РАЗСЛЕДВАНЕ
Деканът на финансовия факултет в Свищов ще бъде съден за плагиатство в Страсбург. За свидетел ще викат французина, от когото преписал дисертацията

От миналия век в свищовската Стопанска академия “Д. Ценов” се вихри война за бизнеса с учебници. Човекът оркестър е доц. Величко Адамов. Освен организатор на далаверата, деканът на катедра “Финанси” е автор, съавтор и редактор на помагалата. И чрез служебното си положение монополизира пазара на хартиените тухли.

Учебникарската индустрия бълва тъпа книжнина. 90 на сто от нея е неразбираема, излишна и преписана некадърно от остарели чужди източници. Плагиатстват се трудове, писани през 50-те, 60-те или 70-те години на миналия век.
Как става номерът?
Доцентът обсебва институтската библиотека. Не владее език и изгражда сложна система за превеждане.
Студенти, завършили езикови гимназии, служителите и асистентите дават преводаческа ангария. Тъй бълва всяка година ненужни и смехотворни помагала. Преписвачеството е доказано. Учебниците “Бюджет и бюджетна политика”, “Държавни финанси - теория и практика”, “Пари и банки”, “Теория на парите” са такива. Плюс “Банковото дело и финансовиге пазари”, “Инвестиции”, “Финанси на фирмата” и прочее.
Способностите на Адамов са шокиращи
Ст.н.с. д-р Димитър Димитров се шашка от свръхчовешкия му труд, вложен в учебника “Финанси на фирмата”. Стига до извода, че: “Самостоятелно написаният учебник на Адамов е 952 страници с фриволно използване на стотици чуждестранни източници”.
Д-р Димитров е потресен от нечовешките възможности на колегата. Изчислява, че използваната литература е поне 115 000 страници!
За да я преведе, на Адамов ще са му нужни 30 години! А той не знаел езици!
Въпреки дарбите Величко ще гледа доктората през крив макарон
Атаките към титлата доктор на икономически науки са ялови на два пъти. На 26 октомври 2000 г. икономическата комисия при ВАК му удря балтията с пълно единодушие.
13 от 13 членове казват “но пасаран” на дисертацията му. Мотивите на решението са: “Преписване и спорни приноси.”Въпреки теслата Величко Адамов отново издебва момента. Комисията се сменя и през 2001 г. “преписвачът” пак атакува ВАК.
Втори път го изтипосват като “преписвач”.
Това хич не му пречи да продава низвергнатите си докторски дисертации на студентите. И то на баснословни цени. Величко завежда дело срещу един от обвинителите си доц. Владинка Костова.
После оттегля иска си за 10 000 лв., след като задните му части лъсват в съда. А обвинителката му доц. Костова се закани, че ще заведе дело и в Страсбург. За свидетел щяла да извика преписания френски автор - Жорж Депаленс. Старчето се оказа все още живо и здраво за досада на Величко.
Изплагиатстваната книга на Депаленс е издадена в Париж през далечната 1974 г. Адамов я свил от академичната библиотека в града. От години лъжел ту че я загубил, ту че дъщеря му я скъсала.
Въпросната книга изчезнала и от Френския културен център
Финансирането на “нови” учебници се осигурява от деканския статут на доц. Адамов. Гениална е реализацията на плагиатската продукция.
Авторът монополизира пазара на скъпите, тъпи и неразбираеми тухли. Доцентът пробутва творенията си на студентите чрез изнудване.
Те могат да се явяват на изпит при него само с новия му учебник в ръка. А той го маркира с подписа си.
След изпита обемистото четиво отива на боклука
Ако учебникът вече е подписан, не те пускат на изпит! Трябва да си купиш нов. Ученият кара питомците си да купуват и преиздадените му учебници, за да се явят на защита. В крайна сметка всеки бъдещ колега на Милен Велчев трябва да се бръкне с 613 кинта!
Чрез пласмента комбинаторът си вдига яко стандарта. Величко имал специален пропуск за правешката шатра. И бил вътрешен човек в софийските барове.
Доцентът се оказва по-голям факир от Тато. Със заплата от 300 лева издържал семейство, купувал лимузини и джипове.

Славей КОНСТАНТИНОВ

Бисерите на доцента:
• “Колежке, вие нощем, като си легнете, мислите ли си за мен?”
• “Аз като поднасям букет цветя на някоя жена, винаги слагам отстрани едно златно пръстенче.”
• “Времето е пари, парите са жени, а жените - загубено време.”
• “Пожелавам ви, драги колеги, винаги да плащате високи данъци. Защото кои плащат високи данъци? Тези, които имат високи доходи!”