Отокът зад ухото на 65-годишната жителка на руския град Воронеж се появил преди 30 лета. Когато забелязала малката “цицина”, Дегтярьова не посмяла да иде на лекар. Просто си пуснала дълга коса и така прикрила “проблема”. Няколко години прическата я спасявала, но след това станала безполезна. Увеличавайки се все повече и повече, подутината стигнала размерите на топка за тенис, а после и на футболна топка. Валентина ходела из града, облегнала “втората си глава” на рамото. Продължавала да упорства в нежеланието си да потърси лекарска помощ, като се надявала, че “онуй нещо” ще се разнесе от само себе си. Случайна среща спасила живота й.

Медицинска сестра от районната болница се заговорила с нея в магазина и успяла да я придума да посети кабинета на хирурга.

С нехайната пациентка се заели заслужилият лекар на Руската федерация д-р Михаил Губин и завеждащият отделението по лицево-челюстна хирургия в районната болница Юрий Харитонов.

“Състоянието на тумора беше гранично - всеки миг можеше да се превърне в злокачествено образувание, разказва д-р Губин. Бая се потрудихме, докато оправим нещата. Насякохме огромния оток с електрически скалпел и за да избегнем силното кръвотечение, стегнахме яко всички кръвоносни съдове и сънната артерия. След това “скроихме” на пациентката нова буза от парчета кожа от бедрото й...” Преди 20-ина дни жената с най-огромния тумор в света беше изписана по живо, по здраво от хирургията на Воронежката болница.

На въпроса на комшиите защо толкова дълго е отлагала операцията, Валентина отговорила смутено: “Ами страхувах се, че ще ми предпишат много скъпи лекарства...”

Москва, София, Кирил Щелков