Не става дума за известната игра с кибритени кутийки и топче, чрез която изпечени мошеници обират парите на наивници. Става въпрос за обир на вярата. И за зрение. Което вече не вижда вярата в професионализма на един очен лекар...
Историята си има предистория. От около осми-девети клас използвам очила при четене.
Имам и астигматизъм на двете очи. През годините диоптърът ми се променя, градусът на астигматизма - не. Имала съм безброй чифтове очила, чийто брой отговаря на броя очни прегледи. И винаги, подчертавам, винаги съм имала астигматизъм и на двете очи.
Сега и историята. Преди две години отивам да се прегледам, за да си сменя очилата. Медицинският център е частен, лъскав, с модерна апаратура и специалисти от известни болници. Нормално е да предпочитам там да ходя на лекар, вместо в кварталния ДКЦ, а и там съм здравноосигурена като член на семейството, харесва ми обстановката, много съм впечатлена от отношението на лекарите и административния персонал, доволна съм от доброто организиране на прегледите, консултациите, лечението. Затова и отивам на очен лекар в този център. Офталмологът е на около трийсетгодишна възраст, а на външен вид оставя впечатление за деловитост и свръхпрофесионализъм. Прегледът продължи около 4-5 минути с писането заедно, но тонът на лекаря е категорично уверен, рецептата изписана и - следващия пациент, моля!
Правя си новите очила. Да, ама с тях не виждам така добре, както със старите
Връщам се към стария чифт с успокоението, че разликата в диоптъра не е съществена, а и от немарливост. Оттогава до миналата седмица все се каня да отида отново на очен преглед и да сменя само стъклата на неизползваните очила, защото рамката ми харесва.
Отидох след няколко месеца. Пак в същия център. И попаднах пак на същия лекар. Пак така делови и бърз. До този момент аз все още нямах съмнения за компетентността му, но когато заявява, че диоптърът е еди-какъв си и че имам астигматизъм само на дясното око, в мен се настани не съмнение, а увереност, че има нещо гнило в цялата работа. Кротко попитах астигматизмът придобива ли се, или е вроден (признавам си, че знаех какъв е отговорът предварително). Вроден е. Не може ли да се появи в някакъв момент от живота?
Не може
Може ли градусът да се променя в някаква посока - нагоре или надолу? Не може, какъвто е, такъв си остава - гласи отговорът. Точно тогава съобщавам, че вече над 30 години имам астигматизъм и на двете очи, видян при безброй лекари, и че някой бърка. Отговорът беше рязък и категоричен - аз не бъркам! Мисля си, че всички онези предишни лекари трябва да захвърлят дипломите си и да се преквалифицират в зарзаватчии - те и да бъркат с кантара, вредата е само за джоба на клиента.
Не казах нищо! то няма и на кого...
Лекарят не ме изгони (не би посмял да се отнесе така с пациент в този център, а и няма за какво - не съм била груба с него, само учтиво се осведомих за нещата и изказах мнение за нечия грешка), но бутна по бюрото рецептата и листа, обърна ми гръб и се зарови в компютъра.
Излязох разстроена. Пътувайки към дома, започнах да разбирам защо не виждах добре с първите очила, предписани ми от този лекар. Започнах и да се съмнявам във верността на резултатите от този преглед.
Вкъщи намерих една огромна папка с безброй джобове, пълни с медицински изследвания и документация на цялото ми семейство и намерих рецептата отпреди две години. И - я, изненада!
Същият лекар тогава е “видял”, че имам астигматизъм само на лявото око.
Вече се ядосах
Какво е това?! Някакъв феномен ли са очите ми, или лекарят е некадърник?!
Сега се чудя да отида ли при него с двете му собствени рецепти, за да ми обясни как се получава така, че астигматизмът прескача от едното око в другото и си играе на тука има, тука нема. И да го попитам различава ли ляво от дясно.
Или да взема неговите рецепти със скачащ астигматизъм и всички стари рецепти, в които явлението се е закотвило и си стои твърдо и непоклатимо и в двете очи, и да отида на среща с неговия шеф.
Или да отида при друг лекар и да забравя случая. Това е най-удобното за мен. Обаче ме гризе отвътре. В моя случай става въпрос за нещо, което е елементарно като състояние и сбърканата диагноза не води до нищо сериозно или фатално. Ако обаче същият лекар сбърка при друг пациент със сериозно заболяване, какво става?!
Ставам съучастник на некадърник
в утежняване положението на пациент. Значи трябва да отида, независимо че едва ли ще има някакъв ефект от оплакването ми. Вероятно ще последват “никакви” мерки срещу лекаря. Това ме обезкуражава.
Още нещо. Уважавам много и много български лекари, които са доказали своя професионализъм и човещина - при моите и на близките ми срещи с тях. На някои от тях дължа живота си, на други съм благодарна, че имам щастието да ги познавам. Имаме големи професионалисти. Имаме влюбени в професията си лекари. Имаме себеотдайни лекари. Имаме лекари, за които професията им е съдба, избор, сбъдната мечта. Чест и почитания за такива хора!
Има, за съжаление, и такива, за които Хипократовата клетва е сбор от празни думи, а те самите са се превърнали в занаятчии и бизнесмени. Има и отявлени некадърници.
Магдалена Павлова, Пловдив
Имам и астигматизъм на двете очи. През годините диоптърът ми се променя, градусът на астигматизма - не. Имала съм безброй чифтове очила, чийто брой отговаря на броя очни прегледи. И винаги, подчертавам, винаги съм имала астигматизъм и на двете очи.
Сега и историята. Преди две години отивам да се прегледам, за да си сменя очилата. Медицинският център е частен, лъскав, с модерна апаратура и специалисти от известни болници. Нормално е да предпочитам там да ходя на лекар, вместо в кварталния ДКЦ, а и там съм здравноосигурена като член на семейството, харесва ми обстановката, много съм впечатлена от отношението на лекарите и административния персонал, доволна съм от доброто организиране на прегледите, консултациите, лечението. Затова и отивам на очен лекар в този център. Офталмологът е на около трийсетгодишна възраст, а на външен вид оставя впечатление за деловитост и свръхпрофесионализъм. Прегледът продължи около 4-5 минути с писането заедно, но тонът на лекаря е категорично уверен, рецептата изписана и - следващия пациент, моля!
Правя си новите очила. Да, ама с тях не виждам така добре, както със старите
Връщам се към стария чифт с успокоението, че разликата в диоптъра не е съществена, а и от немарливост. Оттогава до миналата седмица все се каня да отида отново на очен преглед и да сменя само стъклата на неизползваните очила, защото рамката ми харесва.
Отидох след няколко месеца. Пак в същия център. И попаднах пак на същия лекар. Пак така делови и бърз. До този момент аз все още нямах съмнения за компетентността му, но когато заявява, че диоптърът е еди-какъв си и че имам астигматизъм само на дясното око, в мен се настани не съмнение, а увереност, че има нещо гнило в цялата работа. Кротко попитах астигматизмът придобива ли се, или е вроден (признавам си, че знаех какъв е отговорът предварително). Вроден е. Не може ли да се появи в някакъв момент от живота?
Не може
Може ли градусът да се променя в някаква посока - нагоре или надолу? Не може, какъвто е, такъв си остава - гласи отговорът. Точно тогава съобщавам, че вече над 30 години имам астигматизъм и на двете очи, видян при безброй лекари, и че някой бърка. Отговорът беше рязък и категоричен - аз не бъркам! Мисля си, че всички онези предишни лекари трябва да захвърлят дипломите си и да се преквалифицират в зарзаватчии - те и да бъркат с кантара, вредата е само за джоба на клиента.
Не казах нищо! то няма и на кого...
Лекарят не ме изгони (не би посмял да се отнесе така с пациент в този център, а и няма за какво - не съм била груба с него, само учтиво се осведомих за нещата и изказах мнение за нечия грешка), но бутна по бюрото рецептата и листа, обърна ми гръб и се зарови в компютъра.
Излязох разстроена. Пътувайки към дома, започнах да разбирам защо не виждах добре с първите очила, предписани ми от този лекар. Започнах и да се съмнявам във верността на резултатите от този преглед.
Вкъщи намерих една огромна папка с безброй джобове, пълни с медицински изследвания и документация на цялото ми семейство и намерих рецептата отпреди две години. И - я, изненада!
Същият лекар тогава е “видял”, че имам астигматизъм само на лявото око.
Вече се ядосах
Какво е това?! Някакъв феномен ли са очите ми, или лекарят е некадърник?!
Сега се чудя да отида ли при него с двете му собствени рецепти, за да ми обясни как се получава така, че астигматизмът прескача от едното око в другото и си играе на тука има, тука нема. И да го попитам различава ли ляво от дясно.
Или да взема неговите рецепти със скачащ астигматизъм и всички стари рецепти, в които явлението се е закотвило и си стои твърдо и непоклатимо и в двете очи, и да отида на среща с неговия шеф.
Или да отида при друг лекар и да забравя случая. Това е най-удобното за мен. Обаче ме гризе отвътре. В моя случай става въпрос за нещо, което е елементарно като състояние и сбърканата диагноза не води до нищо сериозно или фатално. Ако обаче същият лекар сбърка при друг пациент със сериозно заболяване, какво става?!
Ставам съучастник на некадърник
в утежняване положението на пациент. Значи трябва да отида, независимо че едва ли ще има някакъв ефект от оплакването ми. Вероятно ще последват “никакви” мерки срещу лекаря. Това ме обезкуражава.
Още нещо. Уважавам много и много български лекари, които са доказали своя професионализъм и човещина - при моите и на близките ми срещи с тях. На някои от тях дължа живота си, на други съм благодарна, че имам щастието да ги познавам. Имаме големи професионалисти. Имаме влюбени в професията си лекари. Имаме себеотдайни лекари. Имаме лекари, за които професията им е съдба, избор, сбъдната мечта. Чест и почитания за такива хора!
Има, за съжаление, и такива, за които Хипократовата клетва е сбор от празни думи, а те самите са се превърнали в занаятчии и бизнесмени. Има и отявлени некадърници.
Магдалена Павлова, Пловдив
