Гоголовият "Ревизор" събира звездите на Сатирата Невена Коканова, Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова.
Станко Михайлов е известен в публичното пространство като “царския биограф”, но той е автор и на много книги, в които герои са култови личности от културния ни елит. Бивш депутат в 39-ото Народно събрание, изследовател и биограф на световноизвестни личности. Репортер на “ШОУ” се срещна с него, за да научи хумористични случки от живота на големия наш актьор Георги Калоянчев, който наскоро празнува 85-ата си годишнина.
.................................
- Как се запознахте с Калоянчев – по какви житейски пътеки?
- Ще ти разкажа хумористични случки от живота на народния любимец Калата. Дано обаче и той не се разлюти като режисьора Никола Корабов. Преди ти разказах как него го ограби първата му жена, която не се оказа стока. Какъв упрек към личността му може да е това? Не съм го направил с лошо чувство към Никола, но той ми е сърдит за тая работа. Тия дни ме срещна в “Младост” и навъсено ми вика:
“Повече не искам да те познавам – след това, което написа за мен!”
Надявам се да му мине. Свързва ни крепко приятелство в най-хубавите ни години. Та сега поемам известен риск и с Калата. Близостта ми с Калоянчев е още от 70-те – от снимките на някогашната българо-съветска филмова продукция “Откраднатия влак” на режисьора и мой скъп приятел Володя Янчев. Освен асистент-режисьор, бях и актьор - изпълнявах ролята на адютанта на героя на Калоянчев. Филмът го снимахме в София, Хасково и по др. места из страната, а после и в средновековния украински град Черновци.
С мен беше и актьорът от военния театър Петър Божилов, когото по негова настойчива молба и с триста зора наложих над режисьорската воля на Володя - да го вземе за една от епизодичните роли. И той беше в компанията ни от приятели за мъжки “подвизи” - заедно с Владо Каракашев, Володя Янчев и др. В Черновци двамата с Пешо ни настаниха в малък двустаен апартамент, а Калата - в съседна до нашата стая. Понеже аз съм маниакален махнаджия и рядко одобрявам чужди ястия, натъпках от София куфара си с всевъзможни лакомства, сред които и 7 грамадни карловски луканки.
Беше вече късна октомврийска есен - студена, неприятна. Денят прекарвахме по снимачните обекти, а вечер се събирахме по стаите за вечеря, приказки и майтапи. Консултант на филма беше легендарният маршал на съветската военна авиация Судец, който в грамадни тържествени зали уреждаше в наша чест официални срещи с местната културна общественост. В други случаи пък аз, Калата и Пешо гостувахме по домовете на наши местни приятели. Имаше, разбира се, и “женски обкръжения” - с млади и красиви украинки. Уж удържахме на съблазните – не се държахме разпасано, но имаше закачки.
- Калоянчев закачаше ли се с “девочките”?
- Него го харесваха. Бил съм свидетел например, когато след гостуване в някой дом, някои жени пристъпваха към Калата с любовни погледи и искаха срещи с него. Но той твърдо ги отклоняваше. Не се поддаваше и на моя провокационен натиск да приласкае някоя от тях. Мотивите му бяха, че бил вече известен български актьор и ако това се разчуело из града, щяло да изложи не само него, но и страната ни. От друга страна, имахме и страх, че сме обект на наблюдение от специалните служби. Това ни държеше нащрек. Но около всичко това имаше и друга причина, която правеше Калата да бъде толкова “благоверен”. Както ми сподели тогава,
той бил влюбен в своя красива и известна колежка –
Ц. – също семейна като него /писали сте за нея, ама аз да не й казвам името/. Нещо повече. Макар и известен с пословичната си свидливост и вечно да бъркаше джобовете си за пари, той й бил подарил кожено палто за 130 хиляди лева. Колко беше вярно – не знам. Защото може и да е кокетирал с тази си изповед пред мен, за да оправдае “отхвърлянето” на жените?
- Обещахте, че ще разкажете нещо хумористично, някаква житейска случка с Калоянчев...
- Вече казах в началото, че на тръгване за Черновци в багажа си носех 7 половинметрови луканки и бяхме в обща стая с Пешо Божилов. Понеже по принцип аз малко спя, сутрин рано ставах и се заскиторвах из града до часа на снимките ни. Пешо пък, понеже беше вече доста студено, а в хотела нямаше парно, щом се отбулеше от завивките, и започваше да трепери като маларичен. Тропа по дюшемето като нестинарка, прегъва се на две като разтопен марципан и пуфти, че му е студено...
И двамата с Калата повече стояха в хотела. По едно време забелязах, че една по една луканките намаляват своята “дължина”. Една заран се връщам за нещо и заварвам Пешо и Калата да преживят прави до гардероба, дето беше куфарът ми с луканка. Пешо се опули сконфузено, а Калата – по потник и бели гащи, взе да се друса със смях на пайдушко хоро. Киска се до истерия. Че те са артисти и чешити, спор няма, ама и аз не падам по-долу. Влязох в ролята на много разгневен и им викам: “Вашата мама пунгашка! Какво правите, бе, апаши?! Аз се чудя защо от луканките останаха карначета, а те ги дъвчат като канибали!”.
Пешо млъкна като девственик, а Калата продължи да се смее и да тропа по пода. Изобщо не очакваше какво ще направя. С вид на разярен скъперник издърпах от ръцете им нахапаните луканки и ги метнах през прозореца. И двамата зяпнаха смразени. Вероятно вътрешно се чудеха защо съм толкова лют, като знаеха, че освен щедър, съм кротък и миролюбив по характер. Но аз не излизам от гневното си изражение и им викам: “Ако отново си напъхате джуките в куфара ми, и двамата ще ви измятам през балкона!” Е, после се смяхме, разбира се, на тая история и дружно довършихме луканките от куфара.
- Споменахте ми и за някакъв “митнически тараш” на Калоянчев?
- О-о-о, тя е друга история! Като свършихме снимките в Черновци, една част от екипа тръгнахме да се прибираме в България, а друга – с Володя Янчев, отидоха в Москва. Нашата група, в която беше и Калата, пътувахме с влак през Румъния. В първокласни купета бяхме – натъпкахме багажите и се настанихме. По едно време се показа млад военен от пограничната милиция и предупреди да си подготвим документите за митническа и друга рутинна проверка.
Аз носех 5 куфара и пакети с подаръци за близки и колеги, плюс едно сгъваемо колело за тригодишния си син Владислав. Пешо и Калата също се бяха натоварили като Дядо Мраз. Организаторът Куртев изведнъж посърна и ми сподели на ухо, че си купил нов часовник, който, от страх да не го обмитят, го скрил в някакъв чорап. Казах му веднага да го извади оттам и да го покаже на митничарите, защото едва ли ще го обмитят – да не си създава проблеми. Послуша ме. Единствено Калата най-самонадеяно и през кикотещ смях заяви, че не се боял от подобни проверки. Защото, където и да ходел досега, каквито и граници да прекосявал, щом само чуели и видели по документите кой е, и граничари, и митничари му отдавали чест и изобщо не го проверявали.
Само след минута обаче митничарите влязоха при нас и разпоредиха да си покажем документите. Плъзнаха по един поглед по лицата ни – на мене, на Пешо и на Куртев, и забиха очи в Калата. Разпоредиха му да си свали багажа за преглед. Разчепкаха му куфарите – направо ги изтръскаха до дъно. Сякаш тършуваха в багажа на някакъв международен престъпник и търсеха нещо. Е, не намериха нищо нередно, естествено, но
засегнаха егото на Калата.
Оттам насетне той вече място не можеше да си намери в купето от преживяното унижение.
И как не! Народният артист Георги Калоянчев, лауреатът на Димитровска награда, любимецът на народа и личен приятел на Тодор Живков да го претарашат като подозрителен разбойник, като криминален хайдук! Да ти припомня, че измежду всичките други хиляди наши артисти, специално за Калата, за Стефан Гецов и за Николай Гяуров – единствено за тях тримата, излезе указ за двойно по-високо месечно възнаграждение над заплатите им и пр.
- Безспорно Калоянчев е в известен смисъл неповторим - голям актьор...
- Няма спор, Калата прелетя с благословени криле над обичта и преклонението на народа към него със смях, майтапи и шеги. Ала често и животът не остава назад, за да напомни за своето върховенство и победителство над всички нас. Затова ти разказах тия случки.
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
.................................
- Как се запознахте с Калоянчев – по какви житейски пътеки?
- Ще ти разкажа хумористични случки от живота на народния любимец Калата. Дано обаче и той не се разлюти като режисьора Никола Корабов. Преди ти разказах как него го ограби първата му жена, която не се оказа стока. Какъв упрек към личността му може да е това? Не съм го направил с лошо чувство към Никола, но той ми е сърдит за тая работа. Тия дни ме срещна в “Младост” и навъсено ми вика:
“Повече не искам да те познавам – след това, което написа за мен!”
Надявам се да му мине. Свързва ни крепко приятелство в най-хубавите ни години. Та сега поемам известен риск и с Калата. Близостта ми с Калоянчев е още от 70-те – от снимките на някогашната българо-съветска филмова продукция “Откраднатия влак” на режисьора и мой скъп приятел Володя Янчев. Освен асистент-режисьор, бях и актьор - изпълнявах ролята на адютанта на героя на Калоянчев. Филмът го снимахме в София, Хасково и по др. места из страната, а после и в средновековния украински град Черновци.
С мен беше и актьорът от военния театър Петър Божилов, когото по негова настойчива молба и с триста зора наложих над режисьорската воля на Володя - да го вземе за една от епизодичните роли. И той беше в компанията ни от приятели за мъжки “подвизи” - заедно с Владо Каракашев, Володя Янчев и др. В Черновци двамата с Пешо ни настаниха в малък двустаен апартамент, а Калата - в съседна до нашата стая. Понеже аз съм маниакален махнаджия и рядко одобрявам чужди ястия, натъпках от София куфара си с всевъзможни лакомства, сред които и 7 грамадни карловски луканки.
Беше вече късна октомврийска есен - студена, неприятна. Денят прекарвахме по снимачните обекти, а вечер се събирахме по стаите за вечеря, приказки и майтапи. Консултант на филма беше легендарният маршал на съветската военна авиация Судец, който в грамадни тържествени зали уреждаше в наша чест официални срещи с местната културна общественост. В други случаи пък аз, Калата и Пешо гостувахме по домовете на наши местни приятели. Имаше, разбира се, и “женски обкръжения” - с млади и красиви украинки. Уж удържахме на съблазните – не се държахме разпасано, но имаше закачки.
- Калоянчев закачаше ли се с “девочките”?
- Него го харесваха. Бил съм свидетел например, когато след гостуване в някой дом, някои жени пристъпваха към Калата с любовни погледи и искаха срещи с него. Но той твърдо ги отклоняваше. Не се поддаваше и на моя провокационен натиск да приласкае някоя от тях. Мотивите му бяха, че бил вече известен български актьор и ако това се разчуело из града, щяло да изложи не само него, но и страната ни. От друга страна, имахме и страх, че сме обект на наблюдение от специалните служби. Това ни държеше нащрек. Но около всичко това имаше и друга причина, която правеше Калата да бъде толкова “благоверен”. Както ми сподели тогава,
той бил влюбен в своя красива и известна колежка –
Ц. – също семейна като него /писали сте за нея, ама аз да не й казвам името/. Нещо повече. Макар и известен с пословичната си свидливост и вечно да бъркаше джобовете си за пари, той й бил подарил кожено палто за 130 хиляди лева. Колко беше вярно – не знам. Защото може и да е кокетирал с тази си изповед пред мен, за да оправдае “отхвърлянето” на жените?
- Обещахте, че ще разкажете нещо хумористично, някаква житейска случка с Калоянчев...
- Вече казах в началото, че на тръгване за Черновци в багажа си носех 7 половинметрови луканки и бяхме в обща стая с Пешо Божилов. Понеже по принцип аз малко спя, сутрин рано ставах и се заскиторвах из града до часа на снимките ни. Пешо пък, понеже беше вече доста студено, а в хотела нямаше парно, щом се отбулеше от завивките, и започваше да трепери като маларичен. Тропа по дюшемето като нестинарка, прегъва се на две като разтопен марципан и пуфти, че му е студено...
И двамата с Калата повече стояха в хотела. По едно време забелязах, че една по една луканките намаляват своята “дължина”. Една заран се връщам за нещо и заварвам Пешо и Калата да преживят прави до гардероба, дето беше куфарът ми с луканка. Пешо се опули сконфузено, а Калата – по потник и бели гащи, взе да се друса със смях на пайдушко хоро. Киска се до истерия. Че те са артисти и чешити, спор няма, ама и аз не падам по-долу. Влязох в ролята на много разгневен и им викам: “Вашата мама пунгашка! Какво правите, бе, апаши?! Аз се чудя защо от луканките останаха карначета, а те ги дъвчат като канибали!”.
Пешо млъкна като девственик, а Калата продължи да се смее и да тропа по пода. Изобщо не очакваше какво ще направя. С вид на разярен скъперник издърпах от ръцете им нахапаните луканки и ги метнах през прозореца. И двамата зяпнаха смразени. Вероятно вътрешно се чудеха защо съм толкова лют, като знаеха, че освен щедър, съм кротък и миролюбив по характер. Но аз не излизам от гневното си изражение и им викам: “Ако отново си напъхате джуките в куфара ми, и двамата ще ви измятам през балкона!” Е, после се смяхме, разбира се, на тая история и дружно довършихме луканките от куфара.
- Споменахте ми и за някакъв “митнически тараш” на Калоянчев?
- О-о-о, тя е друга история! Като свършихме снимките в Черновци, една част от екипа тръгнахме да се прибираме в България, а друга – с Володя Янчев, отидоха в Москва. Нашата група, в която беше и Калата, пътувахме с влак през Румъния. В първокласни купета бяхме – натъпкахме багажите и се настанихме. По едно време се показа млад военен от пограничната милиция и предупреди да си подготвим документите за митническа и друга рутинна проверка.
Аз носех 5 куфара и пакети с подаръци за близки и колеги, плюс едно сгъваемо колело за тригодишния си син Владислав. Пешо и Калата също се бяха натоварили като Дядо Мраз. Организаторът Куртев изведнъж посърна и ми сподели на ухо, че си купил нов часовник, който, от страх да не го обмитят, го скрил в някакъв чорап. Казах му веднага да го извади оттам и да го покаже на митничарите, защото едва ли ще го обмитят – да не си създава проблеми. Послуша ме. Единствено Калата най-самонадеяно и през кикотещ смях заяви, че не се боял от подобни проверки. Защото, където и да ходел досега, каквито и граници да прекосявал, щом само чуели и видели по документите кой е, и граничари, и митничари му отдавали чест и изобщо не го проверявали.
Само след минута обаче митничарите влязоха при нас и разпоредиха да си покажем документите. Плъзнаха по един поглед по лицата ни – на мене, на Пешо и на Куртев, и забиха очи в Калата. Разпоредиха му да си свали багажа за преглед. Разчепкаха му куфарите – направо ги изтръскаха до дъно. Сякаш тършуваха в багажа на някакъв международен престъпник и търсеха нещо. Е, не намериха нищо нередно, естествено, но
засегнаха егото на Калата.
Оттам насетне той вече място не можеше да си намери в купето от преживяното унижение.
И как не! Народният артист Георги Калоянчев, лауреатът на Димитровска награда, любимецът на народа и личен приятел на Тодор Живков да го претарашат като подозрителен разбойник, като криминален хайдук! Да ти припомня, че измежду всичките други хиляди наши артисти, специално за Калата, за Стефан Гецов и за Николай Гяуров – единствено за тях тримата, излезе указ за двойно по-високо месечно възнаграждение над заплатите им и пр.
- Безспорно Калоянчев е в известен смисъл неповторим - голям актьор...
- Няма спор, Калата прелетя с благословени криле над обичта и преклонението на народа към него със смях, майтапи и шеги. Ала често и животът не остава назад, за да напомни за своето върховенство и победителство над всички нас. Затова ти разказах тия случки.
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
