Ева и Гого са най-„желязното” семейство в попгилдията. Двамата са преминали през какво ли не – изневери, изселвания, сълзи и драми. Изобщо – живот като на кино. Днес „ШОУ” ви показва най-интересните му епизоди.

..........................
Годината е 1970. Самодеен състав “Тоника” се събира във вагон, тикнат в глуха линия на бургаската гара. Там е канцеларията, а в полурухналата пристройка отсреща е репетиционната. Имат си естрадно-симфоничен оркестър от 20 човека с щрайх и брас, включена е вокална група, ръководител е Стефан Диомов.

Преди да се появи в “Тоника”, Ева извива глас в оркестъра на айтоския завод “Ченгелиев”. Получила е първото си отличие – бронзов медал от национален фестивал в Копривщица, и се стяга да покори кандидатстудентската комисия на Консерваторията. По това време Георги Найденов е, както през смях се квалифицира, “млад гларус от напъпващите тогава вокално-инструментални групи, който си търси поле за изява – не само като врещящ китарист, а и като певец”.

“Бях само на 16. Баба ми и дядо, който беше майстор на кавали и гайди, живееха в центъра на Бургас, а аз с родителите си – в Айтос. Отървах матурата по история и химия, математиката и физиката ги държах като поп, за любов нямах никакво време. Сутрин ставах рано, завеждах 10 години по-малкия си брат на училище, тичах в час, после хвърлях чантата и отивах, както съм по престилка, да пея във вагона”, спомня си Ева.

Гого се появява 2 години по-късно с още две момчета от група “Корали”. И понеже като студент първокурсник във Висшия химико-технологичен институт в Бургас се готви да става инженер-химик, веднага отправя флуиди към момичето и между двамата набързо се забърква химията на любовта. “Нали е по-голям, поведението на Гого беше леко като на пройдоха. Още като се видяхме в репетиционната зала, моментално ме задуши. Просто не можах да разбера как се случи и той реши да ме изпрати на влака. И както ме изпращаше,

ми удари такава страхотна целувка,

че оттогава съвместният ни живот е само по влакове, самолети, автобуси в непрекъснато движение”, разказва Ева.

Периодът на свободната любов продължава 3 години. По онова време Гого вече пее “Бургаски вечери”. Двамата млади влюбени припечелват от гастролите си по ресторантите, колкото да си платят наема на квартирата. Всичко друго харчат по заведенията и на купоните с приятели.
Дълго време те живеят в изба в Евангелския блок на ул. “Асен Златаров” в Бургас. Местните хлапета бързо усещат страстите, които се вихрят между двамата влюбени в тясното мазе.

Децата шпионират Ева и Гого, докато правят секс.

Градската легенда разказва как веднъж невръстен хлапак решава да охлади горещите им ласки и мята през прозореца стъклено шишенце, пълно с… бълхи, събрани от уличните котки.

През 70-те години на миналия век Гого е известен в града край морето и си позволява своите забежки, а Ева има проблеми с родителското тяло заради “тоз хулиган”. Нея я приемат в Естрадния отдел на Консерваторията и той съвсем полудява да не изтърве гаджето. Тогава Стефан Диомов вече е семеен, има и дете, “Тоника” набира популярност и е поканена в Полша за един месец.

Първокурсничка Ева е освободена от студентска бригада с писмо до ректора. Заедно с другите и тя скача на влака и заминават на турнето. Всичко минава “о` кей”. На връщане, когато наближават гара София и Ева започва да се гласи да слиза – предстоят им първите записи в БНР, Стефан Диомов отсича /явно вече е посветен в тайния заговор/: “Ти няма да слизаш тука, Гого каза да се прибираш в Бургас!” Наближават Айтос. Ева решава, че ще отиде да види майка си и баща си, но Диомов пак се обажда: “Ти няма да слизаш тук, Гого ще те чака в Бургас!” Пристигат на гара Бургас, очите й изтичат през прозореца, но ни Гого, ни дявол.

По едно време пристига запъхтян неговият съученик и колега Симеон Събев и казва, че е пратен да я заведе у Гогови. Ева познава родителите му, дори една нощ е пренощувала у тях, но тогава мама Лили й постлала в отделна стая. Смутена, Ева застава на прага с багажа, а вътре - брат му и снаха му от Габрово и разни роднини. Цялата делегация отиват в Айтос у Евини. Майка й е втора смяна на работа и баща й отсича:

“Ако сте дошли за това, за което мисля, аз дъщеря за женене нямам още!”

Сватбата, естествено, се състои. В най-луксозния бургаски ресторант “Приморец” на 18 януари 1973 г. са поканени 80 човека, а идват 180 и седят един върху друг. Кумуват Стефан Диомов и съпругата му Зорница. Младоженците не сядат – цялата вечер пеят. Оттогава всичките им тържества са такива. Така мина и сватбата на сина им Димитър преди няколко години.

Много дуети са се провалили заради тегобата да са непрекъснато заедно по турнета. “Значи са правили по-малко компромиси един към друг”, разсъждава Ева. “При нас е точно обратното, допълва Гого. Рецепта няма, но важното е да умееш да прощаваш. Не отричат, че той имал куп мераклийки, а тя - тълпи обожатели. И още имат. Ева казва, че не е от ревнивите, а Гого си има лаф: “Щом я харесва и друг, значи моят избор е правилен”.

Най-голямото изпитание за двамата е виетнамският скандал на турнето през 1979 г., когато звездите иронизират домакините си. Оттогава бракът им, както и “Тоника”, се делят на “преди Виетнам и след Виетнам”. Ева е изселена за 3 години от София. “Не искам да се ровя в мръсното бельо, но някой ден ще седна да напиша хумористична книга и дори от болката ще изляза с усмивка”, зарича се „айтоската дрезгавина”. Тогава тя се движи с ченге зад гърба, позволено й е да пее само в хотел “България” в Бургас – понеже е с малко дете, в “Шведския” – във Варна, и “Шатрата” – в Правец. Тогава Ева става друг човек - отърсва се от младежките си пориви, узрява и започва да проглежда за много неща.

Не е лесно да станеш звезда на 18 и да паднеш от върха.

Почти апокрифно сформират групата “Домино”. Във формацията пеят с Иван от старата “Тоника”, Краси и Вили Гюлмезови. Изпитанията не събарят Ева, а Гого е изписал няколко хиляди листа с обяснения. Успява да си уреди среща с Людмила Живкова, но 3 дни преди определената за срещата дата тя умира. Когато викат Ева в Комитета за култура, за да й кажат, че я реабилитират, тя пребледнява и започва само да повтаря:

“Аз никога повече няма да правя така”.

Секретарките й носят вода, за да я свестят. Когато новината се разчува, от цялата страна започват да й звънят да й честитят: “Ева, ти възкръсна като Феникс от пепелта”. Но записите им в телевизията и радиото са вандалски унищожени завинаги.

През 1983 г. Ева и Гого напускат страната. Пеят в ресторантски оркестри в чужбина и на кораб, пътуващ между Осло и Кил. Връщат се точно когато е “цъфнала демокрацията”.

Бургас,
Марина ШИВАРОВА