Красимир Стойчев фалира пак?

Баща му е застрелян в къщата му във Виена.

09 Окт. 2009, 12:26 13593 прочита 1 коментара

Бизнесменът днес е видимо състарен.

Баща му е застрелян в къщата му във Виена.

Бившият собственик на суперзадлъжнялата групировката “Трон”, гръмналата “Капиталбанк”, Мобилтел - сега М-тел, в. “Стандарт”, провалилата се печатница “Стандарт принт” и основател на Г-13 Красимир Стойчев отново е пред фалит. Софийският градски съд е назначил синдик във фирмата му “Макс телеком” ООД, който да запази останалото там имущество за удовлетворяване на кредиторите. Мярката е поискана от компанията “Дженерал лизинг” АД (германска собственост) поради неплатежоспособност на Стойчевото дружество... Че “Макс телеком” има проблеми, се разбра още в края на миналата година, когато служителите масово се заоплакваха, че не им плащат заплатите. Тогава Стойчев се оправда, че затруднението е временно, виновна била държавата, която му задържала 400 000 лв. от ДДС. Днес, 10 месеца по-късно, е ясно, че затъването е сериозно. Красимир Стойчев представи официално "Макс телеком" през 2007 г. като единствената компания в Европа, изграждаща мрежа по стандарта WiMAX (безжична технология за пренос на глас и данни, смятана за алтернатива на кабелите). Тя предлагаше телефония, интернет, телевизия. До края на 2008 г. мрежата трябваше да покрие 90% от населението на страната и да създаде и мобилен оператор на WiMAX стандарт. Първоначалните инвестиции били 15 млн. евро, през 2008 г. компанията планира да инвестира още 15 млн., каза тогава Стойчев. Ето как го описа по онова време Илия Божинов (бивш високопоставен социалист): "Аз го познавам от много години. Той не е олигарх, а човек на живота. Почне нещо и го продава на друг. Направи някакъв проект, гледа да го продаде, друг да го развие, а той да вземе парите и да си живее спокойно. Каквото и да започне, ще свърши като Мtel. Той няма нервите да се занимава с нещо дълго и активно. Още по-малко би имал нерви да играе игрите на днешните олигарси, сега те са много по-сложни." Оказа се, че Илия Божинов наистина добре познава Красимир Стойчев. Вероятно има защо. Илия е син на члена на политбюро на БКП Тодор Божинов, за Краси Стойчев пък се твърди, че, е човек от списъка на 300-те фамилии под специалното наблюдение на същото това политбюро, получили червени куфарчета с пари в зората на демокрацията. Ето какво казва за Стойчев д-р Илия Илиев, много информиран кадър на разузнаването на бившата Държавна сигурност: "Той работеше в научно-техническото управление (НТУ) към МВР и ДС. Разликата между НТР (Научно-техническото разузнаване) и НТУ беше, че първите събираха и крадяха технологии, а вторите се занимаваха с внедряването им у нас." На въпроса какво тогава е правил Краси във Виена и откъде пари за медии и джиесеми, Илиев отговаря: "Всички управления имаха изнесени служители навън, не само външното разузнаване. Той е от подставените лица, при това на хора от разширения списък 300. Красимир Стойчев наистина сътрудничеше във Виена, но си беше към НТУ. Той беше от тия специално подбрани хора, на които им казаха: ето ти пари, регистрирай фирма в Австрия или Швейцария, отивай в България, вземай кредити от тази и тази банка и развивай бизнеса. Именно така беше създадена империята му “Трон”. Стойчев, естествено, отрича за куфарчето. През 2007 г. пред бТВ той казва: &bdquo;Дълбоко се съмнявам в раздаването на куфарчета. Колкото и пари да ти дадат, ако не си умен ще ги профукаш. Не се знае от свиня майка какво прасе ще излезе. И да е имало милиарди, в което се съмнявам, те са били разграбени”. И обяснява, че направил първия си милион, купувайки компютри от Тайван и продавайки ги в Русия. Според него грешката на бизнесмените, които са били отстреляни по време на прехода, е, че са се самозабравили и са си повярвали, като са навлезли в политиката. &bdquo;Грешката на Илия Павлов и на Емил Кюлев е, че решиха активно да се занимават с политика, в България това е страшно опасно“, каза Стойчев. Той има основания да го твърди. Бе така забъркан с Иван Костов, че това му донесе доста минуси и гигантски скандали - като този с руските мафиоти - бивши кагебисти, спонсорирали чрез него СДС и фондацията на Елена Костова "Бъдеще за България" с милиони. Но, да започнем отначало. Красимир Стойчев е роден на 4 октомври 1955 г. Завършва английска гимназия заедно с Филип Димитров (първият премиер на СДС). Следва в Икономическия институт "Карл Маркс". Започва работа в Националния статистически институт. Три пъти кандидатства за член на БКП, докато го приемат. Тогава, според собствените му признания, той се запознал с бъдещия си приятел и втори премиер на СДС Иван Костов. “Познавам се с него от 1982-83 година. Заедно сме направили първия баланс на България по западната методология. Това никой не го знае. Беше една работна група от Комитета по планиране. Мен ме извикаха от статистиката, него не знам по каква причина, и ни казаха: “Хайде сега да видим как е по западната методология, как изглежда България”. Работихме 3-4 месеца и с Костов сме първите, които са виждали как изглежда държавата според западната методология", разказва Стойчев пред в. “168 часа “през май 1997 г. По някое време "статистикът" Краси заминава на работа във Виена. Там вече е приятелят му Стюарт Каралян, чийто баща е зам.-министър на пощите и далекосъобщенията. По-късно със съдействието му се създава "Мобилтел", а Стюарт Каралян става съдружник с малък дял. Той, между другото и до днес е със забрана да напуска страната заради фалирали задлъжнели фирми на Краси, на които е бил управител. През 1986 г. Стойчев си купува къща във Виена - нещо абсолютно забранено за жител на соцдържавата България дори и да има достатъчно пари, което пък е невъзможно. Тук трябва да припомним, че във Виена съществуваше една странна, уж унгарска банка, в която официално бяха парите на СИВ (Съвета за икономическа взаимопомощ - соцотговорът на Европейската общност, сега ЕС), а всъщност, твърди се, на соцразузнаванията. Във Виена по едно време заживя и членът на Политбюро Огнян Дойнов, спряган за мозък на проекта "Нева" и други инициативи на соцразузнаванията, които трябваше да съсипват капитализма чрез крадене на лицензи и хайтек, за което пък е имало отпуснати доста пари. През 1990 г. Стойчев се появява в България с фирмата "Кони". Дали е негова или е само служител - данните в пресата се разминават по този въпрос. Твърди се обаче, че собственик на виенската "Кони" е израелският бизнесмен от български произход (а също и разузнавач с чин полковник) - Нисим Коен, който по-късно умира при неизяснени обстоятелства в България. Фирмата, твърди мълвата, е свързана по някакъв начин с проекта "Нева". Малко по-късно Стойчев регистрира "Трон". Едноименна фирма открива и във Виена, тя пък е собственост на едноименна офшорка. "Трон" изведнъж става една от най-мощните икономически групировки в България. Може да й съперничи само "Мултигруп". При правителството на съученика си Филип Димитров с финансов министър Иван Костов и с тяхната активна подкрепа Стойчев прокарва схема за изплащане на дълга на България към Полша. Това става чрез триъгълна операция, при която България изнася цигари за Русия, а руски суровини отиват към Полша. Според публикации в медиите отпреди години, покрай тези операции към Стойчев и ортака му Ангел Първанов от "Фърст файнешънъл" се лепва Христо Ковачки, от когото сега държавата търси 18 млн. ДДС. Твърди се, че точно покрай триъгълните операции тръгнал и възходът на Ковачки. През 1992 г. Красимир Стойчев създава вестник "Стандарт". Той започва да се печата на синя хартия. На първа страница под рубриката "Съветите на Макиавели" лично Стойчев дава съвети на тогавашния премиер Жан Виденов. В журналистическите среди тогава се говори, че съавтор в сянка на коментарите е Иван Костов. За Костов в "Стандарт" тогава се пишат чудеса. Има репортажи, в които се описва как, когато той говори на електората, дори природата влиза в унисон с речта му. През 1993 г. Краси е сред основателите на Г-13 - клуб на едрия бизнес, пропит с мистерия и кървави крамоли. Първата среща на групата е в ресторант "Ритора" в Пловдив, където бизнесмените хапват и пийват в суперскъпи порцелан и кристал със сребърни прибори. След това се събират в резиденция Бояна да подпишат официално. Всички са изтупани, само Стойчев е без вратовръзка, но с бял шал върху сакото. (За известно време шалът ще стане нещо като негова запазена марка в облеклото.) Емил Кюлев, Красимир Стойчев и Ангел Първанов напускат демонстративно Г-13 преди обединението да навърши първата си година. Твърди се, че основната причина за разпада е цесията на "Химко" към "Булгаргаз", която Павлов измъква изпод носа на Кюлев. Банкерът си отмъщава с публично изявление при напускането на Г-13. Казва, че тримата, които си тръгват, не се занимават с контрабанда, а Красимир Стойчев подчертава, че всъщност само те имат легален бизнес. Междувременно обаче Стойчев и Първанов основават фалиралата по-късно "Капиталбанк". Те са първите бизнесмени в държавата, които се сдобиват с частен самолет, правят и “Виаджо еър”. През 1994 г. при правителството на Любен Беров Стойчев получава първия в България GSM лиценз без конкурс за около 45 000 сегашни долара. За тази цел той основава Citron GSM, преименуван по-късно на Мобилтел, а сега - М-Тел. Необходимите честоти бяха светкавично освободени от Министерството на отбраната, а единственият друг кандидат - дъщерна фирма на Deustche Bundespost Telecom, бе отстранена. За втория GSM лиценз след десет години наддаваха най-големите телекоми в света, а цената стигна 135 млн. долара. Упорито поддържан от "Стандарт", в един момент Костов стана премиер, а Красимир Стойчев - негов най- най-приближен. Съпругата му Слава Стойчева пък, заедно с жената на Иван Костов Елена управляваше фондацията "Бъдеще за България". Повечето срещи и коктейли на Стойчев, както и рождените дни на "Стандарт" се празнуваха в ресторанта на Славчо Христов "Олимп", който даде името на приятелски кръг на Костов. Краси се изявява като шоумен на вестникарските купони – с три четвърти панталони, шарена риза и слънчеви очила, той взема микрофона и пее. Любител е на рока и дори сега често може да бъде чут по партита и пианобарове в София да изпълнява лично парчета на “Дийп Пърпъл”. На купоните на &bdquo;Мобилтел” пък изобилства луксът – те са пищни като виенски балове, а Стойчев е спокоен, елегантен и изтупан. Постепенно обаче империята &bdquo;Трон” загива. През 1996 г. Стойчев продава мобилния оператор на руската полудържавна фирма &bdquo;Нордекс” на Григорий Лучански. Ето какво пишат за тази фирма и шефа й на Запад: “Доскорошната слава на Берлин като рай за шпионите от Изток и Запад помръкна с падането на стената и обединението на Германия. Тази роля обаче все по-успешно се изпълнява от Виена”, пише през 1996 г. в голямо разследване сериозният всекидневник “Берлинер Цайтунг”. В центъра на вниманието е концернът “Нордекс” и неговият президент Лучански, който чрез съд забранил името му да бъде споменавано в бестселъра на Юрген Рот &bdquo;Руската мафия“. Според секретен доклад на Германското федерално разузнаване от 1995 “Нордекс”, който има филиал и в Дюселдорф представлявал шпионска централа, печелеща твърда валута за нуждите на КГБ, пише вестникът. Концернът бил замесен в пране на мръсни пари, в търговия с оръжие, в контрабанда на наркотици и ядрени материали и бил типичен пример за функционирането на престъпните структури, обединяващи старата номенклатура и новия истеблишмънт в Русия. В своя защита Лучански привежда факта, че е назначен лично от Горбачов, който му бил възложил да създаде “Нордекс” и да стъпи с него на западния пазар, като спомогне за реформирането и модернизирането на руската икономика. Всички обвинения били интриги на конкуренцията, а той, някогашният директор на комбината “Уралвагон” бил просто преуспяващ бизнесмен. Според списание &bdquo;Интелиджънс” (разузнаване – б.а.) Красимир Стойчев е получил от “Нордекс” 27 милиона марки за “Мобилтел”. Според някои източници по това време - 1996 г., Любомир Коларов (шеф на пощите в правителството на Виденов и първият мъж на новата шефка на ЮНЕСКО Ирина Бокова) е поискал от Стойчев 20% от "Мобилтел" да бъдат прехвърлени на държавата (според друга версия - на Румен Спасов – шеф на Виденовия приятелски кръг “Орион”). По това време в пресата наистина се появяват съобщения, че Любомир Коларов е издал писмено разрешение за смяна на 20% от собствеността на мобилния оператор. Не става ясно какво точно се случва – версиите са изключително противоречиви - но сделката с Лучански по необясними причини се разтрогва и операторът е продаден на Майкъл Чорни – също смятан за мафиот, в началото на 1997 г. за сума с много нули. По-късно , след като Чорни е изгонен от България без право да влиза в страната, Лучански дава интервю в българската преса, в което казва, че заради изнудване от страна на българските правителства е бил принуден да продаде мобилния оператор. "Давах милион марки за каузата на СДС под натиска на бивши работници на българските спецслужби, понастоящем активни членове на управляващата партия (СДС), казва той. От "Нордекс" не намерили поддръжка нито в правителството на Жан Виденов, нито при Костов. Първото било заето с "революционно-социалистическа демагогия", а второто - "да си натъпче собствените портфейли". Апетитите в правителството на СДС били прекомерни. Отначало Красимир Стойчев, оглавявал мениджмънта на "Мобилтел" през 1996 г., обяснявал, че парите на "Нордекс" са необходими на революционната борба. И когато СДС дойде на власт, на компаниите на "Нордекс" ще се издадат всички необходими разрешения и лицензи и те ще могат да привлекат сериозен международен оператор за участие в проекта. "Парите никак не бяха малко. Около милион германски марки всеки месец."- коментира Григорий Лучански. След идването на СДС на власт обаче обещанията не били изпълнени, напротив – новото правителство започнало да отнема бизнеса на "Нордекс". За да избегне катастрофата, Лучански бил принуден да продаде бизнеса. Красимир Стойчев отрича твърдението на Лучански, че неговата компания е спонсорирала СДС с 1 млн. дойче марки месечно. За това няма и документи. Григорий Лучански обаче показва бордеро за преведени 80 000 долара от неговата фирма "Теленорд" във фондация "Бъдеще за България" през 1997 г. Избухва страхотен скандал. Червените твърдят, че с тези пари е свалено правителството на Виденов, че с тях е плащано на протестиращите пред Народното събрание. Междувременно през 1998 г. получава обвинение за това, че в съучастие с Ангел Първанов е източил към себе си заеми от Капиталбанк на стойност около 12 милиона долара. Най -голям длъжник била фирмата “Стандарт принт”, която стопанисваше недостроената печатница на Стойчев. Нейният дълг е около 4.2 милиона германски марки, обявиха тогава от прокуратурата. Втора в класацията е “Нюз холдинг” с близо 1.7 милиона германски марки, след нея се нареждат “Трон” - с 1.55 милиона и “Стандарт нюз” - с 825 хиляди. Според тогавашните изчисления на прокуратурата в български пари дълговете са около 12.5 милиарда лева заедно с лихвите. Обвинението е свалено, после пак е повдигнато и пак свалено. В Австрия пък го съди ексбанкерът Атанас Тилев за това, че през 1996 г. като управител на "Мобилтел" е продал чрез измама 25 % от акциите на мобилния оператор - тогава притежавани от Атанас Тилев. Обвинението е за измама в особено големи размери (от 1 до 10 години затвор), като се твърди, че Красимир Стойчев и неговият съдружник Стюарт Каралян са присвоили 37 млн. австрийски шилинга, равняващи се на 5 250 000 DM. Красимир Стойчев на няколко пъти получава смъртни заплахи. Първо в края на 1999 г. на входа на кооперацията, където той има апартамент, се взривява бомба. И то минути след като Стойчев е минал оттам. После, на 10 март 2000 г, баща му - 77-годишният Стойчо Стойчев е прострелян с три куршума, когато изненадва двама мъже да поставят бомба с часовников механизъм в градината на къщата на сина му в Перхтолдсдорф. Тя е трябвало да избухне на 11 март по обед. След три дни бащата умира. Според австрийските следователи бомбата е била поставена за Красимир Стойчев. През април 2000 г. "Стандарт” също е купен от Майкъл Чорни. Цената на сделката не е съобщена. Според изявление на тогавашния главен редактор на вестника Юлий Москов, тя е "няколко милиона долара". Печатницата "Стандарт принт" просто фалира. Оттогава Стойчев изчезва от българския икономически небосклон и от България. Не дава признаци за просперитет. Живее главно във Виена. За разлика от жена си Слава той не успява да получи австрийско гражданство, по едно време обаче искаше да се откаже от българското. Стойчев се появява отново в публичното пространство едва в края на 2005 г., когато фирмата "Кабелнет" спечели търг за стандарта WiMAX, като предложи 5.044 млн. лв. След това Стойчев стана собственик на 100% от компанията и я преименува на "Макс Телеком". Има вече и нова съпруга – красива млада блондинка. “Макс телеком” обаче явно е на път да последва съдбата на “Трон”. Мариян Маринов ...................................................... Кой е той Бившият шеф в Шесто Цвятко Цветков : Красимир Стойчев беше дребна риба. Той е бил просто една пощенска кутия и нищо повече. Имало е къде по-важни агенти от него с истински принос. ...................................................... Ода за лукса Преди година Красимир Стойчев изнесе лекция на форум за представяне на супербогаташки стоки. Ето част от откровенията му: По-рано беше достатъчно да имаш &bdquo;Ролекс“, за да знаят всички, че ти си някой. Сега и да имаш &bdquo;Ролекс“ - какво от това, всеки среден арабин има &bdquo;Ролекс“. Сега трябва да имаш лимитирана серия. Само че какво от това – има хиляди лимитирани серии и това, че носиш 946-тия часовник от 999 не е &bdquo;биг дийл“. Не те прави никак уникален. Сега се зараждат няколко малки ексклузивни фирми, които правят серии от часовници от по 10-20, но за тях рискът е, че никой не ги знае, освен този, който наистина много разбира. И ако аз днес сложа часовник на някоя от тези фирми, то никой няма да ми обърне внимание, ако аз в действителност целя вниманието...