Влади Въргала беше по-известен от президента Желю Желев.
<i>Ненчо Илчев е роден на 3 май 1972 г. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. От 1997 г. работи в Театъра на българската армия. Участвал е в над 20 спектакъла, сред които - &bdquo;Дон Кихот&quot; на Александър Морфов, &bdquo;Майсторът и Маргарита&quot; и &bdquo;Комедия на слугите&quot; на Стефан Москов и др. <br /> <br /> През 2006 г. печели наградата &bdquo;Иван Димов&quot; за млад актьор за ролята му на Габриел Кънчев в спектакъла &bdquo;Ножица-трепач&quot;. Ненчо и неговата асистентка Ненка (Любо Нейков) са сред най-атрактивните образи в комедийното шоу &bdquo;Комиците&quot;.<br /> </i><br /> <b>................................<br /> - Ненчо, вярно ли, че първата ти сцена е била в един кокошарник?</b><br /> - Училището не ми вървеше. Всичко, което съм учил, съм го зубрил. Нищо не ми допадаше. Нито математика, нито български, нито нищо. Дори физическото ми беше неприятен предмет! Само рисуването харесвах. На първия учебен ден отварях тетрадката, още чисто нова, и на последната страница правех календар на учебната година и започвах да задрасквам дните &ndash; като войник! <br /> <br /> Такава неприязън изпитвах към училището! Чаках лятото да организирам представления... <br /> На оградата на кокошарника в къщата ни в Момчиловци, за който ме питаш, майка ми хвърляше две черги, между външната тоалетна и една стена се опъваше въже и се слагаха други две черги като завеси. Тя почистваше от кокошките, затваряше ги в къщичката им, слагахме и две-три пейки... Там правех представления. Майка ми рисуваше декорите на едни картони от кашони на перални и хладилници, баща ми правеше реквизита. Първата перука, която майка ми изработи, доскоро я пазех, беше на една тънка плетена бебешка шапчица с разноцветни конци, промушени и вързани един с друг. <br /> <br /> След гимназията в Смолян трябваше да карам УПК-а, за да придобия някаква професия, и аз записах зъботехника. Това беше начинът да дойда в София. Исках да вляза във ВИТИЗ. Тогава беше така &ndash; за 15 места кандидатстваха 3000 човека. А аз бях с ужасяващо силен родопски диалект. <b><br /> <br /> - Как се запозна с мистър Сенко?</b><br /> - Бях някъде в 5-ти клас. Излезе по вестниците, че мистър Сенко прави 80 години. И пишеше адреса му: бул. &ldquo;Георги Трайков&rdquo; 37 , сега &ldquo;Черни връх&rdquo;. Реших да му напиша писмо. Най-подробно по детски му написах, че искам да стана илюзионист, попитах го какво трябва да правя, поканих го на гости в Момчиловци... След една седмица, няма да забравя, баща ми каза: &ldquo;Виж какво си получил!&rdquo; Още си пазя писмото. На плика пишеше: От народния артист мистър Сенко до Ненчо Илчев. Направо онемях. Отворих го. <br /> <br /> Мистър Сенко ми пишеше: &ldquo;Драги Ненчо, не мога да ти дойда на гости, аз съм вече възрастен. Но когато ти решиш &ndash; заповядай в София.&rdquo; Не мога да ти опиша какво детско вълнение изпитах в този момент! И досега като си го спомня, настръхвам. Това да ми се случи в Момчиловци на мене, не можех да повярвам! И, разбира се, още пролетната ваканция, нашите ме качиха на колата, и дойдохме в София, намерихме къщичката на мистър Сенко. Тя беше между блоковете - една кокетна, мъничка, точно като къщичката на Хензел и Гретел.... А аз бях събрал 10-ина фокуси за да му ги покажа, в ръцете си държах кутия шоколадови бонбони... Звъня. <br /> <br /> Очаквах, че ще се покаже някакъв голям човек - с пелерините, с шапките!.. За моя изненада на вратата се появи едно дребно човече &ndash; с ризка и пуловер, приличаше малко на Йода, и ме попита сопнато: &ldquo;Какво искаш?&rdquo; Казвам: &ldquo;Търся Евстати Христов!&rdquo; А той: &ldquo;Аз съм!&rdquo; Обяснявам, а баща ми през това време стои зад мен: &ldquo;Аз съм от Момчиловци, писах ви писмо, вие ми отговорихте и ме поканихте...&rdquo; А той ме прекъсна: &ldquo;Ами ти знаеш ли аз на колко хора отговарям!&rdquo; Направо ме разби! Подавам му кутията с шоколадовите бонбони и не знам какво да кажа... &ldquo;Ама аз идвам от много далече...&rdquo; <br /> <br /> И мистър Сенко като осъзна, че идваме чак от Смолян само заради него, ни покани:<b><br /> </b>&ldquo;Не ми е добре, но хайде, хайде, влизайте...&rdquo; Седнахме с майка ми и баща ми в двора, където имаше едно шадраванче, статуя и един пилон, на който мистър Сенко на всеки празник вдигаше българското знаме и пускаше химна. <br /> <br /> Първо аз показах моите фокуси, а той всеки път махаше с ръка и казваше: &ldquo;Проста работа, проста работа!&rdquo; Беше много директен. <br /> <br /> Но после започна той да ми показва фокуси и да ги разкрива, което беше уникално. Той на никого не е разкривал фокуси, освен на учениците си, но за това винаги е искал пари. На нас не ни поиска, а ми разкри поне 10-ина фокуси. Стояхме около 2 часа. Наскоро след това той почина...<br /> <br /> <b>- А кога се запозна с Орфи?<br /> </b>- Малко след като се срещнах с мистър Сенко, в Момчиловци идва Орфи и направи голям спектакъл, два часа. Станахме приятели. Никога не съм си мислел, че всички фокуси, които той направи тогава, ще станат мое притежание. Преди три години купих целия реквизит на Орфи. Люба, съпругата му, ми продаде всичките му фокуси. Абсолютно всичко. Това са над 10-15 големи илюзии &ndash; сандъци, в които се разрязват хора, саби, ножове. Между тях има една илюзия, която е на мистър Сенко. Събирам фокуси от 20-на години. Един склад в НДК около 80 кв. м е пълен само с мои неща. Вкъщи също е пълно. В България съм илюзионистът с най-много реквизит, с най-много фокуси. <br /> <br /> <b>- Колко струва един фокус?</b><br /> - Различни са. Давал съм и по 2-3 000 лв. за фокус.<br /> <br /> <b>- Като стана студент по зъботехника, от кого учеше фокуси? <br /> </b>- Запознах се с Хери, който ми каза: &ldquo;Ела при мен, ще те науча да правиш фокуси!&rdquo; Беше 1989 година, точно промените. Той беше бижутер и илюзионист. Правеше едни гривнички, плетени, от медна тел. Започнах да правя такива гривнички и да ги продавам в подлеза на ЦУМ, а той ме учеше на фокуси. <br /> <br /> Нямах пари и той ми беше направил едно тефтерче, в което записваше &ndash; на 6 продадени гривни &ndash; 1 чертичка. И ми казваше: &ldquo;За 25 чертички ще ти разкривам по едни фокус!&rdquo; Пари не ми даваше. Продавах гривнички и учех фокуси... После започна и да ми подарява. Цяла нощ седяхме в подлеза, беше много студено, но желанието ми беше огромно. Хери ми измисли един номер, с който се явих се при Орфи и той ми даде 1-ва степен за илюзионист.<br /> <br /> <b>- А диалектът, който те притесняваше, премахна ли го?</b><br /> - Премахнах го с течение на времето в София. Не съм ходил на логопед или нещо подобно. Родопският диалект не е такъв като русенския или бургаския, за да остава винаги мъничко от него... По-бързо се маха. <br /> Знаеш ли как е: <br /> <br /> &ldquo;<span style="color: #800000"><b>Цяла нощ не съм мигнал!&rdquo; на родопски? - &ldquo;Осовнах опулен&rdquo;... <br /> </b></span><br /> &ldquo;Рипнала бабулька на варгулька&rdquo; означава &ndash; &ldquo;Скочила буболечка на камък&rdquo;. &ldquo;Яла&rdquo; е ела, &ldquo;оти&rdquo; е защо... Казват, че родопският диалект е най-близък до старобългарския...<br /> <br /> <b>- Докато се занимаваше със зъботехника и фокуси, какво става с актьорството?</b><br /> - Скъсаха ме на изпита във ВИТИЗ първата година. Аз не мога да пея. Но записах пантомима при Васил Инджев. Тогава бях в един клас с Краси Аврамов, с Иван Бърнев... Краси беше много добър пантомимист, той после тръгна да се занимава с пеене. Бяхме много близки приятели... <br /> <br /> Следващата година клас вземаше Стефан Данаилов. Познавах се с почти всички от първия му випуск. Ходех непрекъснато с тях. Силвия Лулчева е един от най-близките ми приятели и до днес. Влади Въргала тогава беше по-известен от Желю Желев. Пътувах с него по халтури. Той играеше Въргала, а аз правех фокуси. За първи път виждах толкова харесван и обичан човек. Те ме запознаха със Стефан Данаилов, водеха ме у тях на гости.<br /> <b><br /> - И той на другата година те взе в класа си...</b><br /> - Стефан ме хареса веднага след като се запознахме. Прие ме, въпреки, че пак не можех да пея... Стефан е уникално добър човек. През 1991-1992-а - най-бедните години, ни водеше с него по участия да изкараме някакви пари, пускаше ни да снимаме, никога не ни е спрял от нищо. Казваше: &ldquo;Аз трябва да ви продам!&rdquo; И успя. Всички негови студенти работим &ndash; Ани от &ldquo;Шоуто на Канала&rdquo;, Стефания Колева, Асен Блатечки, Август Попов, Влади Въргала, Силвия Лулчева, Карла Рахал, Башар Рахал... Не допускаше да има скандали... <br /> <br /> Спомням си, бяхме в 3-ти курс и репетирахме една пиеса с асистента ни Ивайло Христов. Идва той сутринта рано, а нас половината ни няма. Ядоса се и си тръгна. Срещнал Стефан по коридора и му казал. Той дойде при нас &ndash; кара ни се, кара ни се, кара ни се... Към 11 часа вика: &ldquo;Хайде, да ви водя на обяд!&rdquo; Заведе ни в един ресторант &ndash; седнахме на кебапчета и вино. После напазарува, заведе ни у тях всичките и приключихме в 2 часа през нощта. Имаше ни като деца. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>На него не можеш да му се обидиш &ndash; той дори да те псува, виждаш, че зад това стои обич.<br /> </b></span><br /> Като бях в 3-ти курс бях влюбен в едно момиче &ndash; първата ми голяма любов и голямо разочарование. Отидох при него за съвет. Той ме прегърна и ме успокои. Чувствам го като баща и досега. Обичам го и него, и съпругата му Мария. Той лесно можеше от &ldquo;червен&rdquo; да стане &ldquo;син&rdquo;, но не го направи. Много хора се отдръпнаха от него. Предаваха го хора, на които е помагал... /в очите му се появяват сълзи/<br /> <br /> <b>- Много си емоционален...<br /> </b>- Това си е природа... Аз мога да се разплача от някаква неправда, на хубава любовна история, на сапунен сериал... И не се срамувам. Аз &ldquo;Перла&rdquo; я гледах и ми хареса... На последната серия се разплаках, а жена ми се смееше. Това са емоции, защо трябва човек да ги спира?! Стана ми мило - колко хубаво е разказана една история! Защо в България трябва само да плюем &ndash; това било комерсиално, онова било не знам какво си! Турците доказаха, че са много по-добри, а те нямат театрална школа.<br /> <br /> <b>- Кой те покани в шоуто &ldquo;Комиците&rdquo;?<br /> </b>- Любо Нейков. Познаваме се с него още от ВИТИЗ. Много пъти ме е викал с него на участия. На втория месец след като тръгна да прави &ldquo;Комиците&rdquo;, ме покани да правя фокуси като гост, след това ме харесаха и предложиха да остана. След това той си измисли тази прословута асистентка Ненка, която стана любимка на публиката. <br /> <br /> Нито той, нито аз сме си давали сметка, че ще стане толкова обичана. Веднъж разхождам малкия си син Момчил в Южния парк и една жена, която продаваше семки, ококори очи и ме попита: &ldquo;Това детенце от Ненка ли ти е?&rdquo; Разбирам, че имало и танц по дискотеките, много популярен, който се нарича &ldquo;Ненка&rdquo;.<br /> <br /> <b>- Къде се запознахте със съпругата ти Зорница. Тя е дъщеря на небезизвестния певец на &ldquo;Диана експрес&rdquo; Илия Ангелов...</b><br /> - Запознахме се в &ldquo;Спартакус&rdquo;. Това беше модерният клуб по това време. Една вечер бяхме там с актьора Яни Йозов. Като видях Зори, попитах Яни Йозов: &ldquo;Познаваш ли това момиче?&rdquo; Той каза: &ldquo;Да&rdquo;. Запозна ни. И... на другата вечер тя вече живееше при мен в моята войнишка стаичка във Военния театър...<br /> <br /> <b>Едно интервю на Валерия Калчева </b><br />