Диабетиците, може би, са най-начетените хора. Твърде много неща трябва да знаят, за да държат под контрол болестта.
<i>Но този лекар, дори и всезнаещите диабетици &ldquo;със стаж&rdquo; слушат много внимателно, опитвайки се да не пропуснат нищо от това, което казва. Та нали зад всяка негова дума стоят твърди аргументи, на базата на убедителни резултати от лечението и богат опит в медицинската практика. Аз съм отговорен за всичко, което казвам и не мога просто така само да говоря&rdquo; - твърди д-р Доброслав Колев, ендокринолог.</i><br /> <br /> <u><i><b>- За вас говорят като за професионалист от висока класа. С какво сте заслужили такъв успех?</b></i></u><br /> - За да успяваш в нашата работа, трябва да бъдеш фанатик. В известен смисъл аз съм фанатик в работата си, работил винаги там, където е имало условия да се усъвършенствам.<br /> <br /> Наричам себе си &ldquo;войник на медицината&rdquo;, тъй като преминах сериозна школа: три години в селските райони за бърза помощ, а след това в градската и окръжната болница. В тази болница отидох съзнателно, за да мога да израсна в професията си. В нея идваха такива сложни пациенти, които поради възрастта си страдаха от цяла гама патологии, а това ми позволи да натрупам опит като специалист. А в нашия тесен медицински свят, ако си компетентен специалист, всички колеги знаят това.<br /> <br /> <u><i><b>- Откъде се появи интересът ви към диабета, защо именно той?</b></i></u><br /> - Може би защото в основата на обмяната на веществата стои моята любима химия, тази наука винаги ми се е удавала много леко. В училище имахме паралелка с по-задълбочено изучаване на този предмет. През първите две години в медицинския институт се изучава химия и физика - и на всички им се струва, че това е много далеч от медицината. Но аз съм убеден, че колкото по-задълбочени познания има един лекар в областта на тези науки и във всички закони на физиологията, толкова по-добър професионалист е. Как си взаимодействат глюкозата и инсулинът? <br /> Основните въпроси в диабетологията са изключително теоретични. Когато познаваш добре предмета си, непрекъснато ти се иска да научаваш все нови и нови полезни неща. Това увлича човек.<br /> <br /> <u><i><b>- Значи, затова избрахте ендокринологията?</b></i></u><br /> - Това е съзнателен избор. Когато работих в &ldquo;Бърза помощ&rdquo;, се интересувах от кардиология. Виждах как всяка вечер в кардиологичните блокове постъпват по пет пациенти с инфаркт, трима от тях - диабетици, а никой не може да ги излекува и дори най-опитните кардиореаниматори са притеснени от високото съдържание на захар в кръвта. Налага се промяна на целия алгоритъм за лечение. <br /> <br /> Тогава реших: ставам ендокринолог. Ще лекувам точно такива пациенти!<br /> <br /> След като завърших специализацията си, бях изпратен да работя в реанимация. Там съм излекувал около 200 пациенти в диабетична кома. Предложиха ми да открия отделна ендокринологична реанимация, но аз отказах - струва твърде скъпо. Диабетиците в това отношение нямат късмет...<br /> <br /> <u><i><b>- Защо?</b></i></u><br /> - Застрахователните компании не искат да се ангажират с диабета. Застраховането на диабетиците - това са огромни разходи. Застраховат срещу такива болести, които могат да се лекуват или изискват минимално време и разходи, а диабетът не спада към тях. Оказва се, пациентът трябва да се оправя сам, в зависимост от това до каква степен е загрижен за здравето си. Той остава сам и не може да вникне във всички тънкости на заболяването. А и малцина, много малко са специалистите по ендокринология, които могат да лекуват ефикасно пациентите си, а не да остават равнодушни към съдбата им. Днес специалността ми е водеща, тъй като диабетът е болестта на нашето време. <br /> <br /> За съжаление, в нито една страна не могат да лекуват диабета, нито в Америка, нито в Европа. Там е възникнала някаква парадоксална ситуация: твърди се, че захарният диабет не е заболяване, а начин на живот. При мен идват пациенти от всякъде. Аз просто се учудвам на неефикасното лечение, което им е било прилагано дотогава.<br /> <br /> <u><i><b>- А как може да се направи оценка на ефикасността на терапията при явно нелечимо заболяване?<br /> </b></i></u>- Според международните стандарти критерий за оценка са гликираният хемоглобин, холестеролът, затлъстяването. При здравите хора нивото на гликирания хемоглобин в кръвта е 6%, а при диабетиците може да бъде два пъти по-високо, в зависимост от степента на компенсация на болестта. Нормализирането на този показател е много трудно. По целия свят се смята за добър резултат намаляването на нивото най-малко с 1% през годината. При абсолютното мнозинство от нашите пациенти той е намален до 1,5-2,7% за 21 дена лечение.<br /> <br /> <u><i><b>- Как постигате такива резултати, които не могат да постигнат и в най-добрите диабетни клиники на света?</b></i></u><br /> - Използваме нов подход и разбиране за захарния диабет втори тип. Клетката не получава достатъчно въглехидрати, които се пренасят от инсулина и неговите рецептори. Диабетът втори тип е заболяване, което води до намаляване на инсулиновата чувствителност на рецепторите. И всички усилия на фармацевтичните компании са насочени към създаване на продукти, които да подобряват работата на тези рецептори. Но диабетиците знаят много добре, че е достатъчно да им се даде достатъчно физическа активност и нивото на кръвната захар пада. По някаква причина се смята, че това може да стане от само себе си. А всичко опира до постъпващия в организма допълнителен кислород, който, окислявайки глюкозата, я въвежда в клетката. За главния участник в обмена на въглехидрати - кислорода, без който навлизането в клетката е строго ограничено, поради някаква причина всички са забравили, считайки го за нещо естествено, очевидно. Ние смятаме, че една от водещите причини за възникването на захарен диабет втори тип е хроничната хипоксия - състояние, при което пациентът изпитва недостиг на кислород в организма. В клиниката, където работя, усилията ни са насочени да се сдобием с всички съвременни апарати, които контролират обмена на кислорода в човешкото тяло. Поради това по време на лечението може да се премахне недостигът на кислород и да се постигнат значими резултати.<br /> <br /> <u><i><b>- Какво се промени лично за вас с появата на тази модерна клиника?</b></i></u><br /> - Дойдох тук вече като зрял лекар. Основният ми принцип е да постигам конкретни резултати, да помагам на хората да се справят с болестта. А нашата клиника е в челните редици по ефикасност и удобство на лечението. Следователно, трябва да се постигне взаимно сближаване на интересите: колкото повече здрави пациенти имаме, толкова по-добре, а за мен тук има създадени идеални условия за работа и аз ще направя всичко възможно, за да помогна на пациентите си. Имам всичко, което в световната медицинска практика е признато като задължително за лечението на диабета: всички необходими инструменти, лекарства и апаратура.<br /> <br /> Нашата клиника е отворена към всичко ново в областта на медицината, ние постоянно търсим това, което може да помогне на пациента, преценяваме и прилагаме на практика. Всяко необходимо за лечението лекарство се купува веднага, в рамките на един ден. Следя всички нови лекарства и хранителни добавки, които излизат на пазара, и отделям сеното от плявата. От ефикасността на лекарството е най-заинтересуван лекарят. <br /> <br /> <u><i><b>- Не ви ли омръзва безкрайният поток от пациенти с едни и същи проблеми?</b></i></u><br /> - Ако ми омръзват, не трябва да бъда лекар. Разбира се, уморявам се много. Но изпитвам голямо задоволство от факта, че помагам на болни хора. Пациентите са щастливи. Идва жена с тегло 100 кг, отслабва с 15 килограма, чувства се чудесно и благодарността є, разбира се, е нещо прекрасно. А какво да кажа, когато успяваме да предотвратим сърдечен пристъп, операция, дори ампутация? <br /> <br /> Една пациентка беше стигнала до ампутация на пръстите. А след пръстите - след един месец - крака до коляното, след още шест месеца - до бедрото. Нима може да се опише с думи чувството, когато можеш да спасиш такъв човек от ампутация!<br /> <br /> <b>Едно интервю на Милена ВАСИЛЕВА</b>