Обвеяният с мистика Дяволски мост
Богати поданици на Нейно Величество Елизабет ІІ в началото на ХХІ век зарязват рахата си на островната държава и масово се впускат в балканска авантюра, търсейки златото на един от последните разбойници след краха на Великотурската империя – Ибрам Ешкия.
Митът за казаните с жълтици отдавна тлее като жарава не само в болните мозъци на местните.
Закъсал туроператор пуска мухата в интернет пространството, след което стой та гледай.
Дядовци днес не присъства на картата, понеже е заличено като селище. Но в близост до него се намира Дяволският мост – уникално съоръжение, спомен от Римската империя, най-краткият път от Бяло море до Златна Тракия, непомръднало от векове. В центъра му и най-големият скептик усеща сила, която го отпраща към непознати светове. Затова турците го избягват. Мълвата гласи, че в десния му край, в един от скалните късове, има нишан.
Майтапът ескалира. Освен сънародници на лейди Даяна, потомци на Берлускони и Саркози масово започват да изкупуват имоти в местния джендем. Дядовци го няма на картата, но по закон вече е собственост на английски поданици. Следват съдебни баталии. Паоло Бертоли от Тоскана вади по-добра оферта – иска да направи от Дядовци селище за богати пенсионери. Първо, да настани цялата си сицилианска рода, а сетне и дузина изпаднали зад борда старчоци от страната на Ботуша. Мамма миа, какво благородно дело, ако не беше застлано със “задни” мисли.
Жабарят получава кукиш. Част от собствениците на имотите живеят в Турция, други са в Западна Европа. Делбата е невъзможна. Дядовци продължава да се разпада. Въпреки митовете, че в темелите му се крият заровени казани с жълтици, златни пендари и накити. Въпреки поверието, че някогашният разбойник Ибрахим Ешкия вече е вдигнал “табуто”.
Каръкът продължава. “Толкова сме бедни, че вече не можем да открием това, което ни се полага – а то не се измерва само с финикийски знаци. Представи си една свиня в копанка, която постоянно рие върху купчина с фекалии, а под нея – шепи с диаманти. Това е моето Дядовци, но как да го продам…”, кахъри се г-н Бекир.
Георги АНДОНОВ
Митът за казаните с жълтици отдавна тлее като жарава не само в болните мозъци на местните.
Закъсал туроператор пуска мухата в интернет пространството, след което стой та гледай.
Дядовци днес не присъства на картата, понеже е заличено като селище. Но в близост до него се намира Дяволският мост – уникално съоръжение, спомен от Римската империя, най-краткият път от Бяло море до Златна Тракия, непомръднало от векове. В центъра му и най-големият скептик усеща сила, която го отпраща към непознати светове. Затова турците го избягват. Мълвата гласи, че в десния му край, в един от скалните късове, има нишан.
Майтапът ескалира. Освен сънародници на лейди Даяна, потомци на Берлускони и Саркози масово започват да изкупуват имоти в местния джендем. Дядовци го няма на картата, но по закон вече е собственост на английски поданици. Следват съдебни баталии. Паоло Бертоли от Тоскана вади по-добра оферта – иска да направи от Дядовци селище за богати пенсионери. Първо, да настани цялата си сицилианска рода, а сетне и дузина изпаднали зад борда старчоци от страната на Ботуша. Мамма миа, какво благородно дело, ако не беше застлано със “задни” мисли.
Жабарят получава кукиш. Част от собствениците на имотите живеят в Турция, други са в Западна Европа. Делбата е невъзможна. Дядовци продължава да се разпада. Въпреки митовете, че в темелите му се крият заровени казани с жълтици, златни пендари и накити. Въпреки поверието, че някогашният разбойник Ибрахим Ешкия вече е вдигнал “табуто”.
Каръкът продължава. “Толкова сме бедни, че вече не можем да открием това, което ни се полага – а то не се измерва само с финикийски знаци. Представи си една свиня в копанка, която постоянно рие върху купчина с фекалии, а под нея – шепи с диаманти. Това е моето Дядовци, но как да го продам…”, кахъри се г-н Бекир.
Георги АНДОНОВ
