Преди кашата от елда се смяташе за храна на простолюдието, но днес, поръчвайки я в реномиран ресторант подобно на прясно изцеден сок или салата от рукола, можете да бъдете сигурни, че демонстрирате добър вкус и модерни възгледи за храненето и при това се грижите за фигурата си. Подобно на примата на родната естрада Лили Иванова, която не крие, че си пада по елдата, само дето я нарича с руското й наименование - гречка.

Името на този продукт подсказва гръцкия му произход, затова много хора смятат, че родината на елдата е Гърция. Това обаче не е така – нито е Гърция, нито Византия, а Хималайските планини. В див вид тя се среща и досега, но на височина 3500 м. Елдата не е житно растение, а е роднина на киселеца и ревена.

Отглеждането на тази култура започва преди 6000 г. в Югоизточна Азия и в различните страни има различни наименования, обикновено свързани с името на страната, откъдето е било внесено. Например в Гърция и Италия се наричала “турско зърно”, а французите, испанците и португалците я познават като “сарацинско” или “арабско зърно”, финикийците – като “татарско”, а в Германия е познато като “езическо”.

В Индия елдата се нарича “черен ориз”, а в други страни – “черна пшеница”. По неясни причини съдбата на тази култура се е развила много странно. Още когато започва масовото й използване, я смятали за храна на плебеите и бедните. Нима проблемът е в цвета? Каквато и да е причината, висшето съсловие и на изток, и на запада не посягало към елдата. На Запад дори се смятало, че кашата е по-скоро птича храна. Известно време много елда се консумирала в Англия, но сега я произвеждат предимно за храна на фазани.

Във Франция елдата била отглеждана само заради меда. Медът от елда наистина се смята за най-добрия, най-вкусния, най-полезния и се използва като ефективно средство против простуди и грип. Но с това любовта на французите и останалите европейци към елдата приключва. Жалко!

В Русия обаче тя е на особена почит. Там дори се препоръчва да се яде елда преди големи изпитания, защото тя захранва с енергия, сила и съобразителност. На особена почит се радва елдата и в Азия. Може и да не ви се вярва, но в Страната на изгряващото слънце на нея са кръстени много села, реки и железопътни станции. Японците я консумират не във вид на каша, а като брашно. И в Корея нито един празник не минава без сае ме дук – традиционни кифлички от елдено брашно. Китайците правят от нея дори шоколад, джем и ликьори.

Днес елдата не се смята за храна на бедняците и може да бъде поръчана в най-изисканите ресторанти. Това се превърна в мода, тъй като любовта към елдата означава, че имате правилно отношение към модерния начин на хранене и здравословния начин на живот.

В Европа се консумира най-вече зърното на елдата, но в някои райони на света (много страни в Югоизточна Азия) за храна се използват и листата, и филизите на растението. Те може да бъдат изпържени, добавени в супи, салати, маринати или ползвани като подправки за месо.

Как да я избираме

При избора на елда, обърнете внимание на сорта и външния й вид.
- Когато купувате елда, избирайте най-бледата, тъй като червеникавата вероятно е преминала през високотермична обработка, а това означава, че е изгубила голяма част от полезните си качества.
- Ако след като у дома отворите пакета, усетите лека миризма на плесен или други странни „ухания”, това означава, че продуктът е развален и имате пълно право да го върнете в магазина.
- Съхранявайте елдата в стъклен или керамичен съд, но немного дълго – с времето вкусът й се променя, а хранителните й качества рязко се влошават.

Съветите на майстор Похлебкин

Великият кулинар Уилям Похлебкин обяснява, че на пръв поглед елдената каша трудно може да бъде развалена и все пак тя често става невкусна. Причината е в убедеността на мнозина, че да се свари елдена каша е фасулска работа.
За да не изпадаме в тази заблуда, той ни е завещал своите правила.
На всяка единица обем зърно се слага два пъти повече вода, тенджерата или гърнето се покриват с плътен капак, вари се отначало на силен огън, след това – на слаб, а накрая – отново на силен, до пълното изпаряване на водата. И още една тайна: не отваряйте капака по време на варенето, защото за кашата е важна не толкова водата, колкото парата. Преди да сварите елдата, не бива да я накисвате, както правят много домакини.

Яхния с коприва и елда

350 г коприва, 1 чаена чаша елда, щипка сол, 4- 5 супени лъжици зехтин, 1 връзка зелен лук, 3 клончета копър

Елдата се накисва в купичка с вода. Листата на копривата се отделят от дръжките, след което се измиват много добре с течаща вода. Зеленият лук се почиства от външните пера и корените. Стръковете се измиват и нарязват на колелца. Елдата се отцежда добре. В тенджера се наливат 400 мл вода. Слага се елдата и съдът се поставя на включен котлон. След като кипне водата, елдата се оставя да набъбне. Вари се 40- 50 минути. Измитите листа коприва се нарязват на ленти. Когато елдата е готова, съдът се сваля от котлона. Отцежда се добре. В тиган с широко дъно се сипват 4- 5 с.л. зехтин. Поръсва се сол и съдът се поставя на включен котлон. Когато мазнината се загрее, се добавят лукът и копривата. Разбъркват се с дървена лъжица и се пържат 5 минути. След това се добавят сварената елда и 200 мл вода. Разбърква се отново и се оставя да покъкри на слаб огън около 20 минути. Накрая се поръсва с наситнен копър.