02 Ноем. 2009, 16:21
6908 прочита
0 коментара
Преди 20 години си отиде Георги Парцалев. Смъртта на актьора все още е обвита в мистерия, не позволяват поклонение в Сатирата
<i>Георги Парцалев е роден в гр. Левски през 1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет. През 1956 година започва работа в Сатиричния театър. Изиграва незабравими роли в “Михал Мишкоед”, “Големанов”, “Ревизор”, “Смъртта на Тарелкин”, а през 1958 г. идва първата му роля в киното — в „Любимец 13“. Постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптъра далекогледство” (1976), „13-ата годеница на принца” (1987). Умира на 64 години в София през 1989 г.</i><br />
<br />
Двайсет години се навършват от кончината на големия Парцалев. Той си отиде от света на 31 октомври 1989 г. в София. Колегите му от Сатирата още шушукат, че е починал от СПИН. <br />
<br />
Официалната диагноза е скоротечна левкемия, а близките му твърдят, че е починал от рак на черния дроб.<br />
<br />
Артист и бохем по душа, Пацата всяка вечер заформя купони за своя сметка за по 20-ина души. <br />
<br />
Любимото му заведение е несъществуващият вече унгарски ресторант до Сатирата, после барът на хотел “София” и като откриват “Шератън” – той му става любимо местенце. Живее на таван под наем, но поддържа легендата, че е богаташ. Запалва се по колекционирането на антики, икони, ретромебели, стари бижута. <br />
<br />
Много легенди се носят за актьора, повечето действителни случаи. <br />
<br />
<span style="color: #800000"><u><i><b>Веднъж той и Стоянка Мутафова, като видели, че изпускат влака, а имали участие, лягат на релсите пред тръгващия от гара Димово влак</b></i></u></span><br />
<br />
Машинистът успява да спре в последния момент.<br />
<br />
Друг път заради него спира международният влак за Москва на спирка, на която не спира по принцип – Бяла, заради известността на актьора началник влакът склонил.<br />
<br />
Суетата на Георги Парцалев е пословична. Винаги искал по-голям хонорар от колегите си, защото е звезда, и много обичал да се снима и да разглежда снимките си.<br />
<br />
По-драматичната страна на таланта си за първи път показва като бай Иван съботянина в “Тримата от запаса”. За съжаление <br />
<br />
<span style="color: #800000"><u><i><b>голямата му професионална мечта – да се превъплъти в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва </b></i></u></span><br />
<br />
Обикновено играе сам, а сред колежките, с които застава на сцената, са Стоянка Мутафова и Татяна Лолова. В едно от последните си интервюта Георги Парцалев казва: “Чувствам се еднакво добре навсякъде. Киното, например, създава популярност. То просто е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото. За естрадата трябва друга нагласа. При нея трябва да превземеш залата. Това много ми помага в работата ми. Телевизията пък дава възможност да играеш това, което не си могъл в театъра”.<br />
<br />
<span style="color: #800000"><u><i><b>"Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости"- </b></i></u></span><br />
обича да казва той.<br />
<br />
Ето какво разказва за него актрисата Цветана Гълъбова: “През 1962 г. репетирахме и играхме заедно в "Свинските опашчици". Точно бяха пуснали приказка, че Парцалев е толкова смешен за публиката само защото говори смешно. Режисьорът Методи Андонов се зае да покаже, че това не е вярно – Парцалев е смешен, защото има сценично присъствие от най-висока проба. Играеше Нуц и имаше само две реплики. Методи му ги отне и тях и ги даде на Златина Дончева, която играеше съпругата му. Така Парцалев по време на целия спектакъл не продумваше нито една дума. <br />
<br />
Въпреки това смехът на публиката при неговата игра беше до задушаване. На всеки спектакъл Парцалев показваше нови и нови импровизации. Имаше толкова смешни находки, че и ние по сцената едва се удържахме. Зрителите ни прекъсваха с ръкопляскания и тропаха с крака от възторг при неговата игра. Това беше още един пример, че Парцалев не само говори смешно, а просто е <br />
<span style="color: #800000"><u><i><b><br />
един голям, незаменим и недостигнат артист <br />
</b></i></u></span><br />
Всеки спектакъл на "Свинските опашчици" беше истински театрален празник. Режисьорът Рангел Вълчанов не пропускаше нито едно представление”.<br />
<br />
Това е известният и обичан актьор – това е лицето му, запомнено от благодарната публика.<br />
<br />
<span style="color: #800000"><u><i><b>Другата страна на Парцалев са домашните купони и хомосексуалният му живот <br />
</b></i></u></span><br />
– добре известни само на близките му, той не парадира с него, но не го и крие. Неговият дом е обзаведен с огледала, а златните синджирчета, които обича да носи, също не са на показ. Актьорът става жертва на показен гей процес през 1964 г., когато е обвинен на подготвен от партията съдебен процес срещу 26 хомосексуалисти, предимно хора от артистичните среди. Единствен Парцалев не крие своята ориентация, а дори съчинил стих, който после се помнил: “Коскоджамити съдии, а се занимават с наште дупетии”.<br />
<br />
Властта не прощава на актьора и в последните му дни си отмъщава. Отказват му роли в Сатирата, подминава го новогодишното шоу, а когато умира, отказват поклонение в Сатиричния театър. <br />
<br />
Погребват го в самия край на алеята на артистите и културните дейци.<br />
<br />
<hr />
<span style="font-size: small"><i><span style="color: #800000"><b>Стоянка Мутафова: Той беше неотразим, но сега обичам самотата</b></span><br />
<span style="color: #800000"><b><hr />
</b><span style="color: #000000"><b><b><em>Здрава съм, през февруари ще чукна 88</em><br />
</b><br />
</b></span></span></i></span><i>“Когато нямам работа, дните минават мудно” – признава Стоянка Мутафова и се радва на последната постановка в Сатирата “Столовете” на Йонеско. </i><br />
<br />
“Тази роля е сбъдната мечта. Преди време срещнах в театъра директора Атанас Атанасов и му признах, че ще ми е мъчно да си тръгна от сцената с недобра пиеса и дори му признах, че имам една мечта. Казах за “Столовете” и че от години си мечтая за нея. Само след дни той ме извика и ето сега имам роля, която ме зарадва, но и малко изплаши, защото зрителите не са свикнали да ме виждат в сериозни роли”.<br />
<br />
Може това да се окаже и последната й роля, въпреки че обича да играе, има много участия. <br />
<br />
“Пенсията не ми стига, затова и играя толкова” - признава актрисата и тъгува, че вече няма приятели като неотразимия Георги Парцалев, например.<br />
<br />
“Нейчо Попов беше голямата ми любов, откакто си отиде, няма мъж в живота ми”. Стоянка живее с дъщеря си Муки, която дала идея за заглавие на автобиографичната й книга “Госпожа стихийно бедствие”. “И с нея отношенията не са леки, тя ме командори” – признава Стоянка.<br />
<br />
Сега примата на българската комедия е без приятели, самоизолирана, не контактува с много хора. <br />
”Самотата ме зарежда, обичам самотата” - казва актрисата. <br />
Но дали това е чистата истина?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Личности
Сашо Манов, директор на музея на “червените”: Хората даваха домашно вино и ракия за билет за мач на армейците
03 Ноем. 2016, 12:09
Личности
Шуменският ветеринар д-р Стефан Стефанов стана на 85: Навремето внесохме първите биволици от Азия
02 Ноем. 2016, 12:41
0 Коментара: