Вслушвам се само в мнението на хората, които са ми спечелили доверието по някакъв начин.
Еми МАРИЯНСКА
Стана хит един непопулярен конкурс, провеждан за пръв път у нас – “Мисис Баба 2010” - идея на собственичката на куп модни конкурси – г-жа Меги Савова. Бабите пяха, танцуваха, рецитираха и дефилираха като миски, и заредиха публиката с оптимизъм за бъдещето. Конкурсът бе оспорван, защото наред с талантливите, но по-малко известни кандидатки, в него участваха и светски личности като Нина Хаджийска от Фондация “Утре за всеки”, Валя Брадшоу – майсторката на бижута Сваровски от Брюксел и други култови дами.
- Къде сте родена, разкажете нещо повече за себе си...
- Родена съм на 25.01.1965г. в софийското село Бистрица. Явно майка ми – Лазарина е била много влюбена в баща ми Павел, защото в студената януарска вечер срещу 25 януари е предпочела да
ме роди в здравната служба на Бистрица, а не в родилен дом в София – само, за да може баща ми да е постоянно близо до нея.
И двамата ми родители са 6-ти деца - най-малките в многодетни семейства. Дали заради това, но решили те пък да си имат само едно дете – мен. Цялото ми семейство живее в Бистрица и макар, че съм единствена дъщеря, съм отгледана в двор с много роднини - сред шум и веселие. Основното си образование завърших в Бистрица, а средното - в столичната 35 РЕГ “ М. И. Калинин”- известна с желязната си дисциплина и отлична подготовка. После станах студентка в Геолого-географския факултет на СУ “Климент Охридски”. В момента работя като управител на рекламна агенция “Флок медиа”, която стартирах в началото на миналата година.
- Двамата със съпруга ви направо вдигнахте градуса с шопския си танц – изявихте се като професионални танцьори...
- Всъщност, със съпруга ми Петко Кишев ни събра танцът. Запознахме се на танцов лагер край морето, където той дойде като млад хореограф. Искрите между нас пламнаха в една романтична нощ, на пълнолуние край морския бряг. Бях млада и опиянена от любовта, чувствах се щастлива, че точно аз съм неговата избраница и когато в новогодишната нощ срещу 1985 г. ми предложи брак, без да се замислям, приех. През пролетта последва голяма и весела сватба, а в края на годината се роди красивата ни дъщеря Паолина.
- В танца показахте невероятен синхрон, а в брака как беше?
- За почти 25 г. семеен живот, естествено не всичко е вървяло по мед и масло, но синхронът в танца ни помогна да балансираме и в живота. С основание се гордеем, че успяхме да отгледаме и възпитаме едно прекрасно дете. Освен това имаме шанса да живеем заедно с моите родители, които поради нашите чести пътувания и заетост поеха основната част от домашните задължения, за което използвам случая отново да им кажа “Благодаря!” Мъжът ми в момента работи като мениджър “Артистични прояви” към ДФА “ Филип Кутев”. Благодаря му, че застана така всеотдайно до мен по време на подготовката ми и на самия конкурс.
- На какво дължите красивата си усмивка, която не слезе от лицето ви цялата вечер?
- На красотата на моята родна Бистрица и на уникалния шопски хумор.
- Какво очаквате от титлата “Мисис Баба 2010”?
- Короната на първата “Мисис Баба” в България ми донесе изключителна радост, но и усещането за една нова отговорност в живота. Иска ми се да ми помогне да отварям врати на хора, които се нуждаят от помощ. От малка знам, че в приказките красивото винаги е и добро. И колкото и да е безпардонен нашият 21-и век, няма да се откажа от това. Радвам се, когато мога да помогна на някой в нужда и смятам, че човек никога не трябва да забравя откъде е тръгнал, и с кого е делил радост и болка, когато Господ сбъдва мечтите му.
- Като се роди внучката ви, почувствахте ли се остаряла?
- Нито за миг. Напротив, малката Божидара ми донесе неописуема радост и енергия за бъдещето.
- Разкажете повече за дъщеря си и зет си, от които е 4-месечната Божидара?
- Дъщеря ми Паолина и нейният мъж Христиан са едни страхотни млади хора - хубави и динамични, чувствителни и отговорни. Поли е последна година студентка по право в
СУ “ Климент Охридски”, но в момента е най-нежната майка на света, а Ицо е изпълнителен директор на супермаркети “Елемаг гурме” - изключително енергичен и ерудиран млад мъж. Баща му - инж. Божидар Петракиев е създател и собственик на мрежата магазини “Елемаг гурме”, а майка му – Ганка Петракиева е стоматолог. Тя е другата прекрасна баба на Божидара.
- Как реагираха приятелите ви, като научиха, че сте вече “коронована” персона?
- Бях затрупана с най-топли поздравления от близки, приятели и познати от цялата страна. А в Интернет прочетох коментарите и на непознати за мен хора, които стоплиха душата ми, подариха ми надеждата, че има човеци в нашата охулена страна. Усещането е неповторимо.
- Не ви попитах как попаднахте на този конкурс?
- За конкурса чух за първи път от семейната ни приятелка Ина Станчева. Бяхме заедно да посрещнем Новата 2010-а с компанията ни – на д-р Генов и други наши приятели. Ина настоятелно обясняваше на всички, че конкурсът е точно за мен – и бездруго
се шегуваха, че съм “младата баба”.
Веднага след Нова година, за моя изненада ме потърси г-жа Меги Савова и ми каза, че съм записана за конкурса. От кого?! Оказа се, че зет ми ме е записал. Чак като отидох в офиса, повярвах, че няма шега. След известен размисъл, потвърдих участието си лично. Приех го като предизвикателство за смелостта ми. А след това нямах търпение да видя конкурентките си. И това се случи в деня на конкурса, на репетицията в 16 часа, но като супер сюрприз, защото вместо амбициозни конкурентки видях насреща си едни страхотни ведри дами в различните “тоналности” на нашата средна възраст. Народът казва: Господ е събирач. Е, събрахме се, запознахме се и се харесахме. Създадохме си за отрицателно време една неповторима сплав от емоции, виждайки най-хубавото във всяка една от нас и атмосферата на конкурса избухна с възможно най-положителния заряд.
- Вие сте само на 44. На тази възраст много жени тепърва се канят да раждат. Сега, след като вече сте баба, бихте ли се решила и вие да родите отново?
- Всичко можем, стига да го поискаме и да ни се даде от небесата./смях – б.а./ Но в това отношение лично аз и мъжът ми вече сме напълно удовлетворени – не ни се налага да искаме още.
- Ще ви попречи ли общественото мнение, ако пожелаете да родите?
- От кого се формира общественото мнение? Нали от нас, хората. Ако някой ме убеди, че общественото мнение е равно на истината, а не удобен параван без идентичност зад себе си, бих се замислила дали да се съобразя с него. Вслушвам се само в мнението на хората, които са ми спечелили доверието по някакъв начин.
Еми МАРИЯНСКА
