СПОР(Т)НО
Кире е единственият неамнистиран български футболист

Шокиращата изповед на Кирил Миланов продължава. За награда, че го води в ^Левски^, Иван Вуцов получава чин от ДС. Дупничанинът цяла година отказва да носи фланелката на Гунди. ЛС обещава да легне на ^буферите^ за купата, но първият зам.-министър на МВР разваля договорката. Йордан Стойков деветдесет минути рита Миланов в кръста.
Но на банкета Бумбо е нокаутиран така, че губи пулс. Кире е осъден за средна телесна повреда, но играе за евротурнирите в чужбина. После Милко Балев го зачерква от футбола. Таранът още остава единственият неамнистиран наш играч!

Вуцов е голям гявол
При студентите Вуцов се лепна за мен. Взе да ме навива да премина в ^Левски - Спартак^. Пет-шест месеца бяхме в една стая.
С мен спеше, с мен ядеше и пиеше. Това ме учуди, понеже Вуцата го беше шубе от мене.
Като играех в ^Марек^, му виках: ^Ей, ще ти мина през корема, бе. Ще ти изкарам червата!^
И той не смееше да ме прибилижи. Пазеше ме от комсомолско разстояние. От 7 - 8 метра! Иван е много страхлив.
Заради мен му дадоха чин въпреки присъдата
Габровецът имаше присъда за нивалиновата афера. Заради нея не му дали чин при обединението. Ако си осъждан, нямаш право да работиш в МВР.
Обаче Иван драпаше. Обещали му, че ще го военизират само при едно условие. Ако ме доведе в ^Левски - Спартак!^ Най го беше страх да не ме отмъкне ЦСКА.
Не ме пускаше да ходя на срещи със Симолията и Ковачев в ^Под липите^.
Накрая се навих. Вуцов стана началник на ЛС вместо Алдев. И аз не съжалявах. Направиха ме офицер, дадоха ми апартамент и жителство.
Гунди предрече, че ще го заместя!
Беше ми кумир. През 1965 г. стана за пръв път и Футболист, и Спортист на България. Вестник ^Футбол^ взе огромно интервю с него на две страници.
Журналистът го попита кой ще го замести. Тогава Аспарухов е на 23 години. Но отговори така: ^В ^Марек^ има едно момче. Казва се Кирил Миланов. Той ще ме замести и в ^Левски^, и в националния!^
А аз бях само на 17! Още изтръпвам. Къде ме е видял, къде ме е чул? Не събирам ни снимки, ни статии за мен. Но това интервю си го запазих.
Ако беше як като мене, можеше да оживее на Витиня
Катастрофата му преживях тежко. Гунди умрял, пронизан от волана.
После ^Алфа^-та се е запалила и изгарят с Котков. Можел е да се спаси, ако имаше ръце, яки като моите. Благодарение на тях оживях в подобен удар.
Когато отидох на ^Герена^, раната още кървеше. На първата контрола треньорът по физическа подготовка ми даде деветката на Аспарухов. Почуствах, че не мога да я облека посмъртно. И я хвърлих зад шкафчето!
Казах на домакина, че нямам екип. Той се учуди, но ми донесе фланелка №14. Само тя беше останала. Затова играех с нея. Не че подражавах на Кройф.
С капо не се излиза
Публиката разбра жеста ми и ме обикна веднага. Един журналист ме попита защо не играя с № 9.
Аз му казах: ^Като смяташ, че си по-достоен, ти ритай с него. Аз не мога!^ Чак след година надянах деветката.
Още първия ми сезон започнахме да мачкаме. ^Левски^ направи 14 поредни победи и един равен.
Най-болните ни фенове се ядосаха за хикса. Тогава Сашо Костов пусна лафа: ^С капо не се излиза!^
Няма да ми подобрят рекорда
Аз съм единственият български футболист, който стана голмайстор в европейските клубни турнири.
През 1976 г. бях стрелец №1 в КНК с 13 гола! Рекордът ми не може да бъде подобрен, защото това състезание вече не същестува. Държа и друго постижение.
Същата година вкарах десет гола на финландския ^Рейпас^. Шест тука и четири там! Но никой от УЕФА не ми даде голмайсторската купа или поне флагче.
Борис Велчев умираше за мен
Членът на политбюро ми бе голям фен. Често се обаждаше на жена ми и казваше, че ще ме чак пред ^Бояна^. Палех колата и се срещахме пред резиденцията.
Обикновено Велчев искаше само да ме види и да си поговорим. Но, уви, изпадна в немилост.
Бях много як
Можеше да изпия два-три литра концентрат и на сутринта отивах на тренировка.
Три дни преди мач обаче пазех пълен режим. Пушех малко.
Не харесвах защитници, дето ми бутаха топката и трепереха да не ме ядосат. Обичах мъжкари, които ми влизаха здраво. Те ме амбицираха и започвах да ги мачкам и влача. Такива бяха Пламен Янков и Ангел Рангелов от ЦСКА.
Не е вярно, че нарочно си прехапах езика, за да ни даде съдията дузпа срещу войската. Гелето ме изрита с бутоните в лицето. Тоя белег ми е от него. Обръщаниците от 2:0 за ЦСКА до 3:2 за ^Левски^ започнаха по мое време. Направих ги доста пъти.
Най-лошо риташе Георги Илиев - Майкъла
Той ме целеше със свирепи шпагати. Имах чувството, че ме удря с щанга през краката. Веднъж така ме изтеслари, че го гонех по тъчлинията.
Най-голямото ренде беше бекът на ^Пирин^ Петър Петров. Той е от Врачанско. Егати убиеца! Същият е Илиев от ^Дунав^ - Русе. И Цоньо Василев не си поплюваше. Жечев се опитваше да ми посяга.
Но после аз му влизах два пъти. В ЛС се сприятелихме.
Защитниците имаха комплекси от мене. Щом някой тормозеше Панов или Войнов, аз му виках: ^Ей, мамичката ти. Ако още един път го ритнеш, ще ти извадя окото!^
Ангел Карлов развали договорката с ^Локо^-то
Защо нокаутирах Йордан Стойков - Бумбо ли? Тая е много дълга. Играхме финал за Купата на съветската армия с ^Локо^ - София. Мачът беше уреден.
Спечелихме шампионата. Обещахме да подарим купата на ^буферите^. Те трябваше да ни дадат премиите.
Но всички щяха да станат майстори на спорта. (За това звание се получаваха пожизнени месечни надбавки.)
Преди мача пихме и цакахме карти. Не тренирахме сериозно. Обаче изтече информация. На лагера цъфна първият зам.-министър на МВР Ангел Карлов.
Стана и каза: ^Ако загубите тоя мач, ще ви уволня всичките. Ще ви разжалвам до един!^
Зорлем ги праснахме
Нямахме избор. Тренирали, нетренирали, бихме с 2:1.
Обаче локомотивци оскотяха. Пазеше ме Йордан Стойков. При всяко влизане ме риташе. Шеше да ми счупи кръста от шутове.
Бумбо ме псуваше на селянин: ^Аз да не съм като другите, да ти се плаша, бе!^
Предупредих го, че все някъде ще го срещна. Той отговори: ^Когато и където пожелаеш!^
Взехме и купата. Отидохме да се почерпим. Банкетите в бара на двата тима съвпаднаха случайно. Не бяха планирани. Аладжата, Типеца и някои от нашите закъсняха. Тръгнаха да ни сдобряват с Бумбо.
Аз исках да го почерпя
Това не ми хареса. Казах: ^Какво да се сдобряваме?^ Но събраха масите и се оказахме близо. Попитах Бумбо: ^Искаш ли да те почеря едно уиски?^ А той отговори: ^Кога ще се видим насаме?^ Отвърнах, че може и сега.
Хич не ми беше до бой. Кръстът ме болеше от шутовете му на мача. Излязохме навън. Той си свали сакото.
Разпространиха слухове, че съм го цапардосал с желязо по главата. Глупости. Ударих само един път. Той падна и си удари главата в бордюра. Загуби пулс!
Бумбо лежеше, увит в пешкири
Откараха го. Всички излязоха. Банкетът отиде на кино. Повиках тартора на ^Локо^ Начко Михайлов: ^Пали ^Пежо^-то и да ходим у тях.^
Бумбо лежеше, увит в мокри пешкири. Каза, че не помни нищо. Делото заведе шеф на ^буферите^, който ме мразеше. Съдиха ме за средна телесна повреда.
Най ме беше страх от Начко. Той свидетелства обективно. Обаче други колеги се извъртяха. Някои като Венци Арсов дадоха странни показания. Лепнаха ми ефективна присъда.
В пандиза спах само една нощ
Първата. После началникът на затвора ми каза: ^Качвай се в някоя кола и се прибирай у вас. И не се показвай много на първо време.^
Запалих и се прибрах. От ^Левски - Спартак^ подготвиха указ за помилване. Но Милко Балев беше началник на канцеларията на Тодор Живков в Държавния съвет.
И зачеркна моето име. След седмица замина с Тато на официално приятелско посещение в Япония. От ЛС издебнаха момента и внесоха нов указ. Заместникът го парафира. Като се прибра, Милко побесня: ^Издебнахте, че ме няма, и амнистирахте най-големия хулиган!^
Изключиха ме завинаги от физкултурното движение. Уволниха ме и като офицер от МВР. Балев нареди на шефа на клуба: ^Тоя гаден хулиган повече да не го виждам по терените!^ Затри ме на 28 години.
Изиграх още четири мача
Не можех да ритам у нас, но ме пуснаха в европейските турнири. Тука отвяхме ^Шльонск^ с 3:0. Пазеше ме самият Жмуда. Но аз им шибнах два гола с глава.
После ни се падна ^Аякс^. В София паднахме с 1:2. В Амстердам съотборниците си глътнаха граматиките.
Викам им: ^Какво сте оклюмали, бе? Отиваме да ги бием!^ Поведоха с 1:0. Изравних.
Но ни вкараха втори гол. Все пак ^Аякс^ си е ^Аякс^. Това ми е последният мач.
Теглих една на Крум Василчев
^Синята^ публика не можа да ме прежали. Измисли песен за мен: ^Върнете ни Киро, Киро Миланов!^ Аз съм единственият български футболист, когото не опростиха.
Амнистираха всички. Участниците в нивалиновата афера. Побойниците през 1986 г. Хора, които хванаха да крадат по Европа. И изнасилвачи. Само мен - не!
Шеф на футбола стана Крум Василчев. Той е македонче. Щом разформироваха ЦСКА и ^Левски^, му поставих моя въпрос. Той каза:
^Ти ще си първият!^
Обеща, че на следващото заседание ще ме опростят. Щял да гласува с двете ръце за мен. А за цесекарите и левскарите ще мислел после. След седмица оправиха Кокала, Сираков, Боби Михайлов и другите. Стоичков го опростиха след година. А мен пак ме забравиха.
Веднъж го срещнах пред ^Васил Левски^. И му викам: ^Какво става, бе, другарю Василчев? Нали щях да съм първият?^ Той ме подмина.
После позвънил на шефа на ^Левски^: ^Тоя Кире се държи, сякаш той е Крум Василчев, а аз съм Киро Миланов.^ Накрая не издържах: ^Я майната ти! Гадно копеле!^
Дългата ръка на Милко Калев Балев
Чуждите менажери продължаваха да ме гонят. Австриец три месеца стоя в София заради мен. Донесе ми виза и каза, че те ще ме оправят. Обаче сглупих да информирам нашия председател Борис Лазаров.
Шефът се опули: ^Какво? Ти си луд! Знаеш ли какво ще ни направи другарят Балев! Забрави!^ Милко не можеше да ме диша. Зачеркна ме от футбола.
По вестниците - ни ред за мен. Моите голове, мачове, титли, купи - всичко се изпари от справочниците. Все едно, че ме е нямало.
Наскоро раздаваха карти за ^Васил Левски^. А на мен - йок. Казах им: ^Имам над 30 мача в националния. Бях на световно. А играчи с 5 - 6 мача получиха.^ Те се извиниха и ми връчиха пропуск.
Вазата на Мъри
И с отбора на народа стана същото. Само на 50-годишнината ми ме извикаха на ^Васил Левски^.
Нашите играха с ^Локо^-то. Мъри Стоилов набързо ми даде някаква ваза. Каза: ^Да си жив и здрав!^
Някои по-стари запалянковци ме познаха и извикаха името ми. Но мачът започна. По радиоуредбата не съобщиха ни какъв, ни що съм.
Даже не казаха, че имам юбилей. Стана ми много обидно.
Яд ме беше, че отидох. Минах през тунела и се прибрах. Ни мач гледах, ни нищо.
Черната овца
А истината се знае. Един път с треньорите на ^Левски^ отидохме да се почерпим. Засякохме се с Петър Жеков. Той стана и им каза: ^България, момчета, е имала само трима централни нападатели. Единият е Гунди. Вторият - Киро Миланов. И третият съм аз!^
Бях управител на ^Ха наздраве!^ в ^Хаджи Димитър^. После две години и половина - на базата в ^Драгалевци^.
Но там възникна спор за собствеността. От година и нещо съм на ^Георги Аспарухов^.
Отговарям за изкуственото игрище. То е голяма придобивка.
На него може да се тренира по 24 часа на ден. Успехите на ^Левски^ се дължат и на него.
Не носех кори и краката ми се нащърбиха като трион. Тогава играехме с дървени бутони. Дървесината се протриваше и пироните се оголваха...
Налегна ме тромбофлебит. Пукнах капиляр и ме оперираха. Сега ходя с ластичен бинт.

Юри СТЕФАНОВ