Преди 20 години си отиде Георги Парцалев. Смъртта на актьора все още е обвита в мистерия, не позволяват поклонение в Сатирата
<i>Георги Парцалев е роден в гр. Левски през 1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет. През 1956 година започва работа в Сатиричния театър. Изиграва незабравими роли в &ldquo;Михал Мишкоед&rdquo;, &ldquo;Големанов&rdquo;, &ldquo;Ревизор&rdquo;, &ldquo;Смъртта на Тарелкин&rdquo;, а през 1958 г. идва първата му роля в киното &mdash; в &bdquo;Любимец 13&ldquo;. Постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в &bdquo;Привързаният балон&rdquo; (1967), &bdquo;Кит&rdquo;, &bdquo;Петимата от Моби Дик&rdquo; (1970), &bdquo;С деца на море&rdquo; (1972), &bdquo;Сиромашко лято&rdquo; (1973), &bdquo;Баща ми бояджията&rdquo; (1974), &bdquo;Два диоптъра далекогледство&rdquo; (1976), &bdquo;13-ата годеница на принца&rdquo; (1987). Умира на 64 години в София през 1989 г.</i><br /> <br /> Двайсет години се навършват от кончината на големия Парцалев. Той си отиде от света на 31 октомври 1989 г. в София. Колегите му от Сатирата още шушукат, че е починал от СПИН. <br /> <br /> Официалната диагноза е скоротечна левкемия, а близките му твърдят, че е починал от рак на черния дроб.<br /> <br /> Артист и бохем по душа, Пацата всяка вечер заформя купони за своя сметка за по 20-ина души. <br /> <br /> Любимото му заведение е несъществуващият вече унгарски ресторант до Сатирата, после барът на хотел &ldquo;София&rdquo; и като откриват &ldquo;Шератън&rdquo; &ndash; той му става любимо местенце. Живее на таван под наем, но поддържа легендата, че е богаташ. Запалва се по колекционирането на антики, икони, ретромебели, стари бижута. <br /> <br /> Много легенди се носят за актьора, повечето действителни случаи. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b>Веднъж той и Стоянка Мутафова, като видели, че изпускат влака, а имали участие, лягат на релсите пред тръгващия от гара Димово влак</b></i></u></span><br /> <br /> Машинистът успява да спре в последния момент.<br /> <br /> Друг път заради него спира международният влак за Москва на спирка, на която не спира по принцип &ndash; Бяла, заради известността на актьора началник влакът склонил.<br /> <br /> Суетата на Георги Парцалев е пословична. Винаги искал по-голям хонорар от колегите си, защото е звезда, и много обичал да се снима и да разглежда снимките си.<br /> <br /> По-драматичната страна на таланта си за първи път показва като бай Иван съботянина в &ldquo;Тримата от запаса&rdquo;. За съжаление <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b>голямата му професионална мечта &ndash; да се превъплъти в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва </b></i></u></span><br /> <br /> Обикновено играе сам, а сред колежките, с които застава на сцената, са Стоянка Мутафова и Татяна Лолова. В едно от последните си интервюта Георги Парцалев казва: &ldquo;Чувствам се еднакво добре навсякъде. Киното, например, създава популярност. То просто е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото. За естрадата трябва друга нагласа. При нея трябва да превземеш залата. Това много ми помага в работата ми. Телевизията пък дава възможност да играеш това, което не си могъл в театъра&rdquo;.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b>&quot;Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости&quot;- </b></i></u></span><br /> обича да казва той.<br /> <br /> Ето какво разказва за него актрисата Цветана Гълъбова: &ldquo;През 1962 г. репетирахме и играхме заедно в &quot;Свинските опашчици&quot;. Точно бяха пуснали приказка, че Парцалев е толкова смешен за публиката само защото говори смешно. Режисьорът Методи Андонов се зае да покаже, че това не е вярно &ndash; Парцалев е смешен, защото има сценично присъствие от най-висока проба. Играеше Нуц и имаше само две реплики. Методи му ги отне и тях и ги даде на Златина Дончева, която играеше съпругата му. Така Парцалев по време на целия спектакъл не продумваше нито една дума. <br /> <br /> Въпреки това смехът на публиката при неговата игра беше до задушаване. На всеки спектакъл Парцалев показваше нови и нови импровизации. Имаше толкова смешни находки, че и ние по сцената едва се удържахме. Зрителите ни прекъсваха с ръкопляскания и тропаха с крака от възторг при неговата игра. Това беше още един пример, че Парцалев не само говори смешно, а просто е <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b><br /> един голям, незаменим и недостигнат артист <br /> </b></i></u></span><br /> Всеки спектакъл на &quot;Свинските опашчици&quot; беше истински театрален празник. Режисьорът Рангел Вълчанов не пропускаше нито едно представление&rdquo;.<br /> <br /> Това е известният и обичан актьор &ndash; това е лицето му, запомнено от благодарната публика.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b>Другата страна на Парцалев са домашните купони и хомосексуалният му живот <br /> </b></i></u></span><br /> &ndash; добре известни само на близките му, той не парадира с него, но не го и крие. Неговият дом е обзаведен с огледала, а златните синджирчета, които обича да носи, също не са на показ. Актьорът става жертва на показен гей процес през 1964 г., когато е обвинен на подготвен от партията съдебен процес срещу 26 хомосексуалисти, предимно хора от артистичните среди. Единствен Парцалев не крие своята ориентация, а дори съчинил стих, който после се помнил: &ldquo;Коскоджамити съдии, а се занимават с наште дупетии&rdquo;.<br /> <br /> Властта не прощава на актьора и в последните му дни си отмъщава. Отказват му роли в Сатирата, подминава го новогодишното шоу, а когато умира, отказват поклонение в Сатиричния театър. <br /> <br /> Погребват го в самия край на алеята на артистите и културните дейци.<br /> <br /> <hr /> <span style="font-size: small"><i><span style="color: #800000"><b>Стоянка Мутафова: Той беше неотразим, но сега обичам самотата</b></span><br /> <span style="color: #800000"><b><hr /> </b><span style="color: #000000"><b><b><em>Здрава съм, през февруари ще чукна 88</em><br /> </b><br /> </b></span></span></i></span><i>&ldquo;Когато нямам работа, дните минават мудно&rdquo; &ndash; признава Стоянка Мутафова и се радва на последната постановка в Сатирата &ldquo;Столовете&rdquo; на Йонеско. </i><br /> <br /> &ldquo;Тази роля е сбъдната мечта. Преди време срещнах в театъра директора Атанас Атанасов и му признах, че ще ми е мъчно да си тръгна от сцената с недобра пиеса и дори му признах, че имам една мечта. Казах за &ldquo;Столовете&rdquo; и че от години си мечтая за нея. Само след дни той ме извика и ето сега имам роля, която ме зарадва, но и малко изплаши, защото зрителите не са свикнали да ме виждат в сериозни роли&rdquo;.<br /> <br /> Може това да се окаже и последната й роля, въпреки че обича да играе, има много участия. <br /> <br /> &ldquo;Пенсията не ми стига, затова и играя толкова&rdquo; - признава актрисата и тъгува, че вече няма приятели като неотразимия Георги Парцалев, например.<br /> <br /> &ldquo;Нейчо Попов беше голямата ми любов, откакто си отиде, няма мъж в живота ми&rdquo;. Стоянка живее с дъщеря си Муки, която дала идея за заглавие на автобиографичната й книга &ldquo;Госпожа стихийно бедствие&rdquo;. &ldquo;И с нея отношенията не са леки, тя ме командори&rdquo; &ndash; признава Стоянка.<br /> <br /> Сега примата на българската комедия е без приятели, самоизолирана, не контактува с много хора. <br /> &rdquo;Самотата ме зарежда, обичам самотата&rdquo; - казва актрисата. <br /> Но дали това е чистата истина?