Проф. Здравко КРАЕВ е национален консултант по хемодиализа и шеф на Клиниката по диализа към болница “Александровска” - София. Зам.-декан на Медицинския факултет към Медицинския университет в София. Специализирал е в Любляна, Мюнхен, Берлин и Стокхолм.
- Проф. Краев, какво представлява уремията?
- Уремията е състояние, при което, най-общо казано, бъбреците вече не функционират и не могат да очистват организма от вредните азотни вещества. Самите бъбреци филтрират около 200 литра кръв дневно. Заболяванията, които водят до уремия, са множество бъбречни болести - за съжаление нелекувани в ранния стадий, когато биха могли да се предотвратят всички тежки усложнения. Пак за съжаление у нас профилактиката на ранните стадии на бъбречните заболявания е нещо, което не се прави от години. През 2007 г. Българската бъбречна асоциация направи едно епидемиологично проучване. Оказа се, че
голяма част от хората имат по-леки или по-тежки симптоми на бъбречни заболявания, неоткрити до момента
Вина имат както личните лекари, които трябва да наблюдават тези болни, така и специалистите-нефролози, които са длъжни да започнат съответното лечение.
- Какви са симптомите на бъбречните заболявания?
- За съжаление те са скрити. Много често протичат безсимптомно. При болни с камъни в бъбреците симптомите са ясни - болки в областта на бъбреците, гадене, повръщане по време на кризите. Но много често симптомите са неясни, неопределени. Заради това често болните отиват късно на лекар. Или отиват при него тогава, когато вече са настъпили доста тежки увреждания на бъбреците.
- Лекуват ли се бъбречните заболявания?
- По принцип - да. Уремията също се лекува, но тя е крайният стадий на бъбречното заболяване.
При него бъбрекът вече не функционира. Той се лекува с диализа.
- Бихте ли обяснили какво е диализа?
- Диализата е един от съвременните методи за лечение на бъбречната недостатъчност. Най-общо казано, това е извънбъбречно очистване на кръвта. Тук се включват хемодиализата и перитонеалната диализа. Хемодиализата се осъществява с помощта на модерна електронна апаратура; с помощта на диализатор, който на практика изпълнява функцията на бъбрека.
- Кое е важно при хемодиализата?
- Първото и най-необходимо условие е болният да бъде насочен навреме от личния лекар и от специалиста по нефрология към диализното отделение, център или клиника. При стойности на креатинина над 350 м/мол на литър, пациентът се насочва за диспансеризиране в диализните отделения. За съжаление, много често това просто не става. Болните идват при нас в състояние, когато по спешност трябва да започнат диализно лечение. А за да се провежда качествена диализа, едно от най-важните условия е създаването на траен съдов достъп или т.нар. артерио-венозна фистула, която трябва да се конструира. Това е една микросъдова хирургична операция за съединяване на една артерия и вена. Целта е артериалната кръв да премине във вената. Тогава се поставят иглите, които включват болния към апарата за хемодиализа. За манипулацията се изисква много голям опит и търпение, за да се получи качествена анастомоза. С нея болният може да прави качествена диализа години наред. Има болни, при които тя се прилага в продължение на 15-17 години.
Когато няма възможност със собствени съдове да се направи анастомоза, се имплантират изкуствени материали. Те се зашиват между артерия и вена. В тях се осъществява самото включване на пациента за хемодиализа или убождането на изкуствения съд, който служи като вена.
- Как се провежда перитонеалната диализа?
- Разликата между перитонеалната диализа и хемодиализата е съществена. При перитонеална диализа на болния оперативно се поставя катетър в коремната кухина. През него се вливат специални разтвори. Чрез перитонеалната мембрана те подпомагат отделянето на вредните вещества. Катетърът стои постояннно, излиза през коремната стена на пациента. Отвън се вижда една тръбичка, която е много тънка. Тя се съединява със съответните системи за вливане и за източване на разтвора.
Хемодиализа се извършва 3 пъти седмично
(процедурата продължава 4,5 до 5 часа). При перитонеалната диализа манипулацията се прави 4 пъти дневно. Разтворът, който е налят в коремната кухина, престоява 6 часа. След това се източва, като се налива нов разтвор. Така болният е с 2 литра течност в корема почти през цялото денонощие.
- Тази течност пречи ли на пациента?
- Не. Методът е изключително популярен в много страни, а и е по-евтин от хемодиализата.
Съществува и автоматична перитонеална диализа. Тя се осъществява с помощта на специална апаратура и се прави само през нощта. Болният се включва сам към апарата, подготвя си разтворите, ляга и заспива. На сутринта отново налива 2 литра в корема си и през целия ден се движи с тях. Отпадат другите 3 смени на разтвора през денонощието. Перитонеалната диализа е напълно равностойна като метод на лечение на хемодиализата.
- Диализата е скъпа дейност.
- Да, една от най-скъпите. Освен апаратура, изисква много добре обучен и всеотдаен персонал.
Болните са хронично страдащи и са вечно наши. При тях се получават доста други усложнения, свързани със самото лечение. Медикаментите също са скъпи.
- Кои са по-често срещаните усложнения?
- На първо място - анемията. Друго усложнение е костната болест. Поради намаляване на калция,
костите стават лесно чупливи
Могат да се получат множествени или спонтанни фрактури. Следващото усложнение е полиневропатията. Страдат почти всички нерви в организма. Друг проблем е вторичният хиперпаратиреоидизъм - вторично увеличаване и хиперпродукция на паратироидните жлези.
- Кога един пациент се поставя на диализа?
- Пациентът се поставя на диализа тогава, когато стойностите на креатинина са около 600-700 м/мол на литър.
- Съществува ли медикаментозна алтернатива на диализата?
- Не.
- Колко са болните на хемодиализа в България?
- В края на 2007 г. те бяха около 2700-2800 души. Между 160 и 200 болни са на перитонеална диализа. Ако болните се обхванат в ранните стадии и бъдат насочени за наблюдение в диализните центрове, ще се окажат повече. Ние губим една част от пациентите. Те дори не достигат до диализно лечение.
- Защо?
- Защото загиват от уремията - без да са наблюдавани от никого. Самите те не са обръщали внимание на състоянието си, не са ходили на лекар.
- Как може един човек, който определено е тежкоболен, да не подозира за заболяването си, да не достигне до вас и да умре от уремия?!
- Причините са много. Преди всичко българинът не е научен да се грижи за здравето си. При леки симптоми не обръща внимание на себе си. Късно отива на лекар. За съжаление понякога общопрактикуващите колеги не обръщат достатъчно внимание или късно изпращат пациентите при специалиста по нефрология. Оттам идва цялото забавяне на лечението. Често имаме болни, които идват за първи път с 1200 м/мол креатинин. Последният случай беше човек с 1800 м/мол креатинин...
- Какво е вашето обяснение?
- Хората са се адаптирали към това състояние. Не обръщат внимание на факта, че диурезата им намалява, че имат позиви, гадене, че понякога повръщат, че имат дъх на урея от устата. Такива случаи са много чести.
- Какви придружаващи заболявания имат вашите пациенти?
- Диабет, високо кръвно налягане, свръхтегло и затлъстяване.
С данни за хронично бъбречно заболяване са 57,9 на сто от лицата на възраст над 60 години
- Кои са основните рискови фактори?
- Тютюнопушенето, хиперхолестеринемията (повишени стойности на холестерина), свръхтеглото, артериалната хипертония и диабетът.
- Нараства ли броят на болните през последните години?
- Да, при това значително. През 2004 г. е нараснал с около 4,7 процента, а през 2006 г. - с 10,5 процента.
- Имате ли последни данни за починали болни?
- Да. През 2006 г. са починали 487 души при лечение над 3 месеца.
- Какви са основните причини за смъртността?
- Сърдечносъдови заболявания, мозъчно-съдови болести, злокачествени новообразувания, инфекции, белодробни и гастроинтестинални усложнения и т.н.
- Има ли хора, които се отказват от диализа?
- Да.
- Защо го правят?
- Просто отказват! Процедурите са тежки. Болните разбират, че става дума за продължително лечение. И че ще останат на него, докато са живи. Има хора, които не могат да приемат такъв факт.
- Мисля, че е излишно да ви питам какво става с тях...
- Умират.
- За колко време?
- В рамките на 7-10 дни.
- Голям проблем ли е за България лечението на болните на хемодиализа?
- Да. Това е голям социален проблем. Броят на пациентите нараства, средствата за лечението им трябва да се увеличават, апаратурата трябва да се подменя.
Състоянието с апаратурата е плачевно в цяла България
- Каква е прогнозата за болния на хемодиализа?
- При условие, че се купи нова апаратура и че имаме достатъчно средства за индивидуализиране на лечението, прогнозата е по-продължителен живот, по-малко усложнения. И най-важното - по-добро качество на живот!
- Кое е най-важното, което трябва да знаят читателите на вестник “Доктор”?
- При първите оплаквания хората да се насочват към личния си лекар, да ходят на профилактични прегледи. На всеки 6 месеца да правят съответните изследвания, за да не се пропусне нещо важно.
Редовно да измерват кръвното си налягане, дори ако предишния месец е било нормално. Много хора изпускат този момент и свикват с високите стойности. Често кръвното достига екстремни височини, а човек не ги усеща.
Необходимо е да се спре тютюнопушенето, да не се злоупотребява с алкохол, да не се използват мазни и тлъсти храни. Да няма стрес и прекалено напрежение. Да се живее по-спокойно. Нещата са прости, но могат да пазят хората до известна степен. Уважаеми читатели, търсете помощта на нефролозите!
Едно интервю на Здравка ИВАНОВА
- Проф. Краев, какво представлява уремията?
- Уремията е състояние, при което, най-общо казано, бъбреците вече не функционират и не могат да очистват организма от вредните азотни вещества. Самите бъбреци филтрират около 200 литра кръв дневно. Заболяванията, които водят до уремия, са множество бъбречни болести - за съжаление нелекувани в ранния стадий, когато биха могли да се предотвратят всички тежки усложнения. Пак за съжаление у нас профилактиката на ранните стадии на бъбречните заболявания е нещо, което не се прави от години. През 2007 г. Българската бъбречна асоциация направи едно епидемиологично проучване. Оказа се, че
голяма част от хората имат по-леки или по-тежки симптоми на бъбречни заболявания, неоткрити до момента
Вина имат както личните лекари, които трябва да наблюдават тези болни, така и специалистите-нефролози, които са длъжни да започнат съответното лечение.
- Какви са симптомите на бъбречните заболявания?
- За съжаление те са скрити. Много често протичат безсимптомно. При болни с камъни в бъбреците симптомите са ясни - болки в областта на бъбреците, гадене, повръщане по време на кризите. Но много често симптомите са неясни, неопределени. Заради това често болните отиват късно на лекар. Или отиват при него тогава, когато вече са настъпили доста тежки увреждания на бъбреците.
- Лекуват ли се бъбречните заболявания?
- По принцип - да. Уремията също се лекува, но тя е крайният стадий на бъбречното заболяване.
При него бъбрекът вече не функционира. Той се лекува с диализа.
- Бихте ли обяснили какво е диализа?
- Диализата е един от съвременните методи за лечение на бъбречната недостатъчност. Най-общо казано, това е извънбъбречно очистване на кръвта. Тук се включват хемодиализата и перитонеалната диализа. Хемодиализата се осъществява с помощта на модерна електронна апаратура; с помощта на диализатор, който на практика изпълнява функцията на бъбрека.
- Кое е важно при хемодиализата?
- Първото и най-необходимо условие е болният да бъде насочен навреме от личния лекар и от специалиста по нефрология към диализното отделение, център или клиника. При стойности на креатинина над 350 м/мол на литър, пациентът се насочва за диспансеризиране в диализните отделения. За съжаление, много често това просто не става. Болните идват при нас в състояние, когато по спешност трябва да започнат диализно лечение. А за да се провежда качествена диализа, едно от най-важните условия е създаването на траен съдов достъп или т.нар. артерио-венозна фистула, която трябва да се конструира. Това е една микросъдова хирургична операция за съединяване на една артерия и вена. Целта е артериалната кръв да премине във вената. Тогава се поставят иглите, които включват болния към апарата за хемодиализа. За манипулацията се изисква много голям опит и търпение, за да се получи качествена анастомоза. С нея болният може да прави качествена диализа години наред. Има болни, при които тя се прилага в продължение на 15-17 години.
Когато няма възможност със собствени съдове да се направи анастомоза, се имплантират изкуствени материали. Те се зашиват между артерия и вена. В тях се осъществява самото включване на пациента за хемодиализа или убождането на изкуствения съд, който служи като вена.
- Как се провежда перитонеалната диализа?
- Разликата между перитонеалната диализа и хемодиализата е съществена. При перитонеална диализа на болния оперативно се поставя катетър в коремната кухина. През него се вливат специални разтвори. Чрез перитонеалната мембрана те подпомагат отделянето на вредните вещества. Катетърът стои постояннно, излиза през коремната стена на пациента. Отвън се вижда една тръбичка, която е много тънка. Тя се съединява със съответните системи за вливане и за източване на разтвора.
Хемодиализа се извършва 3 пъти седмично
(процедурата продължава 4,5 до 5 часа). При перитонеалната диализа манипулацията се прави 4 пъти дневно. Разтворът, който е налят в коремната кухина, престоява 6 часа. След това се източва, като се налива нов разтвор. Така болният е с 2 литра течност в корема почти през цялото денонощие.
- Тази течност пречи ли на пациента?
- Не. Методът е изключително популярен в много страни, а и е по-евтин от хемодиализата.
Съществува и автоматична перитонеална диализа. Тя се осъществява с помощта на специална апаратура и се прави само през нощта. Болният се включва сам към апарата, подготвя си разтворите, ляга и заспива. На сутринта отново налива 2 литра в корема си и през целия ден се движи с тях. Отпадат другите 3 смени на разтвора през денонощието. Перитонеалната диализа е напълно равностойна като метод на лечение на хемодиализата.
- Диализата е скъпа дейност.
- Да, една от най-скъпите. Освен апаратура, изисква много добре обучен и всеотдаен персонал.
Болните са хронично страдащи и са вечно наши. При тях се получават доста други усложнения, свързани със самото лечение. Медикаментите също са скъпи.
- Кои са по-често срещаните усложнения?
- На първо място - анемията. Друго усложнение е костната болест. Поради намаляване на калция,
костите стават лесно чупливи
Могат да се получат множествени или спонтанни фрактури. Следващото усложнение е полиневропатията. Страдат почти всички нерви в организма. Друг проблем е вторичният хиперпаратиреоидизъм - вторично увеличаване и хиперпродукция на паратироидните жлези.
- Кога един пациент се поставя на диализа?
- Пациентът се поставя на диализа тогава, когато стойностите на креатинина са около 600-700 м/мол на литър.
- Съществува ли медикаментозна алтернатива на диализата?
- Не.
- Колко са болните на хемодиализа в България?
- В края на 2007 г. те бяха около 2700-2800 души. Между 160 и 200 болни са на перитонеална диализа. Ако болните се обхванат в ранните стадии и бъдат насочени за наблюдение в диализните центрове, ще се окажат повече. Ние губим една част от пациентите. Те дори не достигат до диализно лечение.
- Защо?
- Защото загиват от уремията - без да са наблюдавани от никого. Самите те не са обръщали внимание на състоянието си, не са ходили на лекар.
- Как може един човек, който определено е тежкоболен, да не подозира за заболяването си, да не достигне до вас и да умре от уремия?!
- Причините са много. Преди всичко българинът не е научен да се грижи за здравето си. При леки симптоми не обръща внимание на себе си. Късно отива на лекар. За съжаление понякога общопрактикуващите колеги не обръщат достатъчно внимание или късно изпращат пациентите при специалиста по нефрология. Оттам идва цялото забавяне на лечението. Често имаме болни, които идват за първи път с 1200 м/мол креатинин. Последният случай беше човек с 1800 м/мол креатинин...
- Какво е вашето обяснение?
- Хората са се адаптирали към това състояние. Не обръщат внимание на факта, че диурезата им намалява, че имат позиви, гадене, че понякога повръщат, че имат дъх на урея от устата. Такива случаи са много чести.
- Какви придружаващи заболявания имат вашите пациенти?
- Диабет, високо кръвно налягане, свръхтегло и затлъстяване.
С данни за хронично бъбречно заболяване са 57,9 на сто от лицата на възраст над 60 години
- Кои са основните рискови фактори?
- Тютюнопушенето, хиперхолестеринемията (повишени стойности на холестерина), свръхтеглото, артериалната хипертония и диабетът.
- Нараства ли броят на болните през последните години?
- Да, при това значително. През 2004 г. е нараснал с около 4,7 процента, а през 2006 г. - с 10,5 процента.
- Имате ли последни данни за починали болни?
- Да. През 2006 г. са починали 487 души при лечение над 3 месеца.
- Какви са основните причини за смъртността?
- Сърдечносъдови заболявания, мозъчно-съдови болести, злокачествени новообразувания, инфекции, белодробни и гастроинтестинални усложнения и т.н.
- Има ли хора, които се отказват от диализа?
- Да.
- Защо го правят?
- Просто отказват! Процедурите са тежки. Болните разбират, че става дума за продължително лечение. И че ще останат на него, докато са живи. Има хора, които не могат да приемат такъв факт.
- Мисля, че е излишно да ви питам какво става с тях...
- Умират.
- За колко време?
- В рамките на 7-10 дни.
- Голям проблем ли е за България лечението на болните на хемодиализа?
- Да. Това е голям социален проблем. Броят на пациентите нараства, средствата за лечението им трябва да се увеличават, апаратурата трябва да се подменя.
Състоянието с апаратурата е плачевно в цяла България
- Каква е прогнозата за болния на хемодиализа?
- При условие, че се купи нова апаратура и че имаме достатъчно средства за индивидуализиране на лечението, прогнозата е по-продължителен живот, по-малко усложнения. И най-важното - по-добро качество на живот!
- Кое е най-важното, което трябва да знаят читателите на вестник “Доктор”?
- При първите оплаквания хората да се насочват към личния си лекар, да ходят на профилактични прегледи. На всеки 6 месеца да правят съответните изследвания, за да не се пропусне нещо важно.
Редовно да измерват кръвното си налягане, дори ако предишния месец е било нормално. Много хора изпускат този момент и свикват с високите стойности. Често кръвното достига екстремни височини, а човек не ги усеща.
Необходимо е да се спре тютюнопушенето, да не се злоупотребява с алкохол, да не се използват мазни и тлъсти храни. Да няма стрес и прекалено напрежение. Да се живее по-спокойно. Нещата са прости, но могат да пазят хората до известна степен. Уважаеми читатели, търсете помощта на нефролозите!
Едно интервю на Здравка ИВАНОВА
