Певицата Маргарита Димитрова умря, след като отказа секс на Тодор Живков

Лили Иванова я нарекла "пияна курва".

07 Окт. 2009, 12:41 42397 прочита 9 коментара

Певицата Маргарита Димитрова умря, след като отказа секс на Тодор Живков

Лили Иванова я нарекла "пияна курва".

Маргарита Димитрова минава като метеор в българската естрада. Песните й “Моя любов разпиляна”, “Крадецът на бисери”, ”Гласът на морето”, “Помогнете ми хора”, “Любовта на скитника”, “Никой от вас” предизвикват фурор у нас, в Русия и Куба. През 1966-а и 1967 г. печели първи награди на “Златният Орфей”. Триумфира и на международните форуми "Руска зима", "Братиславска лира", "Златен елен" в Брашов и "Сребърна мечка" в Берлин. Обаче отказва да легне с Тодор Живков и това съсипва кариерата й. В гилдията тръгват клюки за тежката й зависимост от алкохола, за развратния й живот... Сломена от черната завист на колегите си, зарязана от бивши любовници и мними приятели, 42-годишната певица издъхва от инфаркт в мизерия и самота в панелката си в столичния квартал “Младост”. Последните няколко години от живота й са истинска агония. Някогашната красавица е заприличала на развалина. Единственият мъж, който завинаги я запазва в сърцето си, е провинциалният учител по биология и неин запален фен Атанас Шопов. Двамата изживяват и мимолетна любовна връзка на морето. На една от поредните им срещи в “Кристал” естрадната звезда първа му поискала ръката. Обожателят й обаче не казал нито “да”, нито “не”. Разделили се като приятели, но при следващото му посещение Маргарита вече била омъжена повторно за управителя на Клуба на артистите Иван Калдъръмов. Бракът им обаче не можело да се нарече щастлив, въпреки че благодарение на него вечно бездомната и неустроена изпълнителка се сдобила и със софийско жителство, и с боксониера на края на града. Покойната “кралица на латиното” Снежана Кратовска бе първата ветеранка от съсловието, която повдигна завесата над несретната съдба и забравата, обгърнали сякаш завинаги името на може би най-талантливата представителка на родния поп. “Днес никой не си спомня за една изключителна певица – Маргарита Димитрова. А по времето на младежкия фестивал в Москва през 1958 г. нейната песен “Малката креолка” подлудяваше публиката. Животът й беше трагичен, смъртта – ужасна. Тя пристигна в София от Велико Търново, където мъжът й Христо Сапунов беше сценичен работник в театъра. Яви се на прослушване в “Балкантон” при Димитър Ганев-Чичото, Тончо Русев, Божан Хаджииванов, Пеци от ФСБ, Николай Арабаджиев – Фучо, приятеля на Паша Христова, и саксофониста Емо Бадема. Харесаха я с песента, която стана хит – “Разпиляна любов”. Тя беше специфичен контраалат с голям диапазон и можеше да изпее всичко от-до. Заслужено стана много популярна. Провалиха я обаче безбройните любовници. Всеки ден се мъкнеха в апартамента й в “Младост”, искаха й пари, биеха я. Маргарита също започна да залита по чашката. Нали знаете – с какъвто се събереш, такъв ставаш. Редовно осъмваше в бара на ресторант “Москва”. От кавгите с пияниците стана раздразнителна, не можеше да си владее нервите, караше се с всички от “Балкантон” и я изгониха. Така Маргарита остана на улицата, а трябваше да издържа и дъщеря си Петя. Никъде не я взимаха и тя почина от глад. А беше красива жена – мургава, с трапчинки на бузите, с големи, изпъкнали очи и тежък грим. Последния ден, преди да умре, дойде у дома. Нахраних я, облякох я с дрехи от Западен Берлин, които после пропаднаха – сигурно любовниците й са ги продали и са изпили парите...”, довери приживе Кратовска. Малцина знаят, че бъдещата звезда израства без грам родителска топлина. След като завършва гимназия, изхвръква от къщи и става ресторантска певица. Отглежда я леля й Дари, единственият й близък човек, който е сред шепата хора, дошли на погребението й в Малашевските гробища през 1984-а. Майката на Маргарита залита по чужд мъж и напуска семейството си. Баща й се пропива, не може да се грижи за трите си деца. Наричат го Капитана. Той е най-колоритният пияница в Хасково. През ден неговите авери – файтонджиите и рибарите, го спасяват от удавяне в Марица, където все се изхитрявал да цопне на градус. Голямата му мечта била да наеме файтон и да отиде при звездната си щерка в София, но краят го настига, без да е успял да я зърне – макар и отдалеч. Двамата са фатално отчуждени един от друг. Старите хасковлии разправят, че Маргарита не дошла да изпрати родителя си в последния му път, дори не знаела къде е погребан. При първото си участие в “Златният Орфей” през 1966 г. чаровната гласовитка е записана като Маргарита Сапунова. С тази фамилия завършва току-що откритата двегодишна Студия за естрадни изпълнители и записва в “Балкантон” първото си парче “Никой от вас”. Но на музикалните велможи “Сапунова” им простее. Насила я прекръстват на Димитрова (това е бащиното й име/. “Я виж как звучи: Ди-ми-тро-ва. Също като Георги Димитров, Емил Димитров и ...Маргарита Димитрова." И тутакси я обявяват в програмата на фестивала с патриотарската фамилия, с която си остава до гроб. През 1966-а Маргарита грабва две първи награди за песен и изпълнение с “Моя любов разпиляна”. И вечерта след концерта преглъща първия отровен хап на завистта: щастлива от триумфа си, лауреатката си пийва на банкета, когато чува зад гърба си смразяващия глас на Лили Иванова. Въздържателката просъсква: "Срам! Наградиха една пияна курва!” Съдбата отмъщава на завистницата. Бившата медсестра трябва да чака с години, за да умре Паша Христова и да се докопа до “Златният Орфей”. Истината е, че тогава Маргарита Димитрова изобщо не “носи” на алкохол. Страда от вроден сърдечен порок и една чашка е достатъчна, за да й призлее. Така става и на злополучния банкет на “Слънчев бряг” – певицата получава световъртеж, започва да повръща и рухва под масата. И тъй като сияе от младост и жизнерадостност, никой от присъстващите няма представа, че виновна за “резила” е тежката й болест, която ще я мъчи до края на живота й и която в крайна сметка ще я погуби. През лятото на 1970 г. на поредния “Златен Орфей” Маргарита Димитрова участвува в международния конкурс за изпълнители заедно с Бисер Киров. Изпълнява песента на Йосиф Цанков “Мое слънце засияй” и шлагера на Том Джонс “Без любов”. Присъстващите на фестивала и днес се кълнат че именно тя, а не Бисер заслужавала статуетката. Но журито я присъжда неочаквано на “юношата бледен”. Ядосана, красивата певица изразява възмущението си пред самото жури, а после разказва на свои близки как Леда Милева – тогава генерален директор на телевизията и зам.-шефка на феста, замазва гафа. Лично я успокоява, че вече веднъж й е присъждана такава награда. Сега било ред на Бисер да я получи. Дръпнатата габровка се изпокарва с журито и си навлича гнева на властниците. Почти по същото време става и друга издънка – този път с фатални последици. Маргарита попада на елитарно пиршество на политбюро наред с други известни имена от естрадата. Тато веднага почва да я фиксира. В един момент я кани на танц. Старият мераклия обаче нарушава дистанцията. Ръцете му шарят по гърба, задните й части и бедрата й. Тя седи като истукан. Не върви нито да се дръпне, нито да си тръгне и се оставя на мечешките ласки на Първия. По едно време Живков дебелашки се изцепва: “Абе, ти освен, че си голяма певица, си и голяма жена, бе! Дай таз вечер да се видим!” Тъмнокосата хубавица се слисва. Бай Тошо й продиктувал на уше номера на стаята, мястото и часа на срещата. По-късно изпълнителката доверила пред дългогодишния си приятел Атанас Шопов: “Насе, бях потресена, шашнах се! За да изляза от неловкото положение, му рекох: "А-а-а, другарю Живков, вие се шегувате. А държавният глава отвръща:"Не се шегувам и те чакам на мястото!” Ошашавената Маргарита не се решава да отиде на рандевуто, за което горчиво съжалява след последвалите години на тотална изолация. Много бързо палачинката се обръща. Ударите отначало са под пояса, а после буквално валят отвсякъде. Красавицата се вайка пред Шопов: “Насе, да бях легнала с него! После можеше и да плюя на себе си, но заради отказа ми започнаха да ме режат отвсякъде". Спънките започват още от 1970 г. - веднага след като връзва тенекия на Тато. Същата година певицата получава и персонална покана за участие на фестивала за естрадна песен в Сопот - Полша. Но от дирекция “Музика” отказват да я изпратят и командироват Богдана Карадочева – при това... с песен на Маргарита Димитрова! Пътят й към международните участия по фестивали е завинаги отрязан. Не я допускат повече да излезе навън. Вратите към всякакви концертни изяви у нас се захлопват. Спират заявките й за участие и в последвалите издания на “Златният Орфей”. Принудена е да се цани за ресторантска певица. Постепенно деградира до миячка на чинии. Често няма стотинки дори за хляб. Налага се изпрати дъщеря си Петя в интернат. Тиражират се слухове, че се отдава на разврат, че е забягнала на Запад... Накрая не може да си купи даже един аспирин. Хроничната мигрена и постоянната употреба на хапчета за сън я доубиват. Затова краят й в мразовитата януарска привечер е предрешен. И смъртта идва като чакано с години избавление. Здравко Запрянов ....................................................... ДОСИЕ - Маргарита Димитрова е родена на 11 септември 1941 г. в Габрово /по други сведения – в Димитровград/. Преселва се в отвъдното на 11 януари 1984 г. в столичната си боксониера.