По форма те са удължени и сплеснати - достигат дължина до 6 мм, ширина 3-4 мм.

Паращитовидните жлези показват сравнително чести вариации по отношение на своя брой и разположение - броят им може да достигне до 7-8, могат да бъдат разположени около трахеята или във вътрешността на щитовидната жлеза.

Всяка жлеза е покрита със съединително-тъканна капсула, от която във вътрешността се вдават фини преградки.

Паращитовидните жлези произвеждат хормон, който има важно значение за регулирането на калциевата обмяна - паратхормон.

При намалена функция на жлезата (хипофункция) - концентрацията на калциевите соли в кръвта намалява и настъпва свръхвъзбудимост на нервната система, което се изразява в мускулни спазми - тетания.

При увеличена функция на жлезата (хиперфункция) е налице повишаване на концентрацията на калциеви соли в кръвта, което се съпровожда с обезкалцяване на костите и оттам тръгва остеопорозата.

В организма паратхормонът има три основни функции

- регулира съдържанието на калций и фосфор в костите;
- регулира резорбцията на калций и фосфор в стомашно-чревния тракт;
- регулира реабсорбцията на калций в бъбреците.

При увеличена секреция на паратхормон от паращитовидните жлези (хиперфункция) се наблюдават намаление на калциевото съдържание и промени в структурата на костите и зъбите.

Костите обедняват на калций, в тях се появяват кухини (процес, известен като остеопороза), стават лесно чупливи, в кръвната плазма се повишава концентрацията на калций, във връзка с което се повишава и съсирваемостта на кръвта. Увеличената секреция на паратхормон причинява бързо отделяне на фосфатни йони през бъбреците, като същевременно предизвиква обратна калциева резорбция. В червата се стимулира обратната резорбция на калций.

При намалено производство на паратхормон (хипофункция на жлезите) костната резорбция е потисната и в костите се наблюдават калциеви отлагания (екзостози). Резорбцията на калций в червата е намалена, а отделянето му с урината - увеличено. В резултат на това концентрацията на калция в кръвта намалява, повишава се нервно-мускулната възбудимост, могат да настъпят гърчове - състояние, известно като тетания.

Втори хормон, тясно свързан с калциевата обмяна, е калцитонинът. Образува се в щитовидната жлеза. Неговият ефект е обратен на този на паратхормона - потискане на костната резорбция.

Между двете регулаторни системи - калций-паратхормон и калций-калцитонин съществува тясна връзка -

чрез тях се поддържа стабилно нивото на калций в кръвната плазма

Хипопаратиреоидизмът е болестно състояние, което се дължи на частично до пълно отпадане на функцията на паращитовидните жлези. Най-честата причина е оперативна интервенция в шийната област и главно върху щитовидната жлеза. Редки причини са травми в шийната област, терапия, възпалителни процеси, витамин D и калциев дефицит, магнезиев дефицит, метастатичен карцином и др. Когато причината е неизвестна, се говори за идиопатичен хипопаратиреиодизъм. Той вероятно има автоимунен произход. Често се съчетава с адисонова болест, захарен диабет, монилиаза.

В резултат от нарушаване на функцията на паращитовидните жлези намалява продукцията на паратиреоиден хормон (паратхормон). Настъпва хипокалциемия, която води до повишена нервномускулна възбудимост - тетания. Прагът на възбудимост, който зависи от серумното ниво на йонизирания калций, е понижен.

Как се провежда лечението?

Лечението се провежда с калциеви препарати (калциум-сандоз) и витамин D (витастерол, видантол), като редовно се следи серумният калций. За продължително поддържащо лечение се предпочита дихибротахистерол (тахистин), който наподобява най-активния 1,25 дихидроксихолекалциферол (рокалтрол). Болните трябва да познават симптомите на интоксацията с витамин D и хиперкалциемията - отпадналост, гадене, повръщане, коремни болки. При появата им се налага спиране на лечението и корекция на дозите.

При навреме започнало и правилно провеждано лечение прогнозата е сравнително добра.

Влошава се при настъпване на усложнения - катаракта, сърдечносъдови, бъбречни нарушения (нефролитиаза при свръхдозиране).