Забелязала ли си колко често ние се “впрягаме” заради нашите мъже‚ обяснявайки вместо тях техните напълно прозрачни и немного красиви постъпки?

...Вие вече два месеца се срещате‚ ходите на кино‚ по кафенета и понякога дори спите заедно. А когато не се виждате‚ вечер си звъните. И изведнъж той… изчезва! Не се обажда‚ а когато ти му позвъниш‚ прекъсва разговора рязко с думите: “Извинявай‚ сега съм много зает!”. “О‚ нещо се е случило! Той има някакви проблеми!” - казваш си ти и още дълго време му правиш различни предложения за оказване на помощ. Приписвайки студенината му на нежеланието да те занимава с проблемите си‚ ти упорито отказваш да разбереш‚ че той просто те е изоставил. По чисто мъжки начин на действие.

...Той си е тръгнал. Събрал си е носните кърпи‚ чорапките‚ почетните грамоти‚ значките и CD-тата и е хлопнал вратата. Първия час ти си в шах‚ след два вече плачеш и мъчително съобразяваш с какво си го обидила. Не си разбрала какво е то‚ но вече си готова да се покаеш за каквото и да е.

...Всички ние‚ дамите‚ по природа сме адвокати. Наистина само за “делата”‚ които се отнасят до мъжете. При това не за всички‚ а само за нашите‚ любимите. Защо когато мъжете ни се държат зле‚ изневеряват ни и дори ни зарязват‚ ние сме готови да измислим всякакви причини‚ за да ги оправдаем‚ само и само да не си признаем очевидното - нас вече не ни обичат. Макар че в това няма нищо толкова трагично! Като не те обича този‚ ще те обикне друг. Но вместо да приемем това /макар и горчиво‚ затова пък полезно!/ откритие за действително‚ да превъзмогнем случката и да започнем нов живот‚ много от нас са склонни да се занимават с “душевен онанизъм” - всячески да оправдават мерзавеца в собствените си очи. Ние всичко и винаги разбираме‚ прощаваме и сами на себе си поясняваме нещата и то дотогава - докато не го видим на улицата с новата му жена и новородено детенце. Но дори и тогава ще си кажем: “Може пък малко да се е поразгорещил‚ да се е ядосал? Но той все още ме обича‚ нали така!”

Минаваш на самообслужване

...Той те гледа! Аха‚ как те гледа! И това вече две седмици. А едни път дори ти е намигнал /или ти се е сторило?/. И неслучайно те е помолил за огънче. Кой знае защо обаче не те кани на среща. Сигурно се страхува…

Това е още един вид женска “адвокатска дейност" - да приписваш на “клиента” това‚ което той всъщност не е и помислил. Тук е достатъчно да усвоиш простичката истина‚ която повтарят всички психолози: “Всеки мъж ако иска нещо‚ на всяка цена се стреми да го постигне. Особено ако нещата се отнасят до жена!” Ако обектът на твоите мисли спокойно се занимава с нещо свое си‚ а ти зад гърба му се самонавиваш‚ че той “иска‚ но си мълчи”‚ значи ти си “затворила заведението и си преминала на самообслужване”.

Съвременните момичета често се потапят в самотата‚ гадаейки дали някой си ги обича или не ги обича‚ дали ще им позвъни или не. Но при днешните темпове на живот ние просто нямаме време да се отдаваме на лирическа неопределеност - трябва бързо да хванем бика за рогата и да определим доколко са искрени чувствата на даден човек към нас и какво точно е замислил. Така че нашата задача е не толкова да уличим мъжа в липса на любов‚ колкото да се научим да разпознаваме “лицето” на това отсъствие на чувства. И да не губим време за безперспективно очакване и да се измъчваме от мъките на неизвестността. Иначе рискуваме да изпаднем в комичното положение на човек‚ който си мисли‚ че всички са влюбени в него‚ но се притесняват да си признаят.

Мъжът изчезва!

Неотдавна на един павилион за вестници се появи обява: “Съпругът ми изчезна. Който го върне - възнаграждение!” Това може и да е било шега‚ но за съжаление‚ нещата не са толкова прости. Дали мъжът е бил отведен “на каишката” на нечии чужди чувства‚ или сам си е тръгнал‚ не е важно. Не се надявай‚ че някакъв добър човек ще го намери‚ върже и доведе пред вратата ти, ти ще му сложиш намордника и всички отново ще са си у дома!

Не‚ изчезналият мъж е по-сложно явление от изчезналото куче. И ако избягалият четириног категорично трябва да се търси‚ спрямо избягалия кавалер трябва да се зададе сакраменталният въпрос: “А трябва ли да бъде върнат!?” Ами ако бягството е негово осъзнато и изпълнено решение? Може да е забравил да те предупреди‚ а може нарочно да не е искал да го направи‚ за да избегне излишните “разбори”?

Как да се научим навреме да разбираме, че любовта е свършила или няма намерение да започва? Много просто - като престанем да мислим за мъжа с величествени фрази‚ като “Той постъпва така‚ защото всъщност иска онака!” Мъжете не умеят да скриват своите истински чувства‚ ние просто трябва да се научим да ги улавяме. И да приемаме за любов елементарната учтивост - когато не искат да ни обидят с отказ или да правят разрива прекалено болезнен. За какво ти е мъж‚ който не се интересува от теб‚ когато наоколо има толкова други‚ не по-малко достойни от него? Наистина някои особи от мъжки пол ни водят за носа съвсем съзнателно. Причините могат да бъдат различни - едни ни държат за “запасно летище”‚ където да се приземят в случай‚ че ги изхвърлят от законното им такова, за други няма нищо по-страшно от откровеното обяснение... И той чака ти някак сама да се досетиш‚ че между вас всичко е свършено. И колкото по-рано набереш смелост и осъзнаеш‚ че той вече не те обича‚ толкова по-скоро ще си потърсиш друг‚ по-перспективен партньор. И ще се потопиш в нов‚ къде-къде по-упоителен роман!
А в тази връзка ние ще ти дадем един "пищов" - списък на дамските "адвокатски" услуги.


РАЗДЯЛАТА Е БОЛНА ТЕМА И ЗА ДВАМАТА

А какво мислят мъжете? Даваме думата на нашия експерт по мъжките слабости и пристрастия Ангел ФИЛИПОВ.

- Раздялата е болна тема не само за жените‚ но и за мъжете. Макар че отстрани тези наши мъчения не се забелязват. Ние‚ мъжете‚ все пак много неуверено напускаме жената‚ с която сме били доскоро. На нас също са ни присъщи угризенията на съвестта‚ безсънните нощи и дългите размисли, преди да решим да си тръгнем ли или не. Затова‚ ако изведнъж твоят любим започне да не отговаря на телефонните ти позвънявания и избягва срещите на лунна светлина‚ напрегни мозъчните си гънки. Опитай се да си припомниш дали поведението му не се е променило през месец-два. Не е ли станал безпричинно раздразнителен‚ не е ли искал извинения за нещо с повод и без повод? А може би неочаквано е станал много мълчалив и затворен? Не са ли се променили изразът на очите му‚ обръщението към теб? Ако отговорът на тези въпроси е “да”‚ нещата не са наред. Той явно е решил да те напусне.

Има и изключения. Да допуснем‚ че си се срещала с някакъв ухажор седмица-две‚ а той изведнъж се е изпарил без видима причина. Не си струва да анализираш неговото поведение - това е бил точно онзи непрокопсаник и козел‚ когото вие - момичета и жени, лели и баби, пустосвате всеки Божи ден. Можеш просто да приемеш, че си сбъркала..

Мъжете не са особено изобретателни‚ когато решат да си тръгнат. И всички ние имаме една обща черта - ненавиждаме скандалите и изясняването на отношенията. Затова най-разпространеният начин за изчезване е “да се измъкнеш по английски”. Аз например правя следното. Един прекрасен ден просто преставам да отговарям на позвъняванията на жената‚ с която съм решил да се разделя‚ а ако случайно я срещна‚ просто я поздравявам и бързам да си тръгна‚ игнорирам SMS-ите й. Списъкът може да бъде продължен до безкрайност. Смисълът на всичко е прост. Когато разбера‚ че с тази дама нямаме общ път /а това не става за един ден‚ а минимум за две седмици/‚ аз изчезвам‚ за да не се караме... Има още един вариант - мъжът гледа на жената само като на приятел и иска да си останат приятели. А тя не приема това. Моят приятел К. в тези случаи организира среща в ресторант и разходка в парка‚ само че без целувки и легло. По време на този процес всичко се изяснява от само себе си.

И накрая най-важният ми съвет - ако тази гадина все пак те е изоставил‚ не си струва да му звъниш месец или два след раздялата. Ако през това време той не ти е позвънил сам‚ значи нищо не се е променило и едва ли ще се промени. Запази самолюбието си и най-добре намери онзи‚ който не би те заменил с друга за нищо на света.