28 януари, 16:18

Джулия Бул: 32 години не виждах дъщеря си - мъжът ми я скри!

Това е жената, на която Емил Димитров посвещава своя шлагер “Джулия”
прочитания: 1107 | коментари: 8
Впечатлен от красавицата, Емил Димитров написа песента “Джулия”.

Юлия Христова, която четири десетилетия блести в парижките салони, е съпруга на Жан Бул, мъжът, който спасява френската преса от нацистите през Втората световна война, а след това я обединява и съсредоточава в мрежата NMPP. Бул основава прочутия музикален фестивал МИДЕМ в Кан. Дълги години е кмет на Баланкур. На 45 години се запознава с хубавата Юлия Христова и тя става неговото българско „красиво съкровище“. Жан Бул й дава всичко – любов, високо социално положение, богатство.

- Г-жо Бул, вашият съпруг има специални заслуги към френската държава. Той благородник ли беше?
- Не. Съпругът ми е от известната фамилия Бул, която държеше декорираните мебели на Франция.

Той нямаше титла, синя кръв. Но за сметка на това притежаваше такива силни лични качества, които му позволяваха да управлява цялата френска преса, владееше и разпространението й във Франция. С него се запознахме по много интересен начин. Имах приятел българин, състудент. Той ми каза: влюбен съм в едно момиче Елени – гъркиня. Семейството е много богато, Елени има 5 сестри, гувернантки, притежават грамадни апартаменти. Те не искат да чуят за българин. Но ако ти дойдеш и те видят, ще си променят мнението за българите. Точно така стана. Този приятел ме заведе на обяд у тях. А по-късно той се ожени за Елени. Аз й направих сватбената рокля. Та на този обяд се запознах с една много фина дама – мами Блу, майката на Жан, който по-късно ми стана съпруг. Тя говорила на Жан за мен. По това време имах голяма любов с пианиста Юри Буков. И така, когато на сватбата на българския ми приятел с Елени влязох в салона, срещу мен беше мами Блу със сина си Жан и внучката си – дъщерята от първия брак на мъжа ми. В този момент той не е искал да се жени. Но казал на майка си: искам тази жена. Аз бях на 20 години, запознахме се.

После отидохме заедно на ваканция, за да видим как се разбираме. Много бързо се ожених. Сватбата ни беше чудо. Родена съм с късмет.

- Преди да се омъжите за диктатора на френската преса, сте имали български съпруг, дете. Знам, че драматично сте се разделили с тях?
- Така е. Когато тръгнах за Париж, имах дъщеря от първия си брак. Не можех да взема детето си с мен във Франция. Времената бяха комунистически и беше ясно, че като замина с дъщеря си, няма да се върнем с нея в България. Оставих детето си при моите родители. Отидох при първия си мъж и му казах, че не може повече да продължим да живеем заедно, че аз ще остана във Франция и ще се разведа с него. Тогава той отива вкъщи, взема детето и го дава на майка си и сестра си, които живееха в Стара Загора. Те го гледаха. Така дъщеря ми прекъсна всякаква връзка с мен. Ние с мъжа ми във Франция наехме адвокати, търсихме начин да научим нещо за моето дете. Първият ми съпруг обаче изпратил дъщеря ми в Киев. Така 32 години не бях виждала детето си. Един ден телефонът ми звънна и леля ми Дора Увалиева (Дора Валие) ми казва: Бебка, намерихме детето.

Направо отмалях и едно гласче каза: Маме, аз съм Мариянчето. Веднага взех самолета. Отидох в Берлин в хотела, където тя беше настанена. Ден и нощ сме си говорили. Тя и досега е женена за германец. Като я видях, много се зарадвах – хубава, фина, красива, елегантна, бижу. Разплаках се – такова изживяване. Мариянка управлява къщи на Ив Сен Лоран и Кристиян Диор в Берлин. Много е способна. От нея имам едно прекрасно внуче Марко. Той се ожени и станах прабаба на момиченце Елизе.

- Защо той е постъпил така жестоко с вас и с детето ви?
- За да си отмъсти. След като разбра, че ние с Юри имаме романтична връзка, стана нещо страшно.

При едно от кацанията на Юри в България мъжът ми го хваща още от самолета и започва да го бие.

Толкова е бил влюбен, не е могъл да се владее. Бях много ухажвана и сега пак съм ухажвана, но живея сама. Не съм давала никога повод за ревност. Имаше доста голяма разлика между мен и съпруга ми - 24 години. Животът ми е прекрасен. Докато има здраве, човек трябва да казва: Мерси, Господи. Много ми липсва Юри Буков. Той беше на 83 години, невероятен пианист. Тъжа за него.

- Заслужава си да напишете книга за живота си. Ще го направите ли?
- Би трябвало! Само тази история с дъщеря ми заслужава това. Издателство “Ла Тест” ми изпрати свой представител с оферта да се пише книга за мен. Бях на една вечеря с издателката г-жа Ла Тест. Тя толкова силно се впечатлила от това, което съм разказвала за себе си, за България, че дойде да ми предложи да напиша книга. Тя ми предложи “негър” – човек, който записва това, което му разказвам, и го пише. На пръв поглед тя беше избрала перфектен “негър” – граф, фин, абе, притежаващ отлични качества. Но това, което написа, беше съвсем плоско, защото той нямаше никаква представа какво е славянска душа. А и откъде ще има – той е френски граф, рафиниран.

Така че нищо не стана с проекта за книгата.

- Във Франция имахте ли притеснения от Държавна сигурност?
- Не. Аз бях много млада и се омъжих бързо. Станах французойка. Със съпруга, който имах, всичко беше абсолютно възможно и постижимо. Когато Тодор Живков беше жив, тогавашният посланик Топенчаров покани мен и съпруга ми в българското посолство. Тогава пишех в един вестник “Право да живеем”. Там водех рубрика за модата – акцентирах върху модните тенденции, пишех какво е най-актуално в момента, какво се е носило в миналите сезони. Много интересна рубрика. Но вестникът фалира.

По време на срещата ни в посолството Тодор Живков ми каза: "Вие не само сте хубава, но сте и умна".

Учудих се, че той знаеше за рубриката, която водя във вестника.

- Какво ви впечатли във Франция, когато за пръв път отидохте там?
- Абсолютно всичко. Културата непозната, хората също. Но тъй като в България бях възпитана в интелектуален дух, се справих. И двамата ми дядовци бяха генерали, а майка ми беше адвокат. Тя е и поетеса. С брат ми издадохме нейната поезия във Франция. Тя почина при мен. Ние я изведохме от България. Тази случка е интересна. Имаше един посланик Иван Будев, който беше много по-демократичен от другите ни посланици. Един ден го поканихме на вечеря и той каза на мъжа ми: каня ви в България. Съпругът ми каза: няма да отида в една страна, където жена ми не може да види майка си. Как не може, попита посланикът. Ами, не я пускат. Два дена след това мама получи всички документи и дойде в Париж. Горката, щеше да умре от радост, от вълнение. Животът ми никак не е банален. Нали?!

- Защо, след като сте преуспяла във Франция, се върнахте в България?

- Тъгувахме, жадувахме за България. С голяма радост отидохме в Копривщица, където съм прекарала детството си. Родът на баща ми е оттам. Имахме къща. Аз не познавам много хора, защото 45 години съм живяла в Париж. Много бяхме щастливи. Началото за нас в България беше сиво и тъжно, но нещата се промениха.

- Завърнахте се в Копривщица, но вие сте гражданка на света?
- Така е. Сега в средата на януари пътувам за Париж. Там ще бъда до края на март. После пак ще дойда в България. Ще отида и в Берлин да видя дъщеря си и правнучката си Елиз. Ходя в Ню Йорк, защото имам много приятели, които обичам. Събитията правят хората и хората правят събитията.

Това Де Гол го е казал. Животът ми е много хубав.

Едно интервю на Мария ДРУМЕВА
Добави в Facebook



8 коментара

Напиши коментар