В Бъл­га­рия офи­ци­ал­но ре­гис­т­ри­ра­ни­те ХИВ-по­зи­тив­ни са 1071. Вся­ка сед­ми­ца се за­ра­зя­ват но­ви три­ма ду­ши. То­ва оба­че са са­мо офи­ци­ал­ни­те дан­ни. Още над 3 000 бъл­га­ри са бол­ни, но не зна­ят то­ва и се­ят за­ра­за­та.

Ми­ле­на е ед­на от сто­ти­ци­те мла­ди бъл­гар­ки, ко­я­то жи­вее със СПИН ве­че 3 го­ди­ни. Тя се съг­ла­си да раз­ка­же ис­то­ри­я­та си са­мо за вес­т­ник “Док­тор”.

На­ми­рам Ми­ле­на в бол­нич­на­та стая на из­вес­т­но сто­лич­но здрав­но за­ве­де­ние, къ­де­то в пос­лед­ни­те 3 го­ди­ни тя чес­то пре­би­ва­ва. На­ла­га й се, тъй ка­то за­ра­ди ин­фек­ци­я­та бо­ле­ду­ва по­ве­че от дру­ги­те хо­ра. Все­ки ви­рус я по­ва­ля трай­но на лег­ло­то. Бла­го­дар­на е на ле­ка­ри­те, че все­от­дай­но се гри­жат за нея и приз­на­ва, че ако не би­ли род­с­т­ве­ни­те от­но­ше­ния с един от бол­нич­ни­те ше­фо­ве, ед­ва ли то­ва щя­ло да е та­ка.

“По прин­цип нас ни ле­ку­ват в Ин­фек­ци­оз­на бол­ни­ца в Со­фия, но зна­е­те как­ви са ус­ло­ви­я­та там. Сгра­да­та е пред раз­пад, ста­и­те са кош­мар­ни, ня­ма еле­мен­тар­ни хи­ги­ен­ни ус­ло­вия. За­то­ва си уре­дих да се ле­ку­вам тук, ко­га­то имам нуж­да, а в Ин­фек­ци­оз­на бол­ни­ца вли­зам са­мо ако се на­ло­жи с не­що да се ко­ри­ги­ра ле­кар­с­т­ве­на­та те­ра­пия за СПИН. Ме­ди­ка­мен­ти­те се от­пус­кат ре­дов­но от ми­нис­тер­с­т­во­то, ле­ка­ри­те зна­ят как­во пра­вят и що-го­де ме под­дър­жат в доб­ро със­то­я­ние. Ако то­ва, че все­ки ден за­ви­сиш от ше­па ле­кар­с­т­ва и зна­еш, че дни­те ти са преб­ро­е­ни, е доб­ре...”, за­поч­ва раз­ка­за си мла­да­та же­на и дъл­го гле­да през про­зо­ре­ца на ста­я­та.

Де­кем­в­рий­с­ко­то слън­це грее яр­ко, хо­ра­та за­бър­за­но сно­ват все­ки по за­да­чи­те си,
а вре­ме­то за Ми­ле­на ся­каш е спря­ло

Та­ка е, от­как­то чу­ла страш­на­та ди­аг­но­за. Ня­ма­ла ни­как­ви оп­лак­ва­ния и по-ско­ро от лю­бо­пит­с­т­во отиш­ла в един от ано­ним­ни­те ка­би­не­ти за из­с­лед­ва­не за ХИВ, ко­и­то здрав­но­то ми­нис­тер­с­т­во раз­к­ри в пос­лед­ни­те го­ди­ни. То­га­ва би­ла ед­ва на 25 го­ди­ни. От доб­ро и за­мож­но се­мей­с­т­во е, нас­ко­ро за­вър­ши­ла уни­вер­си­тет, спе­ци­ал­ност “Ту­ри­зъм” и кро­я­ла пла­но­ве как ще за­ми­не да ра­бо­ти в чуж­би­на. Са­мо при­я­те­лят й не­що не бил оча­ро­ван от иде­я­та, а тя не ис­ка­ла да тръг­не без не­го. Смя­та­ла, че то­ва е мъ­жът на жи­во­та й.

“То, всъщ­ност, та­ка и ста­на, за­що­то се­га ед­ва ли ще бъ­да с друг мъж, до­ка­то съм жи­ва - с мъ­ка прег­лъ­ща съл­зи­те си Ми­ле­на. “Ние с не­го се раз­де­лих­ме още пре­ди 3 го­ди­ни, ко­га­то раз­б­рах, че ме е за­ра­зил със СПИН. Той съ­що не зна­е­ше, че е бо­лен, не го е нап­ра­вил на­роч­но. То­ва, ко­е­то не мо­га да му прос­тя, е че не ми бе­ше ка­зал, че е би­сек­су­а­лен. До­ри ус­по­ред­но с мен си е имал мъж­ка “лю­бов­ни­ца”. Са­мо ка­то си пред­с­та­вя, че тръг­вай­ки си от къ­щи е оти­вал в до­ма на он­зи пе­дал и е пра­вил секс с не­го, ми иде да по­вър­на!”, гнев­но стис­ка юм­ру­ци мо­ми­че­то и въз­дъх­ва.

Тя е си­гур­на, че би­сек­су­ал­ни­ят й при­я­тел я е за­ра­зил с ХИВ, тъй ка­то има­ли връз­ка от 4 го­ди­ни, а пре­диш­но­то й гад­же не би­ло но­си­тел на ин­фек­ци­я­та. След ка­то Ми­ле­на раз­б­ра­ла, че е бол­на, на­ка­ра­ла и два­ма­та пар­тн­ьо­ри в жи­во­та й да се из­с­лед­ват. Ока­за­ло се, че дос­ко­рош­ни­ят й лю­бов­ник съ­що е сред бол­ни­те. Та­ка се от­к­лю­чи­ла ла­ви­на­та от теж­ки приз­на­ния и ис­ти­на­та из­ляз­ла на­я­ве.

“Той не ис­ка­ше да се раз­де­ля­ме.

Ка­за, че след ка­то и два­ма­та сме бол­ни, е по-доб­ре да ос­та­нем за­ед­но, тъй ка­то ед­ва ли ще има­ме дру­ги гад­же­та. Аз си­гур­но щях да се съг­ла­ся, ако не бе­ше гей, но се­га ми е гнус­но до­ри да се до­кос­на до не­го!”, про­дъл­жа­ва с ис­то­ри­я­та си Ми­ле­на.

Три го­ди­ни тя се бо­ри­ла с от­ча­я­ни­е­то, тъ­га­та и стра­ха, че стра­да от не­ле­чи­ма бо­лест. Сле­ди с нас­тър­ве­ние всич­ко, ко­е­то се пи­ше у нас и по чуж­ди­те здрав­ни из­да­ния за СПИН. Все пак вяр­ва, че уче­ни­те ско­ро ще на­ме­рят вак­си­на или друг лек сре­щу ин­фек­ци­я­та. “Мо­ля се на Гос­под то­ва да ста­не по-ско­ро, до­ка­то бо­лест­та ми още не е тол­ко­ва нап­ред­на­ла. В Ин­фек­ци­оз­на бол­ни­ца има па­ци­ен­ти, ко­и­то се под­дър­жат с ле­кар­с­т­ва от 10-15 го­ди­ни, но след все­ки из­ми­нал ден се приб­ли­жа­ват все по­ве­че към смърт­та. Знам, че все­ки ден уми­рат хо­ра от дру­ги за­бо­ля­ва­ния, от ка­тас­т­ро­фи и зло­по­лу­ки, но ко­га­то с го­ди­ни ча­каш теб то­ва да те спо­ле­ти, ся­каш аго­ни­я­та е пос­то­ян­на”, при­вър­ш­ва раз­ка­за си Ми­ле­на.

Тя не про­пус­ка да при­зо­ве всич­ки, ко­и­то имат по­лов жи­вот, да се из­с­лед­ват за СПИН - не­за­ви­си­мо от въз­раст­та си. “Аз уж вни­ма­вах с ко­го спя. Не съм има­ла без­раз­бор­ни връз­ки, но ко­га­то си гад­же с ня­ко­го от го­ди­ни, в един мо­мент спи­раш да пол­з­ваш пре­зер­ва­ти­ви пос­то­ян­но. За­то­ва не мис­ля, че е срам­но вся­ко мо­ми­че да на­ка­ра пар­т­н­ьо­ра си и за­ед­но да се из­с­лед­ват. СПИН е ре­ал­ност и мо­же да спо­ле­ти все­ки”, обоб­ща­ва мла­да­та же­на.

Име­то на мо­ми­че­то е сме­не­но.