Гери Пушека с Коцето Калки
Гери Пушека - Гери дъ смоук или по лична карта Георги Младенов, е роден в София през 1956 г. Той е първият, който още в края на 70-те години “качва” на сцените дим и ефекти за концертните изпълнения на известните групи. После следват професионалните му участия със спецефекти в снимките на филми, тв предавания и участия на живо. Няма музикант, телевизионен или филмов режисьор, който да не познава Гери Пушека или поне веднъж да не е ползвал услугите му. Изкарал е изискващите се школи и курсове, за да придобие всички възможни разрешителни от полиция, пожарна, община. Най-важно за работата му, разбира се, е разрешителното от служба КОС на МВР за боравене с взривни вещества. Майсторът на спецефектите е женен, има двама синове.
- Кой направи първи опит за дим на сцената в България?
- Певецът Петър Чернев, Бог да го прости! Веднъж Пешо Мъката се пробвал с нишадър и някаква нагревателна печка. Напълнил я и я включил. В крайна сметка изгърмяла инсталацията, защото станала електролиза. Но за момент задимил целия квартал, в който живеел. Това са ми го разказвали хора, които били там. Следващите са Развигор Попов с група “Старт”. Те са палили разфасовки от военни димки в гнезда от бушони в сегашната чалготека “Син Сити”, тогава профсъюзен дом на културата “Георги Димитров”. “Старт” изпълнявали парче на “Скорпиънс”, когато техникът им пуснал дима. Публиката, като се напълнила залата с дим, не издържала, паникьосала се и избягала.
Тук идваха няколко пъти група “Пух”. Първия път пуснаха дим на сцената, а когато свириха за втори път, използваха лазерни ефекти.
- Правили ли сте си “професионални” майтапи с музиканти и изпълнители по време на концерти?
- Няма да забравя как Митко Щерев излезе на тъмно на сцената. Трябваше да започне да свири на органа едни акорди на “Пърпъл”. Заедно с музиката започваше да се пали и осветлението и да излизат и другите, за да започне концертът.
Излиза Митко, започва и се чува страшен звук.
Не можеш да си представиш какви звуци издаде този орган. Един зевзек – Цоко, му залепил с прозрачно тиксо всички бели клавиши. Имаше големи глоби и големи разправии след това.
- На друга звезда скроявали ли сте номера?
- На Пъпеша – Пепи Славов, барабаниста на ФСБ, бяха сложили във фуса талк. Пепи тупна 2-3 пъти и целият стана бял. Естествено, че после той ни отмъсти с едно некоректно плащане.
- Безопасни ли са различните фойерверки, бомбички и ракети, които се продават на пазара?
- От момента, в който навлязоха на пазара китайските фойерверки, имам един-два интересни случая. Някъде през зимата на 1997-1998 г. Отивам на “Илиянци”. През ноември и декември, когато дойдат продавачите, започват един на друг да си показват стоката, да я демонстрират. Гледам един арабин държи ракета за пръчката. Тези фойерверки си имат пръчка, която играе роля на противовес и стабилизатор, за да не започне да прави зиг-заг, като се движи. На инструкцията обаче си пише, че не се държи в ръка. Та този човек запали ракетата, като я държеше за пръчката. Тя, разбира се, започна да фучи и струята му нагря ръката. Той я изпусна, ракетата падна и тръгна по асфалта между хората. И някъде там гръмна, представяш ли си?! Просто не искам да си го спомням. Това не беше атракция. Можеше да изгори някого. Отделно вътре има звезди, които се разлитат във всички посоки и ако те уцелят,
оставаш я без око, я добре обгорен...
- Чувал ли си за гафове на колеги от твоя бранш?
- Да, с един колега, който бе решил да демонстрира на пожарникарите колко безопасни са пироефектите на концерт на “Ахат”. Понеже не ме потърсиха, а съм работил с тях, минавайки с един приятел случайно оттам, си казахме: “Хайде да се отбием!” Изведнъж гледам въпросният колега
Излиза от залата целият в сажди, в пушек
И отива към чешмите. И го питам: “Какво става?” А той ми казва: “Мани, мани. Тия ще правят фойерверки. Правих демонстрация на пожарникарите и един “фонтан” като гръмна... Те помислиха, че ефектът е такъв.”
И понеже той искал да покаже колко е безопасно, бил съвсем близо, но не го направил както трябва – да отива всичко нагоре в тръба, затова целият почернял.
- А да са се опитвали да ти “крадат” занаята?
- Един фолклорен танцьор беше решил да се прави на пиротехник и си направил съставче. Вика ме в едно читалище. Иска пушек. Отивам аз с пушекмашината. Разбрахме се за часа, за всичко и в един момент виждам по сцената в две точки, закрепени на един статив, от моите “фонтани”, които пускат искри. Но ми направи впечатление, че са вързани с някакъв много тъничък скоч. Забелязвам, че са сложени наопаки. Надолу да хвърчат искрите, а не нагоре. И го питам: “Тука някой с пиротехника ли ще има?” А той: “Заредил съм някакви фойерверки”. – “Виж какво, мислиш, че това е много скъпо ли?” – “Да, мисля, че струва много скъпо!”, ми отговаря той. И затова минал на самообслужване. “А защо си ги вързал обратно?” – “Хайде, де, обратно са?” – “Погледни! Тези искри трябва да излизат нагоре, а не надолу. Аз си ги познавам тия, от моите са”. Той погледа, погледа и ми каза: “Май ще се окажеш прав.” Сети се да ги обърне. После го питах: “С какво ще ги стартираш?” – “Направо ги включвам в мрежата, на 220 волта!” – “Стига бе! Ще изгориш бушона така!” А той: “Аз съм ги пускал така знаеш ли колко пъти?!” И точно в момента, в който приканват публиката и тя да започне да играе хоро, включват всичко. Чу се трясък и спря и звук, и всичко.
- Работил си и в киното. Там гафовете май са по-страшни...
- Там, където не се ползват готови изделия, трябва да си ги правиш сам. На снимките на един филм имало минно поле и в средата една овца, която, като гръмне мината, е трябвало да се уплаши и да мине встрани. Колегата вика: “Гърми, гърми!”, обаче овцата в центъра не помръдва, все едно нищо не е направено. Никаква реакция. Стои и не мърда. И нашият колега слага повечко “материал”. Този път овцата прави някакви движения, една крачка наляво или надясно. И когато гръмнало, от овцата не останало нищо.
- А с групи или звезди имал ли си инциденти?
- На концерт на “Диана експрес” с Максим Горанов. Правим т.нар. горящ ефект. Казваме му “пухчета”. Обаче температурата е доста височка. Той знае къде е поставен ефектът и кога ще го пусна. Протяга малко преди това да се настъпи педала на дисторжена на китарата. Явно обаче не го е включил и посяга втори път с крака. Времето за ефекта обаче се приближава и аз, като виждам, че си дръпва първия път крака, го пускам.
Но Максим точно в този момент си протяга отново крака и му стопихме панталона.
Нищо, че беше от специална материя.
Спомням си и друг случай. През далечната 1983 г. Снимахме новогодишна програма в зала “Универсиада”. Коста Цонев беше водещ, обаче там явно бяха го почерпили доста и той все си забравяше репликите. Правеше една сценка, едни изпълнения и бяха го закарали на страничните стълби, при входовете, които са за публиката, където имаше украса. Аз пусках пред него машина за мехурчета. И правихме дубли. Коста все си забравяше репликите, фъфлеше... И се биеше по челото: забравих, вика, как беше по-нататък? По едно време стана много хлъзгаво от сапуна, защото от толкова дубли в един момент просто няма кога да се изпари, да изсъхне. Цонев беше с бял ленен костюм. Трябваше да направи стъпка-две и да завърши текста. И така се подхлъзна, така се пльосна с този бял костюм, че целият се окаля и едва не се преби. Спряха записа и го отложиха за другия ден.
- Случаи на “самоделство” на пиротехника имало ли е?
- Да, например когато бях с група “Диана експрес” в Плевен. Трябваше да правим новогодишни балове. През далечната 1984 г. Отиваме в Плевен, в едно предприятие за строителни метални конструкции, близо до града. И там използваха всеизвестната рецептура с миниум и... – няма да казвам рецептата. И решили да си направят бомбички. Къде ще се занимават с малки количества, я една голяма кофа 3-4 кг. И я забъркали с метални винкели. Прозорците изхвърчали настрани, а от тях не е имало какво да погребват, събрали само останки. И забавихме баловете, защото отидоха на погребението на тези двамата.
- Какво би посъветвал хората около празниците?
- Не смятайте пиротехническите средства за 100 процента сигурни. Винаги очаквайте изненади, неприятности. Това ще ви предпази. Второ, не вярвайте на надписите. Ако пише примерно “отдалечете се на 5 метра”, вие се отдалечете на 10. И не чакайте последния момент, защото не знаете колко е бърз фитилът.
На един така му хвръкна главата.
Има едно кълбо, оракс се казва, който е на прах за професионални цели, но човекът не е знаел. Продали са му го под масата. Дали му тръбата и всичко, а това е абсолютно забранено. Той запалил зеления шнур, който е бавен. Мислил, че ще гори бавно, докато стигне дъното, и сигурно е гледал. И... му отнесло главата. Това е уникален случай.
- Къде е станало това?
- Някъде около Горубляне. Затегнаха много нещата оттогава.
Жоро ЗАХАРИЕВ
- Кой направи първи опит за дим на сцената в България?
- Певецът Петър Чернев, Бог да го прости! Веднъж Пешо Мъката се пробвал с нишадър и някаква нагревателна печка. Напълнил я и я включил. В крайна сметка изгърмяла инсталацията, защото станала електролиза. Но за момент задимил целия квартал, в който живеел. Това са ми го разказвали хора, които били там. Следващите са Развигор Попов с група “Старт”. Те са палили разфасовки от военни димки в гнезда от бушони в сегашната чалготека “Син Сити”, тогава профсъюзен дом на културата “Георги Димитров”. “Старт” изпълнявали парче на “Скорпиънс”, когато техникът им пуснал дима. Публиката, като се напълнила залата с дим, не издържала, паникьосала се и избягала.
Тук идваха няколко пъти група “Пух”. Първия път пуснаха дим на сцената, а когато свириха за втори път, използваха лазерни ефекти.
- Правили ли сте си “професионални” майтапи с музиканти и изпълнители по време на концерти?
- Няма да забравя как Митко Щерев излезе на тъмно на сцената. Трябваше да започне да свири на органа едни акорди на “Пърпъл”. Заедно с музиката започваше да се пали и осветлението и да излизат и другите, за да започне концертът.
Излиза Митко, започва и се чува страшен звук.
Не можеш да си представиш какви звуци издаде този орган. Един зевзек – Цоко, му залепил с прозрачно тиксо всички бели клавиши. Имаше големи глоби и големи разправии след това.
- На друга звезда скроявали ли сте номера?
- На Пъпеша – Пепи Славов, барабаниста на ФСБ, бяха сложили във фуса талк. Пепи тупна 2-3 пъти и целият стана бял. Естествено, че после той ни отмъсти с едно некоректно плащане.
- Безопасни ли са различните фойерверки, бомбички и ракети, които се продават на пазара?
- От момента, в който навлязоха на пазара китайските фойерверки, имам един-два интересни случая. Някъде през зимата на 1997-1998 г. Отивам на “Илиянци”. През ноември и декември, когато дойдат продавачите, започват един на друг да си показват стоката, да я демонстрират. Гледам един арабин държи ракета за пръчката. Тези фойерверки си имат пръчка, която играе роля на противовес и стабилизатор, за да не започне да прави зиг-заг, като се движи. На инструкцията обаче си пише, че не се държи в ръка. Та този човек запали ракетата, като я държеше за пръчката. Тя, разбира се, започна да фучи и струята му нагря ръката. Той я изпусна, ракетата падна и тръгна по асфалта между хората. И някъде там гръмна, представяш ли си?! Просто не искам да си го спомням. Това не беше атракция. Можеше да изгори някого. Отделно вътре има звезди, които се разлитат във всички посоки и ако те уцелят,
оставаш я без око, я добре обгорен...
- Чувал ли си за гафове на колеги от твоя бранш?
- Да, с един колега, който бе решил да демонстрира на пожарникарите колко безопасни са пироефектите на концерт на “Ахат”. Понеже не ме потърсиха, а съм работил с тях, минавайки с един приятел случайно оттам, си казахме: “Хайде да се отбием!” Изведнъж гледам въпросният колега
Излиза от залата целият в сажди, в пушек
И отива към чешмите. И го питам: “Какво става?” А той ми казва: “Мани, мани. Тия ще правят фойерверки. Правих демонстрация на пожарникарите и един “фонтан” като гръмна... Те помислиха, че ефектът е такъв.”
И понеже той искал да покаже колко е безопасно, бил съвсем близо, но не го направил както трябва – да отива всичко нагоре в тръба, затова целият почернял.
- А да са се опитвали да ти “крадат” занаята?
- Един фолклорен танцьор беше решил да се прави на пиротехник и си направил съставче. Вика ме в едно читалище. Иска пушек. Отивам аз с пушекмашината. Разбрахме се за часа, за всичко и в един момент виждам по сцената в две точки, закрепени на един статив, от моите “фонтани”, които пускат искри. Но ми направи впечатление, че са вързани с някакъв много тъничък скоч. Забелязвам, че са сложени наопаки. Надолу да хвърчат искрите, а не нагоре. И го питам: “Тука някой с пиротехника ли ще има?” А той: “Заредил съм някакви фойерверки”. – “Виж какво, мислиш, че това е много скъпо ли?” – “Да, мисля, че струва много скъпо!”, ми отговаря той. И затова минал на самообслужване. “А защо си ги вързал обратно?” – “Хайде, де, обратно са?” – “Погледни! Тези искри трябва да излизат нагоре, а не надолу. Аз си ги познавам тия, от моите са”. Той погледа, погледа и ми каза: “Май ще се окажеш прав.” Сети се да ги обърне. После го питах: “С какво ще ги стартираш?” – “Направо ги включвам в мрежата, на 220 волта!” – “Стига бе! Ще изгориш бушона така!” А той: “Аз съм ги пускал така знаеш ли колко пъти?!” И точно в момента, в който приканват публиката и тя да започне да играе хоро, включват всичко. Чу се трясък и спря и звук, и всичко.
- Работил си и в киното. Там гафовете май са по-страшни...
- Там, където не се ползват готови изделия, трябва да си ги правиш сам. На снимките на един филм имало минно поле и в средата една овца, която, като гръмне мината, е трябвало да се уплаши и да мине встрани. Колегата вика: “Гърми, гърми!”, обаче овцата в центъра не помръдва, все едно нищо не е направено. Никаква реакция. Стои и не мърда. И нашият колега слага повечко “материал”. Този път овцата прави някакви движения, една крачка наляво или надясно. И когато гръмнало, от овцата не останало нищо.
- А с групи или звезди имал ли си инциденти?
- На концерт на “Диана експрес” с Максим Горанов. Правим т.нар. горящ ефект. Казваме му “пухчета”. Обаче температурата е доста височка. Той знае къде е поставен ефектът и кога ще го пусна. Протяга малко преди това да се настъпи педала на дисторжена на китарата. Явно обаче не го е включил и посяга втори път с крака. Времето за ефекта обаче се приближава и аз, като виждам, че си дръпва първия път крака, го пускам.
Но Максим точно в този момент си протяга отново крака и му стопихме панталона.
Нищо, че беше от специална материя.
Спомням си и друг случай. През далечната 1983 г. Снимахме новогодишна програма в зала “Универсиада”. Коста Цонев беше водещ, обаче там явно бяха го почерпили доста и той все си забравяше репликите. Правеше една сценка, едни изпълнения и бяха го закарали на страничните стълби, при входовете, които са за публиката, където имаше украса. Аз пусках пред него машина за мехурчета. И правихме дубли. Коста все си забравяше репликите, фъфлеше... И се биеше по челото: забравих, вика, как беше по-нататък? По едно време стана много хлъзгаво от сапуна, защото от толкова дубли в един момент просто няма кога да се изпари, да изсъхне. Цонев беше с бял ленен костюм. Трябваше да направи стъпка-две и да завърши текста. И така се подхлъзна, така се пльосна с този бял костюм, че целият се окаля и едва не се преби. Спряха записа и го отложиха за другия ден.
- Случаи на “самоделство” на пиротехника имало ли е?
- Да, например когато бях с група “Диана експрес” в Плевен. Трябваше да правим новогодишни балове. През далечната 1984 г. Отиваме в Плевен, в едно предприятие за строителни метални конструкции, близо до града. И там използваха всеизвестната рецептура с миниум и... – няма да казвам рецептата. И решили да си направят бомбички. Къде ще се занимават с малки количества, я една голяма кофа 3-4 кг. И я забъркали с метални винкели. Прозорците изхвърчали настрани, а от тях не е имало какво да погребват, събрали само останки. И забавихме баловете, защото отидоха на погребението на тези двамата.
- Какво би посъветвал хората около празниците?
- Не смятайте пиротехническите средства за 100 процента сигурни. Винаги очаквайте изненади, неприятности. Това ще ви предпази. Второ, не вярвайте на надписите. Ако пише примерно “отдалечете се на 5 метра”, вие се отдалечете на 10. И не чакайте последния момент, защото не знаете колко е бърз фитилът.
На един така му хвръкна главата.
Има едно кълбо, оракс се казва, който е на прах за професионални цели, но човекът не е знаел. Продали са му го под масата. Дали му тръбата и всичко, а това е абсолютно забранено. Той запалил зеления шнур, който е бавен. Мислил, че ще гори бавно, докато стигне дъното, и сигурно е гледал. И... му отнесло главата. Това е уникален случай.
- Къде е станало това?
- Някъде около Горубляне. Затегнаха много нещата оттогава.
Жоро ЗАХАРИЕВ
