Александър Александров ухажвал съпругата на Къци Лафазанов

<i>Александър Александров, за когото &bdquo;ШОУ&rdquo; пръв писа навремето, че е стартирал частен бизнес с перални и друга &bdquo;бяла техника&rdquo;, а после &ndash; и с коли, вече е &bdquo;бригаден генерал&rdquo;. Обитава кооперация за &bdquo;богоизбрани&rdquo; в полите на Витоша, където негов комшия е бившият главен прокурор Никола Филчев. Двамата му синове &ndash; Панайот и Радостин, отдавна не се държат за &bdquo;шинела&rdquo; на татко си, защото са съответно на 24 и 17 години и ги интересуват по-различни неща от астронавтиката.</i><br /> <br /> В малкото си свободно време Александров се грижи като професионален градинар за цветята, които сам е насадил в саксии на балкона. Днес, 21 години след полета, той вече си е дал сметка на какво психическо изпитание е подложил тогава домочадието си. Затова не пропуска възможност да се реваншира на съпругата си Благовеста с букет цветя, вечеря в ресторант или някакъв подарък. <br /> Половинката на българския космонавт №2 е икономист. Като заета съвременна жена тя няма много време за домакинство. Затова къщната работа е разпределена стриктно между членовете на семейството. <br /> <br /> <b>Железния режим в дома на Александрови въвела неволята. <br /> <br /> </b>Преселват се в София преди повече от четвърт век. &bdquo;Без помощ от баби и дядовци, пък и без дисциплина у дома трудно бихме се оправили&rdquo;, казва Александър Александров. <br /> Астронавтът и бъдещата му жена се запознали през 1984 г. във Велико Търново. Тогава Александров придружавал актьора Стойко Пеев в срещите му с трудови колективи след филма &quot;Хан Аспарух&quot;. Разписали се в гражданското още същата година. &bdquo;Не помня колко звезди съм й свалил тогава, но, изглежда, са били цели съзвездия, след като прие предложението ми&rdquo;, шегува се космонавтът.<br /> <br /> Въпреки че навремето българките от всички възрасти припадаха по юначния покорител на космоса, той остана верен на половинката си Благовеста. И както наскоро сподели, &bdquo;навремето е ходил по жени, но сега вече му е късно&rdquo;.<br /> <br /> Според една отдавнашна, но не особено оборотна клюка в края на 70-те години левентът от Омуртаг ухажвал една ученичка от английската гимназия в Бургас, която по-късно става известна актриса и съпруга на топкомика Кръстьо Лафазанов. Тогава Елена Начева страшно се фукала пред съученичките с известния си обожател, за когото й завиждала дори нейната връстничка и довереничка &ndash; &bdquo;детето чудо на българската поезия&rdquo; Петя Дубарова, която остана завинаги на 17.<br /> <br /> Бъдещата половинка на Лафазанов показвала на дружките си снимка с автограф от Александров, разказвала им, че лично й е гостувал на 17-ия рожден ден, че са ходили с неговата кола на плаж&hellip;<br /> <br /> <b>Истината е, че двамата се сближават покрай бащата на Елена, който е инструктор по пилотаж. <br /> </b><br /> Според наш генерал, който е бил в контакт с високите етажи на комунистическата номенклатура, в партийно-правителствената комисия за избора на първия българин, който ще има честта да полети в космоса, се развихря люта борба, вдъхновена от локалния патриотизъм. За Александър Александров, който е от Омуртаг, се застъпва неговият земляк, членът на политбюро Пенчо Кубадински. Както личи по името му, той също е от Лудогорието (до 1934-а родният му град Лозница се е казвал Кубадин).<br /> <br /> Ловешкото лоби обаче се оказва по-силно. В него влизат Гриша Филипов, секретар на ЦК и член на политбюро, бъдещ министър-председател; Милко Балев, началник на кабинета на Тодор Живков и по-късно член на политбюро; председателят на президиума на БАН акад. Ангел Балевски. Последните двама са от Троян. В крайна сметка Георги Иванов Какалов, който е от Ловеч, е определен за титуляр, а Александров остава негов дубльор.<br /> <br /> Кандидатите за космонавти се подбират отново между летците от изтребителната авиация. Подават документи около 300 човека. Изследванията са толкова щателни, че след тях някои кандидати се сбогуват със самолетите &ndash; лекарите им откриват недопустими за пилоти аномалии, останали дотогава незабелязани. След тестовете в България остават 10 души, от които съветски медици подбират четирима за по-нататъшни изследвания в Москва.<br /> <br /> До финалната четворка достигат Александър Александров, по-малкият му брат Пламен, Красимир Стоянов и Николай Райков. Те отиват в руската столица на заключителни медицински тестове. Руснаците отхвърлят Пламен и изказват някои резерви по отношение на Райков. След това четиримата се връщат в България, където, също както при първия космонавт, изборът прави политическа комисия начело с ген. Добри Джуров.<br /> <br /> До този момент всички кандидати смятат Александър Александров за безспорен фаворит, тъй като е бил дубльор на Георги Иванов. През изтеклите седем години той запазва формата си. Събитията обаче се развиват така, че Александров едва не се разминава за втори път с шанса да полети в Космоса. Предложението на командването на авиацията е: 1. Стоянов; 2. Райков; 3. Ал. Александров.<br /> <br /> Двойката избраници трябва да замине за Москва на 10 януари 1987 г. Предвидено е имената им да се оповестят на 5-и. Зад кулисите отново се развихря битка между членовете на политбюро. Пуска се слух, че Стоянов е лансиран, понеже е племенник на Бонев. Говори се, че на свой ред <br /> <br /> <b>Пенчо Кубадински оказва силен натиск в полза на своя земляк Александров. <br /> </b><br /> Джуров бил чуван да казва: &ldquo;Кубадински не може да ми нарежда!&rdquo;<br /> В крайна сметка обаче партийно-правителствената комисия по предложение на самия си председател &ndash; военния министър, прехвърля решението на Главното политическо управление на армията. То се отлага за последния момент - 8 януари 1988 г. Според някои източници отново се пускат в ход политически компромати: тъщата на Стоянов била родена в чужбина (всъщност тя е чиста българка от Западните покрайнини, преселила се в Омуртаг). Дали заради това или по друга причина, за титуляр е определен Александров, а за негов дубльор &ndash; Стоянов.<br /> <br /> Подполковник Стоянов, който днес служи в София, твърди, че двамата не са знаели за този избор до последния момент. Едва десетина дни преди полета съвместна българо-съветска комисия им съобщава разпределението на ролите.<br /> <br /> Българите прекарват в Центъра за подготовка на космонавти &ldquo;Юрий Гагарин&rdquo; край Москва около шест месеца. През лятото на 1987 г. продължават с летателна подготовка в родината, а през есента се връщат в Русия и са разпределени в екипажите си: Александров с Виктор Савиних и Анатолий Соловьов, а Стоянов с Владимир Ляхов и Александър Серебров. <br /> <br /> На 6 юни 1988 г. на космодрума Байконур се събират Добри Джуров, Борис Бонев, членът на политбюро Йордан Йотов, посланикът ни в Москва Георги Панков, председателят на БАН акад. Ангел Балевски и командващият авиацията ген. Любчо Благоев. На следващия ден в 18,03 часа космическият кораб &ldquo;Союз ТМ 5&rdquo; е изстрелян. Този път проектът се увенчава с пълен успех.<br /> На 9 юни корабът се скачва с космическата орбитална станция &ldquo;Мир&rdquo;, където са Владимир Титов и Муса Манаров. Всичките 51 експеримента, предвидени в &ldquo;Шипка&rdquo;, са осъществени, и на 17 юни в 14,20 часа &ldquo;Союз ТМ 5&rdquo; се приземява в Северен Казахстан. Александров е произведен подполковник, а Бонев става генерал. <br /> <br /> &bdquo;Нас ни използваха като реклама на определени партии и групировки. <br /> <br /> <b>Експериментираха с нас като с опитни зайчета. <br /> </b><br /> Нямахме никаква закрила от страна на държавата. Оттук нататък нищо не е решено&hellip;&rdquo;, признава макар и със задна дата българският космонавт №2.<br /> <br /> Наскоро се разбра, че и неговият &bdquo;героичен&rdquo; полет не е минал без зрелищен сакатлък. В името на експеримента космонавтите трябвало да сменят различни скафандри. И ако първопреходникът им - Юрий Гагарин, едва не се задушил, понеже някаква тръба затиснала гърлото му, то нашенецът щял да остане без... мъжкото си достойнство! <br /> <br /> Александър Александров нахлузил поредния скафандър, който се оказал толкова тесен, че защипал атрибута му. Той изпищял от болка и за няколко секунди припаднал, лашкайки се в хоризонтално положение от стена до стена. Добре, че здравият му организъм надделял и в един момент той успял да освободи интимната си част от &quot;захапката&quot; на коварния астрокостюм.<br /> <br /> <b>Жана АРСОВА</b><br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>...............................................<br /> ДОСИЕ</b> </span><br /> <br /> - Александър Панайотов Александров е вторият български космонавт, летял на борда на съветския космическия кораб &ldquo;Союз-ТМ-5&rdquo; заедно с командира на полета Анатолий Соловьов и бординженерa Виктор Савиних. Мисията продължава от 7 до 17 юни 1988 г. Роден е на 1 декември 1951 г. в Омуртаг. Баща му до пенсия се труди в горското стопанство, а майка му Пенка е домакиня. Никой от тях не си е представял, че синът им някой ден ще лети в космоса. <br /> <br /> - Преди няколко години bg-астронавт №2 изненадващо признал пред близки приятели, че е видял&hellip; НЛО, докато е бил в космоса. В интервютата си също намеква, че вярва в &bdquo;извънземните форми на живот&rdquo; и в съществуването на наши братя по разум в галактиката.<br /> <br /> - Въпреки че до днес никога не е сънувал как лети в космоса, Александров още не може да забрави кошмара, наречен &bdquo;състояние на безтегловност&rdquo;. За два дни в космоса свалил 4 килограма. Храната била много противна, независимо от съблазнителните названия по тубичките. Цяло геройство било да я изстискаш в устата си. Промените в хранителните вкусове също му се отразили зле. &bdquo;Ако на земята например обичате сладко и горчиво, в космоса ви се прищява кисело и солено&rdquo;, пояснява космонавтът. <br /> <br /> - Най-голямата атракция в космоса обаче си оставало къпането. С руските му колеги умирали от кеф, че поне за малко ще останат без тесните скафандри. Както ги е майка родила, &bdquo;врътвали кранчето&rdquo; на душа, монтиран в тавана. Целият фокус бил в пневматиката. В помещението се пускал сгъстен въздух и водата почвала да пръска отгоре. Поради липса на канализация и ВиК-услуги, пък и за икономия, мръсната вода отново влизала в обращение. Разбира се, след съответните процедури като филтрация, дестилация и обработка със специални препарати. <br />