Вера Маринова: Не се развеждам и не съм лесбийка

<i>Вера Маринова-Аткинсън е новият член на журито на &bdquo;Dancing Stars 2&Prime; на мястото на Мария Гигова. Родената в Горна Оряховица журналистка е&nbsp; носителка на две световни титли и бронзов медал с националния ансамбъл по художествена гимнастика &ndash; 1967, 1969 и 1971 г. Завършила е право. Изненадващо обаче й предлагат да стане спортен коментатор на БНТ...<br /> <br /> Вера е омъжена за англичанина Джон Аткинсън и се е установила в Лондон. Заема длъжността &bdquo;Медии и PR&ldquo; към Английската федерация по гимнастика. Има две деца. </i><br /> <br /> -<b> Вера, искаш ли да ми кажеш най-жълтата клюка, която си чула за себе си? Последните, които съм чул за теб, са, че се развеждаш, втората е, че се развеждаш, понеже си лесбийка и имаш връзка с някои от гимнастичките в Англия?</b><br /> - Тази клюка е много стара. Виж какво, една жена, ако не ходи с мъже, или определено, ако няма любовници и не я виждат с мъже, за нея казват, че е лесбийка. В противния случай знаеш пък каква е - к... Това, изглежда, са двете възможности! /смях/ Жени, които са на открито, в общественото пространство, ще бъдат винаги или едното, или другото. Я да те питам нещо делово - да доведа ли Джон за жури?<br /> <br /> <b>- Да поясним на тези, които не знаят. Джон е съпругът ти. Какво да ти кажа, ако това искаш, да знаеш, че веднага ще ви разнищят в медиите. Може да стигнете до развод.</b><br /> - Точно за това те питам <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>да го поканя ли и него в шоуто, за да оборим слуховете, че се развеждаме?<br /> </b></span><br /> Той и без това пътува през тези дни.<br /> <br /> <b>- Покани го. Каква ти е Клара Маринова? Бяха пуснали слух, че сте сестри, а има и виц за вас двете?</b><br /> - Кой пусна клюката, че сме сестри идея нямам. Историята има и продължение. Баща ми, Бог да го прости, седи на една пейка и се препича със старци в един санаториум. Това става в началото на 90-те години. От дума на дума, старците започват да дискутират сестрите Клара и Вера Маринови. Баща ми става и им вика:&rdquo; Чакайте бе, хора! Вера ми е дъщеря, но Клара не ми е. Вера ми е дъщеря, а имам и син, но нямам друга дъщеря&rdquo;. А те му казват: &ldquo;Ти ли ще ни кажеш? Откъде знаеш?!&rdquo;. Та това е клюката. А заключителните думи на баща ми бяха: &ldquo;Като развъртях бастуна...&rdquo;. <br /> <br /> <b>- Как така завършваш право и изведнъж - гимнастика? </b><br /> Вървяха успоредно. Аз се занимавах с балет от дете. Дори когато първия път отидох съвсем сама, ме хванаха за врата и ми казаха да порасна малко и тогава да отида. Навремето се започваше по-късно. Това си е просто някакво влечение и страст към танца. Някъде към 8-9-годишна започнах да се занимавам. В последствие учих в 8-о училище на ул. &ldquo;Шишман&rdquo; и мина Милена Камберова, треньорка, да си подбира деца&hellip;<br /> <b><br /> - Как постъпи в БНТ? </b><br /> - Гръм от ясно небе. Абсолютно неочаквано. Поканата дойде по телефона от Лили Василева. Лека й пръст! Тя бе секретар на Българската федерация по художествена гимнастика. Аз бях спряла да се състезавам вече. И просто си избирах пътя, оттам насетне какво ще правя. Имах покана от вестник &ldquo;Народен спорт&rdquo;, да стана журналистка и да пиша за тях, и дори бях в &ldquo;Спорт&rdquo;. <br /> <br /> Куриозното беше, че в същата вечер, като се върнах в къщи от тази среща със &ldquo;Спорт&rdquo;, с Василева, Лили Цветкова ми се обажда и казва: &ldquo;Вера, ти какво правиш? Интересува се Манченко!&rdquo;<br /> <br /> <b>- Колко години изкара в телевизията?</b><br /> - От януари 1973 г., за първи път стъпих там, до юни 1995 година.<br /> <b><br /> - Уволниха ли те или ти напусна?</b><br /> - Не, не са ме уволнявали. Аз напуснах.<br /> <br /> <b>- Вярно ли, че си дошла да печелиш пари като член на журито, защото не ти стигат тези, които печелиш в Англия?! <br /> </b>- /смях/ Остави ми малко време, да се посмея. Това, което ме накара да приема поканата на Слави, беше отново предизвикателство към самата мен. Защото няма нищо по- страшно от човек, който се самоизживява като някаква сериозна антика от миналия век. Понякога трябва да излизаме от рамките си и да правим нещо, което не ни е съвсем в стила.<br /> <br /> <b>- Това, че летиш всяка събота и неделя не ти ли пречи?</b><br /> - Аз съм свикнала. Дотолкова съм свикнала, че не ми прави впечатление дали съм на волска каруца или на реактивен самолет. <br /> <br /> <b>- Какво ще кажеш за колежката ти Нешка Робева от конкуренцията?</b><br /> - За Нешка Робева мога да кажа само хубави неща. Това е един безкрайно кадърен човек.<br /> <br /> <b>- Тя се самонарече кучка? Би ли се изразила така за себе си?</b><br /> <b>-</b> Нешка има чувство за хумор. А всеки, който има чувство за хумор, е за уважение.<br /> <br /> <b>- Знам, че и ти имаш чувство за хумор, и то много тънко.</b><br /> - Разбира се, че бих се нарекла кучка, но защо да се повтаряме. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Бих се нарекла едър рогат хищник.<br /> </b></span><br /> <b>- Познаваш ли Сашка Васева?<br /> </b>- Коя е Сашка Васева?<br /> <b><br /> - Фолк певицата, първата, дупнишката мадона.</b><br /> - Какво е направила?<br /> <br /> <b>- Заядоха се с Нешка коя е по- по- най, станаха скандали.</b><br /> - Я стига...<br /> <br /> <b>- Добър работодател ли е Слави? </b><br /> - Е, не знам, ние сме се видели два пъти за ръкостискане. Почти не сме говорили с него. Струва ми, че е добър като работодател. И ще ти кажа защо. Аз съдя по екипа му. Това са млади хора. Асистентите, тези, които ми се обаждат по телефона, гримьори, стилисти. Млади хора, чевръсти. Няма разтакаване.<br /> <br /> <b>- Ще ми кажеш ли хонорарът добър ли е?</b><br /> - Изобщо не сме го коментирали този хонорар.<br /> <br /> <b>- Не си ли подписала договор?</b><br /> - Договор ще подпиша. Но това, което се коментираше повече, беше дали моето време ще позволи да участвам. И стана, защото аз идвам тук през уикендите, когато там не работя. Това е цялата история. <br /> <b><br /> - Я признай, сваляше ли те Иван Славков в телевизията?</b><br /> - Не, не ме е свалял. Какво да ти кажа, аз всъщност в телевизията бях назначена благодарение на него. Не повикана, не парашутистка. Има нещо, което не обичам да разказвам, много хора спекулират с миналото. Накратко казано, когато постъпих в телевизията, аз работех година и половина на твърд хонорар. Не пожелаха да ме направят щатна, дядо ми бил кулак и т.н. Не бях момиче от подходящото семейство.<br /> <br /> <b>- Не са ли искали да ти купят гласа, физиономията ти или името за избори? Нешка участваше по едно време. Пък и други спортисти.</b><br /> - Не, не мисля. Имаше един много смешен момент. В &ldquo;Младост&rdquo;, в чисто нов блок, в градинката, хвърлят боклуци и не знам още какво. А аз и децата ми, още бяха малки, събирам цяла сюрия деца от кооперацията и слизаме долу да чистим боклуците. Това например ставаше всеки уикенд. И някъде, не си спомням точно, става преди 20 години, звъни една много мила жена на вратата: &rdquo;Вие, г-жо Маринова, винаги сте толкова активна...!&rdquo; <br /> <br /> И искаше да ме включи в някаква организация. Аз й казах, че не го правя, за да ме включва някъде, а просто защото<br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>не обичам да живея като прасе. </b></span><br /> <br /> Това беше единственото, което си спомням, когато са ме канили на ОФ - работа май че беше. И до ден-днешен излизам да чистя, ако имам време. Сега планирам това да стане след 2-3 седмици. Винаги се намира някой да слезе, въпреки че другите се смеят и чоплят семки. Хвърлят свински кокали и какво ли не.<br /> <br /> По-интересно е да ти кажа как ме назначиха в телевизията. Вече работя година и половина и ми казват: &rdquo;Страхотен работник си, но тук не можем да те назначим, ще ти дадем суператестации за друго място.&quot; Тогава много се борих с характера си, защото не обичам да се моля. Лично Иван Славков не го познавах дотогава. <br /> <br /> Той е с поколението на Коко Ексеров. Цялата тази плеяда бяха много добър отбор ватерполисти. Бяха малко по-големи от мен. Коко Ексеров, Бог да го прости, го знаех, но Славков като спортист и човек не го познавах лично. Той си беше &ldquo;царски&rdquo; човек. По принцип нямам афинитет към &ldquo;царските&rdquo; хора. Имах един колега, Боби Дебелия, голямото сърце, и ми вика:&rdquo; Веро, как ще се откажеш сега? Мъжко момиче си, ти трябва да влезеш при Иван Славков!&rdquo; И отивам един ден при Славков, не си спомням след колко време, и му казах само, това съм завършила, това знам, това мога, гимнастиката и едикакво си, но ми казват, че не могат да ме назначат, защото... <br /> <br /> Разговорът ни приключи за 40 секунди. На другия ден, когато отидох на работа, вече ми казаха, че съм назначена. Трябва да ти кажа, че въпреки всичките вихри и глупотевини около него, този човек винаги ще го уважавам поради причината, че умееше да си слага главата в торбата, и то във времена, в които много малко хора го можеха. Това едно. Славков взимаше смели решения, които точно на негово място други нямаше да ги вземат. Той доведе много кадърни хора в телевизията, не слагам себе си в този списък.<br /> <br /> <b>Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ </b><br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>.................................<br /> Досие<br /> </b></span>- Задържах се в нея /телевизията/ от инат да докажа на себе си и на тези, които считат спортистите за тъпаци, че човек със средна интелигентност, кален от спорта, може да стигне до прилично ниво и в други сфери на живота - разсъждава Вера Маринова. <br /> <br /> - Искам да подчертая, че не дойдох във Великобритания, за да изградя световна кариера. Основната ми цел бе подкрепа на семейството ми, а доколкото има добри резултати работата ми тук, те се дължат предимно на знанията и опита, натрупани в България. Без закалката от спорта, с физическата издръжливост и навика да продължаваш тогава, когато най-много искаш да се спреш, едва ли щях да оцелея... <br /> <br /> - На 27 юни 1995 г. дойдох със самолет /б.а. - в Лондон/, с два куфара и две деца, посрещнати на летище &rdquo;Хийтроу&rdquo; от съпруга ми Джон Аткинсън. Представите ми съвпаднаха. Аз познавах Англия от гимнастическите и журналистическите си години и не очаквах, че потоците от мед и масло заедно с меките възглавници ни чакат зад вратата на изхода.&nbsp; <br /> <br /> - Липсва ми /б.а - България/ преди всичко духовността й, която, твърдо вярвам, е съхранена, въпреки ужасно тежките 15-20 години за болшинството от обикновените българи. Липсва ми директният начин на общуване, откритостта на българите, великолепното чувство за хумор и, разбира се, тези близки хора, с които мога да разговарям &ldquo;едно към едно&rdquo;.&nbsp;&nbsp;&nbsp;<br /> &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; <br />