Проф. Белчо Белчев: Синът на Вълко Червенков се самоуби след безумно пиянство!

Парижка балерина ме вкара в капана на Мирчо Спасов и Петър Гогов

24 Ноем. 2009, 12:09 11592 прочита 0 коментара

Проф. Белчо Белчев: Синът на Вълко Червенков се самоуби след безумно пиянство!

Дори и приятелството на Белчев със семейството на Червенков (вляво) не го спасява от концлагера.

Парижка балерина ме вкара в капана на Мирчо Спасов и Петър Гогов

Наш учен осъществи мечтата на Айнщайн, като създаде уникална инсталация с разход на енергия под теоретичния минимум! С изобретението на бъдещето, което е откраднато от холандци, той си спечелва в САЩ прозвището “новият Джон Атанасов”. Вече 9-а година инсталацията стои, овързана с корабни вериги, в университета “Van Twente”, а българското посолство в Хага не си мърда пръста... Проф. Белчо Белчев, който е председател на Секцията по атомен анализ в Университета Токио-Осака, не е допуснат дори до двора на нашата амбасада в Холандия. А многофункционалното изобретение на учения, обявен за инженер № 1 в класацията на БАН, бори луда крава, смет, радиация и може да реши болния проблем на Бойко Борисов – битовите отпадъци. Физикът проф. Белчев е и един от малцината спасили се концлагеристи от остров Персин. Оцелелият от мрачното царство на Мирчо Спасов и Петър Гогов сега пише спомените си за българския ГУЛАГ и разказа за някои от кошмарните епизоди от пребиваването си в “лагера на прасетата”. - Проф. Белчев, вие сте син на богат фабрикант, но животът ви е низ от изпитания, възходи и падения… Разкажете на нашите читатели за &bdquo;лагера на смъртта”, в който сте били. - Попаднах на остров Персин в лагера Белене през 1958 г. Бях 24-годишен. Формалният повод – поръчков материал, излязъл през февруари във в. “Студентска трибуна”. В очерка “Зараза” бях наречен “мъртва душа, която загнива приживе от разврат, пиянство, безделие, алчност, картоиграчество”. Истинската причина беше, че карах кола, носех часовник и бях в една компания с по-големия брат на Вълко Червенков. За младата читателска аудитория – Вълко Червенков бе пръв партиен и държавен ръководител до 1954 г. После го низвергнаха. Неговият по-малък брат Борис бе завършил “Роберт колеж” в Цариград. Бях приятел и със сина му Володя – красив и умен. Той загина много млад при мистериозни обстоятелства и тръгнаха слухове за убийство. - Каква е истината, тя и до днес не е ясна? - Бях свидетел и знам, че Володя умря нелепо и никой не го е убивал. С него се сприятелих през студентските си години. Беше завършил електроинженерство в Съюза. По-голям от мене с 3 години. Разбираше си от работата. Но имаше странно и страшно пиянство Ставаше като сомнамбул, говореше се, че това е семейна черта. Ожени се за красивата щерка на акад. Хаджиолов – Кремена. Говореше прекрасно английски, фин човек. Обичаха го във всички нощни заведения в София. Ръсеше много пари. Вълко Червенков подари на сина си ЗИМ, голям почти колкото ЗИЛ. Даде му и апартамент на ул. “Любен Каравелов”. По онова време Червенкови живееха в блока на Политбюро, до Спортната палата. Апартаментът им беше над 300 квадрата. - Вие не страдахте ли, кооперацията е била ваша? - Не беше моя, а на брата на баба ми – сливенския текстилец Минов. На 10 септември го убиха и досега нямаме смъртен акт. Затова не можахме да си върнем имота. Но аз бях чест гост в дома на Червенкови и не завиждах. Вълко беше женен за сестрата на Георги Димитров - Елена. Той пое кормилото на властта от него, а след смъртта на Сталин постепенно започнаха да го тъпчат, та чак до 1980 г., когато умря сам в малка виличка. След като Вълко беше свален от власт, в дома му се настани дясната ръка на Тодор Живков – Митко Григоров. Но на тавана останаха бюстовете от бронз на Вълко. Много! Тогава Володя реши, че можем да изкярим някой лев, като ги продадем. Тръгнахме да ги крадем четирима приятели Охраната долу не ни спря. Едната “хилка” обаче изпусна бюста, вдигна се шум до небето, изскочи Митко Григоров и се разкрещя: “Махайте се, пияници!”. Избягахме. Много е страшно да паднеш отвисоко. Володя се разплака, че вече не е между силните на деня. На всичкото отгоре и майка му пострада тежко при катастрофа. Скоро след това той загина нелепо. - Как стана това? - Събирахме се компанията, както обикновено, в любимата си кръчма “Палма” на ъгъла на ул. “Шишман” и “Славянска”. С нас бяха акад. Кръстанов, големият бас Алексей Милковски, акад. Каишев и задължителните красиви интелектуалки. На поразия се лееше коняк с лимонада, а в чиниите – вълшебен паламуд. Володя отиде до тоалетната и сякаш се изпари. После изведнъж се появи пред вратата на заведението. Просто прескочил наквасен през прозорчето, а управителят рече: “Добри хора с лоши навици, напуснете!” И Вова отиде да си допие в безистена на “Граф Игнатиев”. Там, под звуците на шансона, танцувал на козирката на първия етаж и паднал смъртоносно. Случаят се потули. Известно време диреха убиец, после казаха, че е инцидент. Това беше денят, в който Тито посети Живков. - Не използвахте ли връзките си с Червенкови, за да не влезете в Белене? - Нямах време. Вземат те и изчезваш. Водеха ме не политически, а криминал, затова не съм получил и обезщетение досега. Всъщност бях натрупал много негативи. Никой не обичаше умните хора. Докато следвах, работех и при племенника на убития по царско време ген. Владимир Заимов. Имах и свой бизнес – сглобявах магнетофони “Грундиг” с части от чужбина и ги пласирах. Бачках и в авторемонтна работилница. Спечелих пари и си купих една от първите коли в София “Адлер Юниор” с бял номер 0310 – третата кола в столицата. В празнични дни излизах с песа си - сибирски вълк, облечен като западняк. През 1957 г. дойде световноизвестното ревю “Париж върху лед”. Примата бе световноизвестната красавица Надин Далмен. Един хубав ден дойде в работилницата ми да й оправя форда. И си станахме близки. Заживяхме в хотел “Балкан” (сега “Шератон”). Е, как да ме пропуснат другарите? - Не подозирахте ли, че ви дебне опасност? - Не ми пукаше. Живеех хазартно, това не беше моят свят. Арестуваха ме внезапно на пл. “Славейков”. Закараха ме в подземието на Софийския централен затвор. Сутринта с още 60 души отпътувахме за Белене с конски вагони. До остров Персин имаше понтонен мост, строен от германци. Подкараха ни с тояги през тополовата гора и така стигнахме до бараки зад бодлива тел и въоръжена охрана. Попаднах в зловещото МВР поделение, което се водеше секретно под № 0789. Лагеристите бяхме 2800 души. Някои извадиха късмет. На следващата година “адът” беше закрит, а 166 нещастници прехвърлени в новооткрит лагер в Ловеч, известен като “Трудова група” или “Слънчев бряг”. И там бе много страшно. 14-часов каторжен труд и побоища. Но аз се измъкнах от черния списък, помогна ми старшина. - Как го намерихте сред касапите? - И там имаше добри хора. Животът беше непоносим, но искам да се знае, че много от нещата, които се наговориха след 1990 г., не са верни. На Персин никога не са хранили прасетата с трупове! В един лагер с концлагеристи не може да има свинеферма. Ако са хранели прасета с хора, после как ще яде охраната свинско! Все пак там не работеха канибали. - Тодор Живков твърдеше, че не знае за издевателствата. - Не може да не е знаел, въпреки че малцина са наясно, че лагерите са създадени не от него, а от Александър Стамболийски на 7 май 1923 г. При всички случаи за лагерите знаеха Мирчо Спасов, Петър Гогов, Ръжгева, Газдов. Режима те го бяха измислили. Ставаше се сутрин в 4-5 ч. Дневната норма – товарене на 20 кубика камъни. Храната – цвекло, зеле, спанак, бобена чорба. Бой с гумени маркучи и тояги. Целта – ликвидиране на достойнство и самочувствие. Имах &bdquo;честта” Петър Гогов лично да ме рита по лицето Това стана, след като човечен старшина ми подписа бележка за освобождаване преди закриването на лагера. Трябваше да чакам конвой и се бях свил като куче на земята. Тогава Гогов ме изрита с голямо вдъхновение. За него не бях човек. Той беше обикновен садист, изрод със завършено второ отделение. Циганите бяха параванът на тези хора, поставени тук от висшестоящите. Съжалявах ги, защото ги тормозеха повече от нас. - Разбрах, че сте щели да се издавите от фекалии… - Когато Дунав преливаше, помийните ями заливаха бараките почти догоре и се качвахме по наровете. Спасов разпореди болните да не се изпращат за лечение и труповете да не се връщат на близките. Указанието му било дадено от Тодор Живков, оправдаваше се той. - Да, но вие по чудо сте успели да се спасите и сте един от най-известните изобретатели физици на света. Имате патенти в над 30 развити страни. - Аз съм от оцеляващите, може би късметът е на моя страна. Никога не рухнах, но и сега не ми е хубаво. “Вятърът на промяната” издуха напълно фондовете за изобретателска и новаторска дейност у нас. Тогавашният закон не даваше на учените да имат свои патенти. Собственик беше държавата. Особено силен интерес към мое изобретение проявяваше най-голямата машиностроителна фирма в Швейцария “Зулцер” и ми пратиха покана, но Илко Ескенази отказа да ме пусне. След около месец излезе правителствено решение да се създаде специализирано предприятие – завод за производството на изобретението ми. Демокрацията настъпваше алчна, гола и гладна. А човекът от ЦК, който ме спря от странство, беше станал демократ и вицепремиер. Научноизследователските институти се приватизираха, а апаратурата се разграбваше. Един ден получих от адвокатите си в Ню Йорк от фирма KLEIN&VIBBER, че американската фирма “DRY vac” е започнала изработването на инсталацията. Имах малко пари, доразработих нова идея и я регистрирах на мое име. Инсталацията направих в машинната база на НДК. С шефа му Христо Друмев се познаваме от деца. В машинната база идваше млад холандец - Патрик. През 1999 г. прототипът беше завършен и изложен в музея “Земята и хората”. Проф. Малеев ме помоли да изложа машината, защото министърът на околната среда Евдокия Манева искала да се представи с нещо на 22 април – Денят на земята. Тежкото 1 тон изобретение изложихме във фоайето, а министър Манева тъкмо тръгна към нея и се загледа в една дантелена рокля в цикламен цвят, нахлузена върху дама. След като гледа 10 минути, подмина експоната и отпраши към шведската маса. “Видя ли колко струваш в България?”, попита Патрик, а после машината бе изнесена зад гърба ми от новосъздадена българска фирма с комсомолски капитали. Не без участието на Патрик, който каза, че “спасил” инсталацията. Тя и досега е овързана в корабни вериги и вече не е собственост на България. Други печелят милиони от нея. Ние не знаем колко красиви мозъци са разпилени по света… Едно интервю на Ванина ЗДРАВКОВА