Най-силната румънска крепост е превзета само за 33 часа
<i>На 5 и 6 септември 2009 г. се навършиха 93 години от славната Тутраканска епопея. Ако Тутраканската битка е знаменателно кръвопролитно събитие от Първата световна война, то съгласно Крайовската спогодба, Южна Добруджа бе върната на България по един безпрецедентен мирен договор, подписан на 7 септември 1940 г. в разгара на най-кръвопролитната война на човечеството - Втората световна война. Съгласно член втори от Крайовската спогодба, България и Румъния декларират, че се отказват за вечни времена от каквито и да било териториални претенции помежду си. </i><br /> <br /> На Балканите се преплитат интересите на Великите сили. Балканските държави вместо да се радват на успехите от Балканската война, започват да предявяват свои териториални претенции. <br /> <br /> През есента на 1912 г. Румъния предявява претенции към Южна Добруджа под претекст, че България разширила много територията си по време на Балканската война. <br /> <br /> След т.нар. Букурещки мир от 1913 г. румънската Добруджанска армия окупира българските земи до линията Тутракан-Балчик. България е победена, без нейната армия да е бита след освобождението през 1878 г. в нито едно сражение на бойното поле. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b>Окупаторът веднага започва да строи военна крепост в Тутракан</b></i></u></span><br /> <br /> Едва настанили се в българската територия, Румънският генерален щаб и военното министерство анализират и оценяват стратегически важното значение на Тутракан при една евентуална бъдеща война с България и започват да строят Тутраканската крепост. Започва активно строителство на т.нар. Тутракански &bdquo;тет-де-пон&rdquo; под ръководството на белгийски и френски военни инженери и специалисти. Това е уникално, мощно и много модерно за времето си военно полево съоръжение за отбрана на Тутракан като предмостова крепост. Крепостта е построена за 3 години.<br /> <br /> Пред такава отбранителна свръхмодерна за времето крепост се изправя Преславската пехотна дивизия, командвана от опитния и прославен в предходните войни генерал-майор Пантелей Киселов. В 10 часа на 27 август 1916 г. започва заседание на Коронния съвет на Румъния. В 21 часа същия ден е обявена война на Австро-Унгария. На следващия ден Германия обявява война на Румъния. През това време <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b><br /> румънците предизвикателно и провокиращо изстрелват няколко снаряда срещу град Русе </b></i></u></span><br /> <br /> Прославеният от Балканската война генерал Стефан Тошев &ndash; командващ 3-та армия, взема всички мерки и привежда частите в пълна бойна готовност. На 1 септември 1916 г. царят и всички министри подписват манифест, съгласно който България обявява война на Румъния, целта на която е да си върне несправедливо отнетите й територии на Южна Добруджа. Към границата се съсредоточава Трета българска армия, в чийто състав са включени 4-та Преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от първа Софийска дивизия, Дунавски българско-германски части и други подкрепления. <br /> <br /> Генерал Стефан Тошев назначава за командващ тези войскови части своя приятел и боен другар генерал Пантелей Киселов. Атакуващите Тутраканската крепост български войски наброяват 55 000 души. Те разполагат със 132 оръдия и 53 картечници. Генерал Тошев начертава общия план на предстоящата битка именно за крепостта, пренебрегвайки плана на командващия немските войски фелдмаршал Маккензен. <br /> <br /> За отбелязване е, че до този момент никой български генерал не се е осмелявал да спори и да се противопоставя на фелдмаршал Маккензен. <br /> <br /> Оценявайки стратегически важната роля на Тутракан, генерал Тошев взема правилното решение да удари крепостта, в която са съсредоточени 25 румънски дружини, 20 батареи и 6 ескадрона. Този план той предвижда да изпълни с 33 български дружини и 44 артилерийски батареи. Без да срещнат сериозна съпротива, на втория ден от войната българските войски достигат на разстояние далечен изстрел от външната укрепителна линия на крепостта &ndash; бастиона на румънските войски. <br /> <br /> На третия и четвъртия ден генерал Тошев уточнява окончателно плана за атаката. Предните румънски части вече са изтласкани назад. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b>Решителните сражения по целия фронт започват на 5 септември 1916 г. </b></i></u></span><br /> <br /> Генерал Тошев гласува пълно доверие на своя приятел ген. Киселов, предоставяйки му възможността да ръководи битката и да взема самостоятелни решения в хода на сраженията в зависимост от създалата се обстановка. Генерал Киселов остава изненадан, но оправдава гласуваното му високо доверие. Той ръководи битката в непосредствена близост до мястото на сраженията. Често слиза между бойците да ги окуражава. Точно в 6,30 часа започва артилерийската подготовка на полка, командван от полковник Ангелов. И в 7,30 часа след кратко коригиране на огъня целта е захваната в т.нар. &ldquo;тясна вилка&rdquo;, при която всички оръдия преминават на стрелба с команда &rdquo;унищожение&rdquo;. <br /> <br /> Канонадата от 100 български тежки оръдия засипва като огнена градушка укрепените румънски части в крепостта. Районът на битката е покрит с гъст пушечен дим, стълбове пръст, хвърчащи части от тела на противника и други предмети. Земята се тресе и ври. Съгласно заповедта на генерал Киселов, артилерийският огън трябва да продължи до 16,30 часа. Но попаденията са невероятно точни, спасение от захванатите в &bdquo;тясна вилка&rdquo; няма. В този страшен ад румънските войски изпадат в ужас и обезумели от страх, започват паническо бягство. Следва началото на най-страшния момент от битката. Пионерни части започват рязането на мрежите с ножици. Те са посрещнати с ураганен картечен огън от противника. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b>Неустрашимите български юнаци тръгват в атака, </b></i></u></span><br /> <br /> когато по заповед на генерал Киселов българската артилерия пренася огъня си в тила на противника. Предвождани от своите командири (съгласно заповедта, офицерите са най-отпред), с развети знамена, под звуците на българския химн &rdquo;Шуми Марица&rdquo; и мощното прословуто българско &bdquo;Ура! Напред, братя!&rdquo;, потомците на героите от Шипка като лавина връхлитат срещу укрепената по последна дума на военната техника Тутраканска крепост. <br /> <br /> Артилерийският и картечен огън и от двете страни превръщат бойното поле в истински ад. <br /> <br /> Противниковият огън поваля стотици български войници и много офицери. След падналите български храбреци прииждат като ято орли нови и нови лавини от славните ни воини. Почти всички офицери са убити. Тяхното място заемат подофицерите. <br /> <br /> Обезумелите румънски войници разбират какво ги очаква, панически напускат добре укрепените окопи и побягват към втората отбранителна линия. Една част от противниковите войници са настигнати при бягството, друга част успява да се укрие в галериите, но не след дълго са открити и пленени. Малко след обяд на 5 септември, въпреки ураганния огън на противника, първа отбранителна линия е превзета от славните български воини. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b>Най-модерната румънска крепост пада <br /> </b></i></u></span><br /> Рано сутринта на следващия ден, 6 септември, след отблъскването на упоритите опити на румънските войски за контраатаки преславските и софийските бойни части, само за 33 часа, с непозната за най-новата военна история атака до момента, превземат по блестящ начин най-модерната за времето си румънска крепост. Пленен е целият румънски гарнизон. Много от войниците и офицерите се опитват да се спасят с бягство през река Дунав, но почти всички се издавят. Пленени са около 28 000 румънски войници, около 450 офицери, 150 оръдия, всичкото пехотно оръжие, боеприпаси, други материали, техника, каруци, коне и др. Вечерта на 6 септември прославеният генерал Киселов влиза победоносно в отново върнатия на България град Тутракан. <br /> <br /> Свободата е извоювана с цената на 1764 загинали български юначни бойци. В Тутраканската епопея оставят костите си общо 8000 войници от двете воюващи страни. Това сражение се превръща в един от върховете на българската бойна слава.<br /> <br /> <b>Подготвил о. з. кап. л-т д-р Богомил КОЛЕВ, Силистра</b><br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b>Страшното отбранително съоръжение </b></i></u></span><br /> <br /> Крепостта е строена в продължение почти на 3 години, като са използвани върхови постижения на военната теория и практика, макар че тя остава ненапълно завършена за предстоящата битка. <br /> <br /> Местността, върху която е строена, представлява ниско плато, което е с форма на полукръг, в чийто център е Тутракан. Платото е обградено от немного дълбока долина. По него има 13-14 издатини, върху които са построени фортове. Те от своя страна представляват по една малка крепост. Форт № 1 е построен на южния бряг на Дунав, а форт № 13 опира на северната страна на реката. <br /> <br /> Пред всеки форт са построени хиляди т.нар. &ldquo;вълчи ями&rdquo;, дълбоки 1,5 м, с остри колове в центъра, разположени една до друга така, че да се препятства всяко движение на противника. Коловете са свързани с бодлива тел. Около 20-30 м зад пояса от вълчи ями, под самия скат, е изграден първият пояс от телени мрежи. На около 20 м са построени първата линия окопи.<br /> <br /> В пространството между телените мрежи и окопите са маскирани хиляди бомби, чиито взриватели са свързани с телени жици, завързани за плета в окопите. При настъпление противниковите войници закачат с краката си маскираните жици. Бомбите избухват и нанасят големи поражения на живата сила. Следва нов пояс от телени мрежи и нови окопи. По-назад, почти на самия връх, са построени циментови бункери, в които има по едно малокалибрено скорострелно куполно оръдие, заобиколено откъм фронта с пояс бодлива тел. <br /> <br /> Много от фортовете са с бетонни окопи и бетонирани бойници, в които са монтирани оръдия с голям калибър. Те са свързани с теснолинейни железопътни линии, по които става превозването и снабдяването с боеприпаси, продоволствие и други материали. Така около Тутракан са изградени две отбранителни линии. На първия пояс с форма на полукръг са изградени 15 форта. В тях са построени по 2 заслона за 60-70 войници. Между всеки два форта, отстоящи на разстояние 1-2 км един от друг, са разположени артилерийски батареи. Има допълнителни опорни пунктове, множество картечни гнезда и много други отбранителни съоръжения. На около 5 км от основната отбранителна линия следва втора укрепителна линия, устроена по подобен начин.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Мемориалът<br /> </b></u></span><span style="color: #800000"><u><i><b>Поклон пред загиналите</b></i></u></span><br /> <br /> Мемориалът &bdquo;Военна гробница 1916 г.&rdquo; започва да се строи непосредствено след битката за Тутракан. По инициатива на &bdquo;Тутраканския благотворителен комитет&rdquo; е издигната &bdquo;Братска могила&rdquo;. <br /> <br /> Щабът на четвърта Преславска дивизия решава да се изгради Национален парк-костница в памет на загиналите воини. Първото честване на годишнината от Тутраканската епопея е на 6 септември 1917 г. След освобождението на Южна Добруджа на 7 септември 1940 г., съгласно безпрецедентното мирно споразумение в град Крайова, по време на Втората световна война, всяка година в първата неделя на месец септември на военната гробница се провеждат възпоменателни тържества в памет на загиналите. <br /> <br /> От 1986 г. започва благоустрояването на Мемориалния комплекс. Изградени са Алея на славата с изписани имената на загиналите в битката, парк, сцена за официални чествания, монтирани са две гаубици &rdquo;Круп&rdquo;. През 2007 г. при тържественото честване е осветен и открит параклисът &bdquo;Свети Георги Победоносец&rdquo;.