Кореспондентите на “Правда” вместо дописки пишат доклади за Георги Димитров
<i>Чарлс Ланиус, специален кореспондент на авторитетното американско списание &ldquo;Рийдърс Дайджест&rdquo;, на 9 септември 1944 г. се намира на българо-румънската граница, откъдето навлизат войските на Трети Украински фронт. Ето какво пише той в първата си кореспонденция от България в онези дни: &ldquo;Уморени като кучета и мръсни от сражения, те (войниците) се возеха на изпотрошени превозни средства като победители и безчувствени като дървени индийски статуи. Момчета с розови бузи и загрубели старчоци с увиснали мустаци, юначаги, както и анемични хилави дистрофици. Те всички изглеждаха свирепи и безжалостни войни.&rdquo;</i><br /> <br /> Ако потърсим в българската преса от тази дата някой независим репортаж, то едва ли ще открием безпристрастен текст и снимки. Защо ли? Когато в щаба на съветските войски в Добрич (града, който по-късно ще носи името на генерал-полковник Толбухин - командващ фронта и получил званието си маршал за този си подвиг) влизат група обезпокоени и разтревожени местни първенци и сигнализират комендатурата за своеволния арест на екип от в. &ldquo;Добруджански глас&rdquo;, неокопитилите се съветски офицери им отвръщат с абсолютна незаинтересованост и повдигане на фуражките. <br /> <br /> Това ще рече, че те не се занимават с местните битови проблеми на туземците. Дали е така? Едва ли, защото от тогава до днес журналистите Любен Станчев, Атанас Цветков и Яни Хаджиянев-Калиакренски се водят като безследно изчезнали в дните на всенародната радост отпреди 65 години. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b>На втория ден от навлизането си в България войските на Червената армия разгръщат настъплението си на широк фронт, </b></i></u></span><br /> <br /> което ще рече, че от Русе са стигнали до Бургас. Това също не е отбелязано в пресата, но затова пък радио &ldquo;Москва&rdquo; гърми за огромните воински успехи на съединението, дошло в България. През половин час се чете заповедта на самия Сталин най-отличилите се полкове по &ldquo;завземането&rdquo; на българските градове да бъдат наименовани Русенски, Шуменски, Варненски и Бургаски. Нещо повече, в тяхна чест в 23 часа московско време е даден тържествен салют с по двадесет артилерийски залпа от двеста двадесет и четири оръдия.<br /> <br /> На 12 септември Чарлс Ланиус вече е склонен да прави коментари за своето списание и обобщава ситуацията така: &ldquo;Във всеки град и село на България комунистите завзеха администрацията. <br /> <br /> Обикновените престъпници - убийци и крадци, бяха освободени от затворите и назначени на постове в Юговата полиция (министър на вътрешните работи след преврата става Антон Югов). Същите <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b>често арестуваха хора просто защото са добре облечени</b></i></u></span><br /> <br /> Личните стари неуредици с хора, на които някога са имали зъб, разрешаваха с куршуми. Българи ми съобщиха, почти във всяко населено място бившите полицейски началници, кметовете и бирниците, а и в много случаи и техните заместници са разстреляни или бити до смърт.&rdquo; <br /> <br /> На 13 септември в столичния луксозен хотел &ldquo;България&rdquo; отсядат военните кореспонденти на първия и най-меродавен за СССР вестник &ldquo;Правда&rdquo;. Това са Вадим Кожевников и Михаил Сиволобов. Те също са пристигнали в България с войските на бъдещия маршал Толбухин. <br /> <br /> Преминали почти цялата територия на страната с кореспондентския си джип, те сега в столицата на новопревзетата държава могат да систематизират вече своите впечатления. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b>Твърде малко от репортажите на военните кореспонденти излиза във вестниците</b></i></u></span><br /> <br /> Лошото е, че само част от написаното от двамата бъдещи мастити писатели ще се появи в хрониката на официоза в Москва, защото това не е откровен репортаж от случилите се събития, а своеобразен доклад до живеещия все още в Москва и готвещ се да поеме ръководството на <br /> страната Георги Димитров. <br /> <br /> Той предварително е помолил представящите се за независими журналисти офицери да му изготвят най-пълни информационни справки за ситуацията, която наблюдават в България. Нека не забравяме, че самият Димитров е гражданин на СССР и член на ЦК на КПСС. Може би именно за това и защото разчитат на своите колеги от цензурата в Москва Кожевников и Сиволобов не крият нищо от видяното.<br /> <br /> &ldquo;Заведоха ни в затвора в Ловеч, където трябваше да имаме среща със заловените фашисти. Бяхме сигурни, че ще видим немски офицери и войници, разположени на това направление, а се оказа, че пред нас стояха български офицери. <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b><br /> Мнозинството с дива ярост се хвърли към решетките </b></i></u></span><br /> <br /> На нас ни се наложи с изключително нежелание да предотвратим започналото линчуване и с помощта на местните власти успяхме да не допуснем да се случи изключително неприятното кръвопролитие, за което викаше тълпата.&rdquo;<br /> <br /> Може би майорските пагони и офицерските униформи на съветските кореспонденти наистина оказват въздействие върху местните хора, които са видели възможност да си разчистят стари сметки с бившите властници. Писателите продължават по маршрута си и настигат дълга военна колона с червени знамена. Въпреки тяхното очакване това съвсем не била съветска военна колона, а веднага пребазираният ловешки артилерийски полк, който се е отправил за фронта, за да се бие с немците, довчерашните съюзници на България. И най-странното, което поразило руските журналисти, бил фактът, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b>никъде не се веел българският трибагреник, а само червени знамена <br /> </b></i></u></span><br /> Но още по-страшно било онова, което трябвало да научат по-късно, &ldquo;че в целия артилерийски полк не се движи нито един офицер, а само войници. Всички офицери са тутакси арестувани като врагове на народа&rdquo;. Това те забелязват и в почти всички гарнизони до София. Ето защо пишат в секретния си доклад до Георги Димитров следното: &ldquo;Арестите на офицерския състав в българската войска имат масов и повсеместен характер. Много от ешелоните, отправящи се към фронта с вече проверен команден състав, до фронтовата линия пристигат без офицери. Тях ги арестуват по пътя.&rdquo;<br /> <br /> Този доклад Кожевников и Сиволобов изпращат на Георги Димитров чак на 24 септември. Тоест те са имали повече от две седмици да поразучат онова, което се случва пред очите им, а да не се осланят само на първите си репортерски впечатления. Може би затова и изводът им от положението в България съвсем не е позитивен: &ldquo;Необходимо е да подчертаем, че значителна част от българския народ и някои от кръговете на Отечествения фронт разглеждат навлизането на Червената армия в България не като освободителка, а като <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b>въоръжено обезпечаване на установяването на съветския строй</b></i></u></span><br /> <br /> Изключително точно заключение.<br /> <br /> Вечерта на 15 септември в София влизат една мотострелкова бригада и мотоциклетен полк, които на другия ден преди зазоряване ще бъдат изтеглени, за да могат най-парадно и лъскаво да влязат в окупирания град и да участват за пред камерите и журналистите в сценария по т.нар. официално посрещане на Червената армия в България. Влизането на освободителите. С това окупирането на страната приключва. Руските войски официално ще се изтеглят от страната на 21 декември 1947 г. Но така е само по договор. <br /> <br /> В частен разговор с видния югославски комунист Милован Джилас по онова време Сталин най-откровено заявява: &ldquo;Тази война не е като останалите, сега като завземем една страна, трябва да й дадем и собствената си социална система&hellip; Другото е немислимо!&rdquo;<br /> <br /> На парада на &ldquo;освободителите&rdquo; в българската столица присъства и вече споменатият Чарлс Ланиус. <br /> Неговите впечатления са отпечатани в списанието &ldquo;Рийдърс Дайджест&rdquo;: &ldquo;&hellip;Един блестящ &ldquo;Пакард&rdquo; водеше колоната, изпръскана с кал. Джипове американско производство, но изпочупени и неподдържани, го следваха&hellip; Виковете и одобрителните приветствия започнаха, след като водещият автомобил премина под портрета на Сталин, закачен върху набързо построената триумфална арка, украсена с червени знамена. Вечерта софийските ресторанти и кафенета бяха препълнени с гладни руснаци. Военни полицаи с червени фуражки контролираха движението. Скоро обаче <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b>като регулировчици се появиха едрогърди рускини с ботуши и шмайзери на врата</b></i></u></span><br /> <br /> Защо, та София бе завладяна, без да гръмне нито един изстрел.&rdquo;<br /> <br /> Съветските военни журналисти и лични кореспонденти на Георги Димитров отделят на този парад съвсем малко място в своите записки, но затова пък обръщат внимание върху поведението на съветската военна администрация, която реално управлява все още Царство България: &ldquo;Следва да отбележим изключително ниското културно и политическо равнище на нашите коменданти, работещи в българските градове и населени пунктове. Има редица факти, доказващи, че комендантите се занимават с определянето на валутния курс, дават указания по политическите въпроси, командват офицерите от българската армия и ги компрометират, независимо от тяхното звание и положение, което заемат.&rdquo;<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><i><b>Наред с освободителната мисия безотговорни съветски войници вършат зулуми в България</b></i></u></span><br /> <br /> В репортажа на Ланиус има едно изречение, което като че ли няма нищо общо с разказа за парада: &ldquo;Слухове за обезчестявания и грабежи, идещи от провинцията, предхождаха руснаците в България.&rdquo; <br /> <br /> Кореспондентите на &ldquo;Правда&rdquo; го потвърждават: &ldquo;&hellip; на българска територия има факти за мародерство, грабежи и насилия, извършени от безотговорни червеноармейци.<br /> <br /> Димитров сезира Сталин и Молотов. Заместникът на Толбухин, генерал-полковник Бирюзов, нарежда да се извършат публични разстрели на войници, уличени в мародерство. Но предупреждава и българските власти и всички журналисти да престанат &ldquo;да петнят честта на съветския войник в България!&rdquo;.<br /> <br /> <b>Любен СТОЯНОВ</b>