Милозливи хора оставят скромното си подаяние в черната възглавничка на просяка.
43-годишният Асен Иванов е просяк-уникат. Няма ръце и крака. Нито може да се почеше, нито да протегне длан за милостиня, камо ли да се нахрани или да изпие чаша вода. Стои като мумия в инвалидната си количка пред паметника на войводата Димитър Маджаров в Кърджали.
След дълго “ухажване” и скромна лепта на репортера на “Доктор” е позволено да приседне до живия труп, решил се най-сетне да проговори. Откровенията на Асен биха изправили на крака поне дузина души, приготвили въжето си за бесене.
Краката на просяка са изрязани до таза. Седи буквално на... дупето си. Нагоре е същата картинка.
Там, където трябва да има ръце, няма нищо. Единствено стърчи някакво подобие на крайник, отсечен като с меч от лакътя нагоре, който се мандахерца във въздуха.
Скоро обаче ще се прости и с него,
тъй като зловещата болест го е подпукала. Пуши му се страхотно. Палвам цигарка, слагам я в устата му, жадно поема дима й. Тъй като съм се приготвил предварително, вадя патронче уиски и стотина грама шпек-салам. Всичко му подавам право в устата. Шаш за минувачите! За час репортерът на народното издание се превръща и в болногледач, и в душеприказчик.
“Бях голям вагабонтин. На бабаитлък никой не можеше да ми се опре. Не ме гледай, че днес съм останал половин човек. Много бели правих - кражби, обири. Пребивах човек за едното нищо. През ръцете ми, дето вече ги няма, да знаеш що кръв е изтекла... Един ден трудов стаж нямам. И защо да бачкам, след като всичко наготово ми се доставяше. Абе, разбойник от класа. Шайка от десетина пунгаши, измекяри, на които бях тартор, ми доставяха какво ли не. Кеф ти плазмен телевизор, кеф ти златни бижута...”, подхваща невероятния си разказ Асен.
По време на “черния” си период дори завъжда семейство. Жени се за хасковлийската красавица Лиляна, която му ражда две дъщери. В момента те са щастливо омъжени в града край Арда.
Даряват го с шест внуци. Всеки закъсал от многобройната му фамилия днес търчи за някой лев и най-безцеремонно си го прибира от черната възглавничка, където милозливи турци и българи оставят скромната си лепта. На ден Асен Иванов събира около 15-20 лева. Освен да тегли на най-близките си една звучна майна наум, нищо друго не му остава. А и какво би могъл да направи? - дори не може да преброи подаянията си.
Изведнъж живият труп “обръща плочата”, наблягайки на нещастието си. Причинно-следствената връзка, наричана още карма, “ухае” от всичките сетива на Иванов. Да беше пострадал при катастрофа, влак да беше смазал крайниците му, иди-дойди. Но преди три-четири години се убол на някакъв трънак и в тялото му стартира зловещата болест, наречена гангрена бюргер, която
продължава да разяжда месата му
Защо точно при него? Ами всеки вече плаща греховете си...
“Всичко започна с ужасни болки. Не обърнах внимание. Гангрената потегли от големия палец на крака ми. Изрязаха пръстите ми на крайника, сетне го клъцнаха целият до седалището. Но болестта, мамка й, вече си бе намерила удобно гнезденце в тялото ми. Така, след няколко операции, останах без ръце и крака. Хиляди благодарности на д-р Кемалов от Хасково. Той “точеше” трионите и скалпелите, той режеше на поразия. Ако не беше той, отдавна да съм ритнал камбаната. Сега му предстои да ми клъцне и лявата ръка чак до рамото - виждаш я, нали, останала е от лакътя нагоре”, нищи разказа си на ужасите Асен.
Той се отдава на остриетата почти мазохистично, с чисто съзнание. Предлагат му райски газ, етер.
Настоява за местна упойка. След кошмарните интервенции, превърнали го в жив труп,
целува за последно отрязаните си ръце и крака
Сбогува се с тях, преди да потеглят директно към човешкия “екарисаж”. Изпитва ли така наречената “фантомна” болка, питам го аз. “Разбира се! Събуждам се по никое време след полунощ. Пикае ми се като ватман при Вакарел, да ме простиш. И като нормален човек тръгвам към кенефа. Но съм “забравил”, че съм без ръце и крака. А някаква невидима сила ме тласка сам да си извадя оная работа и да се облекча. Не съм се простил с илюзията, наречена бабаитлък. Все едно имам и ръце, и крака. Но там, където са били, боли. Да знаеш само как боли!”
Има ли още какво да се реже от тялото му? “Ами има! Та аз вече нямам оросяване. Всеки ден гълтам с шепи съдоразширяващи лекарства, аулин за при-тъпяване на болката, булката ме маже с фелоран. Хаповете ми излизат към 100-150 лв. След два-три часа в инвалидната количка се схващам. Хал-хабер си нямам д-р Кемалов какво още ще кълца, барем да ми даде още някоя-друга година животец. От 2005 г. все ме режат. Тая пущина не може да се спре! За известно време се възстановя, после хайде пак. Май месец тази година ми отрязаха десния крак, след това дясната ръка. През ноември пак лягам на операционната маса. Какво ще правят с мен, не знам. Това, моето, живот ли е?! Да не можеш и да се самоубиеш?!”, изплаква мъката си пред “Доктор” просякът-уникат.
Георги АНДОНОВ, Кърджали
ДОСИЕ
Гангрена бюргер е заболяване, което протича в рамките на 10-15 години и поразява всички органи в човешкото тяло, твърдят специалисти. Дължи се на автоимунен процес, в резултат на който се развива възпаление на средните и малки артерии и вени. Началото е бавно, но мъчително. Появяват се локални болки - отначало при ходене, а по-късно и при покой. Следващата “стъпка” е ампутация на всички поразени части - пръсти на ръцете и краката, на самите крайници. Смъртният изход настъпва с разяждане на тялото, подобно на чумата.
След дълго “ухажване” и скромна лепта на репортера на “Доктор” е позволено да приседне до живия труп, решил се най-сетне да проговори. Откровенията на Асен биха изправили на крака поне дузина души, приготвили въжето си за бесене.
Краката на просяка са изрязани до таза. Седи буквално на... дупето си. Нагоре е същата картинка.
Там, където трябва да има ръце, няма нищо. Единствено стърчи някакво подобие на крайник, отсечен като с меч от лакътя нагоре, който се мандахерца във въздуха.
Скоро обаче ще се прости и с него,
тъй като зловещата болест го е подпукала. Пуши му се страхотно. Палвам цигарка, слагам я в устата му, жадно поема дима й. Тъй като съм се приготвил предварително, вадя патронче уиски и стотина грама шпек-салам. Всичко му подавам право в устата. Шаш за минувачите! За час репортерът на народното издание се превръща и в болногледач, и в душеприказчик.
“Бях голям вагабонтин. На бабаитлък никой не можеше да ми се опре. Не ме гледай, че днес съм останал половин човек. Много бели правих - кражби, обири. Пребивах човек за едното нищо. През ръцете ми, дето вече ги няма, да знаеш що кръв е изтекла... Един ден трудов стаж нямам. И защо да бачкам, след като всичко наготово ми се доставяше. Абе, разбойник от класа. Шайка от десетина пунгаши, измекяри, на които бях тартор, ми доставяха какво ли не. Кеф ти плазмен телевизор, кеф ти златни бижута...”, подхваща невероятния си разказ Асен.
По време на “черния” си период дори завъжда семейство. Жени се за хасковлийската красавица Лиляна, която му ражда две дъщери. В момента те са щастливо омъжени в града край Арда.
Даряват го с шест внуци. Всеки закъсал от многобройната му фамилия днес търчи за някой лев и най-безцеремонно си го прибира от черната възглавничка, където милозливи турци и българи оставят скромната си лепта. На ден Асен Иванов събира около 15-20 лева. Освен да тегли на най-близките си една звучна майна наум, нищо друго не му остава. А и какво би могъл да направи? - дори не може да преброи подаянията си.
Изведнъж живият труп “обръща плочата”, наблягайки на нещастието си. Причинно-следствената връзка, наричана още карма, “ухае” от всичките сетива на Иванов. Да беше пострадал при катастрофа, влак да беше смазал крайниците му, иди-дойди. Но преди три-четири години се убол на някакъв трънак и в тялото му стартира зловещата болест, наречена гангрена бюргер, която
продължава да разяжда месата му
Защо точно при него? Ами всеки вече плаща греховете си...
“Всичко започна с ужасни болки. Не обърнах внимание. Гангрената потегли от големия палец на крака ми. Изрязаха пръстите ми на крайника, сетне го клъцнаха целият до седалището. Но болестта, мамка й, вече си бе намерила удобно гнезденце в тялото ми. Така, след няколко операции, останах без ръце и крака. Хиляди благодарности на д-р Кемалов от Хасково. Той “точеше” трионите и скалпелите, той режеше на поразия. Ако не беше той, отдавна да съм ритнал камбаната. Сега му предстои да ми клъцне и лявата ръка чак до рамото - виждаш я, нали, останала е от лакътя нагоре”, нищи разказа си на ужасите Асен.
Той се отдава на остриетата почти мазохистично, с чисто съзнание. Предлагат му райски газ, етер.
Настоява за местна упойка. След кошмарните интервенции, превърнали го в жив труп,
целува за последно отрязаните си ръце и крака
Сбогува се с тях, преди да потеглят директно към човешкия “екарисаж”. Изпитва ли така наречената “фантомна” болка, питам го аз. “Разбира се! Събуждам се по никое време след полунощ. Пикае ми се като ватман при Вакарел, да ме простиш. И като нормален човек тръгвам към кенефа. Но съм “забравил”, че съм без ръце и крака. А някаква невидима сила ме тласка сам да си извадя оная работа и да се облекча. Не съм се простил с илюзията, наречена бабаитлък. Все едно имам и ръце, и крака. Но там, където са били, боли. Да знаеш само как боли!”
Има ли още какво да се реже от тялото му? “Ами има! Та аз вече нямам оросяване. Всеки ден гълтам с шепи съдоразширяващи лекарства, аулин за при-тъпяване на болката, булката ме маже с фелоран. Хаповете ми излизат към 100-150 лв. След два-три часа в инвалидната количка се схващам. Хал-хабер си нямам д-р Кемалов какво още ще кълца, барем да ми даде още някоя-друга година животец. От 2005 г. все ме режат. Тая пущина не може да се спре! За известно време се възстановя, после хайде пак. Май месец тази година ми отрязаха десния крак, след това дясната ръка. През ноември пак лягам на операционната маса. Какво ще правят с мен, не знам. Това, моето, живот ли е?! Да не можеш и да се самоубиеш?!”, изплаква мъката си пред “Доктор” просякът-уникат.
Георги АНДОНОВ, Кърджали
ДОСИЕ
Гангрена бюргер е заболяване, което протича в рамките на 10-15 години и поразява всички органи в човешкото тяло, твърдят специалисти. Дължи се на автоимунен процес, в резултат на който се развива възпаление на средните и малки артерии и вени. Началото е бавно, но мъчително. Появяват се локални болки - отначало при ходене, а по-късно и при покой. Следващата “стъпка” е ампутация на всички поразени части - пръсти на ръцете и краката, на самите крайници. Смъртният изход настъпва с разяждане на тялото, подобно на чумата.
