Д-р Боряна Хаджииванова, психиатър: Не отхвърляйте хората с пренебрежителното: „Ти не си с всичкия си!”

Извадете психичната болест от килера на срама!

29 Септ. 2009, 16:49 11718 прочита 0 коментара

Д-р Боряна Хаджииванова, психиатър: Не отхвърляйте хората с пренебрежителното: „Ти не си с всичкия си!”

Извадете психичната болест от килера на срама!

Боряна ХАДЖИИВАНОВА е завършила висше медицинско образование през 1983 г. в тогавашната Медицинска академия - София. Работи като психиатър 26 години. Днес е специалист в Психиатричната клиника на МБАЛ “Александровска”. Ето какво ще ви разкаже тя за преодоляването на предразсъдъците у българите към психичните болести. - Какви хора са болните от шизофрения? - Обикновено са тихи, затворени в себе си, непретенциозни. - Опасни ли са за обществато и за себе си? - В повечето случаи са много по-безопасни от здравите. Всъщност психичноболните, чиято болест личи по поведението им, по-скоро са нелицеприятни, отколкото опасни. Точно толкова нелицеприятни са и куците, и сакатите, и просяците, и слепите, и циганите, и пияните, та дори и много от възрастните и немощни хора. Често ги отминаваме, правейки се, че ни ги забелязваме. - Често срещаме термина стигма. Какво точно означава той? - Този термин идва от латински и означава знак. Другите му значения са белег от рана, предразсъдък, клеймо. Независимо от общия напредък в преодоляването на стигмата към психичните разстройства, необходимо е и вие лично да направите положителни стъпки в тази насока за себе си. Вероятно сте чували названия като “куку” и “психо” или вицове за “луди”. Или може би сте гледали предавания с герои в “усмирителни ризи”. Ако обаче вие имате психично разстройство или ваш близък е с такава диагноза, значи знаете много добре, че подобни названия и истории не са безобидни закачки. Те са унизителни, водят до превратни разбирания за психичните разстройства в публичната среда и засилват стигмата към тях. Въпреки че стигмата е болезнена и срамна, има начини, по които лично вие можете да й се противопоставите. - След като стигмата е знак за унижение и срам, с какво е свързана? - С прикрепване на етикет към някого. Със създаване на предразсъдък към него. С обезценяване и дискриминиране въз основа на дадения етикет. - Етикетите винаги ли водят до стигма? - Не. Дори могат да бъдат полезни. Диагнозата, която по същество е етикет, осигурява гаранция за лечение, безплатни лекарства, яснота за проблема и т.н. Много болести вече получават разбиране и подкрепа. Ярък пример за това е ракът на гърдата. Оцелелите от него доскоро изпитваха срам и пазеха състоянието си в тайна. Но днес те свободно обсъждат проблемите си и имат влиятелни публични застъпници. - Защо тогава психичните разстройства все още се посрещат с предубеденост? - На повечето хора не би им хрумнало да се присмиват на някой с рак на гърдата Но психичните разстройства продължават да са обект на подигравка и грубост! Ще се опитам да обясня защо продължава стигмата към психичните болести. Преди всичко, самата дума “психично” предполага, че състоянието не е същото като телесната болест. Според някои психичното разстройство дори не е “истинско” медицинско състояние, а проблем, предизвикан от собственото ви поведение. Хората могат да ви обвиняват, че “всичко е само във фантазиите ви”, да смятат, че всъщност сте слаб или мързелив и да ви приканват да “се стегнете”. В крайна сметка, под тяхно влияние вие също може да започнете да мислите за състоянието си по този начин: че не е болест, че сам сте си виновен и че преодоляването му е въпрос на воля. - Какви са причините за психичните разстройства? - Разнородни. Често са комбинация между наследственост, биологични особености и жизнени събития - повечето от които са извън контрола на човека. Невроизобразителните изследвания например показат структурни промени в мозъка при някои психични разстройства, а фамилните проучвания илюстрират влиянието на гените в тяхната изява. - Вярно ли е, че психичноболните са склонни към агресия и престъпност? - Много хора смятат, че ако имате психично разстройство, вие сте опасен и агресивен. Този възглед се подкрепя често от медиите, които в сензационен стил съобщават за деяния, извършени от “психичноболни”. Достоверната статистика обаче не потвърждава връзката между психичните болести като цяло и агресивността. Повечето хора с психични разстройства не са нито агресивни, нито престъпници - До какво водят подобни погрешни представи? - Стигмата продължава, а психичните разстройства остават благодатна тема за анекдоти в популярната култура. Негативното отразяване на хората с психични разстройства създава страх, недоверие и затвърждава погрешните представи. Това, от своя страна, засилва стигмата и води до порочен кръг. - При кои състояния стигмата е по-тежка? - Някои психични разстройства се посрещат с повече предразсъдъци, отколкото други. Шизофренията например е по-стигматизирана от депресията. Тя обикновено е обект на подигравки и дори на издевателства! Рядко предизвиква съчувствие. Депресията, от друга страна, много рядко е обект на присмех. - Защо? - Вероятно поради голямата публичност на антидепресивните медикаменти, в резултат на което състоянието се приема като по-разпространено и приемливо. - Какви могат да бъдат последиците за човек, който страда от психична болест? - Разрушителни! В някои случаи последиците се оказват по-тежки от самата болест Някои от вредните ефекти на стигмата са: преструване, че няма проблем; отказ от търсене на лечение; отхвърляне от близки и от приятели; проблеми в работата и дискриминиране; риск от физическо насилие и тормоз; непълноценно здравно обслужване. - Откритото говорене за стигмата помага ли за преодоляването й? - В световен мащаб стигмата около психичната болест днес бавно се преодолява. Донякъде това се дължи на по-добра масова осведоменост за психичните разстройства и за биологичната основа при много от тях. По-доброто лечение води до това, че повечето психичноболни живеят сред нас, работят и имат семейства. В много развити страни знаменитости и публични фигури говорят за опита си с психичната болест и така помагат за изваждане на темата от килера на срама. - Бихте ли дали съвети на психичноболните какво да правят, за да се социалиазират по-лесно към обществото? - Ако имате психично разстройство, вие решавате на кого и колко да разкриете за него. Може да не искате да казвате на никого. От друга страна, ако споделите за състоянието си, можете да получите подрепата и разбирането, от които се нуждаете. Спазвайте няколко прости правила: - Лекувайте се адекватно. Не позволявайте страхът да пречи на лечението. Немалко диагнози предоставят облекчение от товара на неизвестното и ви показават, че не сте сами. Има много хора със същото заболяване и със същите трудности. Самото лечение намалява основанията за предразсъдъци у околните - които понякога дава нелекуваната психична болест. - Обградете се с хора, които ви подкрепят. Не се изолирайте. Поддържането на връзки с близки и приятели има голямо значение. Самата изолация води до това да се чувствате по-зле. - Заявявайте открито желанията си. Другите може да не знаят как точно да ви помогнат, дори да го желаят. Искайте от тях конкретни неща и им правете забележки за езика, който използват, ако се налага. - Не се отъждествявайте с болестта си. Вие не сте болест. Не казвайте “Аз съм шизофреник”, а “Аз имам шизофрения”. Вместо “депресивен” или “биполярен”, използвайте “Имам депресия” или “Имам биполярна болест”. - Споделяйте преживяванията си. Ако се осмелите публично да говорите за проблемите си, например на събрание или дори пред медии, това носи двойна полза: вдъхва кураж и на други с подобни проблеми и просвещава публиката за психичните болести. За добиване на увереност е добре да се започне с говорене в по-тесен кръг - пред близки, приятели или съседи. - Присъединете се към движения за застъпничество. Макар че все още не са влиятелни у нас, съществуват инициативи за преодоляване на архаичните стереотипи, обидните нагласи и дискриминирането на психичноболните. Техният успех зависи и от вашето участие. - Не се поддавайте на съмнения и на срам. Помнете, че имате медицинско състояние, което не дължи на ваша грешка и за което съществуват ефикасни лечения. Лечението ще помогне да върнете увереността си и да отдавате по-малко значение на това, което мислят другите за вас. - Знае се, че много от прочутите личности на миналото столетие са страдали от тежки психични болести. Бихте ли изредили няколко имена? - Уинстън Чърчил, политик и Нобелов лауреат, е страдал от биполярно афективно разстройство. Ърнест Хемингуей, писател и Нобелов лауреат, е имал депресия. Джон Неш, математик и Нобелов лауреат, е страдал от шизофрения. Юджийн О` Нийл, драматург и Нобелов лауреат е имал депресия. - Какво не трябва да допускаме? - Човек да заживее с мисълта за собствената си лудост. Тогава той наистина ще бъде болен. Нека приемаме хората около нас с тяхната индивидуалност, която твърде погрешно наричаме лудост. Не трябва да ги отхвърляме с пренебрежителното: ”Ти не си с всичкия си!” По този начин ги поставяме в една определена група, отделяме ги от т.нар. нормално общество. - В заключение? - Не игнорирайте болните! В противен случай на тях не им остава нищо друго, освен на се обгърнат в своята “лудост” и да свикнат с нея! Отнасяйте се с хората така, както искате да се отнасят с вас. За да не се окажете някой ден между четири бели стени, пристегнати с “усмирителна риза”! Едно интервю на Здравка ИВАНОВА