ДС притискала със секскомпромат Катя Паскалева

Голямата актриса я сгащили пияна на калъп с колегата й от театър “София” Николай Аврамов.

10 Ноем. 2009, 01:42 7750 прочита 0 коментара

ДС притискала със секскомпромат Катя Паскалева

1975 г. Култовата актриса Катя Паскалева във филма "Вилна зона"

Голямата актриса я сгащили пияна на калъп с колегата й от театър “София” Николай Аврамов.

“Многотомна история може да се напише за агентите на ДС в театъра...”, убедени са ветерани от гилдията. Те твърдят, че освен станалия нарицателен Ангел Георгиев /Птицата/ от Сатирата, чиято дъщеря нашумя скандално с голите си снимки, докато бе служител на Външно, а сега замина за консул в Чикаго, и обявеният официално от Комисията по досиетата като ДС-агент Тодор Колев, тайните служби преди 10 ноември са ползвали още цяла армия доносници в театралните среди. ........................................ В съсловието са единодушни, че най-голямото “ухо” и “око” на Държавна сигурност в българския театър бил покойният проф. Филип Филипов. Противоречива фигура, нелишен от талант, с диктаторски нрав, силна виталност и кучешка преданост към партийните повели, години наред той колел и бесел в светая светих на сценичното изкуство – Народния театър. “Беше истински полов атлет. Около него винаги имаше млади и красиви актриси. Но се знаеше, че негова официална любовница е театроведката проф. Севелина Гьорова /сега покойница/, която дълго време бе драматург на Народния. Тя, меко казано, не блестеше с женски чар, но изпълняваше безпрекословно изискванията на Филипов – какъв репертоар да се подбере, на кои артисти да бъдат поверени централните роли, на кои – второстепенните... С една дума иначе умната и талантлива Севелина се беше превърнала в сляпо оръдие на могъщия театрал, който заедно с критиците Владимир Каракашев и Димитър Канушев минаваше за най-големия мракобес в българския театър. Веднъж, възмутена до дън-душа, че не й дал подходяща роля заради “буржоазния й произход”, голямата Славка Славова го заплю в лицето в кулоарите на Народния театър – нечувана смелост за ония години!”, доверяват хора от гилдията. “Филип Филипов беше голям приятел с МВР-генерала Здравко Георгиев, на когото заради физическия му недъг му викаха Куция. Редовно седяха на една маса в ресторанта на Народния театър. Когато ги видехме, всички изтръпвахме и минавахме на пръсти покрай тях...”, разказват стари театрали. Според тях стопроцентова обвързаност с тайните служби имал и Стойчо Мазгалов. Преселилият се в отвъдното преди 2 години жрец на Мелпомена близо 2 петилетки бе шеф на “Сълза и смях” – театър, “заченат” с благословията на Държавна сигурност и наричан от всички bg-актьори “кадесарския”. В него се изявявали главно роднини на хора от управляващата върхушка, разкриват посветени. Дълги години там доминирал семейно-театралният тандем Цветана Манева – Явор Милушев. Говори се, че между другите си “държавническо-партийни задължения” като кандидат-член на ЦК на БКП Цеца Манева отговаряла и за Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус /БОДК/ у нас. Партиен секретар на Сълзата пък бил Иван Танев, съпруг на екранната изгора на Иван Иванов от “Всичко е любов” Янина Кашева. Колегите му козирували не само защото бил “вся и всьо” в колектива, но и защото негов чичо се явявал могъщият партиен функционер Григор Стоичков. А пък бившата примадона на “Сълза и смях” – вече леко завехналата зеленоока омайница Силвия Рангелова, по която през 70-те години хлътнал самият Висоцки, била щерка на соцдипломата от Татово време Станко Рангелов. Което не й попречи след 10 ноември да стане половинка на синия депутат и бивш автомонтьор Иван Сунгарски. Винаги близо до силните на деня бил и големият актьор Любомир Кабакчиев, когото след 9 септември 1944 г. манипулирали заради легионерското му минало. Той бил първа дружка – особено по линия на почерпките, с тогавашния шеф на Комитета за култура Павел Матев, който дори му подарил хладилник за председателския му кабинет в Съюза на българските артисти, за да си изстудява водката. Кабакчиев яко залитал по чашката, но в интерес на истината пиел само след репетиция или представление – тогава пресушавал без проблем бутилка водка. Алкохолът, който развързвал езиците на и без туй емоционалните аркашки, бил “основен помощник” на ДС-агентите в артсредите. Под влияние на “огнената вода” те извършвали постъпки, за които никога не биха се осмелили даже да си помислят на бистра глава, издавали и майчиното си мляко, разказвали вицове “против бай Тошо” и ругаели недъзите на системата. “Класически пример за това как един човек може да пострада жестоко от алкохола беше Катя Паскалева. При нея това явно идваше по наследство, защото баща й издъхна от пиянство на улицата в Перник. Докато играеше в Пазарджик, тя се запиваше с парнаджията на театъра. Един път, пак солидно почерпена, се остави да я сгащят на калъп с тогавашния й любовник Николай Аврамов, неин колега от театър “София”. Жена му, която работеше в БНТ, ги завари в леглото и вдигна страхотен скандал. Под въздействието на ракията Катя дрънкаше, без да си мери приказките, и ченгетата само това чакаха. Почнаха да я притискат и само огромният й талант я спаси от низвергване...”, доверяват сценични ветерани. Известните любовчийки в гилдията също представлявали “оперативен интерес” за ДС – тях ги използвали по класическата схема за “сексшпионки”. В края на 70-те години абсолютен секссимвол на българския театър била начинаещата актриса Красимира Петрова. Блондинка с огромни сини очи и впечатляващи анатомични дадености, тя, ако се вярва на злите езици, омаяла почти 99 на сто от членовете на политбюро. “По това време писателят Дико Фучеджиев току-що беше станал директор на Народния театър. И щом я видя, направо си загуби ума. Разведе се със съпругата си Пиринка Хаджиева, редактор в студия “Екран” – симпатична и интелигентна жена, и се ожени за Красимира. Говореше се, че Красимира се отказала от родителите си в “Държавен вестник”. Срамувала се, че майка й била чистачка, а баща й –пощаджия в краен столичен квартал”, разкриват вещи в театралните потайности. Емил Груев