Весела Владева
Весела Владева е една от стотиците българки, които всяка година чуват тежката диагноза рак и започват битката за живота си. Често пъти заболяването се усложнява от липсата на лекарства или неуредиците в здравната ни система. В случая обаче борбената дама е трябвало да изживее и шока от това, че е съкратена от работа, докато се лекува от онкологично заболяване. Решението за нейното освобождаване от работа е било взето от сегашния министър на здравеопазването д-р Божидар Нанев, тогава председател на Българския лекарски съюз (БЛС), въпреки че по силата на Наредба №5/87 на министъра на здравеопазването от защита при съкращение се ползват работници и служители, страдащи от някои заболявания, между които и онкологичните.
Владева е завела дело, което спечелва и според решението на съда от 9 ноември е възстановена на работа. Сега се страхува, че кошмарът ще се повтори отново, тъй като и настоящият шеф на БЛС д-р Цветан Райчинов иска да я освободи от работа.
... Междувременно журналистката е преживяла наскоро втора операция, заради рецидив на заболяването.
Госпожо Владева, бихте ли разказали как започна всичко?
- До 26 февруари тази година, когато ми беше връчена заповедта за уволнение, бях главен редактор на списание "Medical sciense". То се издаваше от БЛС и за заеманата длъжност аз бях издържала успешно конкурс. Заедно с това бях и редактор във вестник "Quo vadis", който също се издава от Лекарския съюз. Преди година ми поставиха тежката диагноза - рак. Тогавашното ръководство на съюза се отнесе с пълно разбиране към проблема ми. През януари т.г. обаче беше избрано ново ръководство на БЛС, след което списанието беше закрито, а аз освободена от работа.
- Д-р Нанев, тогава председател на БЛС, не знаеше ли, че няма право да Ви съкращава, с оглед на заболяването Ви?
- В началото наистина не знаеше. А след издаване на заповедта за уволнение аз му занесох цялата документация по моя случай - епикриза от Александровска болница, резултатите от хистопатологично изследване, текстовете на Наредба №5 и съответстващите на казуса текстове от Кодекса на труда. За негово улеснение дори му подчертах точките и подточките, които касаят моя случай. Занесох му и молба, което не съм длъжна да правя, да преразгледа решението си по отношение на моето освобождаване от длъжността главен редактор на списанието. Той продължаваше да “играе” на неук в сферата от правни знания и да ми обяснява, че решението за моето съкращение е на Управителния съвет на съюза, а не негово лично. Затова трябвало пак с колективно решение да бъда възстановена на работа. Това обаче не е така. Управителният съвет е решил да няма списание, но моята скромна личност е освободена от работа с решение на д-р Нанев, тъй като той е работодател. В продължение на 5 месеца аз се опитвах да му обясня всичко това, но той така или иначе отказваше да го разбере. Останах с впечатление, че страда от твърде много дефицити, както в областта на правото, така и в чисто моралните норми. Той нарушава заповед на здравния министър, докато е председател на Лекарския съюз, неспазвайки Наредба №5. Недоумявах с какви очи се появи пред парламента да се кълне, че от този момент нататък (след като депутатите гласуват новия кабинет) вече няма да го прави? Колко струва клетвата на един министър? Изглежда Нанев обича да си играе с думите, без да си дава сметка какво значение и какъв смисъл е вложен в тях. Днес аз съм в правото си да питам: демокрацията изисква поравно и от министрите, и от редовите граждани да спазват законите. Ако един гражданин не се съобразява с тях, може ли да бъде избиран за министър? Знае ли Бойко Борисов за двойствения аршин, с който мери своя морал неговият министър на здравеопазването?
- Кога заведохте дело и то лично срещу д-р Нанев ли е?
- Бих искала делото да бъде срещу д-р Нанев, а не срещу Лекарския съюз, както е по закон. Прекият виновник за това не е Управителният съвет на съюза, а лично д-р Нанев. Заради неговия отказ да се съобрази с правните норми и нежеланието му да приложи закона той стана причина при цялото си безпаричие Лекарският съюз да заплати близо 6000 лв. за моето обезщетение.
На 27 февруари т.г. подадох молба до Инспекцията по труда, за да разбера дали е потърсено съгласието им за моето уволнение, тъй като така е по закон. Получих отговор, че това не е направено. Именно тогава занесох цялата документация на д-р Нанев, имах и лична среща с него.
Но, тъй като проблемът ми не беше решен, аз заведох дело в Софийския районен съд. На първото заседание, което беше на 8 юли т.г. д-р Божидар Нанев не се яви, а делото беше отложено за 28 септември.
- През това време виждали ли сте се лично с д-р Нанев?
- В края на юли, само два дни преди парламентът да гласува новото правителство, в което вече се знаеше кой ще бъде здравен министър, отново се чух с д-р Нанев. Пак му предложих да преразгледа решението си за моето уволнение и го попитах кога предпочита да предоставя документацията по моя казус на Бойко Борисов - преди да гласуват кабинета или след това. Той започна да ми обяснява как е склонен да ми плати известно обезщетение, пък и отивайки на по-висока позиция, би могъл да ми предложи по-добра и високоплатена работа от тази, която имах в списанието. По въпроса с обезщетението аз му казах, че нямам нужда от него, защото то ми се присъжда от съда. За другото просто бях изумена и с това приключи разговорът.
Малко след това той ми се обади, за да ми предложи да се видим на следващия ден, който беше събота. Той отново ми предложи същите неща. Присъстваше и д-р Валери Митрев, който сега е зам.-министър. Д-р Нанев дори ми предложи всякакво съдействие за отпускане на лекарства във връзка с моето заболяване. Аз му отказах ходатайства. Мисля, че беше непочтено да ми ги предлага. Звучеше ми като корупционна сделка от типа на "ти ще мълчиш, в замяна на еди-какво си".
- Вие избрахте да не мълчите...
- Разбира се. Аз осъдих Лекарския съюз. На 28 септември съдът ме възстанови на работа и ми присъди обезщетение от близо 6000 лв., в които се включва и хонорарът на адвоката ми. Това са пари, загубени за Лекарския съюз, а не за Нанев - уви! Веднага изпратих писмо и част от документацията до Бойко Борисов. От 9 ноември съм възстановена на работа, но къде - не знам. Д-р Райчинов, сегашният председател на БЛС, ми заяви, че поради липсата на средства няма да възстановят списанието. Друго работно място не можели да ми предложат, но щели да извървят законния път за моето повторно освобождаване от работа, като през това време ще ми плащат заплата. Т.е. след като мина на ТЕЛК, те ще се обърнат към Инспекцията по труда, за да ги попитат мога ли да бъда съкратена.
- И д-р Райчинов ли не е ли запознат, че с Вашето заболяване попадате под защитата на Наредба №5?
- Д-р Райчинов изглежда не знае, че в Наредба №5 е казано, че са защитени от съкращение хора с няколко диагнози, между които и моята. Инспекцията по труда вероятно няма да им разреши да ме съкратят и се пита в задачата какво правим оттук-нататък. Ако не бъде изпълнено предписанието на Инспекцията по труда, глобите са от порядъка на 5 000 - 10 000 лв.
Райчинов продължава да ме подлага на изпитание. Сега отново ще започваме войни, които са предварително обречени, защото аз за жалост не съм излекувана. Но това на мен ми коства емоции, стрес, които усложняват здравословното ми състояние. Още по-ужасно е, че това го правят не обикновени каруцари, а лекари - забележете! Те полагат клетва, че ще се грижат за болните... А законът ги задължава и към нещо повече от полагането на здравни грижи. Ако погледна философски на нещата, аз би трябвало да бъда спокойна за моето бъдеще и работа. Но съм толкова потресена от цялата история, защото трябва да я изживявам два пъти. Мисля, че това е непочтено спрямо мен. Толкова ми е обидно и унизително от всичко, което се случва.
И забележете. До последния миг не исках да съдя Лекарския съюз! Надявах се, че просто ще се съобразят с правните норми. Заведох делото в последния работен ден от срока, в който законно имам правото да ги съдя. Имам много сантименти към Лекарския съюз. Познавам в детайли работата на десетки български лекари. Много от тях са били мои гости на страниците на в. “Quo vadis”, на който съм била главен редактор след първото му закриване през 2001 г.
- Как върви възстановяването Ви от болестта след цялата разправия, свързана с работата?
- Докато аз се чудех как да изляза от тази ситуация, борейки се с администрацията и с това неглижиране на законите от страна на д-р Нанев, през септември ми откриха рецидив на карцинома. На 26 октомври бях на втора операция. Никой не може да каже, че това е в резултат на действията на сегашния министър на здравеопазването, макар че именно той в едно от многобройните си интервюта по телевизията заяви, че тежките заболявания се повлияват отрицателно от стреса. Логично е човек с такава диагноза да се нуждае от спокойствие и душевен комфорт. Очевидно не всички разбират така нещата. Много е трудно да се живее с такава диагноза!
Сега аз имам нужда само от моята работа, защото живея чрез нея!
Едно интервю на Маргарита Благоева
Владева е завела дело, което спечелва и според решението на съда от 9 ноември е възстановена на работа. Сега се страхува, че кошмарът ще се повтори отново, тъй като и настоящият шеф на БЛС д-р Цветан Райчинов иска да я освободи от работа.
... Междувременно журналистката е преживяла наскоро втора операция, заради рецидив на заболяването.
Госпожо Владева, бихте ли разказали как започна всичко?
- До 26 февруари тази година, когато ми беше връчена заповедта за уволнение, бях главен редактор на списание "Medical sciense". То се издаваше от БЛС и за заеманата длъжност аз бях издържала успешно конкурс. Заедно с това бях и редактор във вестник "Quo vadis", който също се издава от Лекарския съюз. Преди година ми поставиха тежката диагноза - рак. Тогавашното ръководство на съюза се отнесе с пълно разбиране към проблема ми. През януари т.г. обаче беше избрано ново ръководство на БЛС, след което списанието беше закрито, а аз освободена от работа.
- Д-р Нанев, тогава председател на БЛС, не знаеше ли, че няма право да Ви съкращава, с оглед на заболяването Ви?
- В началото наистина не знаеше. А след издаване на заповедта за уволнение аз му занесох цялата документация по моя случай - епикриза от Александровска болница, резултатите от хистопатологично изследване, текстовете на Наредба №5 и съответстващите на казуса текстове от Кодекса на труда. За негово улеснение дори му подчертах точките и подточките, които касаят моя случай. Занесох му и молба, което не съм длъжна да правя, да преразгледа решението си по отношение на моето освобождаване от длъжността главен редактор на списанието. Той продължаваше да “играе” на неук в сферата от правни знания и да ми обяснява, че решението за моето съкращение е на Управителния съвет на съюза, а не негово лично. Затова трябвало пак с колективно решение да бъда възстановена на работа. Това обаче не е така. Управителният съвет е решил да няма списание, но моята скромна личност е освободена от работа с решение на д-р Нанев, тъй като той е работодател. В продължение на 5 месеца аз се опитвах да му обясня всичко това, но той така или иначе отказваше да го разбере. Останах с впечатление, че страда от твърде много дефицити, както в областта на правото, така и в чисто моралните норми. Той нарушава заповед на здравния министър, докато е председател на Лекарския съюз, неспазвайки Наредба №5. Недоумявах с какви очи се появи пред парламента да се кълне, че от този момент нататък (след като депутатите гласуват новия кабинет) вече няма да го прави? Колко струва клетвата на един министър? Изглежда Нанев обича да си играе с думите, без да си дава сметка какво значение и какъв смисъл е вложен в тях. Днес аз съм в правото си да питам: демокрацията изисква поравно и от министрите, и от редовите граждани да спазват законите. Ако един гражданин не се съобразява с тях, може ли да бъде избиран за министър? Знае ли Бойко Борисов за двойствения аршин, с който мери своя морал неговият министър на здравеопазването?
- Кога заведохте дело и то лично срещу д-р Нанев ли е?
- Бих искала делото да бъде срещу д-р Нанев, а не срещу Лекарския съюз, както е по закон. Прекият виновник за това не е Управителният съвет на съюза, а лично д-р Нанев. Заради неговия отказ да се съобрази с правните норми и нежеланието му да приложи закона той стана причина при цялото си безпаричие Лекарският съюз да заплати близо 6000 лв. за моето обезщетение.
На 27 февруари т.г. подадох молба до Инспекцията по труда, за да разбера дали е потърсено съгласието им за моето уволнение, тъй като така е по закон. Получих отговор, че това не е направено. Именно тогава занесох цялата документация на д-р Нанев, имах и лична среща с него.
Но, тъй като проблемът ми не беше решен, аз заведох дело в Софийския районен съд. На първото заседание, което беше на 8 юли т.г. д-р Божидар Нанев не се яви, а делото беше отложено за 28 септември.
- През това време виждали ли сте се лично с д-р Нанев?
- В края на юли, само два дни преди парламентът да гласува новото правителство, в което вече се знаеше кой ще бъде здравен министър, отново се чух с д-р Нанев. Пак му предложих да преразгледа решението си за моето уволнение и го попитах кога предпочита да предоставя документацията по моя казус на Бойко Борисов - преди да гласуват кабинета или след това. Той започна да ми обяснява как е склонен да ми плати известно обезщетение, пък и отивайки на по-висока позиция, би могъл да ми предложи по-добра и високоплатена работа от тази, която имах в списанието. По въпроса с обезщетението аз му казах, че нямам нужда от него, защото то ми се присъжда от съда. За другото просто бях изумена и с това приключи разговорът.
Малко след това той ми се обади, за да ми предложи да се видим на следващия ден, който беше събота. Той отново ми предложи същите неща. Присъстваше и д-р Валери Митрев, който сега е зам.-министър. Д-р Нанев дори ми предложи всякакво съдействие за отпускане на лекарства във връзка с моето заболяване. Аз му отказах ходатайства. Мисля, че беше непочтено да ми ги предлага. Звучеше ми като корупционна сделка от типа на "ти ще мълчиш, в замяна на еди-какво си".
- Вие избрахте да не мълчите...
- Разбира се. Аз осъдих Лекарския съюз. На 28 септември съдът ме възстанови на работа и ми присъди обезщетение от близо 6000 лв., в които се включва и хонорарът на адвоката ми. Това са пари, загубени за Лекарския съюз, а не за Нанев - уви! Веднага изпратих писмо и част от документацията до Бойко Борисов. От 9 ноември съм възстановена на работа, но къде - не знам. Д-р Райчинов, сегашният председател на БЛС, ми заяви, че поради липсата на средства няма да възстановят списанието. Друго работно място не можели да ми предложат, но щели да извървят законния път за моето повторно освобождаване от работа, като през това време ще ми плащат заплата. Т.е. след като мина на ТЕЛК, те ще се обърнат към Инспекцията по труда, за да ги попитат мога ли да бъда съкратена.
- И д-р Райчинов ли не е ли запознат, че с Вашето заболяване попадате под защитата на Наредба №5?
- Д-р Райчинов изглежда не знае, че в Наредба №5 е казано, че са защитени от съкращение хора с няколко диагнози, между които и моята. Инспекцията по труда вероятно няма да им разреши да ме съкратят и се пита в задачата какво правим оттук-нататък. Ако не бъде изпълнено предписанието на Инспекцията по труда, глобите са от порядъка на 5 000 - 10 000 лв.
Райчинов продължава да ме подлага на изпитание. Сега отново ще започваме войни, които са предварително обречени, защото аз за жалост не съм излекувана. Но това на мен ми коства емоции, стрес, които усложняват здравословното ми състояние. Още по-ужасно е, че това го правят не обикновени каруцари, а лекари - забележете! Те полагат клетва, че ще се грижат за болните... А законът ги задължава и към нещо повече от полагането на здравни грижи. Ако погледна философски на нещата, аз би трябвало да бъда спокойна за моето бъдеще и работа. Но съм толкова потресена от цялата история, защото трябва да я изживявам два пъти. Мисля, че това е непочтено спрямо мен. Толкова ми е обидно и унизително от всичко, което се случва.
И забележете. До последния миг не исках да съдя Лекарския съюз! Надявах се, че просто ще се съобразят с правните норми. Заведох делото в последния работен ден от срока, в който законно имам правото да ги съдя. Имам много сантименти към Лекарския съюз. Познавам в детайли работата на десетки български лекари. Много от тях са били мои гости на страниците на в. “Quo vadis”, на който съм била главен редактор след първото му закриване през 2001 г.
- Как върви възстановяването Ви от болестта след цялата разправия, свързана с работата?
- Докато аз се чудех как да изляза от тази ситуация, борейки се с администрацията и с това неглижиране на законите от страна на д-р Нанев, през септември ми откриха рецидив на карцинома. На 26 октомври бях на втора операция. Никой не може да каже, че това е в резултат на действията на сегашния министър на здравеопазването, макар че именно той в едно от многобройните си интервюта по телевизията заяви, че тежките заболявания се повлияват отрицателно от стреса. Логично е човек с такава диагноза да се нуждае от спокойствие и душевен комфорт. Очевидно не всички разбират така нещата. Много е трудно да се живее с такава диагноза!
Сега аз имам нужда само от моята работа, защото живея чрез нея!
Едно интервю на Маргарита Благоева
