Тато имаше огромна колекция от ловни трофеи.
От древността до днес владетелите издигат в култ лова. Имат винаги не само подходящо облекло и оборудване, а и специална свита приближени, с която отстрелват дивеча.
Простосмъртните също имат място, но естествено само като обслужващ персонал – те са използвани като викачи и събирачи на убитите животни. Егери ги наричат още навремето по нашия край.
Модата на ловните дружинки у нас въвежда последният български монарх цар Борис Трети.
Неговият син Симеон Сакскобургготски също участва в ловни “дружинки”, но не нашенски - присъства в свитата на испанския крал Хуан Карлос. След сакралната дата девети септември 1944-та и победата на “народната власт” новите ни управници твърде бързо прихващат ловджийските страсти на благородниците със синя кръв.
За авджийските приключения на Тодор Живков и Пенчо Кубадински във ВИП резерватите на родината и далече извън границите й разказват спомени, легенди, а често и вицове техни бивши гардове и членове на ловните свити. Крилат афоризъм е остроумната реплика на Александър Лилов, че въобще не го било яд, че го махнали от Политбюро, а че приписали на Тато световния трофей на отстрелян от него глиган.
Кървава кариера
Живков застрелва човек, издига сина му до зам.-министър
Когато Живков отива да ловува веднъж в Хасково, гръмва един от ловците, които го придружават. Името на простреляния е Пейко Стоянов, който по-късно почива от раната си.
Инцидентът, разбира се, е потулен, но Тато се заклева пред свидетели, че до края на живота си ще помага на сина на гръмнатия - Стоян Стоянов, по това време първи секретар на ОК на ДКМС в Хасково. Единственият останал жив свидетел на драмата по време на лов - бай Иван от димитровградското село Крум, твърди, че наистина хора от близкото обкръжение на Тодор Живков често се интересували от децата на затрития авджия.
И никой не се удивил на устремното изкачване на Стоян Стоянов по стълбата на партийната йерархия във властта: първи секретар на ОК на БКП в Хасково, първи заместник-министър на вътрешните работи с тенденция да стане титуляр на МВР, но 10 ноември осуетил завинаги плана на Тодор Живков да се разплати по стария метод “власт срещу мълчание” на наследника на затрития бай Пейко.
Рисково забавление
Мечка щяла да изяде Тато
Предлагат му кюфтета от нея, той яде хляб и сирене. Навремето Хасково се прочу със страшната история за мечката, дето била пусната да изяде Тодор Живков.
Тато бил на посещение в този край и точно когато се кефел на тютюневите ниви край село Узунджово, от зоологическата градина в “Кенана” уж изпуснали мечката. На партийните другари им настръхнала косата и правили стрували, но потулили произшествието, като гръмнали своевременно звяра. Разправя се, че по време на вечерята в партийната вила в парк “Кенана” готвачът се опитал да пробута на бай Тошо кюфтета от същата тази мечка, но той си поръчал само сирене по шопски и не вкусил от кюфтетата.
Естет
Пенчо Кубадински карал хубави булки да му прескачат пушката
Рано една сутрин бяхме на крак в подножието на Нгоро-Нгоро за сафари в саваната. Особено припрян беше бай Пенчо Кубадински. Пред рецепцията бяха застанали няколко индуски и срамежливо поглеждаха към нас. Особено една едра, напета, с бяло наметало и бели копринени шалвари.
- Я кажи на тази хубавица да ми прескочи пушката.
Погледнах към бай Пенчо, за да разбера дали се шегува. Нищо подобно, той беше съвсем сериозен и даже понечи да снеме пушката си от рамо.
- Какво ме гледаш? Не един път съм го правил. Срещне ли ме сутрин хубава булка, карам я да прескочи пушката и винаги е на хаирлия. А тази, каквато е голяма, не бъфало, ами слон ще убия…”.
Това разказва участникът в африканските сафарита на Кубадински Серафим Серафимов.
И досега бродят легенди как покойният ОФ лидер Кубадински убил мъж по време на поредното си “сафари”. “Ловната драма” уж се разиграла в прочутия правителствен резерват “Кормисош” край родопското село Борово.
На 24 май 1974 г. в специалния ловен резерват на десния бряг на язовир “Искър” след изпълнен с богат улов ден последната случайна мишена на Пенчо Кубадински става Христо Тосков от Самоков, редови служител в резервата. Няколко сачми дълбоко засядат в лявото му око след изстрела на "великия" ловец. Бай Христо окончателно загубва зрението на лявото око, девет години се лекува от нетърпимо главоболие и накрая умира. Кубадински го надживява с 14 г. въпреки огромната разлика във възрастта им.
Погрешка
Емилиян Станев гръмва в задника партиен функционер
Въпреки че бил перфектен авджия, Емилиян Станев отпаднал от ловната дружинка на Първия. Авторът на “Крадецът на праскови” не можел да си намери място от яд.
Любомир Левчев твърди, че причината била в ЕГН-то му. Големият белетрист остарял, зрението му намаляло, ръката му треперела и станал опасен за “колегите” си. По думите на Левчев, веднъж даже ранил, без да иска, някакъв егер.
Веднъж писателят Емилиян Станев и оперният ас Николай Гяуров отишли на лов в горите край Хасково. С подобаващи салтанати били посрещнати от инструктора по организационните въпроси в ОК на БКП Христо Арнаудов, известен авджия в този край. Придружаван от кучето си Жарко, домакинът повел класика и оперното светило към свърталището на дивите прасета. Вървели тримата с пушки на рамо и по пътя попаднали на стадо крави. Клепоухият Жарко взел, че захапал бика по опашката. Вбесеното животно изревало и рипнало срещу авджиите. За секунди те се намерили на отсрещния бряг на реката. Нещо в храстите изшумоляло. Без да му мисли, Емилиян Станев се изцепил: “Глиган!” и гръмнал. В отговор последвал неистов рев. От храстите изхвръкнал като тапа партийният функционер и се пльоснал до тях на поляната, като се държал отзад.
Операции, болки и накрая му лепнали прякор - Гърмян глиган.
В Средна Азия
Първанов стреля в резерват по изчезващ вид
Българският президент Георги Първанов също отдавна има страст към лова. Преди време отстреля планински овен.
Над сто човека свита, обслужващ персонал и охрана нарушиха покоя на обитателите на Нуратинския държавен резерват само заради няколко изстрела по овните. Новината не е това, а фактът, че става въпрос за уникален овен - видът е архар, който е включен в Червената книга като застрашен от изчезване. Второ, мястото е Узбекистан, а “ловът” всъщност е стрелба в резерват за такива животни, където принципно това е абсолютно забранено.
Простосмъртните също имат място, но естествено само като обслужващ персонал – те са използвани като викачи и събирачи на убитите животни. Егери ги наричат още навремето по нашия край.
Модата на ловните дружинки у нас въвежда последният български монарх цар Борис Трети.
Неговият син Симеон Сакскобургготски също участва в ловни “дружинки”, но не нашенски - присъства в свитата на испанския крал Хуан Карлос. След сакралната дата девети септември 1944-та и победата на “народната власт” новите ни управници твърде бързо прихващат ловджийските страсти на благородниците със синя кръв.
За авджийските приключения на Тодор Живков и Пенчо Кубадински във ВИП резерватите на родината и далече извън границите й разказват спомени, легенди, а често и вицове техни бивши гардове и членове на ловните свити. Крилат афоризъм е остроумната реплика на Александър Лилов, че въобще не го било яд, че го махнали от Политбюро, а че приписали на Тато световния трофей на отстрелян от него глиган.
Кървава кариера
Живков застрелва човек, издига сина му до зам.-министър
Когато Живков отива да ловува веднъж в Хасково, гръмва един от ловците, които го придружават. Името на простреляния е Пейко Стоянов, който по-късно почива от раната си.
Инцидентът, разбира се, е потулен, но Тато се заклева пред свидетели, че до края на живота си ще помага на сина на гръмнатия - Стоян Стоянов, по това време първи секретар на ОК на ДКМС в Хасково. Единственият останал жив свидетел на драмата по време на лов - бай Иван от димитровградското село Крум, твърди, че наистина хора от близкото обкръжение на Тодор Живков често се интересували от децата на затрития авджия.
И никой не се удивил на устремното изкачване на Стоян Стоянов по стълбата на партийната йерархия във властта: първи секретар на ОК на БКП в Хасково, първи заместник-министър на вътрешните работи с тенденция да стане титуляр на МВР, но 10 ноември осуетил завинаги плана на Тодор Живков да се разплати по стария метод “власт срещу мълчание” на наследника на затрития бай Пейко.
Рисково забавление
Мечка щяла да изяде Тато
Предлагат му кюфтета от нея, той яде хляб и сирене. Навремето Хасково се прочу със страшната история за мечката, дето била пусната да изяде Тодор Живков.
Тато бил на посещение в този край и точно когато се кефел на тютюневите ниви край село Узунджово, от зоологическата градина в “Кенана” уж изпуснали мечката. На партийните другари им настръхнала косата и правили стрували, но потулили произшествието, като гръмнали своевременно звяра. Разправя се, че по време на вечерята в партийната вила в парк “Кенана” готвачът се опитал да пробута на бай Тошо кюфтета от същата тази мечка, но той си поръчал само сирене по шопски и не вкусил от кюфтетата.
Естет
Пенчо Кубадински карал хубави булки да му прескачат пушката
Рано една сутрин бяхме на крак в подножието на Нгоро-Нгоро за сафари в саваната. Особено припрян беше бай Пенчо Кубадински. Пред рецепцията бяха застанали няколко индуски и срамежливо поглеждаха към нас. Особено една едра, напета, с бяло наметало и бели копринени шалвари.
- Я кажи на тази хубавица да ми прескочи пушката.
Погледнах към бай Пенчо, за да разбера дали се шегува. Нищо подобно, той беше съвсем сериозен и даже понечи да снеме пушката си от рамо.
- Какво ме гледаш? Не един път съм го правил. Срещне ли ме сутрин хубава булка, карам я да прескочи пушката и винаги е на хаирлия. А тази, каквато е голяма, не бъфало, ами слон ще убия…”.
Това разказва участникът в африканските сафарита на Кубадински Серафим Серафимов.
И досега бродят легенди как покойният ОФ лидер Кубадински убил мъж по време на поредното си “сафари”. “Ловната драма” уж се разиграла в прочутия правителствен резерват “Кормисош” край родопското село Борово.
На 24 май 1974 г. в специалния ловен резерват на десния бряг на язовир “Искър” след изпълнен с богат улов ден последната случайна мишена на Пенчо Кубадински става Христо Тосков от Самоков, редови служител в резервата. Няколко сачми дълбоко засядат в лявото му око след изстрела на "великия" ловец. Бай Христо окончателно загубва зрението на лявото око, девет години се лекува от нетърпимо главоболие и накрая умира. Кубадински го надживява с 14 г. въпреки огромната разлика във възрастта им.
Погрешка
Емилиян Станев гръмва в задника партиен функционер
Въпреки че бил перфектен авджия, Емилиян Станев отпаднал от ловната дружинка на Първия. Авторът на “Крадецът на праскови” не можел да си намери място от яд.
Любомир Левчев твърди, че причината била в ЕГН-то му. Големият белетрист остарял, зрението му намаляло, ръката му треперела и станал опасен за “колегите” си. По думите на Левчев, веднъж даже ранил, без да иска, някакъв егер.
Веднъж писателят Емилиян Станев и оперният ас Николай Гяуров отишли на лов в горите край Хасково. С подобаващи салтанати били посрещнати от инструктора по организационните въпроси в ОК на БКП Христо Арнаудов, известен авджия в този край. Придружаван от кучето си Жарко, домакинът повел класика и оперното светило към свърталището на дивите прасета. Вървели тримата с пушки на рамо и по пътя попаднали на стадо крави. Клепоухият Жарко взел, че захапал бика по опашката. Вбесеното животно изревало и рипнало срещу авджиите. За секунди те се намерили на отсрещния бряг на реката. Нещо в храстите изшумоляло. Без да му мисли, Емилиян Станев се изцепил: “Глиган!” и гръмнал. В отговор последвал неистов рев. От храстите изхвръкнал като тапа партийният функционер и се пльоснал до тях на поляната, като се държал отзад.
Операции, болки и накрая му лепнали прякор - Гърмян глиган.
В Средна Азия
Първанов стреля в резерват по изчезващ вид
Българският президент Георги Първанов също отдавна има страст към лова. Преди време отстреля планински овен.
Над сто човека свита, обслужващ персонал и охрана нарушиха покоя на обитателите на Нуратинския държавен резерват само заради няколко изстрела по овните. Новината не е това, а фактът, че става въпрос за уникален овен - видът е архар, който е включен в Червената книга като застрашен от изчезване. Второ, мястото е Узбекистан, а “ловът” всъщност е стрелба в резерват за такива животни, където принципно това е абсолютно забранено.
