Коварната болест се предава по наследство по-рядко, отколкото хората си мислят
<i>Дълго време се водеха спорове доколко шизофренията е наследствена и доколко се предизвиква от външни фактори. През последните няколко години се осъществиха много скъпоструващи генетични изследвания при това заболяване. Те установиха, че ролята на наследствения фактор наистина е голяма, но не е решаваща.</i><br /> <br /> За да отговори на всички по-важни въпроси, свързани с шизофренията, се обърнахме към д-р Бончо Бонев - невролог и психотерапевт.<br /> <br /> <i><b>- Д-р Бонев, какво е разпространението на шизофренията?</b></i><br /> - Повечето епидемиологични изследвания показват, че приблизително 1% от хората развиват в някакъв момент от живота си шизофрения (т. нар. пожизнен болестен риск). В България болните от шизофрения са около 40 000 души. Разпространението на заболяването сред мъжете и жените е еднакво. Обикновено шизофренията се развива в юношеска или млада възраст, най-често във второто или третото десетилетие на живота. <br /> <br /> <b><span style="color: #800000"><u>Фамилната шизофрения е рядка<br /> </u></span></b><br /> 81% от шизофренно болните нямат засегнати от болестта родители или други роднини. 60% от болните нямат засегнати от болестта роднини от 1-ва и 2-ра степен.<br /> <br /> <i><b>- Какви са проявите на болестта?</b></i><br /> - Шизофренията представлява заболяване на мозъка, засягащо основни психични функции, които дават на здравия човек усещане за индивидуалност, неповторимост и автономност. Най-интимни мисли, чувства и действия често се преживяват като предизвикани от околните по свръхестествен начин. Заболяването често предизвиква отклонения в поведението и нарушава нормалното социално функциониране на засегнатите от него. Най-честите симптоми на шизофренията по време на острата фаза на болестта са налудностите и халюцинациите. Налудностите се срещат при 90% от болните и те са най-честият симптом.<br /> <br /> <i><b>- Има ли и други симптоми при шизофренията?</b></i><br /> - Емоционалните разстройства са често срещани. От неспецифичните емоционални разстройства на първо място е преживяването на силен патологичен страх. Това е страх, който не е породен от опасно събитие, а е резултат на необичайните, странни усещания, които болните имат, и от погрешни интерпретации, които правят в усилието да си обяснят случващото се с тях. Друг чест емоционален проблем при болните от шизофрения е депресивното настроение; то често възниква като естествена психична реакция на осъзнаването на болестта след отзвучаване на острия пристъп. Отчаянието и усещането за безперспективност са една от причините за честите опити за самоубийство. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Разстроеното мислене е друг чест симптом при шизофрения. Вече стана дума за налудностите. </b></u></span><br /> <br /> Освен тях разстройствата в мисленето могат да се проявят под формата на объркани, нелогични (несвързани) изказвания. Често объркаността в мисленето е толкова силна, че околните не могат да доловят никаква логика в изказванията на болните.<br /> <br /> <i><b>- Какви са първите признаци на болестта?</b></i><br /> - Тъй като болестта обикновено се проявява за първи път в юношеска възраст, понякога е трудно началните є симптоми да бъдат отграничени от отклонения в поведението, свързани с кризата на пубертета. Някои от първите прояви на заболяването, преди то да се е проявило в характерния си клиничен облик, могат да бъдат: нарушено внимание, разсеяност и намалена концентрация.<br /> <br /> <i><b>- Какви са симптомите при обостряне на заболяването?</b></i><br /> - В повечето случаи шизофренията протича с епизоди на влошаване (рецидиви) и епизоди на подобрение (ремисии). Също така, в повечето случаи влошаванията настъпват постепенно - в рамките на няколко дни или седмици състоянието постепенно се влошава, докато накрая болестните преживявания започват да се проявяват и в поведението на болния. Обикновено това са моментите, когато се търси лекарска помощ. Когато обаче вече е настъпило изразено влошаване, лечението обикновено е по-трудно, изисква повече време. Понякога се налага и настаняване в болница за овладяване на острото състояние. Когато пациентите вече са преживели един или повече епизоди на влошаване, те могат сами да открият, че кризата се предшества от по-леки симптоми. Такива са например нарушения на съня, повишена напрегнатост или раздразнителност, засилена подозрителност по отношение на околните, злоупотребата с кафе или цигари и др. Важно е всеки пациент да идентифицира онези усещания, които са предшествали влошаването на заболяването, защото <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>това би му позволило да предприеме своевременно мерки, които биха намалили риска от рецидив</b></u></span><br /> <br /> Тези мерки включват по-чести консултации с психиатър, оптимизиране на лечебната схема или промяна в средата за кратък период от време.<br /> <br /> <i><b>- Наследствена ли е шизофренията?</b></i><br /> - Научните изследвания показват, че шизофренията не е типично наследствено заболяване. Смята се, че не се унаследява болестта, а предразположеността към нея. Т.е. децата на болните от шизофрения унаследяват повишена уязвимост към неспецифични фактори на средата с негативно влияние (стрес), които, ако са налице, могат да благоприятстват отключването на болестта. За съжаление тези фактори все още не са установени достатъчно категорично. <br /> <br /> Ако един болен от шизофрения човек създаде семейство, вероятността децата му да развият шизофрения е 12%. Ако и двамата родители са болни, рискът децата им да отключат заболяването в някой момент от живота си нараства на повече от 25%. Ето защо болните от шизофрения не бива да бъдат ограничавани в стремежа си да създават семейство и деца. Единственото разумно условие, което трябва да бъде поставяно, е наличието на пълноценна ремисия, което би им позволило да изпълнят адекватно ролята си на родители. <br /> <br /> <i><b>- Как се проверява за генетичното предаване на болестта? Какви изследвания се правят за параноидна шизофрения? </b></i><br /> - Никакви. Фамилното предаване е доказано статистически, но все още няма сигурни генетични маркери за изследване.<br /> <br /> <i><b>- Лечима ли е шизофренията?</b></i><br /> - Да. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Шизофренията е лечимо заболяване</b></u></span><br /> <br /> Съвременната клинична психиатрия разполага с високоефикасни и безопасни медикаменти за облекчаване. Широко използваните в миналото класически методи на лечение на практика вече напълно са изоставени. Силно ограничено е прилагането и на електроконвулсивното лечение, въпреки че то остава средство на избор при определени форми на заболяването. <br /> <br /> Поради обстоятелството, че все още не е известна причината за отключването и развитието на шизофренията, не съществува радикално лечение на болестта. Ето защо има тенденция понятието лечение да се заменя с понятието контролиране или облекчаване на симптомите. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Възможностите за медикаментозно контролиране на симптомите непрекъснато нарастват. </b></u></span><br /> <br /> Лекарствата, които се използват за лечение на симптомите на шизофрения, се наричат антипсихотици. От началото на 90-те години насам непрекъснато се разработват и пускат на пазара нови медикаменти, които се отличават със своята по-висока ефикасност и безопасност в сравнение с класическите медикаменти, използвани за лечение на шизофрения преди години. Тези медикаменти от ново поколение се обозначават с общото название атипични или нови антипсихотици. <br /> <br /> Освен медикаментозното лечение важна и неразделна част от индивидуалния лечебен план представляват психичната подкрепа, включването в различни програми за психо-социална рехабилитация, обучение, когнитивната психотерапия, както и оказването на подкрепа на семействата на болните. <br /> <br /> Крайната цел на лечението при шизофрения никога не бива да се ограничава само с отстраняването или намаляването на психотичните симптоми (налудностите, халюцинациите, обърканото мислене и др.). То следва да бъде насочено към <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>възстановяване на социалното функциониране на болните до ниво, максимално близко до предболестното </b></u></span><br /> <br /> Инструментът за реализиране на тази част от лечението се нарича обобщено психо-социална рехабилитация. Тя включва различни дейности, насочени към удовлетворяване на основни потребности на болните, свързани с осигуряване на достатъчни доходи, предоставяне на възможности и подкрепа за адекватна трудова заетост, осигуряване на подходящо жилище, възможност за пълноценно социално участие, обучение в различни умения и лично развитие и други.<br /> <br /> <i><b>- Колко време трябва да продължи лечението?</b></i><br /> - Повечето специалисти и изследователи препоръчват медикаментозното лечение след първия психотичен епизод да продължи минимум 1 година. След втори психотичен епизод този срок нараства на 5 години, а след трети епизод лечението трябва да продължи доживот. Установено е, че <br /> <br /> <b><span style="color: #800000"><u>значителна част от пациентите преустановяват преждевременно назначеното им лечение или не взимат редовно лекарствата си </u></span><br /> </b><br /> Този вид поведение се обозначава като лошо съдействие на лечението. Това е една от причините за по-тежкото протичане на заболяването. Ето защо трябва да се обръща сериозно внимание на нагласите, с които пациентите приемат препоръките за продължително медикаментозно лечение. <br /> <br /> Често тези нагласи са негативни и са свързани с ирационални очаквания за привикване или развиване на зависимост към назначените медикаменти. Важно е да се знае, че към антипсихотиците не се развива привикване.<br /> <br /> <b>Едно интервю на Милена ВАСИЛЕВА</b>