Мъжагата с разтапящ тембър, които се е снимал в безброй хитови филми, днес получава мизерните 279 лева пенсия. “Трудно ми е, не крия, но човек знае и 2, и 200.

Аз успявам някак да издържа въпреки ниските доходи”, държи се достойно Джоко, но не може да скрие, че му е трудно да си плаща лекарствата.

А на 78 болежки - бол. “Полусляп съм. Ретините на очите ми са безвъзвратно увредени. Почти нищо не виждам – само очертания. Положението е лошо, да не кажа неспасяемо... Освен това съм и куц. Ходя с бастун”, откровен е Росич, който отдавна обаче е заявил, че не се страхува от смъртта. “Аз отдавана съм на „ти“ с нея. Смъртта е естествено състояние, както е естествено раждането.

Тя е толкова болезнена, колкото е болезнено и раждането. Кофти е, като се замисля, че пак ще има Коледи, но аз вече няма да бъда там. Пак ще има хубави жени, но мен няма да ме има... Срещнах смъртта за първи път като дете. Бях на 13 години, когато баща ми загина”.

Джоко преживял и жестокия край на своята първа, още детска любов. “Бях в първи клас и бях смъртно влюбен. Тя се казваше Естър Хауър, беше еврейка. Живеехме в град Сента, Северна Сърбия, на 15 км от унгарската граница. Когато обаче германците спечелиха войната и окупираха Югославия, събраха всички евреи, а също тази моя ранна любов Естър заедно със семейството й, качиха ги на кораб и го пуснаха по реката. След това пробили кораба и издавили всички...”, спомня си Росич.

Самият той е “умирал” над 30 пъти в киното. “Искам да направя пълнометражен документален филм, който да се казва „30-те смърти на Джоко“. 30 пъти съм бил убиван в киното. Всичките ми смърти са били различни. Може да стане страхотен филм... Но всичко опира до мангизи”, казва актьорът, който и до ден-днешен винаги носи нож в себе си.