Тодор Живков беше агент на Гешев, твърди Христов.
Стойне Зиновиев Христов е бивш служител в задгранични мисии, бивш затворник и автор на 16 скандални романа, разобличаващи върхушката на Тодор Живков, както и на книгата “Билети за ада” за българските медици в Либия, в чийто план за спасение е взел дейно участие. Само пред “Над 55” приятелят на Андрей Луканов Стойне Христов, който бе обвинен в източването на Първа частна банка и на Държавния резерв, разказа невероятната си история.
Разкритията, които той направи, могат да преобърнат не само неговия живот.
- Г-н Христов, потърсихте ни, за да се признаете за виновен за всички неразкрити престъпления и да призовете отново да ви арестуват. Защо искате отново да отидете зад решетките, след като никой не ви обвинява за последните страшни случаи в държавата?
- Призовавам официално да ме арестуват за всички неразкрити престъпления, след като няма кой друг да отговаря за източените банки, разпродажбата на безценното държавно и народно имущество. Аз съсипах цялата държава в продължение на години! Признавам се за виновен! Не ме е страх. Малкия Маргин бяга в Ботсвана, Големия се превива от болки, Галевите щели да стават политици и никого не били рекетирали, Цар Киро не бил произвеждал нелегален алкохол и бил чист като сълза, “Наглите” били една банда, после две, Ковачки щял да бъде отвлечен, съдят го за огромна сума неплатени данъци… Що народ си отиде от куршуми за нула време, а рулетката отново се завъртя по редовите бойци на мафията.
Ами над тях кой стои, никой не казва и никой не пита
Може и да съм аз, може и да е някой още по-незабележим, който живее в панелка и кара “Жигули”.
- Е, вие не сте незабележим с вашата съдба. Това да не е някаква черна шега, защото сте търкали достатъчно време наровете в Софийския затвор преди демокрацията и след нея. Защо го казвате това сега? Не ви ли е страх за живота ви? Видя се, че който много говори, си отива...
- Защото цял живот плащам с решетки за т. нар. си авантюри с власт, архиви и документи. Заради тях станах постоянен контингент на Софийския затвор. След Девети септември бях осъден на 17 години, а след Десети ноември ми лепнаха още 18.
- Тези 18 г. за какво престъпление бяха?
- За 14,5 млн. лв., собственост на Държавния резерв, които според обвинението съм имал намерение да присвоя заедно с президентката на фирма “Ванеса Крос” Ваня Занетова. По същото дело тя бе осъдена на 10 г. лишаване от свобода. После се оказа, че парите са си били там, в резерва, ама аз си отнесох присъдата.
- Преди да ни разкажете тази история, разкрийте кой сте вие.
- Да, вече мога и не ми пука от нищо. Животът ми е люшкане между богатството и словото, мизерията и решетките. Дълбоко вярващ човек съм. По неволя и досега водя двойствен живот.
Първият българин съм, влязъл в НАТО под чужда самоличност. Бедите ми започнаха от злия гений Мирчо Спасов. Системата ме вкопчи на 21 г. Тъй като не пиех, не пушех и бях от благонадеждно семейство, ме набелязаха хора от МВР. Пратиха ме в Радомир, станах лейтенант от милицията.
През 1967 г. в участъка там донесоха чували със секретни досиета, които трябваше да бъдат изгорени. За пръв път ви разказвам това, защото оттам започнаха бедите ми. Докато колегите ми се наливаха с алкохол, моята трезвеност ми изяде главата. Спасих от огъня на своя глава два документа. Единият – разшифрована телефонограма от Гешев, пратена до Лондон на 15 септември 1944 г. Текстът беше: “Оставям агент № 5 за партиен или държавен ръководител на България”. Твърдя, че
агент № 5 беше Тодор Живков
Другото донесение от агента на Гешев – Кутузо, беше за Мирчо Спасов. Според документа той влязъл в отряда на Славчо Трънски по поръчение на полицията. Попаднал в групата на Желю Демиревски. През май 1944 г. под претекст, че ще навести годеницата си, Спасов отишъл в с. Извор, близо до шумкарския лагер в местността Букова, и предал четата. Три кордона стражари разстреляли 23-ма партизани, между които и Свилен Русев. Ето ги секретните документи, още ги пазя.
- После какво е станало?
- На 10 септември Мирчо Спасов се върнал в селото на мотор с петолъчка отпред и собственоръчно разстрелял попа на мегдана, който единствено знаел за заверата. За да не го разкрие. През 1967 г. реших да напиша книга за случая и се срещнах с шефа на Държавна сигурност Минчо Агаин.
- Защо наричате Мирчо Спасов Червения скорпион в една от забранените си книги?
- Той не забрави за мен, разобличителя му. Не можеше да се саморазправи с мене заради позициите ми в тайните служби и връзките ми с влиятелни хора и дори ми осигури дипломатически имунитет, за да съм по-далеч от България. Работих в амбасадите в Белгия, Бразилия, Чехия, Щатите. Но цената беше висока. Трябваше да се оженя за вярна другарка. Избраха ми бедна комсомолка от Трънско, чиято единствена емоция беше да си купува луксозни чепици от лъскави бутици.
- Доколкото знам, Иван Костов е бил рецензент на една от книгите ви.
- Да, на “Могилата”, през 1984 г., за което получи 3500 лв. Книгата е за едно тайно място, където преди Девети септември са погребвали партизани. Тогава Костов все още нямаше нищо против шумкарите. Рецензията бе направена по поръчка на Централната контролно-ревизионна комисия към БКП, която, доколкото знам, ползваше услуги само на свои хора.
- И кога ви застигна “закъснялата истина”?
- О, преди демокрацията! След обвинителна реч на колегиум на МВР на всемогъщия Григор Шопов срещу “бунтарските” ми книги най-сетне попаднах в затвора. Лепнаха ми 17 г. Пришиха и обвинение за “документна измама” заради “документалните ми книги”. Те наистина бяха документални, за разлика от тези на Боби Цанков. А Григор Шопов дори заяви, че затворът е малко наказание за писанията ми.
- А втората част на затворническата сага по ново време?
- Първо да ви кажа, че след помилването ми с указ през 1990 г. аз направих първата частна фирма “Ванеса Крос” с представителство в Москва. Втората ми присъда бе за бизнес с нефтопродукти. Но преди това, веднага след освобождаването си, заминах за Русия да си лекувам очите, защото в килиите светлината е пагубна за всеки пишещ и четящ. Там получих добра сума от издадената си на руски книга “Бялата маска” за прохождащата мафия. Вложих парите във “Ванеса Крос”. За неин президент бях назначил Ваня Занетова. За съжаление тя се оказа бедна и зла. Нямах нарочно спесимен за теглене на пари. Бях поверил това на съдружниците си. Бизнесът потръгна.
- Как, нямаше ли измамни схеми?
- Не, по онова време те бяха в зародиш. Просто купих акции от московската борса за по 75 хил. обезценени рубли едната и с тях можех да търгувам нефтопродукти на преференциални цени.
Представител в Москва бе Пламен Тодоров, той беше и търговското лице на българската държава, сещайте се защо. Беше златно време за търговия с петрол и прохождащи далавераджии. Срещу 20 тона домати можеше да се купи 1 тон нефт. Срещу 200 долара – апартамент. Спечелих много пари от т. нар. “триъгълни сделки” – реекспорт на нефт за югославското пристанище Бар. Още нямаше югоембарго.
- Е, тогава защо я закъсахте отново само 5 г. след освобождаването си?
- Тогава срещнах още един “зъл гений”, подобен на Мирчо Спасов – чаровника и тогавашен шеф на фирма “Василка” Юлиан Алексов, който
изнесе от България 20 млн. долара през 1991 г. и си заживя като Крез в Щатите, въпреки че Интерпол го търсеше
Пет години след помилването ми отново бях вкаран зад решетките по обвинение за съставяне и използване на неистински документ за покупко-продажба на дизелово гориво, ощетила Държавния резерв с 8,5 млн. тогавашни лева. Последното обвинение срещу мене беше за “усвоени” 14,5 млн. лв. на Държавния резерв с намерение да ги присвоя. То е от 1995 г. и аз го отхвърлих напълно пред съда. Междувременно изчезнаха 65 хил. долара от сметката на фирмата ми “Ванеса Крос” в Първа частна банка. Те и досега не са върнати, но и пък властта никога не ги потърси да ми ги върне.
Създадената през 1991 г. фирма, както казах, ми носеше не само пари, но и беди. След неуспешна “нефтена сделка” с резерва, на който предложих да върна 14 хил. лв. на държавата, за да не попадна отново зад решетките невинен, бях осъден като опасен рецидивист бизнесмен. Може би съм първото такова понятие в правния мир. Сега като гледам, другите се измъкват, нищо че бъркат в еврофондовете като Мечо Пух в каца с мед. Както и да е, съдя държавата в Страсбург за голата истина, не за пари, и до днес не се признавам за виновен.
- Известен сте и с това, че през 2003 г. бяхте единственият затворник, отказал полагащия му се домашен петдневен отпуск за Нова година, както и с пословичната си честност като любим лавкаджия на затворниците.
- “Отказвам да ползвам полагаемите ми се 5 дни домашен отпуск по празниците от страх да не пострадат невинни хора!” Това беше известието ми до управата на затвора. Направих този отказ след показния разстрел на прокурора Никола Колев, чиито поръчители и извършители още не са известни. Страх ме беше от саморазправа с близките му от страна на хора с неконтролируема власт, разполагащи с група от опасни хора за мокри поръчки, част от които сега са спрягани от групата за отвличания на “Наглите”. Тогава имах неформални разговори с Колев, Татарчев, Виктор Михайлов и разбрах страшни неща за недосегаемите в съдебната власт, за което ЕС ни критикува.
Разбрах за магистрат, който раздаваше индулгенции за невинност срещу 20 хил. долара през 1994 г.
Едно интервю на Ваня ПАНОВА
Разкритията, които той направи, могат да преобърнат не само неговия живот.
- Г-н Христов, потърсихте ни, за да се признаете за виновен за всички неразкрити престъпления и да призовете отново да ви арестуват. Защо искате отново да отидете зад решетките, след като никой не ви обвинява за последните страшни случаи в държавата?
- Призовавам официално да ме арестуват за всички неразкрити престъпления, след като няма кой друг да отговаря за източените банки, разпродажбата на безценното държавно и народно имущество. Аз съсипах цялата държава в продължение на години! Признавам се за виновен! Не ме е страх. Малкия Маргин бяга в Ботсвана, Големия се превива от болки, Галевите щели да стават политици и никого не били рекетирали, Цар Киро не бил произвеждал нелегален алкохол и бил чист като сълза, “Наглите” били една банда, после две, Ковачки щял да бъде отвлечен, съдят го за огромна сума неплатени данъци… Що народ си отиде от куршуми за нула време, а рулетката отново се завъртя по редовите бойци на мафията.
Ами над тях кой стои, никой не казва и никой не пита
Може и да съм аз, може и да е някой още по-незабележим, който живее в панелка и кара “Жигули”.
- Е, вие не сте незабележим с вашата съдба. Това да не е някаква черна шега, защото сте търкали достатъчно време наровете в Софийския затвор преди демокрацията и след нея. Защо го казвате това сега? Не ви ли е страх за живота ви? Видя се, че който много говори, си отива...
- Защото цял живот плащам с решетки за т. нар. си авантюри с власт, архиви и документи. Заради тях станах постоянен контингент на Софийския затвор. След Девети септември бях осъден на 17 години, а след Десети ноември ми лепнаха още 18.
- Тези 18 г. за какво престъпление бяха?
- За 14,5 млн. лв., собственост на Държавния резерв, които според обвинението съм имал намерение да присвоя заедно с президентката на фирма “Ванеса Крос” Ваня Занетова. По същото дело тя бе осъдена на 10 г. лишаване от свобода. После се оказа, че парите са си били там, в резерва, ама аз си отнесох присъдата.
- Преди да ни разкажете тази история, разкрийте кой сте вие.
- Да, вече мога и не ми пука от нищо. Животът ми е люшкане между богатството и словото, мизерията и решетките. Дълбоко вярващ човек съм. По неволя и досега водя двойствен живот.
Първият българин съм, влязъл в НАТО под чужда самоличност. Бедите ми започнаха от злия гений Мирчо Спасов. Системата ме вкопчи на 21 г. Тъй като не пиех, не пушех и бях от благонадеждно семейство, ме набелязаха хора от МВР. Пратиха ме в Радомир, станах лейтенант от милицията.
През 1967 г. в участъка там донесоха чували със секретни досиета, които трябваше да бъдат изгорени. За пръв път ви разказвам това, защото оттам започнаха бедите ми. Докато колегите ми се наливаха с алкохол, моята трезвеност ми изяде главата. Спасих от огъня на своя глава два документа. Единият – разшифрована телефонограма от Гешев, пратена до Лондон на 15 септември 1944 г. Текстът беше: “Оставям агент № 5 за партиен или държавен ръководител на България”. Твърдя, че
агент № 5 беше Тодор Живков
Другото донесение от агента на Гешев – Кутузо, беше за Мирчо Спасов. Според документа той влязъл в отряда на Славчо Трънски по поръчение на полицията. Попаднал в групата на Желю Демиревски. През май 1944 г. под претекст, че ще навести годеницата си, Спасов отишъл в с. Извор, близо до шумкарския лагер в местността Букова, и предал четата. Три кордона стражари разстреляли 23-ма партизани, между които и Свилен Русев. Ето ги секретните документи, още ги пазя.
- После какво е станало?
- На 10 септември Мирчо Спасов се върнал в селото на мотор с петолъчка отпред и собственоръчно разстрелял попа на мегдана, който единствено знаел за заверата. За да не го разкрие. През 1967 г. реших да напиша книга за случая и се срещнах с шефа на Държавна сигурност Минчо Агаин.
- Защо наричате Мирчо Спасов Червения скорпион в една от забранените си книги?
- Той не забрави за мен, разобличителя му. Не можеше да се саморазправи с мене заради позициите ми в тайните служби и връзките ми с влиятелни хора и дори ми осигури дипломатически имунитет, за да съм по-далеч от България. Работих в амбасадите в Белгия, Бразилия, Чехия, Щатите. Но цената беше висока. Трябваше да се оженя за вярна другарка. Избраха ми бедна комсомолка от Трънско, чиято единствена емоция беше да си купува луксозни чепици от лъскави бутици.
- Доколкото знам, Иван Костов е бил рецензент на една от книгите ви.
- Да, на “Могилата”, през 1984 г., за което получи 3500 лв. Книгата е за едно тайно място, където преди Девети септември са погребвали партизани. Тогава Костов все още нямаше нищо против шумкарите. Рецензията бе направена по поръчка на Централната контролно-ревизионна комисия към БКП, която, доколкото знам, ползваше услуги само на свои хора.
- И кога ви застигна “закъснялата истина”?
- О, преди демокрацията! След обвинителна реч на колегиум на МВР на всемогъщия Григор Шопов срещу “бунтарските” ми книги най-сетне попаднах в затвора. Лепнаха ми 17 г. Пришиха и обвинение за “документна измама” заради “документалните ми книги”. Те наистина бяха документални, за разлика от тези на Боби Цанков. А Григор Шопов дори заяви, че затворът е малко наказание за писанията ми.
- А втората част на затворническата сага по ново време?
- Първо да ви кажа, че след помилването ми с указ през 1990 г. аз направих първата частна фирма “Ванеса Крос” с представителство в Москва. Втората ми присъда бе за бизнес с нефтопродукти. Но преди това, веднага след освобождаването си, заминах за Русия да си лекувам очите, защото в килиите светлината е пагубна за всеки пишещ и четящ. Там получих добра сума от издадената си на руски книга “Бялата маска” за прохождащата мафия. Вложих парите във “Ванеса Крос”. За неин президент бях назначил Ваня Занетова. За съжаление тя се оказа бедна и зла. Нямах нарочно спесимен за теглене на пари. Бях поверил това на съдружниците си. Бизнесът потръгна.
- Как, нямаше ли измамни схеми?
- Не, по онова време те бяха в зародиш. Просто купих акции от московската борса за по 75 хил. обезценени рубли едната и с тях можех да търгувам нефтопродукти на преференциални цени.
Представител в Москва бе Пламен Тодоров, той беше и търговското лице на българската държава, сещайте се защо. Беше златно време за търговия с петрол и прохождащи далавераджии. Срещу 20 тона домати можеше да се купи 1 тон нефт. Срещу 200 долара – апартамент. Спечелих много пари от т. нар. “триъгълни сделки” – реекспорт на нефт за югославското пристанище Бар. Още нямаше югоембарго.
- Е, тогава защо я закъсахте отново само 5 г. след освобождаването си?
- Тогава срещнах още един “зъл гений”, подобен на Мирчо Спасов – чаровника и тогавашен шеф на фирма “Василка” Юлиан Алексов, който
изнесе от България 20 млн. долара през 1991 г. и си заживя като Крез в Щатите, въпреки че Интерпол го търсеше
Пет години след помилването ми отново бях вкаран зад решетките по обвинение за съставяне и използване на неистински документ за покупко-продажба на дизелово гориво, ощетила Държавния резерв с 8,5 млн. тогавашни лева. Последното обвинение срещу мене беше за “усвоени” 14,5 млн. лв. на Държавния резерв с намерение да ги присвоя. То е от 1995 г. и аз го отхвърлих напълно пред съда. Междувременно изчезнаха 65 хил. долара от сметката на фирмата ми “Ванеса Крос” в Първа частна банка. Те и досега не са върнати, но и пък властта никога не ги потърси да ми ги върне.
Създадената през 1991 г. фирма, както казах, ми носеше не само пари, но и беди. След неуспешна “нефтена сделка” с резерва, на който предложих да върна 14 хил. лв. на държавата, за да не попадна отново зад решетките невинен, бях осъден като опасен рецидивист бизнесмен. Може би съм първото такова понятие в правния мир. Сега като гледам, другите се измъкват, нищо че бъркат в еврофондовете като Мечо Пух в каца с мед. Както и да е, съдя държавата в Страсбург за голата истина, не за пари, и до днес не се признавам за виновен.
- Известен сте и с това, че през 2003 г. бяхте единственият затворник, отказал полагащия му се домашен петдневен отпуск за Нова година, както и с пословичната си честност като любим лавкаджия на затворниците.
- “Отказвам да ползвам полагаемите ми се 5 дни домашен отпуск по празниците от страх да не пострадат невинни хора!” Това беше известието ми до управата на затвора. Направих този отказ след показния разстрел на прокурора Никола Колев, чиито поръчители и извършители още не са известни. Страх ме беше от саморазправа с близките му от страна на хора с неконтролируема власт, разполагащи с група от опасни хора за мокри поръчки, част от които сега са спрягани от групата за отвличания на “Наглите”. Тогава имах неформални разговори с Колев, Татарчев, Виктор Михайлов и разбрах страшни неща за недосегаемите в съдебната власт, за което ЕС ни критикува.
Разбрах за магистрат, който раздаваше индулгенции за невинност срещу 20 хил. долара през 1994 г.
Едно интервю на Ваня ПАНОВА
