Певците живеели в изба, хлапетата им мятали бълхи през прозореца.
<i>Ева и Гого са най-&bdquo;желязното&rdquo; семейство в попгилдията. Двамата са преминали през какво ли не &ndash; изневери, изселвания, сълзи и драми. Изобщо &ndash; живот като на кино. Днес &bdquo;ШОУ&rdquo; ви показва най-интересните му епизоди. </i><br /> <br /> <b>..........................</b><br /> Годината е 1970. Самодеен състав &ldquo;Тоника&rdquo; се събира във вагон, тикнат в глуха линия на бургаската гара. Там е канцеларията, а в полурухналата пристройка отсреща е репетиционната. Имат си естрадно-симфоничен оркестър от 20 човека с щрайх и брас, включена е вокална група, ръководител е Стефан Диомов.<br /> <br /> Преди да се появи в &ldquo;Тоника&rdquo;, Ева извива глас в оркестъра на айтоския завод &ldquo;Ченгелиев&rdquo;. Получила е първото си отличие &ndash; бронзов медал от национален фестивал в Копривщица, и се стяга да покори кандидатстудентската комисия на Консерваторията. По това време Георги Найденов е, както през смях се квалифицира, &ldquo;млад гларус от напъпващите тогава вокално-инструментални групи, който си търси поле за изява &ndash; не само като врещящ китарист, а и като певец&rdquo;.<br /> <br /> &ldquo;Бях само на 16. Баба ми и дядо, който беше майстор на кавали и гайди, живееха в центъра на Бургас, а аз с родителите си &ndash; в Айтос. Отървах матурата по история и химия, математиката и физиката ги държах като поп, за любов нямах никакво време. Сутрин ставах рано, завеждах 10 години по-малкия си брат на училище, тичах в час, после хвърлях чантата и отивах, както съм по престилка, да пея във вагона&rdquo;, спомня си Ева.<br /> <br /> Гого се появява 2 години по-късно с още две момчета от група &ldquo;Корали&rdquo;. И понеже като студент първокурсник във Висшия химико-технологичен институт в Бургас се готви да става инженер-химик, веднага отправя флуиди към момичето и между двамата набързо се забърква химията на любовта. &ldquo;Нали е по-голям, поведението на Гого беше леко като на пройдоха. Още като се видяхме в репетиционната зала, моментално ме задуши. Просто не можах да разбера как се случи и той реши да ме изпрати на влака. И както ме изпращаше, <br /> <br /> <b>ми удари такава страхотна целувка,<br /> </b><br /> че оттогава съвместният ни живот е само по влакове, самолети, автобуси в непрекъснато движение&rdquo;, разказва Ева.<br /> <br /> Периодът на свободната любов продължава 3 години. По онова време Гого вече пее &ldquo;Бургаски вечери&rdquo;. Двамата млади влюбени припечелват от гастролите си по ресторантите, колкото да си платят наема на квартирата. Всичко друго харчат по заведенията и на купоните с приятели. <br /> Дълго време те живеят в изба в Евангелския блок на ул. &ldquo;Асен Златаров&rdquo; в Бургас. Местните хлапета бързо усещат страстите, които се вихрят между двамата влюбени в тясното мазе. <br /> <br /> <b>Децата шпионират Ева и Гого, докато правят секс. </b><br /> <br /> Градската легенда разказва как веднъж невръстен хлапак решава да охлади горещите им ласки и мята през прозореца стъклено шишенце, пълно с&hellip; бълхи, събрани от уличните котки. <br /> <br /> През 70-те години на миналия век Гого е известен в града край морето и си позволява своите забежки, а Ева има проблеми с родителското тяло заради &ldquo;тоз хулиган&rdquo;. Нея я приемат в Естрадния отдел на Консерваторията и той съвсем полудява да не изтърве гаджето. Тогава Стефан Диомов вече е семеен, има и дете, &ldquo;Тоника&rdquo; набира популярност и е поканена в Полша за един месец. <br /> <br /> Първокурсничка Ева е освободена от студентска бригада с писмо до ректора. Заедно с другите и тя скача на влака и заминават на турнето. Всичко минава &ldquo;о` кей&rdquo;. На връщане, когато наближават гара София и Ева започва да се гласи да слиза &ndash; предстоят им първите записи в БНР, Стефан Диомов отсича /явно вече е посветен в тайния заговор/: &ldquo;Ти няма да слизаш тука, Гого каза да се прибираш в Бургас!&rdquo; Наближават Айтос. Ева решава, че ще отиде да види майка си и баща си, но Диомов пак се обажда: &ldquo;Ти няма да слизаш тук, Гого ще те чака в Бургас!&rdquo; Пристигат на гара Бургас, очите й изтичат през прозореца, но ни Гого, ни дявол. <br /> <br /> По едно време пристига запъхтян неговият съученик и колега Симеон Събев и казва, че е пратен да я заведе у Гогови. Ева познава родителите му, дори една нощ е пренощувала у тях, но тогава мама Лили й постлала в отделна стая. Смутена, Ева застава на прага с багажа, а вътре - брат му и снаха му от Габрово и разни роднини. Цялата делегация отиват в Айтос у Евини. Майка й е втора смяна на работа и баща й отсича: <br /> <br /> <b>&ldquo;Ако сте дошли за това, за което мисля, аз дъщеря за женене нямам още!&rdquo; </b><br /> <br /> Сватбата, естествено, се състои. В най-луксозния бургаски ресторант &ldquo;Приморец&rdquo; на 18 януари 1973 г. са поканени 80 човека, а идват 180 и седят един върху друг. Кумуват Стефан Диомов и съпругата му Зорница. Младоженците не сядат &ndash; цялата вечер пеят. Оттогава всичките им тържества са такива. Така мина и сватбата на сина им Димитър преди няколко години. <br /> <br /> Много дуети са се провалили заради тегобата да са непрекъснато заедно по турнета. &ldquo;Значи са правили по-малко компромиси един към друг&rdquo;, разсъждава Ева. &ldquo;При нас е точно обратното, допълва Гого. Рецепта няма, но важното е да умееш да прощаваш. Не отричат, че той имал куп мераклийки, а тя - тълпи обожатели. И още имат. Ева казва, че не е от ревнивите, а Гого си има лаф: &ldquo;Щом я харесва и друг, значи моят избор е правилен&rdquo;.<br /> <br /> Най-голямото изпитание за двамата е виетнамският скандал на турнето през 1979 г., когато звездите иронизират домакините си. Оттогава бракът им, както и &ldquo;Тоника&rdquo;, се делят на &ldquo;преди Виетнам и след Виетнам&rdquo;. Ева е изселена за 3 години от София. &ldquo;Не искам да се ровя в мръсното бельо, но някой ден ще седна да напиша хумористична книга и дори от болката ще изляза с усмивка&rdquo;, зарича се &bdquo;айтоската дрезгавина&rdquo;. Тогава тя се движи с ченге зад гърба, позволено й е да пее само в хотел &ldquo;България&rdquo; в Бургас &ndash; понеже е с малко дете, в &ldquo;Шведския&rdquo; &ndash; във Варна, и &ldquo;Шатрата&rdquo; &ndash; в Правец. Тогава Ева става друг човек - отърсва се от младежките си пориви, узрява и започва да проглежда за много неща. <br /> <br /> <b>Не е лесно да станеш звезда на 18 и да паднеш от върха. <br /> </b><br /> Почти апокрифно сформират групата &ldquo;Домино&rdquo;. Във формацията пеят с Иван от старата &ldquo;Тоника&rdquo;, Краси и Вили Гюлмезови. Изпитанията не събарят Ева, а Гого е изписал няколко хиляди листа с обяснения. Успява да си уреди среща с Людмила Живкова, но 3 дни преди определената за срещата дата тя умира. Когато викат Ева в Комитета за култура, за да й кажат, че я реабилитират, тя пребледнява и започва само да повтаря: <br /> <br /> <b>&ldquo;Аз никога повече няма да правя така&rdquo;. <br /> </b><br /> Секретарките й носят вода, за да я свестят. Когато новината се разчува, от цялата страна започват да й звънят да й честитят: &ldquo;Ева, ти възкръсна като Феникс от пепелта&rdquo;. Но записите им в телевизията и радиото са вандалски унищожени завинаги. <br /> <br /> През 1983 г. Ева и Гого напускат страната. Пеят в ресторантски оркестри в чужбина и на кораб, пътуващ между Осло и Кил. Връщат се точно когато е &ldquo;цъфнала демокрацията&rdquo;. <br /> <br /> <b>Бургас, <br /> Марина ШИВАРОВА</b><br />