Хората не искат или не могат да повярват, че най-после някой може да гарантира излекуването на рака и се обадиха в редакцията, за да се интересуват от мнението и на други капацитети в медицината за нетрадиционните методи на академика. Ето и тяхната тежка дума:
“Бог ми даде възможност да лекувам душата и тялото. Бог постави в ръцете ми еликсир, ключ към изцелението чрез покаяние и биокомплекс. На това служа аз и ще продължа да служа. Вече повече от 10 години, ден и нощ, 24 часа в денонощието, аз работя - и в Украйна, и в близките страни. Аз лекувам хората и показвам такива резултати, които е невъзможно да бъдат постигнати по методите на официалната медицина за целия период на нейното съществуване”.
Читателите вече знаят, че БЛИЦ публикува интервю с украинския академик Гагик Саркис Авакян по повод създадения от него Международен информационен център по авторска медицина в украинския град Харков. И по-конкретно във връзка с представения там уникален биокомплекс за профилактика и лечение на раковите заболявания.
Не е случайно, че казаното от академик Авакян предизвика голям интерес сред нашите читатели. И това е логично, защото, както казва самият той: “Времето си върви, а ракът, както и преди, си остава загадка”.
В тази страница, изготвена по желание на нашите читатели, ви предлагаме отзивите и мненията на представители на официалната медицина и Академията на медицинските науки в Украйна. Вижте ги.
Аз съм лекар, но не можах да си помогна, спаси ме авакян
Юрий Леонидович Волянский: доктор на медицинските науки, професор, директор на Института по микробиология и имунология в института “Мечников”.
“За срещата си с Гагик Саркисович аз съм се подготвил. Преди време изпаднах в едно страшно състояние - сърцебиене, ужасни болки в сърцето. Приемах най-добрите лекарства, та нали самият аз съм лекар и около мене всички са лекари. Нищо не ми помогна. И когато за първи път се срещнах с Гагик Авакян, аз за първи път почувствах, че моите болести и тревоги изчезнаха. За първи път заспах и спах спокойно, както преди, в младостта си. Аз не само му повярвах. Аз не се съмнявах. За Гагик Саркисович Авакян мога да кажа: аз знам, че такъв феномен съществува, че редом до нас има такава велика Дарба и ние трябва да я пазим. Тези промени, които се случиха в моя организъм, аз ги възприех като внушение, че съм длъжен да служа на този феномен, защото това помага на болните.
Ако ние виждаме, че това помага и това е факт - струва ли си да търсим обяснение за уникалния метод на Авакян? Аз знам, че може да има всякакви нападки на противниците на този уникален метод. Но във всеки един момент съм готов да кажа, че такова поведение е невежество.
Резултатите са зашеметяващи, ефектът е неоспорим”.
Министерството ни възложи да проучим метода и резултатите бяха изумителни!
Валерий Викторович Шатило, професор, зав. диагностичен център в Харковския институт по неврология, психиатрия и наркология, заслужил лекар.
“Вече няколко години се познавам с академик Авакян. Съдбата ме свърза с него. Аз ръководя диагностичен център в Института по неврология, психиатрия и наркология. За цялата си лекарска практика досега съм видял много страдащи болни хора. Институтът също върши определена работа в помощ на тежко болните. И нашият Институт се занимава с проблемите по изучаване иновацията на акад. Авакян по молба на Министерството на здравеопазването. Министерството се заинтересува от методите на Авакян и помоли института в лицето на директора Волошин да изучи този въпрос. Бяха организирани изследвания, занимаваше се цяла група лекари. Ние видяхме много. Вярно, че не ни е докрай разбираемо на нас, учените, защото предметът на дейност, с който се занимава академик Авакян, е дотолкова сложен, че столетия наред тези въпроси не се решаваха - и с множествената склероза, и със захарния диабет, и с другите тежки заболявания.
Най-интересното е, че такива хронични заболявания, които инвалидизират хората, които водят до летален изход, които се превърнаха в драматични за близките на болните и за обществото, най-накрая се поддадоха на лечението на Г.С.Авакян. Облекчаваше се състоянието им, достигаше се ремисия”.
Повечето болни, които се обръщаха към академик Авакян, усетиха резултата. Виждайки и наблюдавайки всичко това - обективните данни, където изменението на функциите в добра посока се подкрепяше с анатомично подобряване, на клетъчно ниво, - аз си зададох въпроса: как е възможно това?
Освен конкретните механизми, тук има мощно общо биологично действие. Виждайки това, аз реших да го изпитам и върху себе си. Моето предположение се потвърди: веднага усетих много мощен енергичен подем, промени се вътрешното ми състояние, появи се чувство за топлина, която излиза от слънчевия сплит, спуска се към краката и се покачва и към главата. Необикновена яснота и желание да действаш, което се усеща с пълнота на силите. Това е необикновено чувство, което се запомня. А на болните хора това дава и увереност, и надежда за оздравяване.
Аз стигам до извода, че методите, които използва Г.С.Авакян в своята дейност за лечение, може да се прилагат и при здрави хора с цел профилактика. Това, което се е открило на Авакян, не би било по силите на един човек, защото това е много трудоемка работа. Изключително голяма работа на душата и интелекта”.
Той е феномен!
Николай Иванович Пилипенко, директор на Харковския институт по медицинска радиология (онкология), професор, завеждащ катедра в Харковския държавен медицински университет:
“Аз съм доктор, представлявам тази медицина, която е прието да се нарича научна. Аз работя в областта на тази медицина вече повече от 50 години и мога да кажа, че постиженията на медицината, които помагат да болните, са огромни. В края на миналия век се появи нова посока в медицината, наречена доказателна медицина. Всяко лекарство се изследва и се доказва неговата ефикасност. През 50-годишната си практика аз имах възможност да наблюдавам от моя собствен опит, че съществуват и други фактори, които на нас още не са ни познати. И е недопустимо да се отказваме от тях. Освен това, постиженията на доказателната медицина затвориха глухо вратите пред лекарите за феномена, който ние наблюдаваме в практиката на Гагик Саркисович. Ние знаем, че думите лекуват, затова се говори отдавна, но не го възприемаме сериозно. Та нали думите могат да убият, но могат и да вдигнат на крака човека. Практически веднага. Освен това има някакви неведоми сили, но за мене като лекар няма значение физическата природа на този феномен. За мене е важно неговото действие”.
Много болни се обръщат към нас, но понякога се случва така, че цялата система на нашата традиционна медицина се оказва в задънена улица, когато ние вече не можем да помогнем. На мен често ми се налага да казвам страшната истина на роднините на болните за неизбежността на това, което ги очаква. Да признавам, че не можем да им помогнем...
Аз знам колко великолепно се решават всички тези проблеми, когато болният се докосне до такъв човек като Гагик Авакян, към неговата Дарба. И ние трябва да пазим тази Дарба. Аз видях това с очите си, аз се докоснах до него. И затова дойдох тук с чувство на благодарност, за да бъда редом и да помагам.
Ако аз не препоръчвам метода на Авакян на болните, аз ще извърша нравствено престъпление.
Нима като не знаем природата на нещо, но виждаме, че то помага - нима имаме право да се откажем от него? Нима можем да се откажем от прилагането на феномена Гагик Авакян, след като хората ще могат да се любуват на зелените листа - заради тежката си диагноза те дори и това не забелязват. Нима това не е благо? Това е велико благо, ние сме длъжни да прибягваме до него и да го препоръчваме на другите. Тук въобще не може да става въпрос за професионална завист - ако на мене тази дарба не ми е дадена, аз ни най-малко не бих се измъчвал от това. Ако аз си позволя да не кажа на болния човек: иди при Авакян, там ще ти помогнат - това би било безнравствено.
Очевидно, че е настъпило времето, когато е необходимо не само да признаваме, но и да развиваме конкретните области. Това, което направи Гагик Саркисович, предизвика определен обществен резонанс и стимулира по-нататъшни разработки. Милиони страдащи най-накрая ще получат, макар и малко, от забележителните постижения на академик Авакян. Аз не съм член на Нобеловския комитет, но от своята висота ще кажа, че такива заслуги, такива начинания, които са преломни моменти в историята на развитието на медицината, заслужават най-високата оценка, в т.ч. и Нобелова награда. Такива хора трябва не само да бъдат подкрепяни, но и да се чувстват необходими и нужни”.
Зина ДИМИТРОВА
“Бог ми даде възможност да лекувам душата и тялото. Бог постави в ръцете ми еликсир, ключ към изцелението чрез покаяние и биокомплекс. На това служа аз и ще продължа да служа. Вече повече от 10 години, ден и нощ, 24 часа в денонощието, аз работя - и в Украйна, и в близките страни. Аз лекувам хората и показвам такива резултати, които е невъзможно да бъдат постигнати по методите на официалната медицина за целия период на нейното съществуване”.
Читателите вече знаят, че БЛИЦ публикува интервю с украинския академик Гагик Саркис Авакян по повод създадения от него Международен информационен център по авторска медицина в украинския град Харков. И по-конкретно във връзка с представения там уникален биокомплекс за профилактика и лечение на раковите заболявания.
Не е случайно, че казаното от академик Авакян предизвика голям интерес сред нашите читатели. И това е логично, защото, както казва самият той: “Времето си върви, а ракът, както и преди, си остава загадка”.
В тази страница, изготвена по желание на нашите читатели, ви предлагаме отзивите и мненията на представители на официалната медицина и Академията на медицинските науки в Украйна. Вижте ги.
Аз съм лекар, но не можах да си помогна, спаси ме авакян
Юрий Леонидович Волянский: доктор на медицинските науки, професор, директор на Института по микробиология и имунология в института “Мечников”.
“За срещата си с Гагик Саркисович аз съм се подготвил. Преди време изпаднах в едно страшно състояние - сърцебиене, ужасни болки в сърцето. Приемах най-добрите лекарства, та нали самият аз съм лекар и около мене всички са лекари. Нищо не ми помогна. И когато за първи път се срещнах с Гагик Авакян, аз за първи път почувствах, че моите болести и тревоги изчезнаха. За първи път заспах и спах спокойно, както преди, в младостта си. Аз не само му повярвах. Аз не се съмнявах. За Гагик Саркисович Авакян мога да кажа: аз знам, че такъв феномен съществува, че редом до нас има такава велика Дарба и ние трябва да я пазим. Тези промени, които се случиха в моя организъм, аз ги възприех като внушение, че съм длъжен да служа на този феномен, защото това помага на болните.
Ако ние виждаме, че това помага и това е факт - струва ли си да търсим обяснение за уникалния метод на Авакян? Аз знам, че може да има всякакви нападки на противниците на този уникален метод. Но във всеки един момент съм готов да кажа, че такова поведение е невежество.
Резултатите са зашеметяващи, ефектът е неоспорим”.
Министерството ни възложи да проучим метода и резултатите бяха изумителни!
Валерий Викторович Шатило, професор, зав. диагностичен център в Харковския институт по неврология, психиатрия и наркология, заслужил лекар.
“Вече няколко години се познавам с академик Авакян. Съдбата ме свърза с него. Аз ръководя диагностичен център в Института по неврология, психиатрия и наркология. За цялата си лекарска практика досега съм видял много страдащи болни хора. Институтът също върши определена работа в помощ на тежко болните. И нашият Институт се занимава с проблемите по изучаване иновацията на акад. Авакян по молба на Министерството на здравеопазването. Министерството се заинтересува от методите на Авакян и помоли института в лицето на директора Волошин да изучи този въпрос. Бяха организирани изследвания, занимаваше се цяла група лекари. Ние видяхме много. Вярно, че не ни е докрай разбираемо на нас, учените, защото предметът на дейност, с който се занимава академик Авакян, е дотолкова сложен, че столетия наред тези въпроси не се решаваха - и с множествената склероза, и със захарния диабет, и с другите тежки заболявания.
Най-интересното е, че такива хронични заболявания, които инвалидизират хората, които водят до летален изход, които се превърнаха в драматични за близките на болните и за обществото, най-накрая се поддадоха на лечението на Г.С.Авакян. Облекчаваше се състоянието им, достигаше се ремисия”.
Повечето болни, които се обръщаха към академик Авакян, усетиха резултата. Виждайки и наблюдавайки всичко това - обективните данни, където изменението на функциите в добра посока се подкрепяше с анатомично подобряване, на клетъчно ниво, - аз си зададох въпроса: как е възможно това?
Освен конкретните механизми, тук има мощно общо биологично действие. Виждайки това, аз реших да го изпитам и върху себе си. Моето предположение се потвърди: веднага усетих много мощен енергичен подем, промени се вътрешното ми състояние, появи се чувство за топлина, която излиза от слънчевия сплит, спуска се към краката и се покачва и към главата. Необикновена яснота и желание да действаш, което се усеща с пълнота на силите. Това е необикновено чувство, което се запомня. А на болните хора това дава и увереност, и надежда за оздравяване.
Аз стигам до извода, че методите, които използва Г.С.Авакян в своята дейност за лечение, може да се прилагат и при здрави хора с цел профилактика. Това, което се е открило на Авакян, не би било по силите на един човек, защото това е много трудоемка работа. Изключително голяма работа на душата и интелекта”.
Той е феномен!
Николай Иванович Пилипенко, директор на Харковския институт по медицинска радиология (онкология), професор, завеждащ катедра в Харковския държавен медицински университет:
“Аз съм доктор, представлявам тази медицина, която е прието да се нарича научна. Аз работя в областта на тази медицина вече повече от 50 години и мога да кажа, че постиженията на медицината, които помагат да болните, са огромни. В края на миналия век се появи нова посока в медицината, наречена доказателна медицина. Всяко лекарство се изследва и се доказва неговата ефикасност. През 50-годишната си практика аз имах възможност да наблюдавам от моя собствен опит, че съществуват и други фактори, които на нас още не са ни познати. И е недопустимо да се отказваме от тях. Освен това, постиженията на доказателната медицина затвориха глухо вратите пред лекарите за феномена, който ние наблюдаваме в практиката на Гагик Саркисович. Ние знаем, че думите лекуват, затова се говори отдавна, но не го възприемаме сериозно. Та нали думите могат да убият, но могат и да вдигнат на крака човека. Практически веднага. Освен това има някакви неведоми сили, но за мене като лекар няма значение физическата природа на този феномен. За мене е важно неговото действие”.
Много болни се обръщат към нас, но понякога се случва така, че цялата система на нашата традиционна медицина се оказва в задънена улица, когато ние вече не можем да помогнем. На мен често ми се налага да казвам страшната истина на роднините на болните за неизбежността на това, което ги очаква. Да признавам, че не можем да им помогнем...
Аз знам колко великолепно се решават всички тези проблеми, когато болният се докосне до такъв човек като Гагик Авакян, към неговата Дарба. И ние трябва да пазим тази Дарба. Аз видях това с очите си, аз се докоснах до него. И затова дойдох тук с чувство на благодарност, за да бъда редом и да помагам.
Ако аз не препоръчвам метода на Авакян на болните, аз ще извърша нравствено престъпление.
Нима като не знаем природата на нещо, но виждаме, че то помага - нима имаме право да се откажем от него? Нима можем да се откажем от прилагането на феномена Гагик Авакян, след като хората ще могат да се любуват на зелените листа - заради тежката си диагноза те дори и това не забелязват. Нима това не е благо? Това е велико благо, ние сме длъжни да прибягваме до него и да го препоръчваме на другите. Тук въобще не може да става въпрос за професионална завист - ако на мене тази дарба не ми е дадена, аз ни най-малко не бих се измъчвал от това. Ако аз си позволя да не кажа на болния човек: иди при Авакян, там ще ти помогнат - това би било безнравствено.
Очевидно, че е настъпило времето, когато е необходимо не само да признаваме, но и да развиваме конкретните области. Това, което направи Гагик Саркисович, предизвика определен обществен резонанс и стимулира по-нататъшни разработки. Милиони страдащи най-накрая ще получат, макар и малко, от забележителните постижения на академик Авакян. Аз не съм член на Нобеловския комитет, но от своята висота ще кажа, че такива заслуги, такива начинания, които са преломни моменти в историята на развитието на медицината, заслужават най-високата оценка, в т.ч. и Нобелова награда. Такива хора трябва не само да бъдат подкрепяни, но и да се чувстват необходими и нужни”.
Зина ДИМИТРОВА
