83-годишният Атанас Тончев: Живея скромно и пенсията ми стига

<i>Годините не му личат, дотолкова е свеж и енергичен. Атанас Тончев загърби 83 г. и остарява с достолепие. Приятелите му твърдят, че е беден на пари, но богат на планове и намерения. <br /> <br /> Макар и да е крехък, физически е здрав и до днес върви изправен, не крие своите симпатии или несъгласия и е искрено загрижен да помогне животът ни да стане по-добър. Със своите средства &ndash; слово, честност, съвест и морал. За разлика от своите връстници, вторачени в предсмъртния си час, в своите болки, билки и несгоди, той съхранява младежкия си дух, трудолюбието си и продължава да излъчва доброта, която заразява. </i><br /> <br /> <i>През последните години издаде 7 книги, а готови за печат са още 3. Без помпозен шум продължава да работи, да пише и издава томове от всички жанрове, но на сърцето му лежи най-вече художествената документалистика. &ldquo;Знам много и няма да си тръгна от света, докато не го разкажа на поколенията, защото смятам, че е важно да знаят повече&rdquo;, твърди неуморимият творец.</i><br /> <br /> <b>Тончев е роден на 25 януари 1926 г. в с. Дълбоки, Старозагорски окръг, но расте в Бургас. Там завършва търговската гимназия и веднага е назначен за учител, а едва 20-годишен става и директор на прогимназия в бургаското село Голица. По-късно следва във Факултета за стопански и социални науки при СУ &ldquo;Климент Охридски&rdquo;, още студент е назначен като щатен журналист и остава на такава работа завинаги. От младини печата стихове, разкази и фейлетони. <br /> <br /> Извървява почти цялата служебна йерархия в профсъюзния печат. Отличен е с орден &ldquo;Кирил и Методий&rdquo; в трите степени, със Златно перо на СБЖ, златен орден на труда и др. От 55 г. е член на СБЖ. Над десетилетие членува в Съюза на независимите писатели и е дългогодишен член на ръководството му. Има син художник, дъщеря строителен инженер, двама внуци. Живее сам - децата са пораснали, любимата съпруга е починала.</b><br /> <br /> <i><b>- Тончев, според социолозите ти си средностатистически пенсионер. Как се справяш? Стига ли ти пенсията или си принуден непрекъснато да търпиш лишения?</b></i><br /> - Не се оплаквам, парите ми стигат. Пенсията ми е 350 лв., защото се пенсионирах на ръководен пост при старите условия, харчовете ми не са големи, защото живея скромно и разноските по жилището си ги плащам. Но не всички от моите колеги журналисти могат да кажат същото, особено пенсиониралите се след 1997-а, след която почти са осигурявани върху минималната заплата.<br /> <br /> <i><b>- В последните месеци в. &ldquo;Над 55&rdquo; играе главна съорганизаторска роля за създаването на Българска асоциация на пенсионерите. Идеята е всички възрастни, разпилени в 19 съюза и партии, да се обединят в една, да участват в избори, да влязат в парламента и да започнат най-накрая да излъчат свои представители в парламента и активно да участват в решаването на съдбините си. Какво смяташ за това? </b></i><br /> - Ние сме особена държава. Някога имахме 17 профсъюза, през петдесетте на м.г. В ново време пък се появиха два синода. Сега в момента партиите са 350, земеделските съюзи са 15, СДС също се разцепи на няколко съюза, роят се същевременно всякакви други партийки, сдружения и какви ли не организации. Не съм за обратното, но ми идват твърде много някак си. Парадоксално според мен е и това, че малката България има парламент с 240 депутати! Аз смятам, че наполовината са предостатъчно! Да не говорим за безброя министерства, държавни агенции и институти и прочее държавни учреждения. Кому е нужно и защо всичко това? Така че не съм много ентусиазиран от създаването на поредна партия на пенсионерите, защото ми е трудно да си представя, че ще се постигне някакъв синхрон, единомислие, единодействие в името на общата идея. Пенсионерите са най-различни хора &ndash; има и милионери, има и клошари, някои са много десни, другите пък много леви, как ще им промениш политическите убеждения на базата на пенсиите? Ами че едните вземат някакви си стотина лева, другите се сърдят, че таванът ги ограничава. Може да се отстояват принципи за повече загриженост към възрастните, но не и да се постигне някакъв консенсус за доходите. Идеята по принцип е много добра, но се съмнявам в резултата. Искам обаче правилно да ме разбереш, искрено им пожелавам истински успех!<br /> <br /> <i><b>- Водещото е положението на пенсионерите у нас. Как смяташ, че ще се подобри?</b></i><br /> - Отчайващ факт е бедственото положение на българските пенсионери! Аз вземам добра пенсия, но как живеят хората със 150 лв. месечно? Ами че с тях само лекарствата не можеш да си купиш! Да не говорим за тока, парното, водата. За храната никой не се сеща да говори. Една шепа хора вземат големи пенсии, за другите остават жалки трохи. Нашите заплати, на интелигенцията, не бяха от големите, затова и днес пенсиите са такива. Някогашната заплата на Николай Гяуров беше 160 лв., колко пенсия можеш да получаваш при този скромен доход, върху който те осигуряваха? Някога не можеше да се доосигуряваш, така че избор нямаше. Оперният певец Никола Николов допреди пет години вземаше 87 лв. пенсия! Не е нормално една чистачка или портиерът да получават толкова пари за старост колкото лекарят, писателят, художникът! Един ден ми се доплака, като видях поета Иван Рудников, застанал на едно кюше, изчака да минат хората, грабна чифт обувки от кофата и побърза да се скрие. <br /> <br /> <i><b>- Защо напусна Съюза на независимите писатели, чийто зам.-председател беше? Не смяташ ли, че ролята на гражданското общество, на професионалните и творчески съюзи е тъкмо тази &ndash; да отстояват интересите на своите членове? Синдикатите участват в Тристранния съвет за социално партньорство, но творческите не. А в САЩ неотдавна синдикатите на артистите, художниците, музикантите и прочее стачкуваха, докато не постигнаха споразумение с правителството за двойно, дори тройно по-високи надници. Това не е ли пример, към който и ние да се стремим?</b></i><br /> - За съжаление у нас нещата стоят по по-различен начин. Ние имаме сега засега осем писателски съюза, но можем да осъмнем и с повече. Веднага след 10 ноември от Съюза на българските писатели се отдели Обединение на писателите на СДС с шеф Михаил Неделчев. След това се обособи Съюзът на независимите писатели. После се образува Съюзът на свободните писатели, а накрая се нароиха още четири съюза. Аз нямах намерение, но приятели ме убедиха да стана член на независимите и десет години бях там, 2 години главен секретар и 5 години заместник-председател. Защо се отказах ли? Ами този съюз деградира. Удариха го само на промоции, на бройки, никаква творческа съюзна дейност няма, за какви интереси да говорим, просто не исках да си губя времето повече! Специално проверих как се регистрират сдруженията с нестопанска цел. <br /> <br /> Много лесно! Никой не те пита кой си и какъв си, имаш ли нужните качества или съвсем не. В точка 19 от Закона за сдруженията с нестопанска цел се казва, че можеш да събереш трима души съидейници, да си създадете устав, да отидете в съда и да се регистрирате. И се обявявате като сдружение &ndash; ако искате съюз, примерно писателски. Затова написах в една статия, че куцо и сакато влиза в писателските ни съюзи без никакви критерии, без нищо да създават, плащат и си издават книгите, правят им промоции, а като погледнеш - книгите без смисъл и без съдържание, а промоциите пък - &rdquo;На първия ред поет до поет, на втория няма аудитория&rdquo;. Някога, за да станеш кундурджия даже, се искаше майсторско свидетелство, а за да стигнеш до свидетелство за майстор, трябва първо да положиш изпит, за да видят, че я можеш тая работа, пък тогава да те назначат за калфа, та чак след практикуване да се явиш на изпит и за майстор. Сложна работа! Не е да речеш и &ndash;хайде! Всичко на тепсия!<br /> <br /> <i><b>- Като човек, живял в три епохи, двадесет години от началото на демокрацията какво мислиш за дълго продължаващия преход и за сегашната действителност? </b></i><br /> - Не може еднозначно да се преценява. При социализма имаше груби грешки, това беше извращение на една иначе добра идея, и все пак в социалната ни област нещата бяха твърде далече от сегашните. Не само че пенсионерите ни не мизерстваха, нямаше просяци, нямаше решетки на жилищата, съучениците не се избиваха. Ако съдим за демокрацията по днешния й резултат, ние сме отчайващо далеч от нейните идеи.<br /> <i><b><br /> - Имаш ли надежда и добри очаквания от сегашното правителство?</b></i><br /> - Бойко Борисов тръгна с големи обещания и активно контактува с хората, приемат го добре, но досега само критикува. Той тръгна с една силно негативна политика. А от него народът трепетно очаква да спре корупцията, да прати виновните в затвора и да направи нужното, така че дивият капитализъм, който измести уж лошия социализъм, да придобие човешки облик и да може да се живее! Говори се, че имаме вече свобода на словото и на печата, но защо се заблуждаваме. На словото да, но на печата? Печатът е такъв, какъвто го искат издателите. Който плаща, той поръчва музиката, това си е!<br /> <br /> <b>Eдно интервю на Надежда СТАМБОЛИЕВА</b>