“Бърза помощ” има нужда от спешна помощ. И то от години. От което страдат и пациентите, и лекарите, които трябва да спасяват живота ни. Почти една трета от работните места в “Бърза помощ” са незаети. Заради липсата на кадри се работи на сгъстен график, натоварването е огромно, а заплатите... “цели” 400 лв.

Какъв е животът на лекар от столичен спешен център разказа специално за в. “Доктор” Димитър Петров (б.а. името е сменено по негова молба).

Д-р Петров е слаб, съсухрен мъж, прехвърлил 40-те. Постоянно е със запалена цигара в ръка и изглежда по-възрастен за годините си. Лекарят от столичен център на “Бърза помощ” работи в системата вече 10 лета. Той трудно склони да разкаже за ежедневието си, тъй като е на мнение, че от това нищо няма да се промени.

“Какво да ви кажа? От 20 години на никого от обикновените хора в България не му е леко, но на мен вече ми идва да се гръмна. Не стига, че работим денонощно за някакви смешни 400 лв., ами навръх празниците останах с 2 лв. в джоба. Как да се чувства баща на две деца, като няма пари да им купи и по един шоколад?”, риторично пита Димитър и пали поредната цигара.
Насъбрал е много гняв и с треперещ глас споделя, че

взел поредния заем, за да закърпи положението,

докато си получи заплатата. “Последния месец работихме още повече от обикновено, защото имаше колеги в болнични и отпуски. Личните лекари също излязоха в дълги почивки и хората ни подлудиха от звънене. Надявах се, че ще платят нещо допълнително за извънредния труд, а те дори стотинка не преведоха до края на декември. Това е не просто подигравка, ами истинска гавра!

Излязъл този “с малката пица” и ми се хили ехидно по телевизора. Все повтаря “няма пари”. Нали това ти е работата - да разпределиш колкото има.

Аз ако кажа “няма пари” и не отида на дежурство, какво ще стане?!

Да оставя хората да измират по домовете си ли?”, негодува лекарят.

Той не напуснал системата на спешната помощ досега, защото не успял да завърши специалност и останал с профил обща медицина. Не станал навреме личен лекар, а сега вече пазарът бил разпределен. Затова отвреме-навреме поема част от работата на познато джипи, с което допълва скромната си заплата. Останалите доходи идват, когато “капне” от случаи с починали. “Само че това не е ежедневие, случва се веднъж-два пъти в месеца. Наистина работим в комбина с погребални агенции и когато установим смъртта на адрес, където сме били извикани, свързваме хората с наши погребални агенти. Преди време хората бяха по-наивни и лесно се “зарибяваха”, но сега не винаги се съобразяват с препоръката ни.

Случвало се е да ме бият, ако предложа дадена агенция. Те дават до 20% от сумата за погребението, но тя не отива само при лекаря - дели се със сестрата, че и с шофьора на линейката понякога. В крайна сметка това не е престъпление - и ние трябва да ядем!”, разсъждава д-р Петров.

Той има вече два заема от банки за по неколкохиляди лева. С единия платили голям дълг за парно, тъй като иначе “Топлофикация” щяла да ги съди и да им вземе панелното двустайно жилище. С другия кредит, който изплаща, живели близо година, докато жена му си намери работа. Съкратили я от фабрика за облекло, където била счетоводител. Мислели да емигрират с децата, но не им стигнал куражът, та си останали тук.

“Децата ме обвиняват, че не сме се уредили по-добре в живота. Синът дори ми се подиграва, че съм като гробар

Те вече са в пубертета - искат нови дрехи, компютри, телефони. Изискванията на младите са големи, но ние с жена ми едва успяваме да купим храна и да платим сметките. Все ще издържим още някоя година, докато децата започнат да работят и да се издържат. Тогава сигурно ще е по-лесно”, споделя мъжът, от когото зависи живота на някой закъсал софиянец.

Иначе в дългата си практика в “Бърза помощ” докторът се е нагледал на какво ли не. Разтървавали са пияни и бездомни - това всъщност наистина е ежедневие. Разкарвали се по кварталите само за да им се подиграват, че са тъпаци и се връзват на всеки сигнал. Веднъж израждал в линейката, тъй като бебето излязло преди да стигнат до болницата. Спасявал е, разбира се, наркомани в абстиненция, както и пребити и изнасилени проститутки.

“Не е рядкост да помагаме на жриците на любовта, особено на тези дето са по улиците. С тях стават най-големите гаври, защото дойдат шайка пияни младежи, завлекат я в някой храсталак или бардак и там правят такива неща, дето и в най-извратеното немско порно няма да видите. Те обикновено са млади циганки или бедни български момичета, дето за обещани 20 лв. са готови да отидат навсякъде. Караме ги кървящи, с множество разкъсвания по гениталиите и ануса, често с напъхани там бутилки или други предмети, пребити до неузнаваемост.

Жестока гледка! Случва се някои от тях да починат”, допълва д-р Петров.

Той не приема критиките, че линейките много закъсняват и стигат късно до даден адрес. Тежкият трафик в София, малкото екипи, старата техника, която често се чупи, увеличаващото се население на столицата били причините за това линейките да се бавят минимум по 20 минути, докато стигнат до адрес.

“Ние не сме магьосници.

Наистина все повече хора умират, защото българинът е болен, няма пари да се грижи за себе си, да си купува лекарства, не ходи на лекар. Чака последния момент, който често наистина се оказва такъв за него. Има и все повече стари, самотни хора, за които няма кой да се грижи. Викали са ни съседи, само за да установим смъртта на някой починал преди седмици старец. Те викат полиция, за да разбият вратата, защото във входа мирише на мърша. Първият път, когато имах такъв случай, повърнах и после не можах да спя една седмица. Сега вече въобще не мога да спя, но заради непрекъснатите дежурства. Не знам ден ли е, нощ ли е”, все пушейки споделя лекарят.

Не му се разказва повече, макар че може цял роман да напише със случки. А и трябва да застъпва на смяна. Романтичната представа за лекарската професия е само далечен спомен, дори съжалява, че не е учил за инженер например. Спасяването на хора всъщност се оказало далеч не толкова престижно занимание, а доходно още по-малко.