Пловдив, юни 1965 г. Министърът на вътрешната търговия Георги Караманев прави първа копка на първия завод за кока-кола в България. Георги Найденов и Иван Панев са оградени в кръгчета.
Надали някой от по-младото поколение е чувал нещо за този скандал, но през 60-те години той тресе управляващата българска върхушка, имайки трагични последици за част от участниците в него, обвинени и превърнати в изкупителни жертви. А всичко започва с най-добри намерения.
В началото на 60-те години на миналия век управляващата България БКП търси нов подход за развитие на икономиката ни. Той се осъществява основно чрез свободното предприятие „Тексим”, чийто инициатор и създател е Георги Найденов.
Найденов попада в полезрението на вицепремиера Живко Живков през 1960 г., когато работи в „Инженерно управление” на Министерството на външната търговия.
По това време България активно подпомага алжирската революция, насочена срещу френските колонизатори, и не е случайно, че от българска страна именно Георги Найденов е определен да осъществява контактите с алжирския Фронт за национално освобождение, да го снабдява с оръжие и да получава в замяна необходимата за страната ни твърда валута. От алжирска страна партньор на Найденов е Мабет Шареф, известен още като д-р Хашеми.
При удачно подбраните партньори се решава дейността по въоръжаването на алжирците да се канализира посредством легална търговска организация у нас, наречена „Тексим”, и чрез смесено българо-алжирско дружество с 50 на сто участие на всяка страна. През 1961 г. в Лихтенщайн е създадена фирмата „Имекстраком”, като тя е регистрирана от двамата партньори Найденов и Хашеми в качеството им на частни лица. Георги Найденов получава високо държавно доверие и след години, при развръзката, прехвърля всички активи на страната.
Работата потръгва. Независимо че е рискована и свързана с опасността от международен скандал. Корабът „Родина”, натоварен с 10 000 тона оръжие, минава през Средиземно море и е разтоварен в Мароко през 1961 г. след личното разпореждане на крал Хасан Втори.
Българското оръжие безпрепятствено стига до Алжир
През 1961 г. Найденов и Живко Живков се виждат в Тунис с алжирския премиер Бен Бела, като се стига до пълно разбирателство в изгода на двете страни. След освобождението на Алжир през 1962 г. става актуален въпросът каква ще е бъдещата съдба на „Тексим”.
Живко Живков и Георги Найденов решават „Тексим” да продължи да съществува като свободна стопанско-търговска организация за износ, внос, реекспорт, техническа помощ, стопански инициативи и валутни сделки при използване на натрупания опит от кадрите и установените международни връзки.
Чрез новаторски принципи на ръководство и дейност „Тексим” се издига на най-високо ниво в своята дейност, сравнено с всички стопански държавни организации, провеждащи реформи и експерименти.
В своето развитие „Тексим” преминава през три етапа:
1961 – средата на 1965 г. Предприятието в сътрудничество с „Имекстраком” развива активна стопанска, външно-търговска и реекспортна дейност, създавайки 8 задгранични фирми. Организира транспортна дейност и формира морска търговска флотилия.
От средата на 1965 до началото на 1967 г. - в „Тексим” се влива Държавно стопанско предприятие „Български минерални води”, като по този начин се създава ДСО (Държавно стопанско обединение). Към него се присъединява къща „Мода и лукс”, търгуваща с вносни стоки на българския пазар в родни левове. Стопанската дейност се разгръща убедително и на широк периметър.
”Тексим” доказва правотата на икономическата си целесъобразност в конкуренция с другите стопански организации. На 20 януари 1967 г. с постановление на МС се извършва обединение на ДСО „Корабостроене и корабоплаване” и Дирекция „Балкантранс” с „Тексим”, като по този начин се създава първият роден концерн - групировката „Български търговски флот”, наричан от хората отново „Тексим”. Това са години на най-активна дейност на българския търговски флот, достигайки обем на работа 1 млн. тона.
Развива се международният автотранспорт. Големите товарни и хладилни коли се увеличават десетократно – от 100 на 1000, закупени са 6 пътнически самолета „Ил 18”, построени са 5 завода за безалкохолни напитки, вкл. и за кока-кола. Закупен е завод за боракс, създава се селскостопанска авиация, работеща в Сирия, Египет и Судан, изгражда се Морска търговска банка с оборот от 1,5 млрд. лева, застрахователно дружество и др.
Ефикасното ръководство на концерна се потвърждава от факта, че 17 души началници направляват 45 000 работници и специалисти!
Ефектът от дейността на „Тексим” за 7 години е поразителен – по баланс за 1962 г. “Тексим” разполага със 7000 лв., а през 1969 г. има чиста печалба от 27 271 000 лв., като само за 1967 г. преотстъпва на държавата 2,5 млн. долара!
„Имекстраком” през 1961 г. получава от България и Алжир 10 000 франка, равни на 2314 долара. През 1969 г. фирмата има чист актив от 11 900 000 долара, изразени в имущества, пари и ценни книжа. „Тексим” осигурява на ДСО „Корабоплаване” кораби на стойност 60 млн. валутни лева. Групировката подпомага балансът на навлата в западна валута от пасивен да стане активен, като през 1968 г. получената валута надминава разходваната с 5,5 млн. долара.
Така концернът започнал с 2314 долара, завършва дейността си със 136 млн. долара активи, без да се броят множеството капиталовложения.
Възходът на групировката, разглеждана вече като държава в държавата, се дължи както на нейния особен статут на дейност, така и на общия икономически подем на България в тези години, на големия ръст на износа и вноса. Държавата има полза от групировката и тя получава подкрепата на първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков, но само за известно време.
Експериментът „Тексим” не се харесва на част от влиятелните членове на Политбюро на ЦК на БКП в лицето на Гриша Филипов, Тано Цолов и Пенчо Кубадински. Основен противник на „Тексим” се явява Пенчо Кубадински, който наблюдава транспорта и е засегнат от вливането на Български морски флот с „Тексим”.
Трагичната развръзка за групировката започва през 1969 г. По нареждане на Тодор Живков финансовото министерство формира работна група начело с Иван Палийски, която трябва да извърши диктуваната от него ревизия, като още преди това през март чрез Административния отдел на ЦК на БКП нарежда на прокуратурата да започне следствие срещу „Тексим” с цел да се дадат под съд нейните ръководители.
Заседанието на Политбюро на ЦК на БКП за разглеждане доклада от ревизията на БТФ “Тексим” се провежда през есента на 1969 г. Авторите на доклада критикуват дейността на групировката за неспазване на бюрократични формалности, от които тя е освободена. Повиканият на заседанието Георги Найденов дава изчерпателни обяснения без никакъв резултат.
Живко Живков защитава експеримента „Тексим”, но не смее да се опълчи срещу корекция на ревизията, приемайки с неохота предложението на Тодор Живков двамата с Тано Цолов да проверят всички факти и данни, свързани със статута на „Тексим”.
Започва сложната проверка, но само след един ден Тодор Живков извиква членовете на Политбюро, занимавайки ги с измисления сигнал на Георги Найденов до него, че в Политбюро и ЦК на БКП има формирана опасна мафия, целяща смяната на сегашното ръководство на партията и държавата, и че в нея влизат Тано Цолов, Пенчо Кубадински и други членове на Политбюро. Тодор Живков приема сигнала за провокация, спира финансовата ревизия и праща документите от нея в съда и прокуратурата.
Пристъпва се към брутална разправа с „Тексим”
Главните действащи лица от групировката са хвърлени в затвора. Цяла година следовател Никола Орешаров търси виновните, за да разбере накрая, че няма никакво престъпление или злоупотреба в групировката. След доклада пред Живков той е уволнен и остава дълго време без работа.
Процесът в Софийски градски съд с председател на състава Илия Байчев приключва с решение, че деветимата обвиняеми по делото „Тексим” са невинни. Байчев е уволнен, а Георги Найденов и осемте му колеги са върнати неправомерно в затвора. Ядосан от оправдателната присъда на Софийски градски съд, Тодор Живков се обръща за помощ към главния прокурор Иван Вачков и към председателя на Върховния съд Ангел Велев.
Състав на Върховния съд отменя решението на Софийски градски съд и праща за 20 години в затвора Георги Найденов, от които излежава пет.
Всички, свидетелствали в полза на обвиняемите, са уволнени. Имуществото на групировката „Тексим” е разпределено безвъзмездно на различни държавни ведомства и организации.
Две са главните причини за трагичния край на първия български концерн – сериозният конфликт между новаторския експеримент на свободната инициатива и командно-административния ред, почиващ на централизирана планова икономика, и съпротивата срещу новите икономически идеи, особено след чехословашката драма от 21 август 1968 г.
Разгромът на „Тексим” вади от властта поддръжниците на експеримента – Лъчезар Аврамов, министър на външната търговия, Ангел Солаков - на вътрешните работи, и Живко Живков, вицепремиер и председател на Комитета за стопанска координация.
А България губи цели 20 години за своето възходящо икономическо развитие!
Борислав ГЪРДЕВ
В началото на 60-те години на миналия век управляващата България БКП търси нов подход за развитие на икономиката ни. Той се осъществява основно чрез свободното предприятие „Тексим”, чийто инициатор и създател е Георги Найденов.
Найденов попада в полезрението на вицепремиера Живко Живков през 1960 г., когато работи в „Инженерно управление” на Министерството на външната търговия.
По това време България активно подпомага алжирската революция, насочена срещу френските колонизатори, и не е случайно, че от българска страна именно Георги Найденов е определен да осъществява контактите с алжирския Фронт за национално освобождение, да го снабдява с оръжие и да получава в замяна необходимата за страната ни твърда валута. От алжирска страна партньор на Найденов е Мабет Шареф, известен още като д-р Хашеми.
При удачно подбраните партньори се решава дейността по въоръжаването на алжирците да се канализира посредством легална търговска организация у нас, наречена „Тексим”, и чрез смесено българо-алжирско дружество с 50 на сто участие на всяка страна. През 1961 г. в Лихтенщайн е създадена фирмата „Имекстраком”, като тя е регистрирана от двамата партньори Найденов и Хашеми в качеството им на частни лица. Георги Найденов получава високо държавно доверие и след години, при развръзката, прехвърля всички активи на страната.
Работата потръгва. Независимо че е рискована и свързана с опасността от международен скандал. Корабът „Родина”, натоварен с 10 000 тона оръжие, минава през Средиземно море и е разтоварен в Мароко през 1961 г. след личното разпореждане на крал Хасан Втори.
Българското оръжие безпрепятствено стига до Алжир
През 1961 г. Найденов и Живко Живков се виждат в Тунис с алжирския премиер Бен Бела, като се стига до пълно разбирателство в изгода на двете страни. След освобождението на Алжир през 1962 г. става актуален въпросът каква ще е бъдещата съдба на „Тексим”.
Живко Живков и Георги Найденов решават „Тексим” да продължи да съществува като свободна стопанско-търговска организация за износ, внос, реекспорт, техническа помощ, стопански инициативи и валутни сделки при използване на натрупания опит от кадрите и установените международни връзки.
Чрез новаторски принципи на ръководство и дейност „Тексим” се издига на най-високо ниво в своята дейност, сравнено с всички стопански държавни организации, провеждащи реформи и експерименти.
В своето развитие „Тексим” преминава през три етапа:
1961 – средата на 1965 г. Предприятието в сътрудничество с „Имекстраком” развива активна стопанска, външно-търговска и реекспортна дейност, създавайки 8 задгранични фирми. Организира транспортна дейност и формира морска търговска флотилия.
От средата на 1965 до началото на 1967 г. - в „Тексим” се влива Държавно стопанско предприятие „Български минерални води”, като по този начин се създава ДСО (Държавно стопанско обединение). Към него се присъединява къща „Мода и лукс”, търгуваща с вносни стоки на българския пазар в родни левове. Стопанската дейност се разгръща убедително и на широк периметър.
”Тексим” доказва правотата на икономическата си целесъобразност в конкуренция с другите стопански организации. На 20 януари 1967 г. с постановление на МС се извършва обединение на ДСО „Корабостроене и корабоплаване” и Дирекция „Балкантранс” с „Тексим”, като по този начин се създава първият роден концерн - групировката „Български търговски флот”, наричан от хората отново „Тексим”. Това са години на най-активна дейност на българския търговски флот, достигайки обем на работа 1 млн. тона.
Развива се международният автотранспорт. Големите товарни и хладилни коли се увеличават десетократно – от 100 на 1000, закупени са 6 пътнически самолета „Ил 18”, построени са 5 завода за безалкохолни напитки, вкл. и за кока-кола. Закупен е завод за боракс, създава се селскостопанска авиация, работеща в Сирия, Египет и Судан, изгражда се Морска търговска банка с оборот от 1,5 млрд. лева, застрахователно дружество и др.
Ефикасното ръководство на концерна се потвърждава от факта, че 17 души началници направляват 45 000 работници и специалисти!
Ефектът от дейността на „Тексим” за 7 години е поразителен – по баланс за 1962 г. “Тексим” разполага със 7000 лв., а през 1969 г. има чиста печалба от 27 271 000 лв., като само за 1967 г. преотстъпва на държавата 2,5 млн. долара!
„Имекстраком” през 1961 г. получава от България и Алжир 10 000 франка, равни на 2314 долара. През 1969 г. фирмата има чист актив от 11 900 000 долара, изразени в имущества, пари и ценни книжа. „Тексим” осигурява на ДСО „Корабоплаване” кораби на стойност 60 млн. валутни лева. Групировката подпомага балансът на навлата в западна валута от пасивен да стане активен, като през 1968 г. получената валута надминава разходваната с 5,5 млн. долара.
Така концернът започнал с 2314 долара, завършва дейността си със 136 млн. долара активи, без да се броят множеството капиталовложения.
Възходът на групировката, разглеждана вече като държава в държавата, се дължи както на нейния особен статут на дейност, така и на общия икономически подем на България в тези години, на големия ръст на износа и вноса. Държавата има полза от групировката и тя получава подкрепата на първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков, но само за известно време.
Експериментът „Тексим” не се харесва на част от влиятелните членове на Политбюро на ЦК на БКП в лицето на Гриша Филипов, Тано Цолов и Пенчо Кубадински. Основен противник на „Тексим” се явява Пенчо Кубадински, който наблюдава транспорта и е засегнат от вливането на Български морски флот с „Тексим”.
Трагичната развръзка за групировката започва през 1969 г. По нареждане на Тодор Живков финансовото министерство формира работна група начело с Иван Палийски, която трябва да извърши диктуваната от него ревизия, като още преди това през март чрез Административния отдел на ЦК на БКП нарежда на прокуратурата да започне следствие срещу „Тексим” с цел да се дадат под съд нейните ръководители.
Заседанието на Политбюро на ЦК на БКП за разглеждане доклада от ревизията на БТФ “Тексим” се провежда през есента на 1969 г. Авторите на доклада критикуват дейността на групировката за неспазване на бюрократични формалности, от които тя е освободена. Повиканият на заседанието Георги Найденов дава изчерпателни обяснения без никакъв резултат.
Живко Живков защитава експеримента „Тексим”, но не смее да се опълчи срещу корекция на ревизията, приемайки с неохота предложението на Тодор Живков двамата с Тано Цолов да проверят всички факти и данни, свързани със статута на „Тексим”.
Започва сложната проверка, но само след един ден Тодор Живков извиква членовете на Политбюро, занимавайки ги с измисления сигнал на Георги Найденов до него, че в Политбюро и ЦК на БКП има формирана опасна мафия, целяща смяната на сегашното ръководство на партията и държавата, и че в нея влизат Тано Цолов, Пенчо Кубадински и други членове на Политбюро. Тодор Живков приема сигнала за провокация, спира финансовата ревизия и праща документите от нея в съда и прокуратурата.
Пристъпва се към брутална разправа с „Тексим”
Главните действащи лица от групировката са хвърлени в затвора. Цяла година следовател Никола Орешаров търси виновните, за да разбере накрая, че няма никакво престъпление или злоупотреба в групировката. След доклада пред Живков той е уволнен и остава дълго време без работа.
Процесът в Софийски градски съд с председател на състава Илия Байчев приключва с решение, че деветимата обвиняеми по делото „Тексим” са невинни. Байчев е уволнен, а Георги Найденов и осемте му колеги са върнати неправомерно в затвора. Ядосан от оправдателната присъда на Софийски градски съд, Тодор Живков се обръща за помощ към главния прокурор Иван Вачков и към председателя на Върховния съд Ангел Велев.
Състав на Върховния съд отменя решението на Софийски градски съд и праща за 20 години в затвора Георги Найденов, от които излежава пет.
Всички, свидетелствали в полза на обвиняемите, са уволнени. Имуществото на групировката „Тексим” е разпределено безвъзмездно на различни държавни ведомства и организации.
Две са главните причини за трагичния край на първия български концерн – сериозният конфликт между новаторския експеримент на свободната инициатива и командно-административния ред, почиващ на централизирана планова икономика, и съпротивата срещу новите икономически идеи, особено след чехословашката драма от 21 август 1968 г.
Разгромът на „Тексим” вади от властта поддръжниците на експеримента – Лъчезар Аврамов, министър на външната търговия, Ангел Солаков - на вътрешните работи, и Живко Живков, вицепремиер и председател на Комитета за стопанска координация.
А България губи цели 20 години за своето възходящо икономическо развитие!
Борислав ГЪРДЕВ
