3 декември, 14:57

Шизофренията може да бъде овладяна напълно

Коварната болест се предава по наследство по-рядко, отколкото хората си мислят
прочитания: 7499 | коментари: 2
Дълго време се водеха спорове доколко шизофренията е наследствена и доколко се предизвиква от външни фактори. През последните няколко години се осъществиха много скъпоструващи генетични изследвания при това заболяване. Те установиха, че ролята на наследствения фактор наистина е голяма, но не е решаваща.

За да отговори на всички по-важни въпроси, свързани с шизофренията, се обърнахме към д-р Бончо Бонев - невролог и психотерапевт.

- Д-р Бонев, какво е разпространението на шизофренията?
- Повечето епидемиологични изследвания показват, че приблизително 1% от хората развиват в някакъв момент от живота си шизофрения (т. нар. пожизнен болестен риск). В България болните от шизофрения са около 40 000 души. Разпространението на заболяването сред мъжете и жените е еднакво. Обикновено шизофренията се развива в юношеска или млада възраст, най-често във второто или третото десетилетие на живота.

Фамилната шизофрения е рядка

81% от шизофренно болните нямат засегнати от болестта родители или други роднини. 60% от болните нямат засегнати от болестта роднини от 1-ва и 2-ра степен.

- Какви са проявите на болестта?
- Шизофренията представлява заболяване на мозъка, засягащо основни психични функции, които дават на здравия човек усещане за индивидуалност, неповторимост и автономност. Най-интимни мисли, чувства и действия често се преживяват като предизвикани от околните по свръхестествен начин. Заболяването често предизвиква отклонения в поведението и нарушава нормалното социално функциониране на засегнатите от него. Най-честите симптоми на шизофренията по време на острата фаза на болестта са налудностите и халюцинациите. Налудностите се срещат при 90% от болните и те са най-честият симптом.

- Има ли и други симптоми при шизофренията?
- Емоционалните разстройства са често срещани. От неспецифичните емоционални разстройства на първо място е преживяването на силен патологичен страх. Това е страх, който не е породен от опасно събитие, а е резултат на необичайните, странни усещания, които болните имат, и от погрешни интерпретации, които правят в усилието да си обяснят случващото се с тях. Друг чест емоционален проблем при болните от шизофрения е депресивното настроение; то често възниква като естествена психична реакция на осъзнаването на болестта след отзвучаване на острия пристъп. Отчаянието и усещането за безперспективност са една от причините за честите опити за самоубийство.

Разстроеното мислене е друг чест симптом при шизофрения. Вече стана дума за налудностите.

Освен тях разстройствата в мисленето могат да се проявят под формата на объркани, нелогични (несвързани) изказвания. Често объркаността в мисленето е толкова силна, че околните не могат да доловят никаква логика в изказванията на болните.

- Какви са първите признаци на болестта?
- Тъй като болестта обикновено се проявява за първи път в юношеска възраст, понякога е трудно началните є симптоми да бъдат отграничени от отклонения в поведението, свързани с кризата на пубертета. Някои от първите прояви на заболяването, преди то да се е проявило в характерния си клиничен облик, могат да бъдат: нарушено внимание, разсеяност и намалена концентрация.

- Какви са симптомите при обостряне на заболяването?
- В повечето случаи шизофренията протича с епизоди на влошаване (рецидиви) и епизоди на подобрение (ремисии). Също така, в повечето случаи влошаванията настъпват постепенно - в рамките на няколко дни или седмици състоянието постепенно се влошава, докато накрая болестните преживявания започват да се проявяват и в поведението на болния. Обикновено това са моментите, когато се търси лекарска помощ. Когато обаче вече е настъпило изразено влошаване, лечението обикновено е по-трудно, изисква повече време. Понякога се налага и настаняване в болница за овладяване на острото състояние. Когато пациентите вече са преживели един или повече епизоди на влошаване, те могат сами да открият, че кризата се предшества от по-леки симптоми. Такива са например нарушения на съня, повишена напрегнатост или раздразнителност, засилена подозрителност по отношение на околните, злоупотребата с кафе или цигари и др. Важно е всеки пациент да идентифицира онези усещания, които са предшествали влошаването на заболяването, защото

това би му позволило да предприеме своевременно мерки, които биха намалили риска от рецидив

Тези мерки включват по-чести консултации с психиатър, оптимизиране на лечебната схема или промяна в средата за кратък период от време.

- Наследствена ли е шизофренията?
- Научните изследвания показват, че шизофренията не е типично наследствено заболяване. Смята се, че не се унаследява болестта, а предразположеността към нея. Т.е. децата на болните от шизофрения унаследяват повишена уязвимост към неспецифични фактори на средата с негативно влияние (стрес), които, ако са налице, могат да благоприятстват отключването на болестта. За съжаление тези фактори все още не са установени достатъчно категорично.

Ако един болен от шизофрения човек създаде семейство, вероятността децата му да развият шизофрения е 12%. Ако и двамата родители са болни, рискът децата им да отключат заболяването в някой момент от живота си нараства на повече от 25%. Ето защо болните от шизофрения не бива да бъдат ограничавани в стремежа си да създават семейство и деца. Единственото разумно условие, което трябва да бъде поставяно, е наличието на пълноценна ремисия, което би им позволило да изпълнят адекватно ролята си на родители.

- Как се проверява за генетичното предаване на болестта? Какви изследвания се правят за параноидна шизофрения?
- Никакви. Фамилното предаване е доказано статистически, но все още няма сигурни генетични маркери за изследване.

- Лечима ли е шизофренията?
- Да.

Шизофренията е лечимо заболяване

Съвременната клинична психиатрия разполага с високоефикасни и безопасни медикаменти за облекчаване. Широко използваните в миналото класически методи на лечение на практика вече напълно са изоставени. Силно ограничено е прилагането и на електроконвулсивното лечение, въпреки че то остава средство на избор при определени форми на заболяването.

Поради обстоятелството, че все още не е известна причината за отключването и развитието на шизофренията, не съществува радикално лечение на болестта. Ето защо има тенденция понятието лечение да се заменя с понятието контролиране или облекчаване на симптомите.

Възможностите за медикаментозно контролиране на симптомите непрекъснато нарастват.

Лекарствата, които се използват за лечение на симптомите на шизофрения, се наричат антипсихотици. От началото на 90-те години насам непрекъснато се разработват и пускат на пазара нови медикаменти, които се отличават със своята по-висока ефикасност и безопасност в сравнение с класическите медикаменти, използвани за лечение на шизофрения преди години. Тези медикаменти от ново поколение се обозначават с общото название атипични или нови антипсихотици.

Освен медикаментозното лечение важна и неразделна част от индивидуалния лечебен план представляват психичната подкрепа, включването в различни програми за психо-социална рехабилитация, обучение, когнитивната психотерапия, както и оказването на подкрепа на семействата на болните.

Крайната цел на лечението при шизофрения никога не бива да се ограничава само с отстраняването или намаляването на психотичните симптоми (налудностите, халюцинациите, обърканото мислене и др.). То следва да бъде насочено към

възстановяване на социалното функциониране на болните до ниво, максимално близко до предболестното

Инструментът за реализиране на тази част от лечението се нарича обобщено психо-социална рехабилитация. Тя включва различни дейности, насочени към удовлетворяване на основни потребности на болните, свързани с осигуряване на достатъчни доходи, предоставяне на възможности и подкрепа за адекватна трудова заетост, осигуряване на подходящо жилище, възможност за пълноценно социално участие, обучение в различни умения и лично развитие и други.

- Колко време трябва да продължи лечението?
- Повечето специалисти и изследователи препоръчват медикаментозното лечение след първия психотичен епизод да продължи минимум 1 година. След втори психотичен епизод този срок нараства на 5 години, а след трети епизод лечението трябва да продължи доживот. Установено е, че

значителна част от пациентите преустановяват преждевременно назначеното им лечение или не взимат редовно лекарствата си

Този вид поведение се обозначава като лошо съдействие на лечението. Това е една от причините за по-тежкото протичане на заболяването. Ето защо трябва да се обръща сериозно внимание на нагласите, с които пациентите приемат препоръките за продължително медикаментозно лечение.

Често тези нагласи са негативни и са свързани с ирационални очаквания за привикване или развиване на зависимост към назначените медикаменти. Важно е да се знае, че към антипсихотиците не се развива привикване.

Едно интервю на Милена ВАСИЛЕВА
Добави в Facebook



2 коментара

Напиши коментар