На 13 декември Светльо ще навърши 42 години. Последните 17 от тях той скита по психиатричните болници в София и страната, тъй като е бил осъден за непредумишленото убийство на баба си.
Светльо страда от шизофрения и ако не е в клиниките, няма къде да отиде. Брат му не го пуска да се върне в къщата на майка им. Последният път, когато го пуснали от болницата “Св. Ив. Рилски” в Нови Искър, той спал по изоставени къщи в столицата.
Намираме Светльо в клуба на пациентите “Синята птица”, където той направи своята изповед.
- Светльо, как се чувстваш в момента?
- Сега съм добре. Ние пушим много цигари, пием и кафета. Знаем, че те ни превъзбуждат, но то е като заместител на нещо, което ни липсва. Аз от 17 години съм по тези заведения, видял съм много неща. Има и добри специалисти в тях. Тук са най-добрите условия. Лежал съм в Карлуково, бил съм и на 4-ти километър. Аз през цялото време не се имам за болен. Къпя се със студена вода под душа, за да си калявам нервите. Вярвам в народомедицината. Хапчетата сякаш не винаги се разпределят правилно от лекарите.
- Защо си в тази клиника?
- Аз съм тук заради един случай, някога брат ми ме нарочи. Съдиха ме от 3 до 9 години за непредумишлено убийство на една моя баба. Тя не е виновна, нито аз съм виновен. Това беше работа на бившата Държавна сигурност. Имах приятелка, много се обичахме с нея. Но там, където работеше, нейни колеги я харесаха за секс. Един Жоро Мартински беше бивш служител на ДС. Тя даваше информация за мен, защото я бяха уплашили, че трябва да се даде някаква жертва за междуособиците между БСП и СДС, които бяха през 1992 г. Според мен това, което извърших, е било нарочно подготвено от държавата. Не може да се каже, че аз извърших убийството на баба ми. Аз се бях наострил срещу този Жоро Мартински, отне ми приятелката, тя отиде с друг. Искаха да нарочат някого, за да се даде нещо като кръвнина и да не се получи като в Румъния през 1989 г. С кръвнината, която дадох, се покри положението в държавата. Моята баба падна в жертва, а аз бях изпълнител.
- Виждаш ли се с близките си?
- Брат ми ме нарочи за убийството и до ден-днешен си лежа по болниците. Не ме пускат да се прибера вкъщи при майка ми. Имам и сестра. Той не разбира, че това беше поръчка от тайните служби. Те са ме ръководили с т.нар. психотронна сграда, която може да въздейства психически и физически върху хората. Четох за тях, но не мога да си спомня точно в Карлово или в Калофер беше тази специална база, която може да те следи от високо... Много лесно ме манипулират от Второ районно управление. Има три момичета, от които искам да се отърва. Сложили са ми небесносин фон на личната карта, което означава, че съм контингент на полицията, и то специален контингент.
- Дълго ли ще останеш в болницата?
- Сега съм решил да поостана по-дълго време в болницата. Последният път, когато излизах от тук, две години спах в изоставени къщи на ул. “Екзарх Йосиф” в София. Има още две момчета, които спят там. Работа няма! Опитвал съм през лятото да работя по няколко дни в месеца. Но човек без покрив не може да се възстанови, за да има сили за новия ден. Имам желание да работя, искам да изляза оттук, опитвам, но засега не успявам.
Работил съм в аптечно управление една година като общ работник. Имам социална пенсия от 110 лв. Аз не исках, защото парите миришат на работата, от където ги взимаш. Неприятни са ми, понеже не съм се потрудил за тях. Ставаш зависим на дадената институция по този начин, което е още по-неприятно. Не мога вечно да бъда в болницата, защото тук не е приют за бездомни.
Едно интервю на Маргарита Благоева
Намираме Светльо в клуба на пациентите “Синята птица”, където той направи своята изповед.
- Светльо, как се чувстваш в момента?
- Сега съм добре. Ние пушим много цигари, пием и кафета. Знаем, че те ни превъзбуждат, но то е като заместител на нещо, което ни липсва. Аз от 17 години съм по тези заведения, видял съм много неща. Има и добри специалисти в тях. Тук са най-добрите условия. Лежал съм в Карлуково, бил съм и на 4-ти километър. Аз през цялото време не се имам за болен. Къпя се със студена вода под душа, за да си калявам нервите. Вярвам в народомедицината. Хапчетата сякаш не винаги се разпределят правилно от лекарите.
- Защо си в тази клиника?
- Аз съм тук заради един случай, някога брат ми ме нарочи. Съдиха ме от 3 до 9 години за непредумишлено убийство на една моя баба. Тя не е виновна, нито аз съм виновен. Това беше работа на бившата Държавна сигурност. Имах приятелка, много се обичахме с нея. Но там, където работеше, нейни колеги я харесаха за секс. Един Жоро Мартински беше бивш служител на ДС. Тя даваше информация за мен, защото я бяха уплашили, че трябва да се даде някаква жертва за междуособиците между БСП и СДС, които бяха през 1992 г. Според мен това, което извърших, е било нарочно подготвено от държавата. Не може да се каже, че аз извърших убийството на баба ми. Аз се бях наострил срещу този Жоро Мартински, отне ми приятелката, тя отиде с друг. Искаха да нарочат някого, за да се даде нещо като кръвнина и да не се получи като в Румъния през 1989 г. С кръвнината, която дадох, се покри положението в държавата. Моята баба падна в жертва, а аз бях изпълнител.
- Виждаш ли се с близките си?
- Брат ми ме нарочи за убийството и до ден-днешен си лежа по болниците. Не ме пускат да се прибера вкъщи при майка ми. Имам и сестра. Той не разбира, че това беше поръчка от тайните служби. Те са ме ръководили с т.нар. психотронна сграда, която може да въздейства психически и физически върху хората. Четох за тях, но не мога да си спомня точно в Карлово или в Калофер беше тази специална база, която може да те следи от високо... Много лесно ме манипулират от Второ районно управление. Има три момичета, от които искам да се отърва. Сложили са ми небесносин фон на личната карта, което означава, че съм контингент на полицията, и то специален контингент.
- Дълго ли ще останеш в болницата?
- Сега съм решил да поостана по-дълго време в болницата. Последният път, когато излизах от тук, две години спах в изоставени къщи на ул. “Екзарх Йосиф” в София. Има още две момчета, които спят там. Работа няма! Опитвал съм през лятото да работя по няколко дни в месеца. Но човек без покрив не може да се възстанови, за да има сили за новия ден. Имам желание да работя, искам да изляза оттук, опитвам, но засега не успявам.
Работил съм в аптечно управление една година като общ работник. Имам социална пенсия от 110 лв. Аз не исках, защото парите миришат на работата, от където ги взимаш. Неприятни са ми, понеже не съм се потрудил за тях. Ставаш зависим на дадената институция по този начин, което е още по-неприятно. Не мога вечно да бъда в болницата, защото тук не е приют за бездомни.
Едно интервю на Маргарита Благоева
