Острата се получава от преминаване през аналния канал на големи и твърди изпражнения (запек), при експлозивни диарии, травми в областта на ануса, анален секс и след раждане. Често повтарящите се разкъсвания водят до развитие на хронична анална фисура.
Тя може да се получи във всяка възраст, но най-често при жени между 30 и 50 години. Водещото оплакване е остра, пареща, пулсираща или тъпа болка в ануса, обикновено след изхождане. Болката продължава от минути до няколко часа.
Кървене няма при 80 на сто от болните. То е минимално и обикновено се вижда върху тоалетната хартия при избърсване. При хроничните фисури може да има отделяне на слуз поради хроничното възпаление.
Диагнозата се поставя с клиничен преглед, при който не се предизвиква болка.
При острите фисури (до 4-6 седмици) лечението започва неоперативно. Хроничните фисури с оплаквания повече от 6 седмици се повлияват слабо от неоперативните методи. При тях оперативното лечение води до излекуване при 95 на сто от болните. То се извършва с локална упойка и не е болезнено.
Възстановяването е в рамките на една седмица. Фисурата може да се повлияе от употребата на някои успокояващи мехлеми, но в някои случаи се стига и до оперативна намеса.
Операцията на аналната фисура се състои в следното:
Тъй като фисурата е раничка на ануса, когато дъното й е покрито с фибринозна тъкан (фисурата е хронична), тя не може да зарасне и мазилата не помагат. Тогава се налага да се изреже, т.е. да се махне задебеляването. Изрязаното е с размер 3-4 мм и е по хода на самата фисура, а не в дълбочина. На мястото на процедурата остава чиста хирургична рана, която с хигиена, топли бани и мехлеми минава за около 10 - 15 дни, като подобрението се усеща с всеки изминал ден. И най-важното - да не се допуска запек. Това е!
Пациентите, които не могат да потърсят специалист в първите 1-2 дни от заболяването (ако сте в началото или с прясна цепка), да се съобразят със следните правила:
- Лаксативи, за лесно изхождане (разхлабителни).
- Диета, бедна на подправки.
- Никакъв алкохол и цигари.
- Много зеленчуци и плодове,пюрета.
- Аналгетици през устата.
- Антибиотични кремове, най-добре с кортикостероид - за зарастване.
- Никакъв анален секс.
Понякога се налага да се приема антибиотик срещу инфектиране - както през устата, така и локално. Възможно е лекарят да изпише и витамини. Разбира се, посочените мерки се прилагат в краeн случай, когато по обективни причини е трудно да се намери специалист, който да оцени процеса и проведе адекватно лечeние. Обикновено рядко минава без лекарска намеса. Лекарят може да инжектира подходящи лекарства, или да направи дилатация.
И накрая - ако и така не стане - операция. Не чакайте да стане късно.
Желаем ви успех в лечението!
Какви са причините за това заболяване
Причините могат да бъдат разнообразни, но като най-чести ще посочим:
- анален секс;
- сексуална игра с определени предмети;
- хемороиди;
- запек;
- възпаления на дебелото черво;
- травми (особено от насилствено проникване), по-рядко вторично в резултат на коремна травма.
Най-честата локализация на процеса е на т.нар. задна стена на аналния канал, т.е. тази, която сочи надолу към краката, когато се опипва с пръст аналният канал. Там, на около 3-4 сантиметра от началото на ануса, има обособен “остър завой” на аналната лигавица и на правото черво, т.е. това е т.нар. анална комисура. В 90 на сто от случаите процесът е локализиран там. Това е така, тъй като поради създалия се анатомичен ъгъл там се фокусират силите на налягане (както при дефекация, така и при проникване отвън). И тъй като в тази зона мускулатурата на вътрешния анален сфинктер е по-слаба и рехава, то често се стига до разкъсване (поради силно налягане) на лигавицата на аналния канал и подлежащите на лигавицата тъкани. Получава се раничка или язвен дефект, който е силно болезнен, поради дразнене на нервните окончания на дъното на язвата.
Появява се болка, която по нервно-рефлекторен път предизвиква продължителен спазъм на сфинктера и влошава кръвоснабдяването на ранената зона и затруднява зарастването. Вторично може да се прибави и инфекция, което утежнява клиничната картина.
Понякога при дефекиране болката може да бъде толкова силна, че болният да загуби съзнание. Когато процесът продължи дълго, т.е. стане хроничен, се появява гнойна секреция от аналния канал, която зацапва бельото и протрива околната кожа, като прави по нея ранички.
Потърсете лекар час по-скоро. Желателно е да бъде специалист по колопроктология, или хирург-колопроктолог, т.е. занимаващ се със заболяванията на дебелите черва.
Тя може да се получи във всяка възраст, но най-често при жени между 30 и 50 години. Водещото оплакване е остра, пареща, пулсираща или тъпа болка в ануса, обикновено след изхождане. Болката продължава от минути до няколко часа.
Кървене няма при 80 на сто от болните. То е минимално и обикновено се вижда върху тоалетната хартия при избърсване. При хроничните фисури може да има отделяне на слуз поради хроничното възпаление.
Диагнозата се поставя с клиничен преглед, при който не се предизвиква болка.
При острите фисури (до 4-6 седмици) лечението започва неоперативно. Хроничните фисури с оплаквания повече от 6 седмици се повлияват слабо от неоперативните методи. При тях оперативното лечение води до излекуване при 95 на сто от болните. То се извършва с локална упойка и не е болезнено.
Възстановяването е в рамките на една седмица. Фисурата може да се повлияе от употребата на някои успокояващи мехлеми, но в някои случаи се стига и до оперативна намеса.
Операцията на аналната фисура се състои в следното:
Тъй като фисурата е раничка на ануса, когато дъното й е покрито с фибринозна тъкан (фисурата е хронична), тя не може да зарасне и мазилата не помагат. Тогава се налага да се изреже, т.е. да се махне задебеляването. Изрязаното е с размер 3-4 мм и е по хода на самата фисура, а не в дълбочина. На мястото на процедурата остава чиста хирургична рана, която с хигиена, топли бани и мехлеми минава за около 10 - 15 дни, като подобрението се усеща с всеки изминал ден. И най-важното - да не се допуска запек. Това е!
Пациентите, които не могат да потърсят специалист в първите 1-2 дни от заболяването (ако сте в началото или с прясна цепка), да се съобразят със следните правила:
- Лаксативи, за лесно изхождане (разхлабителни).
- Диета, бедна на подправки.
- Никакъв алкохол и цигари.
- Много зеленчуци и плодове,пюрета.
- Аналгетици през устата.
- Антибиотични кремове, най-добре с кортикостероид - за зарастване.
- Никакъв анален секс.
Понякога се налага да се приема антибиотик срещу инфектиране - както през устата, така и локално. Възможно е лекарят да изпише и витамини. Разбира се, посочените мерки се прилагат в краeн случай, когато по обективни причини е трудно да се намери специалист, който да оцени процеса и проведе адекватно лечeние. Обикновено рядко минава без лекарска намеса. Лекарят може да инжектира подходящи лекарства, или да направи дилатация.
И накрая - ако и така не стане - операция. Не чакайте да стане късно.
Желаем ви успех в лечението!
Какви са причините за това заболяване
Причините могат да бъдат разнообразни, но като най-чести ще посочим:
- анален секс;
- сексуална игра с определени предмети;
- хемороиди;
- запек;
- възпаления на дебелото черво;
- травми (особено от насилствено проникване), по-рядко вторично в резултат на коремна травма.
Най-честата локализация на процеса е на т.нар. задна стена на аналния канал, т.е. тази, която сочи надолу към краката, когато се опипва с пръст аналният канал. Там, на около 3-4 сантиметра от началото на ануса, има обособен “остър завой” на аналната лигавица и на правото черво, т.е. това е т.нар. анална комисура. В 90 на сто от случаите процесът е локализиран там. Това е така, тъй като поради създалия се анатомичен ъгъл там се фокусират силите на налягане (както при дефекация, така и при проникване отвън). И тъй като в тази зона мускулатурата на вътрешния анален сфинктер е по-слаба и рехава, то често се стига до разкъсване (поради силно налягане) на лигавицата на аналния канал и подлежащите на лигавицата тъкани. Получава се раничка или язвен дефект, който е силно болезнен, поради дразнене на нервните окончания на дъното на язвата.
Появява се болка, която по нервно-рефлекторен път предизвиква продължителен спазъм на сфинктера и влошава кръвоснабдяването на ранената зона и затруднява зарастването. Вторично може да се прибави и инфекция, което утежнява клиничната картина.
Понякога при дефекиране болката може да бъде толкова силна, че болният да загуби съзнание. Когато процесът продължи дълго, т.е. стане хроничен, се появява гнойна секреция от аналния канал, която зацапва бельото и протрива околната кожа, като прави по нея ранички.
Потърсете лекар час по-скоро. Желателно е да бъде специалист по колопроктология, или хирург-колопроктолог, т.е. занимаващ се със заболяванията на дебелите черва.
