Тенко Славов: Константин Марков от "Тангра" се оказа един от най-върлите доносници!

<i>Тенко Славов е една от китарните легенди в българския поп. Роден е на 16 март 1950 г. в Стара Загора, но е отрасъл в София. Завършил е само гимназия, но след казармата си изписва три тома за китара от Америка и се самообразова като музикант. Работи с много рокбанди по време на соца. Свири в оркестър &ldquo;Обектив 71&rdquo; с ръководител Николай /Бебо/ Куюмджиев, където се изявяват едни от най-известните по това време изпълнители като Бисер Киров, Ирина Чмихова, Мишо Белчев... Именно тогава &ldquo;открадва&rdquo; занаята аранжорство от Бебо Куюмджиев.</i><br /> <br /> <i>Впоследствие започва да работи с легендарната група &ldquo;Фактор&rdquo;, на Весо Тодоров &ndash; Кокала, която скоро е поканена да свири с Емил Димитров и се преименува на оркестър &ldquo;Синьо-белите&rdquo;. Шеф на бенда на попкраля става Тенко Славов. Работил е и с Лили Иванова. <br /> Сега Тенко живее в САЩ.</i><br /> <br /> <b>- Тенко, ти си един от най-известните китаристи в България. Свирил си с Емил Димитров и с още куп звезди на попмузиката. Заради &ldquo;по-свободния си изказ на мисли&rdquo; многократно си бил спиран да пътуваш на турнета в чужбина. Мислиш ли, че между колегите ти е имало много доносници?</b><br /> - Бил съм преследван. Имал съм 4 отказа за работа в чужбина. Всеки един ми е коствал 2-3 години да го оправям.<br /> <br /> <b>- Как да го оправяш?</b><br /> - Ами, да ходя на срещи с Георги Гогов, с Нешев ... с шефовете на паспортния отдел на МВР. Някакъв офицер, който беше там, ми каза:&rdquo; Ще проверим...&rdquo;, и все едно случаят приключи. Нищо.<br /> <b><br /> - Как разбра защо не те пускат навън?</b><br /> - Нещата просто не отиваха на добре. Имах колеги, чиито бащи работеха в Държавна сигурност. От бащата на един Руслан, който беше полковник в УБО и се беше обадил на негови колеги, разбрах, че са му казали: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>&rdquo;По-добре не се занимавай с тоя, че досието му е ей толкова дебело!&rdquo;<br /> </b></span><br /> /Показва с ръце дебелина около 40-50 см &ndash; б.ред./ Аз не знаех какво да кажа. Музикант човек с толкова дебело досие?! Те май са ме объркали с някого. Чудех се за какво е.<br /> <br /> <b>- Накрая какво се оказа?</b><br /> - Имало е много доносници между нас. Аз бях доста свободолюбив открай време. Още от училищна възраст. Особено когато трябваше да изкажа мнение, да критикувам.<br /> <br /> <b>- А научи ли кой е бил конкретният човек, който е донасял за теб?</b><br /> - Доста хора са били, но Константин Марков от група &ldquo;Тангра&rdquo; се оказа един от върлите доносници. През цялата ми музикална кариера, докато бях в България, е бил до мен. Смятал съм го за приятел. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Оказа се, че той доста е напакостил не само на мен, а и на други колеги.<br /> </b></span><br /> <b>- Това е доста сериозно обвинение. Откъде знаеш тези факти?</b><br /> - Научил съм го от хора, които са работили с него.<br /> <br /> <b>- Тоест, това е факт 100 на 100, така ли? Или примерно 80 на сто е истина за теб?</b><br /> - Мога да кажа, че е 100 на 100. Приеми моята дума. Слагам си името. Това е. Кой ще бъде? Имах трима приятели, които знаеха някои неща. Другите двама няма начин да са. Той е единственият.<br /> <br /> <b>- Ще ми кажеш ли точно за какво става въпрос?</b><br /> - Ще ти кажа. Продадох едни музикални инструменти през 1974 г. на завода за малограмажна хартия в Белово. От Косьо взех една малка схема за озвучаване. Беше я направил сам. Отвратителна. Да му я продам. Да му направя услуга. Помня, че му занесох към 8000 лв. Той никога не беше виждал накуп толкова пари до този момент. Подскачаше от радост. И един месец по-късно ме извикаха в V РПУ, не кой да е, а от ДС! Направо онемях. Какво общо ще има ДС с мен?! <br /> <br /> Съответният низш офицер, който си търси доносници, започна да ми обяснява за тази сделка. Кой може да е знаел за нея освен аз и Косьо?<br /> <br /> <b>- Не си ли се срещал досега с Косьо Марков, за да се изясните?<br /> </b>- Не, и нямам намерение да се срещам. Впоследствие се оказа, че беше написал една книга за историята на българския рок. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Той толкова брутално е деформирал участието ми в &ldquo;Тангра&rdquo;, че като прочетох книгата, не знаех да се смея ли, или да плача. </b></span><br /> <br /> Една моя песен &ndash; &ldquo;Ако имаш време?&rdquo;, взе първа награда през 1978 г. Вече бях напуснал &ldquo;Тангра&rdquo;, но ги поканих в разширен състав с Васко Найденов и Константин Атанасов. Косьо Атанасов също имаше песен на конкурса - &rdquo;Пътища&rdquo;, но тя не взе нищо. А Константин Марков написал в книгата, че Косьо Атанасов е взел награда с песента &ldquo;Очакване&rdquo;. А всъщност това парче участва на следващата година и го изпя Вили Кавалджиев. Това е такова изкривяване на действителността, че нямам думи. <br /> Всъщност моята песен спечели наградата. Тогава не можеше да имаш всичко - и музика, и текст, и аранжимент. Ка-а-к! Просто песента нямаше да мине. Така ми каза Панайот Славчев. &ldquo;Приели сме ти я песента! Но шансовете да получи награда са нулеви!&rdquo; Нали в журито бяха всички от старите пръдни. Та Панчо ми каза: &rdquo;Някой да ти напише нов текст, аз ще го парафирам!&rdquo; Бях написал текст по музиката, но го дадох на Миряна Башева. <br /> <br /> Тя ми каза: &ldquo;Аз съм поетеса, по музика да пиша, ще ми е трудно&rdquo;. Казах й , че съм написал текст и ще й го дам заради стъпката. Тя написа чудесен нов текст буквално за един ден и той си е неин. Дадох го на Панчо, той го парафира и мина. Сашо Гривната я изпя /Александър Петрунов, известен басист и певец, който сега живее във Флорида, САЩ &ndash; б.ред.. Тогава Панчо Славчев ме попита как да обявят песента. <br /> <br /> На Косьо много му хареса песента да е под името на &ldquo;Тангра&rdquo;. Аз бях напуснал вече групата, но му казах: &rdquo;Хайде, нека да е &ldquo;Тангра&rdquo;. Обявиха ни: &rdquo;Тенко Славов. Акомпанира &ldquo;Тангра&rdquo;. Васко пееше втория глас. Но конкурсът си беше за песен, не за изпълнение. И аз си взех първата награда с Миряна. <br /> <br /> Впрочем тази песен я бях написал на балкона на хотела предишната година на &ldquo;Златният Орфей&rdquo;. Винаги си носех китарата. Пиехме си с Кирчо Маричков бяло вино на балкона на хотел &ldquo;Юнона&rdquo;, срещу Летния театър на &ldquo;Слънчев бряг&rdquo;. Чакахме да свърши официалната част на &ldquo;Орфея&rdquo;, за да ходим на рецитала на една английска група. Там си я композирах песента, пред него. На следващата година Панайот Славчев, Бог да го прости, който е създател на този конкурс, ми поиска песен и аз я дадох.<br /> <b><br /> - Кой беше този конкурс?</b><br /> - На Студентския дом за младежка забавна песен през 1978 г. Де факто тогава &ldquo;Тангра&rdquo; се прочу като рокгрупа. С моята песен. Това беше началото. Първата &ldquo;Тангра&rdquo;. Рокгрупата. &ldquo;Ако имаш време&rdquo; е суперхит, който още го пеят всички. Сега последно ми го поиска и Ани Върбанова за новия си албум. След това с Чочо Владовски станаха естрадна група. Аз ги напуснах и направих група &ldquo;Тест&rdquo; с Васил Найденов.<br /> <br /> <b>Едно интервю на Жоро Захариев</b><br />