Зад Дорон и „тайната приватизация” на „Биохим” стоеше научно-техническото разузнаване
<i>Борис Митев е сред известните в близкото минало банкери и финансисти. Завършва финансово-стопанския институт в Свищов. През 80-те години е главен ревизор на България, от 1987 г. оглавява една от първите търговски банки у нас - ТБ &bdquo;Биохим&rdquo;, която ръководи до 1994 г. Хоноруван преподавател в УНСС. Отстранен от банката след т.нар. опит за тайна приватизация на &bdquo;Биохим&rdquo; от скандалния Дилян Дорон. Впоследствие е оправдан и обвиненията срещу него са снети. </i><br /> <u><i><b><br /> Г-н Митев, как се създадоха първите търговски банки у нас? </b></i></u><br /> - По идея на тогавашното Политбюро, на Тодор Живков, България постепенно трябваше да преминава на пазарни принципи и всеки голям отрасъл трябваше да има своя търговска банка, която да финансира проектите му. Така с решение на Министерския съвет от 1987 г. бяха създадени общо 8 банки. Викнаха ни в Политбюро, обясниха ни каква е идеята, разпределиха организацията&hellip;<br /> <br /> <u><i><b>- Кой в Политбюро беше основната движеща сила на проекта?</b></i></u><br /> - Мисля, че идеите основно идваха от Огнян Дойнов и Андрей Луканов. Те присъстваха на препитването на хората &ndash; кой какъв е и откъде е, може ли да се справи. <br /> <u><i><b><br /> - През 1990-а бе обявен мораториумът върху плащанията по външния дълг. Посъветваха ли се с банкерите, преди да го обявят?</b></i></u><br /> - Спомням си, че като ръководител на &bdquo;Биохим&rdquo; бях във Франкфурт в централата на Дойче банк, прие ни директорът за Източна Европа и ни пита по какъв повод сме при тях. Отговорихме му, че търсим кредити. &bdquo;Ама какви кредити &ndash; казва той, вие не знаете ли, че току-що получих съобщение от София, че България обявява мораториум и няма да си плаща дълга&rdquo;. Тогава беше огромна изненада за нас, после разбрахме, че решението е еднолично на Луканов. Обявяването на мораториума на практика спря дейността на търговските банки и срина икономиката. Защото и Лондонският, и Парижкият клуб след това спряха да дават пари. Тогава започна инфлацията, качването на цените, раздаването на продукти срещу купони и черните дни за България. А този директор от Дойче банк ни пита: &bdquo;Защо го направихте това? Ние знаехме, че не можете да плащате. <br /> <br /> Вашият дълг беше отписан. Можехме да го разсрочим за 20 или 30 години! Той е и провизиран и застрахован&rdquo;.<br /> <br /> <u><i><b>- Тогава какво е обяснението, защо е било направено?</b></i></u><br /> - Тази криза според мен беше проектирана и ни беше наложена от хората, които участваха в обявяването на мораториума.<br /> <br /> <u><i><b>- Какъв е случаят с опита за тайна приватизация на &bdquo;Биохим&rdquo; и каква е ролята на скандалния Дилян Дорон?</b></i></u><br /> - Този опит изпревари последвалия фалит на търговските банки от 1996 г. Още тогава хората, които планираха как да ликвидират банките в България, как да се отърват кредитните милионери от връщането на парите, започнаха да обсъждат как търговските банки да бъдат или приватизирани, или ликвидирани, за да може кредитите, особено на държавните предприятия, да изчезнат. Дорон е един от хората-бушони, които трябваше да рискуват и да вадят въглените, ако се случи нещо. Не е само Дорон. В ликвидацията на търговските банки участваха много хора, те се знаят, това са тези, които имаха да връщат най-много пари. Излезе един списък на кредитните милионери &ndash; над 3000 души бяха. Знаеше се кой от коя банка колко е взел и т.н. Какво стана с този списък? Нищо. <br /> <br /> <u><i><b>- Как все пак беше извършен опитът за тайна приватизация на &ldquo;Биохим&rdquo;?</b></i></u><br /> - Увеличихме капитала и трябваше да издадем нови удостоверения на акционерите. През това време хора от банката, инструктирани от външни лица, в т.ч. и Дорон, започнали да продават удостоверенията на посредници като финансово-брокерски къщи. Оказва се, че Дорон е учредил на бърза ръка 13 фирми и те купуват тези акции, които дори не са подписани и няма решение за тяхната продажба. <br /> <u><i><b><br /> - Кой стоеше зад Дорон?</b></i></u><br /> - Този, който му е дал парите. Една част от парите бяха от старото дружество на научно-техническото разузнаване ИНКО, около 5 милиона долара. Имаше пари на две-три частни фирми и на един външен кредитор, който не е известен на банката. Пратихме всичко на следствието, но то си затвори очите и каза, че това не го интересува. Пратихме всичко на Татарчев и наблюдаващия прокурор Михаил Дойчев, впоследствие арестуваха Дорон, след това го пуснаха, а заведоха дело срещу мен. <br /> <u><i><b><br /> - Защо се стигна все пак до масовите фалити на търговски банки през 1995-96 г.? И това ли беше &bdquo;планирана&rdquo; операция?</b></i></u><br /> - Много по-късно излезе решение на МС, че държавната собственост може да се предоставя като обезпечение. Дотогава фактически предоставените кредити на държавните фирми не бяха покрити с нищо. Аз например имах телефонен разговор с тогавашния министър-председател Жан Виденов по &bdquo;петолъчката&rdquo;, който ме помоли да предоставя кредит за заплати на работниците в Девня, защото щели да обявят стачка след 2 дни. Молеше ме да кредитирам заплати! Обясних, че кредитираме проекти. Мога да отпусна например оборотен кредит, но ми трябва обезпечение. <br /> <br /> Тогава ми се изсмяха и казаха, че това не може да стане, защото това е държавна фирма, а ние &ndash; държавна банка&hellip; Ето това беше схемата. Така и останалите банки загинаха, защото държавните предприятия не им върнаха кредитите. Самата приватизация се извършваше по административен път. Масова, с потенциален купувач, с избран инвеститор, разбирай техен, удобен. Едновременно бяха ликвидирани и банки, и фирми. <br /> <br /> <u><i><b>- Това ли всъщност докара хиперинфлацията?</b></i></u><br /> - Да, там отидоха спестяванията на гражданите. В банките имаше един значителен ресурс около 2 милиарда германски марки и немалко в долари. Тогава се яви МВФ и предложи схема за решаване на проблемите на България, като обеща 200 милиона долара, с условието да бъдат ликвидирани неработещите и почти фалирали търговски банки. Те бяха станали вече 16. Ние от търговските банки тогава предложихме на правителството да отпуснем тези 200 милиона, а да не ги вземаме от МВФ. Кабинетът на Виденов не се съгласи и прие предложението на МВФ, взе парите и започна поетапно да ликвидира банките. Но за да си защити парите, тогава МВФ постави условия и за цените на услугите, водата, ел. енергията&hellip; Защото той също нямаше обезпечение за тези пари. <br /> <br /> <b>Евгени ПЕТРОВ</b>