Гордостта на Бусинци - най-пъстрата керамика, която прелива с цветовете на дъгата

<i>12 декември, събота, празникът на Свети Спиридон. През нощта е понавалял тънък сняг. <br /> <br /> Нашата група от няколко ентусиасти потегля рано-рано сутринта от София за трънското село Бусинци. Защо за там, ще запитате. Ами, на този ден в известното със самобитната си керамика село се чества Денят на грънчаря. Още повече, че Свети Спиридон е покровител на занаятчиите, и най-вече на грънчарите.</i><br /> <br /> Към 11 часа нашият домакин Александър Кожухаров отваря портите на известното някога училище за керамика. 69-годишният Сашо е един от племенниците на Петър Гигов, прочутият майстор керамик от Бусинци. Преди години Кожухаров преодолява невероятни административни и финансови прегради и учредява фондацията &quot;Петър Гигов и бусинската керамика&quot;. <br /> <br /> Първата грижа на фондацията е да започне реставрация на фамилната къща на знаменития грънчар в с. Бусинци, в която някой ден да намери приют все още бездомната Петър-Гигова керамика. След много митарства се осъществява и втората голяма задача: закупена е сградата на някогашното грънчарско училище в селото - прекрасна база за възраждане на бусинската керамика.<br /> <br /> И затова на празника на Св. Спиридон всяка година в Бусинци става това паметно тържество. Отец Петър изнесе кратка служба под изработената от художника Ваньо Ангелов керамична икона на Св. Спиридон. Като пожела здраве на всички, той освети и приготвения от изкусния готвач Борко курбан. Хапнахме блажно, макар че са пости &ndash; отец Петър разреши. <br /> <br /> Трапезата е наредена сред керамични съдове, изваяни, украсени и изпечени по запазените рецепти на Петър Гигов. В селото сега живеят едва 30 души, толкова са и гостите, и всички са тук на тържеството. След първите глътки ракия се отварят гърлата и за песни &ndash; първа запява местна трънска песен Бояна Петричева, дъщеря на народния учител Димитър Петричев, преподавал на поколения тукашни деца. После се извива и хоро, музикантите засилват темпото и преминават в ръченица. Тук 78-годишната баба Дафина удря всички у земята. Потропне, викне, пък се присегне до масата и гаврътва чашка ракия.<br /> <br /> Отстрани писателят Цанко Живков, издал книга за бусинската керамика, поглажда от време на време достолепната си брада и се радва на веселия народ. Така е, нека сега се порадват, защото от утре пак тръгва сивото ежедневие на сегашните трудни и смутни времена. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>От няколко години насам в Бусинци отново пее грънчарското колело&hellip;</b></u></span><br /> <br /> След многогодишно прекъсване в един от най-старите грънчарски центрове в България работилница &quot;Бусинска керамика&quot; пак произвежда уникалната местна керамика.<br /> <br /> Корените на бусинското грънчарство са много дълбоки. В известното &quot;Бусинско евангелие&quot; има приписка от 1784 г. за Велико грънчар, а в регистър на джелепкешаните още от 1576 г. се говори за селото.<br /> <span style="color: #800000"><u><b><br /> Тукашните изделия имат покоряваща вътрешна красота и сила</b></u></span><br /> <br /> С основните си цветове жълт, червен и зелен бусинските грънци греят като слънце. Може би затова те са &quot;задомени&quot; в най-престижните световни музеи &ndash; Лувъра, Музея на човека в Париж, Бритиш музеум в Лондон, музеи в Япония и Китай, Русия и Индия, Италия и Австралия, Канарските острови и Националния исторически музей в София. Голяма роля за популяризирането им по света е изиграл народният майстор Петър Гигов.<br /> <span style="color: #800000"><u><b><br /> Основните форми на бусинската керамика са около стотина, </b></u></span><br /> <br /> всеки с по няколко разновидности. Голяма част от тях могат да се видят в албума на работилница ''Бусинска керамика&quot;. Изработката е ръчна, като се използват рецептите на Петър Гигов и старите бусински майстори. Работи се с естествени и безвредни природни материали, оцветители и глазури.<br /> <br /> <u>В производствената листа на работилницата влизат:</u><br /> <br /> <i><b>- оригинални чаши, поници, чинии, гювечи, гърне за боб, съд за задушено или за печене на прасенце и агне, предназначени за ресторантско и домашно обзавеждане;<br /> <br /> - уникални декоративни стенни чинии и съдове от старата и новата бусинска керамика за заведения и за дома като крондири и покали, всички видове стомни, гюмки, делви, купи и други.</b></i><br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Над 100-годишна пещ пази тайните <br /> </b></u></span><br /> Над 100-годишна пещ, на която е работил добилият световна слава майстор Петър Гигов, се съхранява в трънското село Бусинци. Грънчарството векове наред е давало хляб на населеното място. Поминъкът се е зародил заради богатите залежи на глина около селото.<br /> <br /> Село Бусинци е един от най-значимите стари центрове на традиционно грънчарство в България. По време на Възраждането, когато местната школа е достигнала разцвета си, тук са се въртели над 300 грънчарски колела. Това означава, че всяко семейство се е занимавало с грънчарство. За древния асортимент са характерни стомни, делви, чаши, поници, гювечи, гърнета и др., общо около стотина форми. Само тук могат да се видят т.нар. оканичета - ритуални малки стомни за вино и ракия, украсени с пластични фигури. Те се ползвали при канене на кумове и гости на сватба. <br /> <br /> Типични за този край са съдовете, в които са носени ястията, наречени рукатки. <br /> <br /> Емблемата на местната керамика - болярския стакан, създал бусинският корифей Петър Гигов. Той възстановил и крондира - уникална стомна с дупка по средата.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Смесването на глината</b></u></span><br /> <br /> било една от тайните на местните майстори. Те правели грънци, които звънят при почукване. <br /> <br /> Продукцията им се разпространявала в цяла България. Бусинските грънци предизвикали интереса и на чужденци. Да видят работата на Петър Гигов в трънското село се отбивали ценители на занаята от целия свят. Видният чешки етнолог и историк Константин Иречек определил местната керамика като &quot;съвършено старинна по форма и орнаментика&quot;. За направата на съдовете майсторите <br /> <span style="color: #800000"><u><b><br /> използвали за багрила само местни руди и материали<br /> </b></u></span><br /> Може би това е определило цветовата гама на бусинската керамика - жълт, зелен и червен. В огнището под пещта те слагали само сухи дървета, защото при горене на сурови грънците пукали и се чупели. Глината се копаела две години по-рано. Тя киснела повече от десет месеца във вода, за да се разложат всички варовици. Температурата в пещта достигала 800 градуса. През специално направени прозорци майсторите следели процеса. Когато съдовете станели огненочервени, грънчарите спирали да подклаждат огъня. Глазурите също приготвяли с местни суровини, като ги мелели ръчно.<br /> <span style="color: #800000"><u><b><br /> Петър Гигов получил признание приживе </b></u></span><br /> <br /> Изкуството му оценила и тогавашният министър на културата Людмила Живкова, която съдействала за отпускане на средства за изграждане на музей. Сега в него се съхраняват 1300 предмети от колекцията на Петър Гигов и още 1000 на майстори от селото и околността.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Занаятът обаче постепенно започнал да отмира </b></u></span><br /> <br /> През 1960 г. в населеното място са работили десет майстори-грънчари. Преди няколко години починал и последният бусински майстор Богдан Кирилов. Сега селото, за което керамиката векове наред е била основен поминък, вече не произвежда грънци. Надеждите за възраждане на занаята са насочени към племенника на Петър Гигов - Александър Кожухаров. Потомственият наследник на грънчарски род купил със заем старото училище, сега прави в него сувенири. Организирал е серия изложби и демонстрации в страната и чужбина. Той имал идея да направи и етнографски комплекс в Бусинци по подобие на Етъра. Засега обаче все още намеренията му не са осъществени докрай. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Простота и лаконичност<br /> </b></u></span><br /> С това най-лесно можем да определим характера на бусинската керамика. Повечето от съдовете в този стил са без глазура, а мотивите от украсата са небрежно и артистично надраскани. Видът на бусинските произведения навява пътуване от древността - черти, кръгове, триъгълници, прави и криви линии, вълнообразни снопове, комбинирани и импровизирани през различни епохи, за да се превърнат в символи на вечността.<br /> <br /> Скулптурните композиции върху точени форми са бусински патент - подобна стилистика е непозната за керамиката в традиционните школи. Акцентът върху основните жизнени елементи също характеризира бусинските съдове &ndash; повечето от тях обслужват конкретни потребности - приготвяне на храна, хранене, съхранение на продукти и напитки. Бусинските съдове са съществена част от интериора на древния и съвременен дом &ndash; заедно с чергите, дървените долапи и тавани, медникарските изделия, кованото желязо. <br /> <br /> Практично и полезно. Но някога, много отдавна, то е било обвито и от мистицизма на духа.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Защо майстори и занаятчии почитат Св. Спиридон<br /> </b></u></span><br /> Свети Спиридон пръв се опитал да направи съд от глина. Мъчил се, мъчил се, но не успял, защото глината се лепяла по ръцете му. Тогава се разплакал. Сълзите паднали върху глината и той разбрал, че за да източи съд на колелото, трябва да вземе вода. Замесил глината с вода и направил първия съд. След това го опекъл. Оттогава насам светецът се счита за покровител на грънчарите. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b>Послеслов</b></i></u></span><br /> <br /> Като гледах тези греещи съдове, вази, стомни, като слушах патилата на племенника на Петър Гигов и усилията му да спаси всичкия този труд си мислех, че има хора с мисия, закодирана в човешкия им път, те нямат нужда от голяма слава, те имат нужда от двойна доза живот, защото сътворяват, съхраняват и обогатяват нашето битие, но ние смъртните ги убиваме, мъчени от собствените си демони, които не умеем да контролираме. <br /> <br /> <b>Любомир МИХАЙЛОВ </b>